Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-217 Година 2020, 03 август гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и седми юли година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1512 описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР гр.София против Решение № 282 от
21.01.2020 г. по гр.д.8806/2019 г. на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която
въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, е осъдена да заплати на Г.Д.Г. от ***, сумата от 451,57 лв главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен след
преизчисляване с коефициент 1,143
на положения от него за периода от 01.10.2016 г. до 20.11.2017 г. часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 106,17 лв,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от изискуемостта на
всяка сума от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., както и сумата от 279,24 лв,
представляваща направени от ищеца разноски по делото, и с което решение въззивникът
е осъден да заплати по сметката на БРС държавна такса в размер на 100 лв и
разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 195,47 лв. Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната
уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил
субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към
служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл
(и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.
187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че
с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице
предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към
Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а
не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Счита,
че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лева на час съобразно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на
докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика.
Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода,
на който основава
решението си, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се
дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения, че не е обсъдено и
приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен
нощен труд от трите групи – положен по
график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и
положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.
9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Не са ангажирани нови доказателства.
В
законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия Г.Д.Г. чрез адвокат Николай Кокалов, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по
доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия Г.Д.Г. срещу въззивната Главна дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" на МВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след
извършено изменение на иска), сумата от 451,57 лв, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г.
до 20.11.2017 г. - разликата между положения нощен труд от 568 часа и
преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и
съдебни разноски, както и мораторна лихва в размер на 106,17 лв. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като „Старши
пожарникар“ със статут на държавен служител в Група ПГАСД на Сектор ПБС на
Летище Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Бургас към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР, като процесните часове, за които
се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода
от 01.10.2016 г. до 20.11.2017 г. нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
Предявеният иск е с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Ответникът е оспорил
иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищцата
труд е надлежно начислен в съответните протоколи и й е заплатен съобразно
специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429
от 23.11.2017 г.
С обжалваното решение РС Бургас е осъдил ответната ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, да заплати на ищеца сумата от 451,57
лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.10.2016 г. до 20.11.2017 г. - разликата между положения нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 16.10.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 106,17
лв – мораторна лихва за забава върху дължимите суми за периода от 01.01.2017 г.
от 30.09.2017 г. до 30.09.2019 г., както и сумата от 279,24 лв – съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на
основание чл.78, ал. 6 от ГПК, по сметката на PC гр.Бургас сумата от 195,47 лв за изготвената експертиза и 100 лв за дължима държавна такса.
Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592
и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но
това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване,
тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в
специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК
съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР
като през исковия период е заемал длъжността „Старши пожарникар“ със статут на държавен служител в Група
ПГАСД на Сектор ПБС на Летище Бургас към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Бургас. Установява се от събраните доказателства, че за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019
г. включително, ищецът е положил общо 520 часа нощен труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил възнаграждение по 0,25 лв на час съобразно заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи. Установява се още, че
положеният от въззиваемия нощен труд – общо 520
часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143,
възлиза на 594,36 часа, като разликата от 74,36 лв
часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за
положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия,
а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 451,57 лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. са
действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл.3,
ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
По отношение на
направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени
в приложеното по делото писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
Министерство на труда и социалната политика (МТСП), съдът намира следното:
В практиката си за
периода 2005 – 2010 година (писма с изх. № 29-20 от 5.12.2005 г., изх. № 26-34
от 6.06.2006 г., изх. № 12-914 от 08.12.2006 г., изх. № 61-269 от 04.01.2008
г., изх. № 92-864 от 13.02.2008 г., изх. № 26-581 от 28.12.2010 г.) МТСП е
поддържало становището, че при установено от работодателя сумирано изчисляване
на работното време, той следва да отчита (изчислява) работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период, като часовете,
получени над определената норма (след превръщането на нощните часове в дневни),
представляват извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер съгласно
чл.262, ал.1, т.4 от КТ. С писма с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. и изх.№
94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП е възприело обратното становище, като е приело,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, е установено с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, който би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време. Посочените писма нямат нормативна сила, но сочат, че са налице
противоречиви разбирания относно наличието на извънреден труд в случаите на
преизчисляване по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време (чл.143, ал.1 от КТ). Съгласно чл. 142, ал.
2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
С оглед изложеното съдът
приема, че искът е основателен и доказан в предявения размер.
С оглед заключението на
вещото лице, основателен и доказан е и размерът на иска за мораторна лихва в
предявения размер.
Поради съвпадането на
крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият
състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед постановения
резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв за въззивното производство от общо направени разноски в размер на 350
лв за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, като съдът
уважава възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, направено от въззивника с
въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282 от 21.01.2020 г. по гр.д.8806/2019 г.
по описа на Районен съд гр.Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, да заплати на Г.Д.Г.
от *** с ЕГН **********, сумата от 100 лв /сто лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.