№ 152
гр. Асеновград, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200525 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от 29.04.2025г. от името на В. К. В., с ЕГН ********** с
адрес гр. Лъки, ул. „Възраждане“ № 2, ет.3, ап.9, подадена от адв. С. П. от АК Пловдив,
против Електронен фиш за налагане на глоба серия К №5482060 издаден от ОДМВР
Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В. К. В., с ЕГН
********** с адрес гр. Лъки, ул. „Възраждане“ № 2, вх.В, ет.3 ап.9 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Във връзка с подадената жалба от страна на адв. С. П., на 30.04.2025г.
първоначално е било образувано НАХД №223/2025г. по описа на РС Харманли.
Съдебното производство по същото е било прекратено с Определение
№167/30.07.2025г. като делото е било изпратено по подсъдност на РС Асеновград. По
така постъпилите материали, на 01.08.2025г. е било образувано НАХД № 525/2025г. по
описа на РС Асеновград.
Жалбоподателката В. К. В. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и издаден в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
Сходно становище изразява, в качеството си на повереник и адв. С. П.. От
1
съдържанието на допълнително депозираните становища по делото, се установява, че
според повереника обжалвания ЕФ следва да се отмени поради изтекла обикновена
погасителна давност. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище по НАХД №223/2025г., обжалвания ЕФ е правилен
и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш,
молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба №
1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелят Х. Х. К. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на
длъжност мл. автоконтрольор. На 03.11.2021г. св. К. бил на работа дневна смяна и
около 09.00 часа се намирал на ул. „Цар Иван Асен ІІ” срещу номер 127/129, на която
номерация бил адреса на бившето АПК в гр. Асеновград. Тъй като пътния участък се
е намирал в района на границите на населеното място, то ограничението на скоростта
на движение на МПС било до 50 км.ч. До посоченото мястото св.К. се придвижил със
служебен автомобил с ДК№ РВ 2022 АМ, който в последствие бил позициониран в
обособеното там отклонение и ориентиран с предната си част срещу идващите от
центъра на гр. Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било
монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим е контролирало
движещите се в посока от юг към север МПС-та. В 13.04 часа намиращо се в работен
режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 28356 на
движещо се МПС- лек автомобил с ДК№ РВ 4158 АВ, който преминал със скорост от
73 км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с
работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съответния дневник, към
попълнения протокол с дата от 03.11.2021г. / копие лист 53 към НАХД 223/25г./.
Заснетите на този ден с устройството клипове били свалени, запазени и изпратени за
по-нататъшна обработка и анализ. При това се установило, че заснетия в 13.04 часа
видеоклип № 28356, съдържа запис на движещо се МПС-лек автомобил „Опел
Астра”, с ДК№ РВ 4158 АВ, собственост на В. К. В. от гр. Лъки. Установеното в хода
на проверката и превишаването на скоростта от 70 км.ч., след приспадане на толеранс
от 3 км.ч, станало причина спрямо собственика на МПС-то, да бъде издаден ЕФ, в
който нарушението било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По делото не се събраха доказателства относно това, че обжалвания ЕФ е бил
връчен някога надлежно на В. В.. Горния извод, не се опровергава и от съдържанието
на приложената на лист 48 от НАХД 525/25г. справка. В действителност от същата се
установява, че така съставения ЕФ, е бил връчен на нарушителя на 14.12.2022г., но пък
2
по делото липсват доказателства за направено надлежно връчване.
Не се събраха и доказателства относно надлежното връчване на В. В. покана за
доброволно изпълнение на задълженията по образуваното изпълнително дело по описа
на ТД на НАП Пловдив. Действително по делото се установи, че издадения ЕФ
впоследствие е бил изпратен за събиране към НАП, като с разпореждане от
06.03.2023г. на публичния взискател, вземането по ЕФ е било присъединено към
образуваното спрямо В. В. изпълнително производство по изпълнително дело №
*********/2020 по описа на ТД на НАП Пловдив. По настоящето дело не се събраха и
доказателства, в хода на образуваното изпълнително дело, В. В. да е била уведомена
за характера и вида на нейните задължения и съответно това да е довело до прекъсване
на давностния срок по някакъв начин.
Действително по делото не се установи, как нарушителката В. В. е разбрала за
издадения ЕФ, но предвид събраните доказателства относно неговото ненадлежно
връчване, това не се явява пречка нейната жалба против него да се приема за
допустима. Разгледана по същество, същата се основателна във връзка с направените
от нейния повереника възражения относно изтеклия давностен срок.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство,описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, начина на нейното определяне, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно допуснати
процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от
контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи
относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че
използваното АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ
2022 АМ. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП,
използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно
средство и временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в
3
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”
Представеният по делото протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и
други обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността
на издадения електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване –„С“
стационарен, така и посока за задействане - в случая “П”, което означава
приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския автомобил, заснетия
автомобил е приближаващ. В случая не е оспорен и факта на управление на лекия
автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш време и място. Като е
налице и пълно съответствие със снимковия материал приложен на лист 32 от НАХД
223/25г..
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 с дата от
03.11.2021г., /лист 53 от НАХД 223/25г./ са отразени номер на първо статично
изображение-28340 и номер на последно статично изображение-28380. От същия
протокол се установява, че за времето от 09.00 часа до 12.30 часа на 03.11.2021г., по
време на наряда на полицейския служител, с това АТСС се били направени общо 41
клипа, като клипа от 03.11.2021г. заснет в 15.04 часа, с номер 28356 въз основа на
който е издаден оспорвания фиш е бил между тях. В протокола освен другите
обстоятелства за отразени и мястото където е било използвано техническото средство
и посоката на движение на автомобилите. Направените възражения в тази насока от
страна повереника на жалбоподателя и тези отразени в жалбата се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №3-33-21
от 22.03.2021г. /лист 52 от НАХД 223/25г./ се установява, че използваното техническо
средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до 22.03.2022г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г. /лист 46
от НАХД 223/25г./ Действително датата на установеното нарушение е 03.11.2021г. но
в случая следва да се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията.
Същия текст гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип,
се считат от одобрен тип”. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е
преминало съответната проверка към датата на нарушението, то следва извода, че
заснемането на нарушението е било извършено с разрешено и валидно техническо
4
средство.
Съдът, извършвайки служебна преценка на събраните по делото, както и на
доводите и възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със
система от одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно
предвиденото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от
видеоклип /снимка/, създадена автоматично от използваното техническо средство.
Снимките от клипа, копия от което са приложени на лист 32 от НАХД 223/25г./,
представляват веществено доказателствено средство от категорията на визираните в
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182,
ал. 4 вр. ал.1, т. 3 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед реквизитите на електронния фиш,
предвидени в чл.189,ал.4 от ЗДвП, неоснователно нарушителят оспорва липсата на
категорични данни относно мястото на извършване на нарушението. Съставомерните
признаци на релевираното нарушение изискват движение в населено място със скорост
над разрешената. В случая от представените снимки и от съдържанието на протокола
за използване на АТСС от 03.11.2021г. се установява по несъмнен начин, че мястото на
деянието е на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ срещу №127-129 в гр. Асеновград, което именно
е посочено в електронния фиш, поради което съдът намира, че мястото на
нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който се нарушава
по никакъв начин правото на защита на наказаното лице.
В действителност от приложените на лист 32 от НАХД 223/25г. черно бели
снимки се установява, че същите съдържат изображения на автомобил марка „Опел
Астра”, с ДК№ РВ 4158 АВ. Доколкото именно автомобил с такъв номер е описан в
дневника към протокола за използване на АТСС от 03.11.2021г. съставен от св. К. във
връзка с неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от
доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер,
които тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил
заснет с превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността на този
автомобил се установява от приложената на лист 33 от НАХД 223/25г. справка от ПП и
КАТ при ОД на МВР Пловдив.
По отношение на местонахождението на АТСС, в момента на неговото
използване, съдът прие, че това е мястото което е посочено в протокола за използване
на АТСС от 03.11.2021г.
Въпреки горните изводи съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да се отмени
по делото установява, че след издаване на обжалвания ЕФ, но преди неговото
връчване са настъпили нови такива, които налагат неговата отмяна. В тази насока
направеното възражение се явява основателно и следва да се уважи.
Безспорно по делото се установява, че от издаване на ЕФ до подаване на
5
жалбата против него е изтекъл срокът на погасителната давност по чл. 80, ал.1, т.5 от
НК, което налага същия да бъде отменен, само на това основание. Съгласно
задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г.
постановено по т.д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС,
давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярят на
едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се
прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание
на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание , като се погасява наказателната
отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. В
диспозитивът на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното
постановление е посочено, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида
давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на АНО
да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по
чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, като изпълнителската давност е
обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. В случая
по делото, изпълнителската давност е неприложима, тъй като няма влязъл в сила
електронен фиш по арг. от текста на чл. 82, ал. 2 във вр. чл. 64 от ЗАНН. Основания
въпрос на който следва да се даде отговор, е дали е изтекла давността за преследване
по правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във вр. чл. 81 от НК по препращане от чл. 11
от ЗАНН. Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-
голям от три години. Безспорно е че нарушението в случая е било извършено на
03.11.2021г. на която дата, то е било и заснето. От справката на лист 48 от НАХД
525/25 се установява обжалвания ЕФ е бил съставен на 08.12.2021г. т.е на тази дата
погасителната тригодишна давност е давност е била прекъсната като е започнал да
тече нов срок. Доколкото ЕФ е би съставен на 08.12.2021г. ,т.е. на датата на която вече
нарушението е било индивидуализирано в достатъчна степен, за АНО вече е имало
достатъчно информация за вида на нарушението, самия нарушител и неговите данни.
Предвид липсата на доказателства за надлежното връчване на ЕФ, то макар и с
неговото съставяне да е бил прекъснат срока от довършване на нарушението, то
приложимите правила визирани в НК за определяне на изтеклата давност, установяват,
че обикновената давност за преследване е изтекла на 08.12.2024г. Датата на издаване
на фиша представлява действие на надлежен орган /АНО/, предприето за
административнонаказателно преследване срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от
НК. След издаване на фиша, е започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е
6
била прекъсвана до момента дори на подаване на жалбата против него, което е станало
на 29.04.2025 г. Поради непрекъсване на този тригодишен срок, в случая няма как да
намерят приложение правилата на чл.81, ал.3 от НК, съгласно който „Независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден чл.80, ал.1 от НК“. По
делото не се установи тригодишния срок по чл. по чл. 80, ал.1, т.5 от НК да е бил
прекъсван с някакви надлежни действия дори по време на образуваното изпълнително
дело в ТД на НАП Пловдив. Съдът е длъжен да съобрази тези факти към датата на
постановяване на своя акт.Този правнозначим за административнонаказателното
преследване факт, относно изтеклата погасителна давност, е настъпил към момента на
подаване на жалбата и преди надлежното връчването на обжалвания ЕФ и следва да
бъде отчетен служебно от настоящия съд. Налице е основание за погасяване на
административнонаказателната отговорност за нарушението, извършено на
03.11.2021г.
От горното следва извода, че ЕФ следва да бъде отменен поради изтекла
обикновена давност за наказателното преследване, а административно-наказателното
производство следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно, а разгледано по същество, то обаче следва да бъде уважено
частично. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък за
разноски /лист 5 от НАХД 223/25 / се установява, че от страна жалбоподателката В. В.,
е бил изплатен хонорар на адв. С. П. в размер на 400 лева. Това именно се явяват и
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото
адв. С. П. е изготвил подадената жалба и е подал допълнителни становища, макар и да
не се явявал в съдебно заседание по делото, то е видно, че е изпълнил поетите
ангажименти спрямо жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В случая следва да
намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за
„За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо
жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
7
лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява
изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява
неоснователно и няма как да бъде уважено. Предвид и което искането за присъждане
на разноски, в размер на 400лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като
съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като издател на процесния ЕФ да заплати сумата на
В. К. В..
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5482060 издаден от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В. К. В., с
ЕГН ********** с адрес гр. Лъки, ул. „Възраждане“№2, вх.В,ет.3 ап.9 е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на В. К. В., с ЕГН ********** с адрес гр.
Лъки, ул. „Възраждане“ № 2, вх.В, ет.3 ап.9, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/
за направени по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №525/2025г.
по описа на РС Асеновград.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8