№ 4213
гр. София, 23.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110209426 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. П. В., ЕГН **********, чрез адв. С. П. от
АК - хххххх, против електронен фиш серия К № 9021730, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя К. В. е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане обжалваният електронен фиш да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи, че при
издаването на електронния фиш е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, тъй като не са правилно посочени нарушената
материалноправна, както и санкционна разпоредби. Изтъква се и че е нарушен
реда за ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивния
жалбоподател, тъй като е използвана мобилна система за контрол на
скоростта, в присъствие на служители на МВР, и не е следвало да бъде
издаван електронен фиш, а административнонаказателното производство е
следвало да се образува със съставяне на АУАН. Оспорва се и техническата
годност на автоматизираното техническо средство, с което е установено
нарушението. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание въззивният жалбоподател К. В., редовно призован,
не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител адв. С. П. от АК - хххххх,
също редовно уведомен. С писмено становище адв. П. прави искане за отмяна
на обжалвания електронен фиш и претендира присъждане на разноски. В
допълнение на аргументите във въззивната жалба се излагат доводи, че не е
доказано твърдяното нарушение да е извършено в условията на повторност,
тъй като не са представени доказателства връчен ли е, кога и респективно -
влязъл ли е сила електронният фиш, който според
административнонаказателното обвинение обосновава наличието на
квалифициращия признак "повторност". Излагат се аргументи, че в случая
съдът не разполага с възможност да измени обжалвания електронен фиш в
частта относно квалифициращия признак нарушението да е извършено в
условията на повторност, тъй като не се касае до неправилна правна
квалификация на нарушението, а до неправилно определяне на санкционната
разпоредба, което представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като ограничава правото на защита на въззивния жалбоподател.
Навежда се, че са нарушени разпоредбите на чл. 39 ал. 4 ЗАНН и чл. 85а
ЗАНН, тъй като предвид фиксирания размер на глобата от 50, 00 лева, която
следва да се наложи в случай, че се установи, че е извършено твърдяното
нарушение, то неправилно административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател е била ангажирана с издаване на електронен фиш,
вместо да му бъде наложена глоба с фиш по чл. 39 ал. 2 ЗАНН.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. К. В. - Г., с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по
чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
2
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. П. В. е правоспособен водач на ППС с придобити
категории "В" и "М", като притежава СУМПС № *********, издадено на
21.03.2017 г. от СДВР, валидно до 21.03.2027 г.
С електронен фиш серия К № 8143424, издаден от ОДМВР - София, за
нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, извършено на 27.09.2023 г., на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя К. В. било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 лева. В АИС
АНД била отразена дата на връчване на електронен фиш серия К № 8143424,
издаден от ОДМВР - София - 16.12.2023 г. Към 05.04.2024 г. наложената с
електронен фиш серия К № 8143424, издаден от ОДМВР - София, глоба не
била заплатена.
Към 05.04.2024 г. лек автомобил марка "Рено", модел "Еспейс" с рег. №
ххххххххххх бил собственост на жалбоподателя К. П. В..
На 05.04.2024 г. в 11:31 часа лек автомобил марка "Рено", модел
"Еспейс" с рег. № ххххххххххх се движел на територията на град София по
бул. "Александър Малинов" до блок 1Б с посока на движение от бул.
"Цариградско шосе" към ул. "Анна Ахматова". В посочения пътен участък
към 05.04.2024 г. максимално разрешената скорост на движение на пътни
превозни средства била 50 км/ч като липсвали пътни знаци В26, въвеждащи
ограничение на скоростта, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Независимо от въведеното ограничение до блок 1Б на бул. "Александър
Малинов" горепосоченият лек автомобил се движел със скорост от 65 км/ч.
За времето от 11.00 часа до 13.00 часа на 05.04.2024 г. в участъка на бул.
"Александър Малинов" до блок 1Б в посока на движение от бул. "Цариградско
шосе" към ул. "Анна Ахматова" се осъществявал контрол на спазването на
режима на скоростта с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1195,
представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване, която билa
преминала последваща техническа проверка на за времето от 19.03.2024 г. до
21.03.2024 г. в Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер",
със заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео -
радарната система била разположена на триножник на участък от пътя,
работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите
автомобили.
На 18.04.2024 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
3
серия К № 9021730, с който административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател била ангажирана за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш серия К № 8143424, и на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл.
182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП му било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100, 00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за
собствеността на автомобил с рег. № хххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, извлечение от
регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на Български
институт по метрология /БИМ/, решение за одобрение на типа на уреда за
измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия,
ведно с превод на български език, протокол № 037 - СГ - ИСИС/21.03.2024 г.
на Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1195, справка за
датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка за
нарушител/водач, ежедневна форма на отчет от 05.04.2024 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
28752/08.04.2024 г., справка за дата на издаване на електронен фиш серия К №
8143424, издаден от ОДМВР - София, електронен фиш серия К № 8143424,
издаден от ОДМВР - София, сертификат за успешно завършен курс на
обучение № CORDON - M2 20200826/27 от 26.08.2020 г., ръководство за
работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на
пътното движение CORDON - M2, отговор от Столична община, Дирекция
"Управление и анализ на трафика" изх. № СОА24-ДИ11-3521 -[1]/24.07.2024
г., ведно с копие от проект за организация на движението на бул. "Александър
Малинов" в района на блок 1Б, с посока на движение от бул. "Цариградско
шосе" към ул. "Анна Ахматова", отговор от ОДМВР - София рег. № 120400 -
15173/06.08.2024 г., ведно със справка АИС АНД, вещественото
доказателствено средство – снимка към електронен фиш серия К № 9021730
от 18.04.2024 г., вещественото доказателство – снимка на разположението на
уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
4
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 9021730 от
18.04.2024 г. като годно веществено доказателствено средство. От същaта се
установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган и с мобилно техническо средство. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи", а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
5
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на
ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се
съобразят постановките на ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. От горецитираните разпоредби е видно, че към настоящия
момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато нарушението е
установено с мобилна система при спазване изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП (така и
Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по адм.
д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 6670 от
06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд - София-град и
др.)
Съгласно посоченото по – горе ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС електронният фиш "...се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 9021730 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
6
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, както и
пътния участък, където е установено превишението на скоростта – бул.
"Александър Малинов" до бл. 1Б, посочена е посока на движение на
контролираните пътни превозни средства - от бул. "Цариградско шосе" към ул.
"Анна Ахматова", посочено е действащото ограничение на скоростта - 50
км/ч, както и измерената скорост.
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени
обстоятелствата, които обуславят повторността по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е "нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач". В атакувания
електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на електронен фиш серия К № 8143424, както и датата на
влизането му в сила според административнонаказателното обвинение. В
електронния фиш не е необходимо да се сочи за какво нарушение е издаден
електронният фиш, който според административното обвинение обосновава
признака "повторност", както и кога е извършено то и какво по вид и размер
административно наказание е било наложено на жалбоподателя. Достатъчно е
излагането на твърдения, че процесното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на предходно издаден електронен фиш, с
който въззивникът е санкциониран за същото по вид нарушение, а
установяването на това обстоятелство касае основателността на повдигнатото
административнонаказателно обвинение за нарушение, извършено в
условията на повторност.
Не се споделят и възраженията за допуснати нарушения при посочване
на нарушената материалноправна разпоредба и на санкционната разпоредба. В
електронния фиш като нарушена е посочена нормата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
която именно урежда правилото за поведение към водачите на пътни превозни
средства в границите на населеното място да не превишават скорост от 50
7
км/ч. В електронния фиш е посочена санкционната разпоредба на чл. 189 ал. 4
вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП, която напълно кореспондира на
фактическото описание на обстоятелствата на нарушението.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в електронния фиш дата и
място е извършено нарушение на режима на скоростта.
При установяване на скоростта на движение на автомобила са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, режима на измерване - стационарен, както и
посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи
автомобили. В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. и доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват автоматизирани технически средства и системи (АТСС), пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт
по метрология.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
8
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или
на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата. От
писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-28752/08.04.2024 г., се
установява, че за времето от 11:00 до 13:00 часа на 05.04.2024 г. спазването на
режима на скоростта в участъка на бул. „Александър Малинов“ до бл. 1Б в
посока на движение от бул. "Цариградско шосе" към ул. "Анна Ахматова" се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1195, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка №
037 - СГ - ИСИС/21.03.2024 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1195 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност за периода от 19 март 2024
г. до 21 март 2024 г. със заключението, че отговаря на метрологичните
изисквания.
От писмените доказателства се установява и че служителят от ОПП -
СДВР, който на процесната дата е осъществявал контрол по спазване на
правилата за движение посредством автоматизирана техническа система, е
Митко Петров, който е отразил в протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з/12.05.2015 г., че автоматизираната система е разположена и настроена
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Към материалите по административно наказателната преписка
е приложен сертификат от 26.08.2020 г., че М. Петров успешно е завършил
курс на обучение № CORDON - M2 20200826/27.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
9
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика" изх. № СОА24-ДИ11-3521 -[1]/24.07.2024 г., ведно с копие от проект
за организация на движението на бул. "Александър Малинов" в района на блок
1Б, с посока на движение от бул. "Цариградско шосе" към ул. "Анна
Ахматова" към дата 05.04.2024 г., се установява, че максимално разрешената
скорост за движение в участъка на бул. "Александър Малинов" до бл. 1Б в
посока на движение от бул. "Цариградско шосе" към ул. "Анна Ахматова" към
05.04.2024 г. е била 50 км/ч. Видно от копие на проект за организация на
движението в посочения пътен участък няма поставени пътни знаци В26,
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от указаното в чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява, че лекият автомобил марка "Рено", модел
"Еспейс" с рег. № ххххххххххх се движел със скорост от 65 км/ч при
действащо ограничение от 50 км/ч. От вещественото доказателствено
средство се установява, че измерената скорост на движение на автомобила е
68 км/ч. От протокола за проверка № 037 - СГ - ИСИС/21.03.2024 г. се
установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната
стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на жалбоподателя, като при
измерена скорост от 68 км/ч административнонаказателната му отговорност е
ангажирана за движение със скорост 65 км/ч.
Не се споделят възраженията на въззивния жалбоподател, наведени
чрез процесуалния му представител, че измерената скорост се отнася за друг
автомобил. Видно от приетото като писмено доказателство ръководство за
работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на
пътното движение CORDON - M2 фото радарните системи тип Cordon M2
позволяват изключително точно да се индивидуализира конкретното МПС,
чиято скорост е измерена, като се генерира отделна доказателствена снимка на
превозното средство с четлива регистрационна табела. Техническото средство
прави запис на общия външен вид на мястото на проверката, който съдържа
изрязана фотография на превозното средство в нарушение, където се вижда
само това превозно средство, както и текстови файл с всички метаданни за
конкретното нарушение. От вещественото доказателствено средство се
10
установява, че измерената превишена скорост на движение се отнася именно
до лек автомобил марка "Рено", модел "Еспейс" с рег. № СВ7453 СК.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните
доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се
установява, че на 05.04.2024 г. в 11:31 часа лек автомобил марка "Рено", модел
"Еспейс" с рег. № ххххххххххх се движел на територията на град София по
бул. "Александър Малинов" до блок 1Б с посока на движение от бул.
"Цариградско шосе" към ул. "Анна Ахматова" със скорост от 65 км/ч при
действащо ограничение на скоростта 50 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство". Предвид горното правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника К. В. като
собственик на лекия автомобил. Няма данни в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство жалбоподателят да се е ползвал
от възможността по чл. 186 ал. 5 ЗДвП да посочи друго лице, управлявало
собствения му автомобил на процесната дата. Такива твърдения не се
навеждат и във въззивната жалба.
Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП нарушението не
може да се квалифицира като маловажно.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че не са налице
основания за квалификация на нарушението като "повторно" по см. на § 6 т.
33 ДР на ЗДвП. В обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш серия К № 8143424, издаден от ОДМВР - София. За да е
налице "повторност" по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП е необходимо от обективна
страна процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на електронен фиш/наказателно постановление, с което въззивният
жалбоподател е санкциониран за същото по вид нарушение. От субективна
страна деецът следва да съзнава, че е наказан по административен ред за
същото по вид нарушение, че не е изтекъл едногодишен срок от това
наказване, както и че отново върши същото нарушение. За да бъде осъзнат
11
едногодишният срок от предходното наказване, е необходимо знание за датата,
от която този срок тече – т.е. за момента на влизането в сила на наказателното
постановление/електронния фиш. Начините за връчване на електронен фиш са
предвидени в чл. 186а ал. 1 ЗДвП: 1. лично срещу подпис на нарушителя: а) от
контролните органи по чл. 165 при изпълнение на контролните им функции по
ЗДвП; б) от служители на Министерството на вътрешните работи извън
контролните органи по чл. 165; 2. по електронен път: а)
чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на
Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла
на Закона за електронното управление; б) чрез Портала за електронни
административни услуги на МВР; 3. с препоръчано писмо с обратна разписка
чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния
адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран
доставчик на пощенска или куриерска услуга. В съдебното следствие бяха
изискани доказателства за датата, на която електронен фиш серия К №
8143424, издаден от ОДМВР - София, е бил връчен на жалбоподателя В..
Такива обаче не бяха представени. Единствено в отговор от ОДМВР - София е
посочено, че за електронен фиш серия К № 8143424, издаден от ОДМВР -
София, в АИС АНД е отразена датата на връчването му 16.12.2023 г. Не се
представиха обаче никакви доказателства кога и как фиша е бил връчен на
въззивника - дали лично срещу подпис или по някои от другите начини,
предвидени в чл. 186а ал. 1 ЗДвП, или пък наказващият орган е приложил
разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН. Единствено извършеното отбелязване в
АИС АНД за връчване не удостоверява връчването на въззивника и знанието
му за издадения електронен фиш, тъй като не дава възможност да се формират
изводи дали връчването отговаря на разпоредбите на закона и дали
жалбоподателят е узнал за електронния фиш на датата, посочена в АИС АНД.
Знанието на дееца за предходно издадения електронен фиш, подлежи на
доказване чрез всички доказателства и доказателствени средства по НПК.
Въпреки липсата на доказателства за връчването на предходно издадения
електронен фиш, знанието на жалбоподателя за санкционирането му би могло
да се установи и посредством представяне на доказателства за връчване на
покана за доброволно изпълнение на наложеното наказание, за извършена от
жалбоподателя справка по друг повод в администрацията на наказващия орган
и др. Плащането на наложената с електронния фиш глоба по категоричен
12
начин сочи, че към датата на плащането деецът е имал знание, че е наказан по
административен ред за съответното нарушение. В случая обаче от писмените
доказателства се установява, че глобата, наложена на въззивника с електронен
фиш серия К № 8143424, издаден от ОДМВР - София, не е била заплатена към
датата на процесното нарушение - 05.04.2024 г., както и впрочем - и към
датата на изготвяне на отговора от ОДМВР - София - 06.08.2024 г. Ето защо
съдът намери, че не се установява с изискуемата степен на категоричност и
несъмненост към датата на процесното нарушение - 05.04.2024 г. електронен
фиш серия К № 8143424, издаден от ОДМВР - София, да е бил влязъл в сила и
това обстоятелство да се е включвало в субективните представи на въззивния
жалбоподател. Предвид горното съдът намира, че са налице основания за
изменение на обжалвания електронен фиш чрез приложение на закон за по-
леко наказуемото нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, като отговорността на въззивника се ангажира на основание чл.
182 ал. 1 т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, вместо за такова
нарушение, извършено при повторност, и на основание санкционната
разпоредба на чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН
съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова изменение е
допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава на нарушението по чл.
21 ал. 1 ЗДвП са подробно описани в електронния фиш, предявени са на
жалбоподателя който е имал възможност да се защитава срещу тях. В същия
смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело №
1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия по въпроса дали в производството по
реда на Раздел V, Глава III на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба: "(...) районният съд разглежда спора по
същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
13
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани
в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление." Не се споделя
стеснителното тълкуване, което прави жалбоподателят, че съдът може да
измени обжалвания акт единствено когато неправилно е посочена нарушената
материалноправна разпоредба и се налага преквалификация на деянието, но
не и в случаите на неправилно посочена санкционна разпоредба. Районният
съд разполага с правомощието да измени атакувания акт по чл. 58д ЗАНН във
всички случаи, когато следва да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая на жалбоподателя са били предявени и той се е
защитавал срещу всички факти от състава на нарушението по чл. 21 ал. 1
ЗДвП, поради което не се касае за съществено изменение на обстоятелствената
част на нарушението. Същевременно отпадането на квалифициращ признак,
какъвто е повторността, представлява приложение на закон за по-леко
наказуемото нарушение, отново без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, тъй като от една страна жалбоподателят се е
защитавал срещу всички признаци от основния състав на нарушението, а от
друга - за него винаги е по-благоприятно ангажиране на отговорността му по
основния състав вместо по квалифицирания, който е и по-тежко наказуем (в
този смисъл и Решение № 217 от 08.01.2024 г. по адм. д. № 8808/2023 г. на
Административен съд - София - град, Решение № 3767 от 08.06.2023 г. по адм.
д. № 3090/2023 г. на Административен съд - София-град, Решение № 2893 от
28.04.2023 г. по адм. д. № 1966/2023 г. на Административен съд - София-град
и др., постановени по идентични казуси).
14
В случая се установи, че разрешената максимална скорост на движение
в рамките на населеното място е била превишена с 15 км/ч. Съгласно
разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място за превишаване от 11 до 20 км/ч се
наказва с глоба 50, 00 лева. Глобата е в абсолютно определен размер, който
съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван. Ето защо
електронният фиш следва да бъде изменен по отношение на приложимата
санкционна разпоредба, която да бъде изменена в такава по чл. 182 ал. 1 т. 2
ЗДвП, както и по отношение размера на наложеното административно
наказание "глоба", който да бъде намален от 100, 00 на 50, 00 лева.
Не са основателни възраженията на въззивния жалбоподател, че
предвид размера на глобата за конкретното нарушение, жалбоподателят е
следвало да бъде наказан със съставяне на фиш по чл. 39 ал. 2 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП се явява специална по отношение на чл.
39, ал. 2 ЗАНН, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
Разпоредбите на чл. 39, ал. 2 ЗАНН и чл. 186, ал. 1 ЗДвП се отнасят до
административни нарушения, установени в момента на извършването им, като
както в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗАНН, така и в нормата на чл. 186, ал. 1
ЗДвП е предвидено, че фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и
от нарушителя, когато е съгласен да заплати глобата. В случаите, когато
нарушението е установено с техническо средство или система, е предвидено
издаването не на фиш, а на електронен фиш (чл. 189, ал. 4 ЗДвП и чл. 39, ал. 4
ЗДвП), без значение какъв е размерът на глобата (в този смисъл и Решение №
6116 от 22.05.2024 г. по адм. д. № 2982/2024 г. на Административен съд -
София-град).
Въпреки извода за частична основателност на жалбата,
жалбоподателят няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.
63д ал. 1 ЗАНН препраща по отношение на реда за присъждане на разноски
към АПК, където в чл. 143 ал. 1 АПК е предвидено, че жалбоподателят има
право на присъждане на разноски само в случаите на отмяна на обжалвания
административен акт. Доколкото в случая въззивникът не постига цялостна
отмяна на обжалвания електронен фиш, съдът намери, че няма право и на
присъждане на разноски (така и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм.
д. № 8590/2018 г., I отд. на ВАС, Решение № 2347 от 6.04.2023 г. на АдмС -
15
София по адм. д. № 843/2023 г., Определение № 10316 от 24.11.2023 г. по дело
№ 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и др.).
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на
въззиваемата страна в настоящото производство се е изразило единствено в
депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 9021730, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП на К. П. В.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, в частта относно
основанието за определяне на административното наказание от такова по
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 ЗДвП в такова по чл. 189 ал. 4 вр.
чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП и в частта относно размера на наложеното
административно наказание "глоба", като намалява същата от 100, 00
/сто/ лева на 50, 00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
К. П. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17