Р Е Ш Е Н И Е
404/28.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на пети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНД № 1099 по описа
на ШРС за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 1577483, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на А.В.А.,
с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени електронния фиш, тъй като е необоснован и
незаконосъобразен.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща
представител. Постъпила е молба от жалбоподателя, в която са изложени подробни
доводи и молба за отмяна на атакувания електронен фиш.
Въззиваемата
страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
електронния фиш.
Жалбата е
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.04.2017г.
свидетелят И.Г.И. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен работил
с мобилна радарна система за контрол на скоростта на главен път I-4, км.
255+512, разклона за с. Градище, където с пътен знак В-26 било въведено
ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час. Първоначално
поставил преносим пътен знак Е24 на самия знак за ограничение на скоростта и го
заснел. Позиционирал служебния автомобил в зоната на действие на знака, като
монтираното в него, автоматизирано техническо средство, заснемало
приближаващите автомобили, които превишават разрешената скорост. Около 13,06
часа, радарната система засякла лек автомобил „Волво 858“ с рег. № В67 05РТ,
който се движел със скорост от 76 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство
– мобилна радарна система тип „TFR1-M”, № 637. От справка в централна база – КАТ била установена
собствеността на автомобила – същия бил собственост на А.В.А., с ЕГН **********.
На собственика бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно
автоматизирано техническо средство серия К, № 1577483 от ОД на МВР – Шумен, с
който на А.В.А., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият бил връчен
на жалбоподателя на 22.04.2019г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят
не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за правоуправление.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън
населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 20.04.2017г. в 13.06 часа, лек автомобил
марка „Волво 585“ с рег. № В67 05РТ се е движел по главен път І-4, км. 255+512, където в района на разклона за с.
Градище, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за
скоростта на движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 76 километра в час.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в
настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна
система тип „TFR1-M”, № 637. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 76 км/ч., от която е приспаднато допустимото
отклонение поради грешка в измерването, поради което в ЕФ е вписана скорост от
73 км./час. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на
снимки, Клип № 2767 - изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става
ясно, че посочената скорост е била засечена на 20.04.2017 г. в 13.06 часа,
както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с
посочената скорост е В67 05РТ. Доколкото посочените снимки са изготвени със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол от проверка № 3-55-16/28.10.2016г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 28.10.2016г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек
автомобил марка „Волво 585“, собственост на А.В.А., с
ЕГН ********** ***.
При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа
обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДв.П, може
да се вмени във вина на жалбоподателят
А.В.А., след като е установено, че лицето би могло да бъде
субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на
жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик. Т.е. жалбоподателят попада в кръга на
лицата по чл.188, ал.2 от
ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с
електронен фиш административни наказания „глоба”. Според разпоредбата на чл.189,
ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, а именно-
на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението, каквато в
случая не е подадена.
В § 6, т.65 (нова - ДВ бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП се определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият съдебен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Установено е, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 3-55-16 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M от 28.10.2016г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г.
В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система, за дата на използване 20.04.2017г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) ведно с фотоснимка, удостоверяваща мястото на поставяне на преносим пътен знак Е24 - изискване на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Действително съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата, действал към датата на извършване на нарушението „Пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи“, каквито доводи се излагат от жалбоподателя в писмените бележки. Както бе посочено по-горе, пътния знак „Е24“ в настоящия случай е бил поставен на самия знак за ограничаване скоростта на движение, което място се е намирало преди мястото на контрол – мястото където е бил позициониран полицейския автомобил с монтирано автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „TFR1-M”, № 637 именно както го е изисквал чл.7, ал.2 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който вече отменен.
Видно от Протокола по чл.10 от наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че общото ограничение на скоростта е 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така попълнени данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Видно от събраните доказателства, използваното АТСС е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, а контролираната отсечка е съответно обозначена посредством поставяне на преносим пътен знак Е24. Ето защо съдът намира, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът,
собственост на жалбоподателя се е движел с
посочената скорост от 76 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с
пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е
издирил и посочил законовата разпоредба,
която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева
за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извъннаселено място и
превишението е в границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал
е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 1577483, издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на А.В.А.,
с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: