РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр. Радомир, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100564 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2019 г. между „А1 Б.“ ЕАД и ответницата М.Д.
бил сключен договор за продажба на изплащане № ........ На основание т. 1 и т. 2 от
договора, с неговото подписване купувачът М.Д. закупила и станала собственик на
устройство „Huawei .....-.... LTE Hotspot”, със сериен номер: ........ Съгласно т. 10.2.1 от
договора купувачът се задължил да заплати на „А1 Б.“ ЕАД продажната цена за вещта,
съобразно погасителен план към договора.
Поради неплащане в срок на месечните вноски, договорът между „А1 Б." ЕАД и
ответницата М.Д. бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от договор за продажба на
изплащане № ......./10.01.2019 г., вследствие на което непогасените вноски до края на срока
на договора за продажба на изплащане, в размер на 103,50 лева, станали предсрочно
изискуеми.
На 07.11.2014 г. между „А1 Б.“ ЕАД и „С. б. с.“ АД бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който „С.б.с.“ АД се задължил в качеството си на поръчител да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 Б.“ ЕАД договор за продажба на
изплащане.
Поради неплащане на дължимите вноски от страна на М.Д. по договор за продажба на
изплащане, „С. б. с.“ АД, в качеството си на поръчител, уведомил длъжника, че ще изпълни
вместо него задължението му към „А1 Б.“ ЕАД, но поради липса на доброволно плащане от
1
страна на длъжника, след като бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от договора за
поръчителство, „С.б.с." АД заплатил на „А1 Б.“ ЕАД на 21.02.2020 г. сумата от 103,50 лева,
представляваща дължимите и изискуеми вноски от ответницата М.Д. по договор за
продажба на изплащане от 10.01.2019 г.
Вследствие извършеното плащане ищцовото дружество, в качеството си на поръчител,
имало изискуемо и ликвидно вземане към ответницата в размер на платената сума от 103,50
лева, представляваща незаплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
10.01.2019 г.
На 31.03.2021 г. ищцовото дружество депозирало пред PC - Перник заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума от 103,50 лева, както
и за сумата от 11,62 лева – мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2020 г. до
30.03.2021 г., по което било образувано ч. гр. д. № ......./2021 г. по описа на ПРС. В рамките
на развилото се производство съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата подала възражение, което обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 103,50 лева, представляваща незаплатена от
последната сума по договор за продажба на изплащане № ........../10.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва
за забава в размер на 11,62 лева за периода от 21.02.2020 г. до 30.03.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който е
изразила становище за неоснователност на предявените искове.
Според ответницата ищецът не е ангажирал доказателства за настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията по сключения договор за продажба на изплащане, както и не е
представил фактури, въз основа на които се търси плащане на процесните суми. Липсвали и
доказателства ищецът да е заплатил процесната сума на „А1 Б.“ ЕАД.
Ответницата противопоставя и възражение за нищожност на договора за продажба на
изплащане от 10.01.2019 г., като наред с това твърди, че липсвали доказателства за
наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и „А1 Б.“ ЕАД,
както и доказателства за наличието на идентичност между предмета на договора за
поръчителство и този на договора за продажба на изплащане.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „С. б. с.“ АД е подал на 31.03.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за
2
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата М.Д. за
дължими суми по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № ...../2021 г. на ПРС и в рамките на което, в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./01.04.2021 г. против длъжника и
настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК заявителят „С. б. с.“ АД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор за продажба на изплащане № ....., сключен на
10.01.2019 г. между „А1 Б.“ ЕАД (продавач) и ответницата М.Д. (купувач), по силата на
който продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху мобилно устройство
„Huawei E5573CS-322 LTE Hotspot”, при постигната уговорка за заплащане на първоначална
вноска в размер на 4,50 лева и 23 месечни вноски в общ размер от 103,50 лева, подробно
индивидуализирани в приложен по делото погасителен план. Към договора е приложен и
приемо – предавателен протокол, по силата на който продавачът е предал на купувача
вещта, предмет на договора.
По делото е приет и договор за поръчителство от 07.11.2014 г., по силата на който „С.
б.с.“ АД се е задължил в качеството си на поръчител срещу уговорено възнаграждение да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „М.” ЕАД договор за продажба на
изплащане, както и 7 бр. анекси към договора за поръчителство, сключени в периода от
08.10.2015 г. до 08.08.2019 г., по силата на които срокът на договора за поръчителство е
последователно продължаван до 08.08.2020 г.
По делото е представено и уведомление, изпратено до ответницата от ищцовото
дружество, чрез което ответницата бива уведомена, че „С.б.с.“ АД ще изпълни непогасеното
задължение на ответницата в размер на 103,50 лева към „М.“ ЕАД, понастоящем „А1 Б.“
ЕАД, произтичащо от договор за продажба на изплащане, сключен на 10.01.2019 г., като е
отправена и покана до ответницата за заплащане на задължението в срок до 13.11.2019 г.
Видно от приложената обратна разписка, уведомлението, изпратено до ответницата, е
получено лично от нея на 15.10.2019 г.
По делото е представена и справка по т. 2.2.3 от договор за поръчителство от 07.11.2014
г., съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от
договори, гарантирани чрез поръчителство от „С. б.с.“ АД, от която се установява, че в
същата фигурира и задължението на ответницата М.Д. по договор за продажба на
изплащане, сключен на 10.01.2019 г. Към справката е приложен и приемо – предавателен
протокол от 16.09.2019 г., с който служител на „А1 Б.“ ЕАД е предал на служител на „С.б.с.“
АД, на електронен и хартиен носител информацията, съдържаща се в справката по т. 2.2.3 от
договор за поръчителство от 07.11.2014 г.
По делото е представено и платежно нареждане от 21.02.2020 г., по силата на което
„С.б.с.“ АД е превел по сметка на „А1 Б.“ ЕАД сумата от 56 814,16 лева, както и фактура №
3
......./10.01.2019 г., издадена по договор за продажба на изплащане, с получател ответницата
М.Д..
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че ответницата не е заплатила 23 бр. месечни вноски,
всяка по 4,50 лева или общо 103,50 лева по сключения на 10.01.2019 г. договор за продажба
на изплащане. Вещото лице сочи, че „С. б.с.“ АД е превел по сметка на „А1 Б.“ ЕАД
дължимата от ответницата сума в размер на 103,50 лева на 21.02.2020 г. Лихвата за забава
върху сумата от 103,50 лева за периода от 21.02.2020 г. до 30.03.2021 г. е в размер на 11,47
лева.
Съдът кредитира заключението, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД е
признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане на
ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни
отношения между „М.“ ЕАД и ответницата във връзка със сключен договор за продажба на
изплащане, изпълнение на задължението на продавача да предаде вещта, предмет на
сключения договор, качеството на ищцовото дружество на поръчител на ответника по
сключения между „М.“ ЕАД и ищеца договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и че
ищецът е заплатил сумите по задължението на ответницата на „М.“ ЕАД.
На първо място, установява се от събраните в производството доказателства, че между
„М.“ ЕАД, като продавач и М.Д., като купувач, е сключен договор за продажба на
изплащане № ...../10.01.2019 г., по силата на който продавачът прехвърля на купувача
правото на собственост върху мобилно крайно устройство „Huawei E5573CS-322 LTE
Hotspot” за обща сума от 108,00 лева, със срок на договора 23 месеца, считано от датата на
подписването, като купувачът заплаща първоначална вноска от 4,50 лева при сключване на
съглашението и още 23 месечни вноски общо от 103,50 лв. В т. 9.1.2 от договора страните са
договорили, че продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора с
поръчителство от трета страна. Между основанията за прекратяване на договора е посочено
(т. 12. 3), че при неплащане в срок най-малко на 2 (две) последователни месечни вноски от
страна на купувача, всички оставащи суми стават изискуеми от датата на издаване на
4
фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок. Договорът се прекратява по право с факта на неплащането на две
последователни месечни вноски, което не засяга задължението на купувача за плащане на
дължимите суми (т. 12. 3, изр. последно).
Договорът за продажба на изплащане № ......./10.01.2019 г. е редовен и е действителен,
същият е двустранно подписан, като купувачът се е подписал и за получаването на мобилно
крайно устройство, описано в договора, което е прието без възражения, съгласно
представения по делото приемо – предавателен протокол, според който „М.“ ЕАД е предало
на ответницата описаната в договора движима вещ. Всички клаузи в договора са уговорени
индивидуално и по начин, че абонатът (купувач) е могъл да въздейства върху всяка негова
клауза, респ. липсват данни в договора да няма постигнато съгласие по съдържанието на
някоя от клаузите, включително и по отношение на клаузата, че продавачът може да
гарантира вземането си чрез поръчителство от страна на трето лице, което да изпълни
задължението вместо купувача, ако последният не стори това. Задължението на купувача –
ответник, е действително, при положение, че е закупил процесното мобилно устройство,
цената на което не е заплатена съгласно уговореното разсрочено плащане и погасителен
план. Частният диспозитивен документ (договор) е доказателство, че изявлението е
направено от страните по договора (съгласно чл. 180 ГПК) и оттук наличието на валидно
възникнало правоотношение между ответницата и „М.“ ЕАД по цитирания договор за
продажба на изплащане.
С договор, сключен на 07.11.2014 г. между ищеца „С. б. с." АД и „М.“ ЕАД и сключени
към него анекси, последният е възложил, а ищецът - приел и се е задължил срещу
възнаграждение и при условията и срока на договора, да извършва кредитен скоринг на
потребители, с цел сключване на договор за продажба на изплащане и гарантиране чрез
поръчителство на вземанията на възложителя от абонати до размера на кредитния лимит. С
анекс от 08.10.2015 г. към договора, страните са уговорили упълномощаване на ищеца от
страна на „М.“ ЕАД да изпраща от името на последния уведомления до абонатите за
развалянето на сключените с тях договори, респ. за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по тях, както и да ги покани да изпълнят задълженията си.
Горецитираният договор е действителен, като отговаря на изискванията на чл. 138 ЗЗД
за форма и съдържание – сключен е в писмена форма и включените в него клаузи относно
предмета, правата и задълженията на страните, попадат в приложното поле на договора за
поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД. С процесния договор „С. б.с.“ АД се е
задължил да гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя „М.“ ЕАД от
абонати, сключили договор за продажба на изплащане при условията на т. 1 и т. 3 от
договора. Това, че процесният договор за поръчителство е сключен преди договора с
ответницата за продажба на изплащане, не изключва действието му по отношение на него,
тъй като по силата на сключения на 01.10.2018 г. анекс срокът на договора за поръчителство
е удължен с една година, считано от 08.08.2018 г. и обхваща и периода, когато е сключен
договорът за продажба на изплащане с ответницата на 10.01.2019 г. и има действие и по
5
отношение на него. Договорената клауза в т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане
дава правото на продавача да обезпечи вземането си по договора с поръчителство от трета
страна, като това негово право не е ограничено с изрична уговорка между страните да бъде
упражнено единствено след сключване на договора или при дадено съгласие или одобрение
от купувача. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да се поема и за бъдещи
задължения. В решение № 52/10.09.2010 г., постановено по т. д. № 63/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о. е прието, че при отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху
задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство
може да предхожда по време сключването на главната сделка, като в този случай основните
параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва да са
посочени в сключената между поръчителя и кредитора сделка, които при паричен дълг са
неговият размер. В случая в договора от 07.11.2014 г. основните параметри, които
индивидуализират дълга, който поръчителят обезпечава, са посочени в раздел ІV
„Поръчителство“, т. 3 и т. 4. В т. 3 са посочени за кои длъжници и по кои видове договори се
задължава ищецът като поръчител - за задължения на абонати, сключили договор за
продажба на изплащане с „М.“ ЕАД при посочените условия, а в т. 4 изрично е посочено, че
страните се съгласяват, че максималната отговорност на поръчителя ще бъде ограничена до
размера на дължимата цена на крайното устройство по съответния договор за продажба на
изплащане, намалена с първоначалната вноска. Тази индивидуализация е в степен на
достатъчна определяемост на дълга, който ще се обезпечава от поръчителя при сключване
на главната сделка и не обосновава нищожност на процесния договор за поръчителство в
някоя от хипотезите на чл. 26 ЗЗД. Изискуемата конкретизация се потвърждава и от
отразените данни в приемо-предавателния протокол от 16.09.2019 г., съставен на основание
договора от 07.11.2014 г. между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД, с
приложена към него справка по т. 2.2.3 от договора, в която изрично е посочено към
09.09.2019 г. (преди плащането от поръчителя) за кое задължение и размер, за кой длъжник
и по кой договор се отнася поръчителството и плащането, като е включено задължението на
ответницата М.Д. от 103,50 лева - просрочено задължение по договор за продажба на
изплащане № *********/10.01.2019 г. Без значение относно действителността на договора за
поръчителство е дали ответницата е била уведомена и се е съгласила с поръчителството.
Такова изискване не е договаряно, предвид клаузата на т. 9.1.2 от договора за продажба на
изплащане от 10.01.2019 г. Същото не следва и от договора за поръчителство, тъй като
поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря
за изпълнение на неговото задължение. Отделно от това, разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр.
1 ЗЗД не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство и не изключва
възможността да се поръчителства въпреки несъгласието или незнанието на длъжника – арг.
от чл. 146, ал. 1 ЗЗД.
Налице са и останалите условия по двата договора - продажба чрез изплащане и по
договора за поръчителство, за да се осъществи плащане от поръчителя на задължението,
което има абонатът, след което поръчителят се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор по този договор. С уведомление по чл. 143 ЗЗД за намерение за изпълнение на
6
задължение, адресирано до ответницата М.Д., ищецът я уведомява за настъпилата
предсрочна изискуемост на всички суми по задължението по договор за продажба на
изплащане № ....../10.01.2019 г. поради неплащането в срок на две погасителни вноски и за
това, че ако до изтичането на определения в уведомлението срок за доброволно изпълнение
– 13.11.2019 г., не заплати дължимия остатък от 103,50 лева към кредитора „М.“ ЕАД по
договора от 10.01.2019 г. за продажба на изплащане, то „С. б. с.“ АД, в качеството си на
поръчител, ще заплати задължението на ответницата и ще встъпи в правата на кредитора и
ще предприеме съдебни действия. Описано е също, че за неизплатените суми по цитирания
договор за продажба от страна на М.Д. е издадена фактура № ..../10.01.2019 г., от която дата
съгласно договора те са станали изискуеми. Съгласно удостовереното в приложената
обратна разписка, уведомлението е връчено на 15.10.2019 г. лично, като за получател е
посочено лицето М. К. ДР.. Това, че разписката касае връчването на представеното по
делото уведомление, е видно от отразения на двата документа код, който е един и същ: .........
Във връзка с горното, съдът намира, че поръчителят е изпълнил задължението си за
уведомяване на абоната - длъжник по чл. 2.2.4 от договора за поръчителство, като е
изпратил уведомление на длъжника М.Д., получено от нея, още повече, че обстоятелството
дали поръчителят е уведомил или не длъжника не е определящо за реализиране регресното
право в обема по чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1
ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя или плащането от последния, не погасява
регресните му права при плащане на задължението, а има значение само дотолкова,
доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които има
срещу кредитора, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по
друга причина. В случая такива възражения не са противопоставени. Не се твърди и не е
доказано ответницата да е платила на кредитора процесната сума и
уведомяването/неуведомяването ù за плащането не е довело до двойно плащане на
кредитора.
С горепосоченото уведомление по чл. 143 ЗЗД е установена и настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението на ответницата М.Д., имайки предвид, че волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост на всички суми по задължението по договора за
продажба на изплащане поради неплащането в срок на две погасителни вноски съгласно
уговорения между страните погасителен план е достигнало до знанието ответницата, с което
последната е надлежно уведомена за обявяване на предсрочната изискуемост на всички
вноски. Отделно от това, след като крайният срок за заплащане на вноските е 23 месеца,
считано от 10.01.2019 г., падежът на цялото задължение е настъпил преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2021 г. Така или иначе фактите за изискуемост са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което вземането е изискуемо в заявения размер и е възникнало на предявеното основание.
Плащането от ищеца в качеството му на поръчител на задълженията на ответницата към
„М.“ ЕАД се установява от платежно нареждане от 21.02.2020 г., както и от заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза. По делото не се твърди и не
7
са представени доказателства ответницата да е заплатила на продавача „М.“ ЕАД дължимата
по договора за продажба на изплащане остатъчна сума от 103,50 лева. Следователно се
установява наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответницата за платената от поръчителя - ищец сума от 103,50 лева по
сключения от ответницата договор за продажба на изплащане, поради което ответницата
дължи тази сума на поръчителя.
В чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД е определен срокът за изпълнение на задължението, като
е посочено, че поръчителят има право на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането. Следователно в закона е посочен падеж и поради неизпълнението от ответника -
длъжник, последният е изпаднал в забава и дължи на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва
върху заплатените суми от деня на плащането от поръчителя без да е необходима покана от
страна на ищеца - поръчител (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). В случая лихва се претендира за
периода от деня на плащане на главницата от поръчителя – 21.02.2020 г. до 30.03.2021 г.,
чийто размер изчислен от вещото лице Б. П., се равнява на сумата от 11,47 лева и до този
размер искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен
размер от 11,62 лева подлежи на отхвърляне.
С оглед на всичко изложено, нито един от доводите и възраженията на ответницата,
заявени с отговора на исковата молба, не е основателен, поради което настоящият съдебен
състав не ги споделя. Съдът намира за доказани релевантните факти, обуславящи
основателността на исковите претенции за главница и лихви, предявени по реда на чл. 415
ГПК, поради което същите следва да бъдат уважени за сумите до посочените размери и в
периодите, така както са посочени в исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът доказва направени разноски в заповедното и исковото производство в общ
размер на 800,00 лева, от които ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от
798,96 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото липсва направено искане за присъждане на
разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос в настоящия съдебен акт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. ДР., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Перник, ул. „К.“, бл. .., вх. „.“, ет. ., ап. ., че дължи на „С. б.с.“ АД, с ЕИК: ....., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.К.“ № ., вх. „.“, ет. .. сума в размер на 103,50 лева (сто
и три лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от ответницата сума по
8
договор за продажба на изплащане № ....../10.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 11,47
лева (единадесет лева и четиридесет и седем стотинки) за периода от 21.02.2020 г. до
30.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава за разликата до пълния
предявен размер от 11,62 лева (единадесет лева и шестдесет и две стотинки), като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. К. ДР., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „К.“, бл. .., вх. „.“, ет. ., ап. .
ДА ЗАПЛАТИ на „С. б. с.“ АД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Р. П.К.“ № ., вх. „.“, ет. . сумата от 798,96 лева (седемстотин деветдесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала,
секретар:/И.С./
Съдия при Районен съд - Радомир:/п/
__
____________________
9