РЕШЕНИЕ

Номер 260319                           02.03.2021г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                  ХХV наказателен състав

 

На четвърти февруари                       двехиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер    4186 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000282/11.06.2020г. издадено от и.д. ** на РД „АА” гр.Пловдив, с което на А.Г.В., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

          Жалбоподателя В.  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Неговият повереник също въпреки предоставената му възможност не се явява в съдебно заседание.

          Въззиваемата страна –РД „АА“ - Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище намира процесното НП за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 28.05.2020г. жалб.В.  управлявал таксиметров автомобил „Хюндай“ с рег № **на територията на Община Пловдив. Около 16.30ч обаче докато чакал пред МОЛ Плаза в гр.Пловдив бил проверен от служители на V РУ – Пловдив. Същите извикали за съдействие служители на РД „АА“-Пловдив, сред които свид.Н.Р.. Последният установил, че касовия апарат работел, а видно от издадения касов бон пътниците заплатили през деня за извършен превоз. След справка в системата на Автомобилна администрация свид.Р. установил, че жалб.В. не разполага с удостоверение за психологическа годност. Ето защо за горното съставил срещу жалбоподателя АУАН № 273230/28.05.20г. Въз основа на констативния акт било издадено и процесното НП. Междувременно на 02.06.2020г. жалб.В. депозирал възражение срещу констативния акт, в което признал, че към момента на проверка не бил закрил надписа „такси“ поради невнимание.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Н.Г.Р. разпитан като свидетел в съдебно заседание и поддържащ описаното в АУАН, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, фискални бонове от 28.05.20г., извадка от регистър на психологическите изследвания на водачите, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

          Горните факти се спорят от жалбоподателя, който навежда възражение, че на процесната дата всъщност не извършвал таксиметрова дейност в момента на проверката. Твърди, че не бил с клиенти, не изчаквал на стоянка за таксиметрови автомобили, а всъщност единствения превоз бил на негова позната, но без заплащане. На първо място такива факти подкрепящи твърденията на жалбоподателя не се събраха. На следващо място , за да се приеме, че жалбоподателя извършва таксиметрова дейност е достатъчен факта, че се намира като водач в автомобил маркиран като таксиметров, който е в работен режим, т.е. макар в покой по външни белези същия е готов да поеме клиенти като не е закрил табелката „такси“. На следващо място не е вярно възражението, че от акта не ставало ясно къде точно било извършено нарушението. Това е гр.Пловдив, кръстовището пред МОЛ Плаза. Дори да има разминаване в наименованията на улиците, които го образуват, то пак по достатъчно ясен начин става разбираемо къде се твърди, че е бил в момента на проверката жалбоподателя с автомобила управляван от него. Последното е видно и от възражението на В. в този смисъл срещу АУАН. На следващо място факта на управлението на МПС от последния може да се установи и от трето лице, като не е задължително актосъставителя да е очевидец. В много случаи напрактика дори това е невъзможно. Така например при настъпило ПТП не може да се върне времето назад, за да може актосъставителя да види самото ПТП. В случая чрез установеното от полицейските служите и предадено от тях, свид.Р. се уверил, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Не на последно място от иззетите касови бонове е видно, че на същата дата жалб.В. все пак е извършвал таксиметрова дейност, тъй като му е било заплатено за такава.

При тези установени факти Съдът намира, че правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали извършеното нарушение от жалбоподатеря и са ангажирали отговорността му. Това е така, защото чл.18, т.3 от Наредба № 34/1999г. на МТ изисква водача да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В процесния казус жалб.В. не отрича, че няма валиден документ, но оспорва да е возил пътници, а не приятели например. Последното обаче противоречи на установения факт, че касовия апарат е работел.  Не е основателно и възражението, че не ставало ясно коя е нарушената наредба. Всъщност Наредба № 34/1999г. на МТ е само една. Още повече че таксиметровата дейност е правнорегламентирана и жалбоподателя следва да е запознат с нея. На следващо място от своя страна наказващия орган правилно е опраделил по вид и размер наложеното наказание. Закона за автомобилните преводи в чл.93, ал.1, т.1 е предвид твърдо установен размер на глобата от 2000лв. Под този размер съграсно нормата на чл.27 от ЗАНН наказание не може да бъде определено. Не е налице и маловажност на случая, тъй като тази норма осигурява сигурността на транспорта, а в случая и на деца. Предвид важността на закриляните обществени отношения и сигурността на транспорта не може да се приеме, че в настоящия козус би могло да се приложи нормата на чл.28б.а от ЗАНН.

Не се констатираха при извършената служебна проверка нарушеня на производствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХХV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000282/11.06.2020г. издадено от и.д. ** на РД „АА” гр.Пловдив, с което на А.Г.В., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, вр. с чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.