№ 192
гр. Харманли, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20235630100336 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК от И. Л. И. ЕГН**********, с адрес гр. С. ул. О. П. **
против „Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК ********* със седалище в гр.
П. ул. Х. Г. Д. № **.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на
електроенергия с клиентски номер ********** за обект, находящ се в гр. С.
ул. О. П. № ** с измервателна точка 1581282. На 13.02.2023г. при извършена
проверка на меренето на електрическа енергия на обекта било констатирано,
че електромера отчита ел.енергия с грешка. Вследствие на това с фактура
№**********/05.04.2023г. допълнително му била начислена сумата от
7411.85 лева с ДДС.
Ищецът смята, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в
чл.48 корекционна процедура на основание чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) не следвало да бъде приложена, като
противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност била изключение,
тъй като ангажирала отговорността на едно лице, независимо от неговото
поведение, поради което нейното предвиждане било единствено правомощие
на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР.
Поради това начислената с фактура № **********/ 05.04.2023г.
допълнително сумата от 7411.85 лева с ДДС представляваща корекция на
сметка за минал период от време, а именно за периода от 01.12.2022г. до
1
13.02.2023г., е недължима поради начална липса на основание за
начисляването й.
Ищецът твърди, за него е налице правен интерес да предяви против
„Електроразпределение ЮГ ”ЕАД отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът моли съдът след като установи истинността на
гореизложеното да признае за установено, че по отношение на
„Електроразпределение ЮГ ” ЕАД не дължи сумата от 7411. 85лева с ДДС,
начислена с фактура №**********/05.04.2023г.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника от "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, ул.
„Хр.Г. Данов" № 37, чрез В. И. - юрисконсулт.
В отговора се сочи на 13.02.2023г. служители на
„Електроразпределение ЮГ ” ЕАД са извършили проверка на електромер
№*********, отчитащ доставяната електрическа енергия в обект в
съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ и са демонтирали
процесният електромер, поставили са го в безшевен чувал с пломба за
еднократна употреба с № 702576, с цел същият да бъде изпратен за
метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер бил монтиран нов, като за тези действия
служителите извършили проверката са съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№705004/13.02.2023г. Констативният протокол бил съставен от представител,
в присъствието на представител на абоната, като съответно бил и подписан от
тези лица. За горепосочената сума издали процесната фактура
№**********/05.04.2023г., която била изпратена на ищцата с писмо с изх.
№10320557/05.04.2023г., а процесният електромер в последствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като в заключението на лабораторията в т.5
„Техническо съС.ие на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп“ било посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера и в измервателната верига на електромера било монтирано
допълнително SMD съпротивление (непринадлежащо към конструкцията на
електромера) със стойност 570 ома. В резултат на тази манипулация
електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия.
Установената грешна от БИМ била е 86,68 %, като се приспаднело
максимално допустимото отклонение +- 2%
Ответникът посочва с оглед на описаното по-горе и било установено,
че са налице предпоставките, описани в чл. 50, ал. 1, б.“а“ от ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 50, ал.1 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително
2
количество електрическа енергия на клиента. По-конкретно допълнително
начисленото количество електрическа енергия в случая било в размер от
11346 kWh, като стойността на това допълнително количество електрическа
енергия, изчислено по определената от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за период от 74 дни е
7411,85 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията е 74
дни, като първата дата - 01.12.2022г. — началото на корекционния период е
взет от паметта на електромера, тъй като същият е регистрирал аларма за
отваряне на клемен капак на 11.11.2022г., това била най-близката дата с отчет
на СТИ. Последната дата е датата на извършената последваща техническа
проверка — 13.02.2023г.
Ответникът твърди, че за горепосочената сума издали процесната
фактура № **********/05.04.2023г., която е била изпратена на ищеца с
препоръчано писмо с обратна разписка № ИД PS 4040 01ZI0A 5, получено от
Д. И.а на 10.04.23 година.
Ответникът твърди, че съществува законово основание за
начисляване процесната сума, тъй като КЕВР имало правомощието да приеме
правила за измерване на количеството електрическа енергия, които да
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия съгласно чл. 83, ал.
2 , вр, чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката или ЗЕ). Именно на това
основание КЕВР е приела ПИКЕЕ, като раздел IX от тях „Ред и начини за
преизчисляване на количеството електрическа енергия” е уредил случаите и
начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на електрически мрежи.
В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 50,
ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че: в случаите, когото
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът
на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като:
а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява,
като измерените количества се коригират с установената грешка, като се
отчита класът на точност на средството за търговско измерване.
Стойността на дължимата сума пък била изчислена по определената
от КЕВР пазарна цена електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на
разпределителна електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови
3
услуги и за цена за задължения към обществото.
Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били законовото
основание за преизчисление на количеството електрическа енергия, доставена
на клиента пред процесния период, като практиката на Върховния касационен
съд (ВКС) в тази връзка била еднозначна посочват се: Решение №
115/20.5.2015 г. по т.д. 4907/2014 ВКС; Решение № 166/11.5.2016 г. по т.д.
1797/2014 ВКС; Решение № 21/01.3.2017 г. по т.д. 50417/2016 ВКС; Решение
№ 118/18.9.2017 г. по т.д. 961/2016 ВКС; Решение № 115/20.9.2017 г. по т.д.
1156/2016 ВКС и др.) ЕР ЮГ нямало задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца.
Ответникът счита, за неоснователни доводите на ищеца, че имало
съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не
можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на
лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и
неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Ответникът счита, че що се касае до настоящия спор, въпросът кой е
конкретният извършител е ирелевантен, защото в посочените законови
разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството
електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването
корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент,
точно обратното — единственото условие за упражнявано правото на
оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранна
корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на
неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, за да се
пристъпи към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия обаче правото на мрежовия оператор да извърши
едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване
на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не
да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос, също както въпросът с основанието за извършване на
корекция на количеството доставена електрическа енергия е разглеждан
многократно от ВКС, в практиката му след приемането на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от 2012 г.), като съставите на Върховната съдебна инстанция били
единодушни, че законът дава възможност за извършване на едностранна
корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно
въздействие върху СТА, като при подобен род корекции не следвало да се
доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от 33Д е неприложим в
подобен тип обществени отношения. Считано от 04.05.2019г. в сила били
4
нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството електрическа
енергия вече се извършвало от операторите на съответните електрически
мрежи.
В изпълнение на правомощията си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, КЕВР прие нови ПИКЕЕ, които бяха обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г. С тях се дава нова регламентация на обществените отношения,
свързани с реда и начините на преизчисление на количествата електрическа
енергия в случаите, когато СТИ не измерва точно или изобщо не измерва
доставените количества електрическа енергия. С новия подзаконов
нормативен акт се детайлизира уредбата на тези специфични обществени
отношения, като най - същественото изменение, което би следвало да
рефлектира и върху съдебната практика по тези правни спорове, е
изключването от процеса по коригиране на количествата електрическа
енергия на крайните снабдители в случая „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД (ЕЗН ЕС). В тази връзка, считано от 04.5.2019г. ЕВН ЕС не издава
фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия, така,
както това се правело по реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 2013
отм. ДЗ, бр. 25 от 2019 г.).
Към настоящия момент, както преизчислението на количествата
електрическа
енергия, така / фактурирането им се извършват от оператора на
съответната електрическа мрежа, към която е присъединен конкретния обект
на клиент (посочват §1, т. 346, б. „а” ДР на ЗЕ) — в случая ЕР Юг — ответник
в това производство.
Ответникът твърди с оглед на това мотивите, с които по - голяма
част от съдебните състави в страната уважават подобни искове на клиенти
срещу крайни снабдители с електрическа енергия, а именно че в общите
условия не бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите вече са
неотносими, именно поради факта, че крайните снабдители вече не участват в
процеса по извършване на т. нар. „корекция на сметка” и логично общите
условия, конкретно на ЕВН ЕС, вече не намират приложение в тези
отношения.
Ответникът счита, искът за изцяло неоснователен и като такъв, моли
съдът да бъде отхвърлен, като им бъдат присъдите сторените деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът И. Л. И.
ЕГН**********, с адрес гр. С. ул. О. Т. № ** е потребител на електрическа
енергия с електромер с фабр.№ ********* с ИТН № 1581282 и клиентски
номер ********** за обект находящ се в гр. С. ул. О. Т. № **. Ответното
дружество „Електроразпределение Юг” ЕАД е енергийно предприятие, което
5
притежава лицензия № 140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, включваща област Хасково.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
705004/ 13.02.2023 г. (Констативния протокол) се установява, че на същата
дата представители на ответника са извършили проверка на измервателната
система на ищеца И. Л. И. ЕГН**********, с адрес гр. С. ул. О. Т. № **, в
присъствието на двама свидетели. В резултат на проверката електромерът с
фабричен № електромер № ********* бил демонтиран.
Представена е справка за коригиране на сметката за електроенергия
от 05.04.2023г., видно от която на И. Л. И. ЕГН**********, с адрес гр. С. ул.
О. Т. № ** с клиентски номер кл. № ********** е допълнително начислена
електрическа енергия от общо 11346кВт.ч. На 05.04.2023 г. е издадена
фактура № №**********/05.04.2023г. за дължима сума вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № ********* за периода от 01.12.2022г.
до 13.02.2023г. в размер на 7411,85 лв.
Правни съображения
По делото не съществува спор, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на
електрическа енергия, доставяна от крайния снабдител през електроразпре-
делителната мрежа на ответното дружество.
Предявената отрицателна установителна претенция с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от страна на ищеца против дружеството е
допустима, предвид на очертаното задължение за изплащане на посочената
сума по справка за коригиране на сметката за електроенергия за неотчетена и
неплатена стойност на електрическа енергия за минал период от 01.12.2022г.
до 13.02.2023г., за която сума е издадена фактура фактура
№**********/05.04.2023г. представена и приета като писмено доказателство.
Само чрез отричане наличието на това твърдяно право от страна на
електроразпределителното дружество, ищецът би упражнил адекватно
правата си и защитил законовите си интереси по конкретния случай.
Следователно основния въпрос, обоснован от предмета на заявения
пред съда спор, е действителната дължимост на очертаната в документа
стойност от визирания адресат.
Основният спорен въпрос е за дължимостта от ищеца на
допълнително начислената от ответника стойност за електрическа енергия за
периода от 01.12.2022г. до 13.02.2023г. в размер на 7411,85 лв. поради
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството енергия.
Към момента на проверката на СТИ – 13.02.2023 г. действат Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г., които като подзаконов нормативен акт имат функцията да
6
уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а
именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази законова
делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на ел. енергия- чл. 104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т.
6 от ЗЕ. Чл. 50 от ПИКЕЕ, обосновал твърдяното задължение по процесната
фактура, е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на
този подзаконов нормативен акт. Следва да се има предвид, че посочените
законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е
субект, а само възможността да се извършва промяна в сметката на
потребителя на ел. енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази
корекция, като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се
уреждат подобни отношения. Безвиновната отговорност е рядко изключение
като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди
подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая
даденото тълкувание на чл. 104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т. 6 от ЗЕ от
страна на електроразпределителното дружество не отговаря на
действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от
тези хипотези и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда
безвиновна отговорност.
В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се
ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на
неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката
на потребената ел. енергия, но без да дава възможност за установяване на
безвиновна отговорност за потребителя на ел. енергия в тази насока.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, обосновала твърдяното задължение по
фактурата, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл. 83, ал. 1
т. 6 от ЗЕ вр. с чл. чл. 104А ал. 1І т. 5 и чл. 98А ал. 1І т. 6 от ЗЕ, тъй-като
излиза извън предметния му обхват, поради което не може да бъде прилаган
като част от по-низш нормативен акт, който излиза извън законовата
делегация на такъв от по-висок ранг, съобразно чл. 15 от Закона за
нормативните актове.
Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от
законов ред – чл. 82 от ЗЗД, тъй-като отношенията между страните са
договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност, каквато на
практика въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на
ел. енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на
правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като
изправна страна следва да установи, че дължимата сума е функция на
виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора
7
на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното
производство. Само виновното поведение в режима на чл. 82 от ЗЗД е
предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството
обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,
довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел. енергия
от въззиваемата страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване
да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е
резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово
основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителят
е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една
такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно
извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,
както и пряко породената от тях неотчетена ел. енергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното
енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се
представи за това по ясен и разбираем начин. В тази насока е изрично и чл. 13
от Директива 2006/32/Е0/05.04.2006 г.
Още повече, че съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от
ЗЕ средството за търговско измерване на ел. енергията е собственост на
електроразпределителното дружество, което го монтира на определено от
него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е
гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по
поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по
законов път е възложена именно на дружеството, без да е възможно в тази
насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който
впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките
на договора по отношение на техническата инфраструктура на ел. мрежата и
устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 1І
от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството, което е
длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително
потребената ел. енергия, и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така
и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи
е чл. 50 от ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори
от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на
потребителя, която последният следва да репарира в полза на оператора.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено
неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля
върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече, че
само дружеството има достъп до измерващото устройство.
От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми не са и част от самия
8
договор за доставка на ел. енергия, но въпреки това са основание за
интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §
1т. ЗБ т. 27 Г от ДРЗЕ, който е и потребител на енергийни услуги съобразно §
1 т. ЗБ т. 41Б от ДРЗЕ. Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ директно
противоречи на чл. 2, ал. 1І от ЗЕ, който въздига защитата на потребителите в
основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,
нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.
енергия, както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в чл.
2, ал. 1І от ЗЕ и § 1т. ЗБ т. 27 Г вр. с § 1, т. ЗБ т. 41Б от ДРЗЕ, като специален
закон, признава на купувачите на ел. енергия статута на потребители в
урежданите от него обществени отношения, в частност и при покупката на ел.
енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,
търговец или друг субект. Този статут им гарантира и съответните права,
които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат
нормите на ЗЗП за защита на потребителя, за да може правилото на чл. 2, ал.
1І от ЗЕ да се прилага ефективно, а не да се ограничи само до декларативно
съдържание на закона.
Ето защо подзаконовите правила, обосновали издаването на
процесната фактура за коригиране на сметката за електроенергия, нарушават
равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на
купувача на ел. енергия, като потребител, тъй-като дават възможност
едностранно и произволно оператора да определя заплащането на суми от
потребителя, срещу които не е доставил ел. енергия, водят до ограничаване
законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или
неточно изпълнение на договорните задължения, поставят изпълнението на
задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създават
задължение за купувача на ел. енергия да заплати високо обезщетение, водят
до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения, дори
и при неизпълнение на съответните от страна на оператора, налага се на
купувача на ел. енергия необосновано ограничаване на средствата за
доказване, както и тежест на доказване, която съобразно действащото
законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.
143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за
потребителя, тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност, на
принципа по чл. 2, ал. 1І от ЗЕ, водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни
правила, превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са
нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП и не следва да се прилагат, предвид и
задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма
съобразно § 13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.
Въпросното задължение, обективирано в приложената фактура, е
резултат на извършената проверка на СТИ от дл. лица на дружеството. За тази
проверка е съставен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ, който касае само
извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така
9
извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от
съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по
ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че
съдържанието на протокола по чл. 49 от ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ
документ, касае само удостоверяване на съС.ието и показанията на СТИ към
момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно
неизпълнение на договорни задължения или увреждащи действия от страна
на купувача на ел. енергия, довели до техническа неизправност. Идентична е
и доказателствената стойност на експертизата по-делото.
С оглед направените фактически и правни констатации, съдът
намира, че предвид разпределението на доказателствената тежест ответното
дружество не установи дължимостта на допълнително начислената на ищеца
сума за електроенергия от 01.12.2022г. до 13.02.2023г. в размер на 7411,85
лв. начислена по фактура фактура №**********/05.04.2023г. В този смисъл
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца И. Л. И. ЕГН**********, с адрес гр. С. ул. О. Т. № ** с клиентски
номер кл. № ********** следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 300,00 лв. за държавна такса и 1040,00 лева за
адвокатско възнаграждение, действително заплатено в брой.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Л. И. ЕГН**********, с адрес
гр. С. ул. О. Т. № ** не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата в размер на 7411,85 лв., представляваща допълнително
начислена електрическа енергия за периода от 01.12.2022г. до 13.02.2023г. в
размер на 7411,85 лв. начислена по фактура фактура
№**********/05.04.2023г. за ИТН № № 1581282 и клиентски №:**********
за обект находящ се в гр. С. ул. О. Т. № ** .
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, да заплати на И. Л. И. ЕГН**********, с адрес
гр. С. ул. О. Т. № ** сумата от 1340,00 лева, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
11