Разпореждане по дело №3081/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4596
Дата: 21 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330203081
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4596
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Наказателно дело
частен характер № 20225330203081 по описа за 2022 година
като се запознах с материалите по НЧХД № 3081/2022г. по описа на ПРС – IX
н.с. и тъжба от В. К. Х., ЕГН:********** от гр.П., чрез процесуалният му
представител – адвокат А.М., срещу Д.П. П., ЕГН:********** от гр.П., и след
като обсъдих въпросите, предмет на проверка от страна на съдията докладчик
по реда на чл.247б, ал.2, т.2 от НПК, във връзка с правомощията по чл.250-
252 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание, доколкото в същата тъжба не е описано
престъпление от частен характер.
Съгласно Решение № 500 от 19.02.2015г. по касационно дело №
1464/2014г., I н.о. - подаването пред компетентния съд на надлежна тъжба,
със съдържанието и реквизитите по чл. 81 от НПК, от пострадалия от
престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване и провеждане на наказателно
производство срещу извършителя на това престъпление. Тъжбата обаче
трябва да съдържа единствено обстоятелствата на престъплението, по повод
на които тя се подава, но не и неговата правна квалификация. Съдът е този,
който има правомощието да посочи правилната правна формулировка на
обвинението, както и задължението да уточни и поправи (ако е нужно)
погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в
тъжбата или установени на съдебното следствие факти
Още съгласно същото Решение № 500 от 19.02.2015г. по касационно
дело № 1464/2014г., I н.о. - още първоинстанционният съд следва да прекрати
наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1 от НПК и при условията
на чл.24, ал. 4, т. 2 от НПК (към настоящата редакция - чл.24, ал.5, т. 2 от
НПК), когато не е сезиран с тъжба, съдържаща описание на престъпление,
което може да бъде преследвано и евентуално санкционирано по реда на
частното обвинение.
Също в горното решение се сочи, че неприложима е разпоредбата на
чл.287, ал.7 от НПК тогава, когато изначално е била налице липса на
1
възможност за разглеждане на обвинението, а не установяване в хода на
съдебното следствие по делото, че престъплението е такова от общ характер,
т. е. не процесът на доказване е довел до необходимостта от изменение на
първоначалното обвинение, което е за престъпление, преследвано по тъжба на
пострадалия.
При съобразяване на горното становище на ВКС в настоящия случай се
констатира, че депозираната частна тъжба В. К. Х. желае да повдигне частно
обвинени срещу Д.П. П., при следните изложени обстоятелства по
престъплението:
В частната тъжба се посочва, че на 15.07.2021г., в гр.Пловдив,
тъжителят Х. влязъл в спор с Д.П. П., последният ***, по повод желание на Х.
да премине през място, през което П. отказвал да го пусне. Сочи се още, че
при възникналия спор Х. решил да заснеме случката с мобилния си телефон,
при което П. го изтръгнал от ръката му и го ударил със сила в земята, в
следствие на което вещта претърпяла повреди.
С оглед на горното се установява, че в частната тъжба е налице
описание на престъпление по чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК, вр. чл.142, ал.2,
т.6 от НК. Така още в частната тъжба се твърди, че деянието е извършено
от лице, което ***, доколкото жалбоподателят описва, че П. бил *** и
поводът за инцидента бил именно този, че П. не искал да го пусне да премине
***.
Същевременно, в изброяването на чл.218в от НК не фигурира
хипотезата на чл.216, ал.5 от НК (а само тези на чл.216, ал.4 и ал.6 от НК),
поради което и при престъплението по чл.216, ал.5 от НК наказателното
преследване не се възбужда по тъжба на пострадалия.
И доколкото описанието на престъплението като такова от общ, а не от
частен характер, е налице още в тъжбата, то съдът следва да прекрати
настоящото производство, тъй като липсват основания за образуване на
такова за престъпление от частен характер.
Още с оглед изчерпателност следва да се посочи, че по делото е
приложено от частния тъжител и Постановление за отказ да се образува
досъдебното производство от 17.12.2021г. по същия случай, съгласно което
прокурорът е стигнал до извод, че са налице данни за престъпление по чл.216,
ал.5 от НК, но още е счел, че за деянието по чл.216, ал.5 от НК са налице
предпоставките на чл.218в от НК.
Доколкото съдът няма правомощие да осъществява контрол върху
преценката на прокурора относно предпоставките за образуван на
наказателно производство от общ характер, то настоящият състав на съда не
би могъл да коментира правилността и законосъобразността на същото
Постановление за отказ да се образува досъдебното производство от
17.12.2021г., включително и на извода, че за деянието по чл.216, ал.5 от НК са
налице предпоставките на чл.218в от НК.
Същевременно съдът по никакъв начин не е обвързан с преценката на
прокурора при изследване на въпроса дали са налице предпоставките
2
(включително – предвид даденото в частната тъжба описание на деянието) за
образуване на наказателно производство за престъпление от частен характер.
На последно място следва да се отбележи, че в случая, наличието на
Постановление за отказ да се образува досъдебното производство от
17.12.2021г. препятства съда, след прекратяване на настоящото дело, да
изпрати материалите на прокурора за преценка наличие данни за извършено
престъпление от общ характер, доколкото се установява, че такава преценка
вече е осъществена от прокурора. Последното по никакъв начин не
ограничава правото на В. К. Х., в качеството му на пострадал, доколкото
същият има възможността по чл.213, ал.1 от НПК да обжалва Постановление
за отказ да се образува досъдебното производство от 17.12.2021г., ако не е
съгласен с изводите в същото.
По изложените съображения и на основание чл.250, ал.1, т.1 от НПК,
вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 3081/2022г.
по описа на ПРС – IX н.с., образувано по тъжба от В. К. Х., ЕГН:**********
от гр.П., чрез процесуалният му представител – адвокат А.М., срещу Д.П. П.,
ЕГН:********** от гр.П.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок, по реда на глава XXI от НПК пред ПОС.

Препис от разпореждането да изпрати на частния тъжител.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3