Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 260002 , 21.01.2022г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ИСПЕРИХ
На двадесет и втори декември през 2021 година,
в публично заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
276 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от В.Г.В., ЕГН-**********,
действаща чрез пълномощник Д В П, ЕГН-********** и преупълномощен от нея адв.М.Д.,***,
с посочен в исковата молба адрес: с.М П, обл.Р, ул.”С п” № . против “В и к” ООД, ЕИК………, със седалище и адрес на управление: гр.И., обл.Р., ул.”Б.” №..,
представлявано от управител инж.А. А. М., като моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2 515.00 (две хиляди петстотин
и петнадесет) лева, по партида с клиентски номер 2217359, за периода от
м.юли 2018г. до м.май 2019г., за недоставена и непотребена питейна вода в имот,
находящ се на посочения горе адрес в с.М. П., обл.Р.. Претендира за направените
по делото разноски. Ищцата твърди, че е узнала за това задължение след
направена справка в Epay, като посочената
сума включва 2 407.68 лева – главница за доставена питейна вода на абонат
№ 10971, с парт.№ 2217/359 и 117.32 лева – лихва до момента
на подаване на исковата молба. От ответното дружество й било отказано
предоставянето на фактура за задълженията - за период, главница и лихва. В
исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на имота в с.М. П., който
обитава сезонно. Има открита партида при ответника като доставчик на питейна
вода. През м.май 2019г. при извършена
проверка от служител на дружеството за консумацията на питейна вода в имота,
била установена разлика от 811 куб.м. за периода от последния отчет през м.юли
2018г. По искане на ищцата вх.№ 461/27.05.2019г. и с Протокол от 28.05.2019г.
на «В и К» ООД-гр.И, водомерното устройство от имота било демонтирано и
предадено за проверка от лицензирана лаборатория, като е отчетено последно
показание – 1051. Съгласно свидетелство от проверката № 204/29.05.2019г. на
Лаборатория за проверка на водомери «Акватор сервиз» ООД-гр.В Т е дадено
заключение, че устройството не съответства на изискванията на Наредбата за средствата
за имерване, които подлежат на метрологичен контрол. Ищцата била уведомена за
горните обстоятелства от ответника с Писмо изх.№ 478.2 от 10.06.2019г., но
въпреки това дружеството фактурирало завишена консумация, възлизаща на
процесната стойност от 2 407.68 лева – главница. За защита на интересите
си ищцата подала жалба вх.№ 02/29.08.2019г. до ответника с искане за изчисление
на консумацията съобразно Общите условия на договора, но й било отказано с възражение,
че водомерното устройство не било повредено и преминалото количество вода било
реално отчетено. Подала жалба и до ДКЕВР изх.№ 03/07.10.2019г. с изкане за
начисляване на разхода за периода от м.юли 2018г. до м.май 2019г., съобразно
чл.26, ал.1 от Общите условия. Твърди също, че монтираният в имота водомер №
12639, монтиран на 02.04.2012г., е бил със срок на последваща проверка до м.април
2017г., като от този момент до 28.05.2019г. (датата на демонтажа му),
операторът не е извършвал последващи проверки на метрологичните характеристики
на водомера. На това основание, счита, че дружеството не е следвало да използва
този водомер, както и няма основания за определяне на
корекционна сметка, като са нарушени правилата за изготвяне й, с което обосновава и правен интерес от водения иск.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „В
и к” ООД, ЕИК………, със седалище и
адрес на управление: гр.И., обл.Р,
ул.”Б” № , представлявано от управител инж.А. А. М., представя такъв, като оспорва
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето й. Също претендира за деловодни
разноски. Оспорва описаната фактическа
обстановка. Твърди, че ищцата е потребител на дружеството за посочения обект на
потребление в с.М. П., като в базата данни на дружеството се отчита под партиден № 2217359. Имотът бил свързан към
водопроводната мрежа на дружеството и към него се извършва доставка на питейна
вода на основание Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и
Договор при Общи условия за предоставяне на ВиК-услуги на потребители на ВиК
оператор – „ВиК” ООД-гр.И (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на
ДКЕВР, които намират приложение по отношение на всички потребители на
дружеството. Ищцата, като такъв потребител била присъединена към водопроводната
мрежа чрез сградно отклонение, което захранва постоянно имота с питейна вода.
При извършен отчет от служител на дружеството през м.май 2020г. била установена
разликата от 811 куб.м. за фактуриране за м.юни 2020г. в сравнение с предходния
реален отчет. Това станало в присъствието на абоната, като е уведомена за
разликата, след което посетила дружеството и поискала проверка на средството за
измерване. По нейно желание и в неин интерес било фактурирано половината
количество изразходвана питейна вода, за да не се натоварва финансово до
излизане на резултата от проверката. Въз основа на извършената проверка било
установено, че водомерът отчита средно с 8 % по-малко спрямо преминалото
количество през него. На това основание било фактурирано и останалото
количество изразходвана питейна вода, като реално преминало през средството за
измерване, като за оператора било без значение за какво е направен разхода и
дали е имало теч или авария във вътрешната водопроводна инсталация в имота на
потребителя. Твърди, че водомерът не е повреден по смисъла на чл.47 от ОУ, а
ищцата не е положила дължимата грижа, с оглед сезонното обитаване на имота, по
зазимяване и източване на вътрешната водопроводна инсталация и не се
възползвала от правото си по чл.42, ал.1 от ОУ за временно преустановяване на
водоподаването. Затова и причината за смяна на водомера на 02.04.2012г. била –
спукан водомер. Ответникът оспорва твърдението, че водомерът бил с изтекъл срок
на годност през 2017г., тъй като съгласно Протокол за периодична проверка
водомерът с № 12639 е преминал такава на 14.09.2016г. във водомерна лаборатория
на дружеството и е в метрологична годност. Въз основа на горното счита, че
правилно е начислено количеството питейна вода на процесната стойност от
2 407.68 лева по два броя фактури, както и дължима мораторна лихва в
размер на 117.32 лева върху главницата, за посочен от ответника период ? - от
29.07.2020г. до 22.05.2020г.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства,
приема
за установено от фактическа страна следното: Ответното дружество осигурява
доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги като всеобщо предлагана
услуга за потребителите на територията, обслужвана от ВиК-оператора срещу
заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител по пределни цени,
утвърдени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Отношенията между потребителите и оператора във връзка с доставяните услуги се
уреждат съобразно действащите Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Договор при Общи условия за предоставяне на ВиК-услуги
на потребители на ВиК оператор – „ВиК” ООД-гр.И (ОУ), одобрени с Решение №
ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР, обявени публично на интернет-страницата на
дружеството. В тази връзка не се спори между страните,
че са обвързани от валидно облигационно правоотношение при публично известни Общи
условия, по силата на които ищцата е потребител на ВиК-услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.2,
ал.1, т.1 от цитираните горе ОУ, респ. е клиент на дружеството-ответник за
описания в исковата молба обект на потребление, находящ се на адрес: с.М
П, обл.Р, ул.”Сп” № 9, с абонатен №.
Имотът
на посочения адрес представлява дворно място с къща, обитавана сезонно от собственика
– ищцата, само през летните месеци, поради трайното й местоживеене в Г. Свързан
е към водопроводната мрежа на ВиК-дружеството чрез сградно водопроводно отклонение
(СВО), което захранва постоянно имота с питейна вода, а потреблението се отчита
с водомер, монтиран на СВО.
Според
заключението на назначената по делото комплексна съдебно-икономическа и
техническа експертиза (изпълнена само в икономическата част и заличена в
техническата част, поради нустановяването на вещо лице-ВиК-специалист), за
периода от м.май 2018г. до м.октомври 2019г.,
включващ и исковия период (м.юли 2018г. -
м.май 2019г.) ответното дружество е доставяло услуги за имота на ищцата, като
консумацията на вода е отчитана от инкасатор с помощта на електронен таблет или по предварително изготвени
списъци, съдържащи показанията на водомерите, ако няма интернет, след което данните се прехвърлят на програмния продукт на дружеството по
партидата на абоната, като стойността на изразходваното количество питейна вода
се фактурира. По този начин, за посочения горе период за абонатен № 2217359,
чиито титуляр е ищцата В.Г.В., са издадени 7 броя фактури, на обща стойност
2 497.97 лева, от които неплатени 2 броя фактури, за консумирани общо 880
куб.м. питейна вода, на обща стойност 2 407.68 лева, както следва:
- № ********** от 28.06.2019г., за
отчетен период от 10.05.2019г. до 10.06.2019г, с
начислени 405 куб.м. вода, на стойност 1 108.08 лева, и
- № ********** от 31.10.2019г.,
за отчетен период от 10.07.2019г. до 10.10.2019г., с
начислени 406 куб.м. вода по данни от водомера и 69 куб.м. вода корекция, или
общо 475 куб.м. вода, на обща стойност 1 299.60 лева.
Експертизата изчислява и размера на законната лихва върху
неизплатените задължения по цитираните горе фактури, считано от датата на
възникване на задължението за плащане по всяка една фактура поотделно до датата
на предявяване на иска – 22.05.2020г. (т.4 от заключението), като я определя на
стойност от 154.84 лева.
Свидетелят СНФ, на длъжност „инкасатор” при ищцовото
дружество, дава показания, че лично той засича консумацията на вода в имота на ищцата,
като отговаря за с.М П от 2016г. Установената практика била фактическото
инкасиране да се извършва от месец март след зимния период – до м.октомври, а
ако има достъп до имота – и всеки месец. През зимния период не се отчитали
данните на място в обекта, тъй като шахтите в сезонните имоти се зазимяват и
няма достъп до тях. Тогава се пишели данни, пропорционално на старите месеци и
през пролетта са зесичали, съобразно реалните данни и се преизчислявали, като
се приспадат надписаните количества. Конкретно за имота на ищцата дава
показания, че през 2019г. му направило впечатление, че са големи показанията на
водомера, които засякъл на място в имота. Твърди, че тогава собственичката не
се е оплаквала да има някакъв теч. Голямата разлика се проявила след като
данните били въведени в системата на ВиК-дружеството. На следващия ден отново
отишъл на място в имота, за да провери показанията дали са правилни. Тогава В.
била в имота и инкасаторът лично я уведомил за голямата разлика между
засичанията. От предния ден до следващия ден нямало разлика.
Поради оспорване от ищцата на отчетената голяма
консумация, монтираният в имота водомер № 012639 бил демонтиран в нейно
присъствие на 28.05.2019г. (съставен Протокол за прекратяване/възстановяване на
водоснабдяването – л.23 от делото) и изпратен в независима Лаборатория за
проверка на водомери „Акварор Сервиз“ООД-гр.В Т. При проверката е установено,
че водомерът отчитал средно с 8 % по-малко от преминалото количество вода.
Междувременно, по повод на установената разлика от 811
куб.м. (между старото показание на същия водомер от 240 куб.м. и новото
показание от 1051 куб.м., засечено през 2019г.), ответното дружество издало
цитираната горе първа Фактура № ********** от 28.06.2019г., за отчетен
период от 10.05.2019г. до 10.06.2019г, в която са начислени само 405 куб.м. вода от общо
количество отчетена консумация, възлизащи на стойност 1 108.08 лева. Вече
след проверката на водомера е начислено и останало количество от отчетената
консумация, по описания горе начин във Фактура № **********
от 31.10.2019г., за отчетен период от 10.07.2019г. до
10.10.2019г. – начислени 406 куб.м. вода по данни от водомера и 69
куб.м. вода корекция (общо 475 куб.м. вода), всичко на стойност 1 299.60
лева.
Техническите характеристики на водомера, както и неговата
метрологична годност не са изследвани в хода на съдебното производство, поради
невъзможността да бъде намерено вещо лице – ВиК-специалист за изпълнение на
назначената по делото комплексна експертиза в техническата й част (обсъдено
по-горе).
Проблемът с начислените количества питейна вода бил
отнесен от ищцата до КЕВР, като поискала да бъде направено преизчисление според
средномесечния разход за съответния период през предходните 3 (три) години,
съгласно чл.26, ал.1 от ОУ, тъй като според нея водомерът е бил повреден. КЕВР,
в рамките на своите компетенции, е установила с произнесеното по случая Решение
№ Ж-292 от 24.04.2020г., че процесният водомер № 012639 е бил монтиран в имота на ищцата на
02.04.2012г. и е бил в срок на последваща проверка до м.04.2017г. За периода от
м.04.2017г. до 28.05.2019г. (дата на демонтаж на водомера) ВиК-операторът не
представил протоколи от извършени последващи проверки на метрологичните
характеристики на същия водомер и същият не отговарял на изискванията на ЗИ,
като дружеството не е изпълнило задължението си по чл.32, ал.10 във вр. с
чл.33, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, респ. по чл.17, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от ОУ
относно изискването ВиК-операторът да монтира, поддържа и контролира
водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща
изразходваното количество вода. В същото решение е
коментирано, че заключението на акредитираната лаборатория относно допустимото
процентно отклонение в метрологичните характеристики на водомерите се отнася за
изискванията на ЗИ по отношение на средствата за измерване и дали могат да се
използват като средство за търговско мерене въз основа на законово определените
стандарти. В тази връзка приема, че заключението от проверката на лицензираната
лаборатория по отношение на процесния водомер № 012639 потвърждава, че
ВиК-операторът не е следвало да използва този водомер като средство за
търговско мерене. КЕВР приема, че действията на дружеството за коригиране на
задълженията с процента на установената грешка, са неправилни, доколкото
отчетените показания по водомера не следва да се вземат предвид от
ВиК-оператора при формиране на задълженията по партидата на потребителя.
Ответникът
оспорва констатациите, че процесният водомер е
бил с изтекъл срок на годност през 2017г., като представя Протокол
за периодична проверка на същия водомер № 12639 от 14.09.2016г.
във водомерна лаборатория на дружеството, удостоверяващ,
че водомерът съответства на изискванията на Наредбата за средствата за
измервания, които подлежат на метрологична проверка.
Според заключението съдебно-икономическата експертиза -
т.9, фактурираното количество от 880 куб.м. консумирана вода в имота на ищцата,
за периода от 10.05.2019г. до 10.10.2019г., е аритметично точно пресметнато,
като възлизащо на левовата равностойност от 2 407.68 лева при одобрени
цени за ВиК-услугите в този период от 2.736 лева за 1 куб.м., с включен
ДДС.
В
производството по делото ищцата е направил съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 413.56 лева, включващи: 100.60 лева – заплатена държавна такса (ДТ) при
образуване на делото; 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие № 002064 от 13.04.2021г. и 12.96 лева – за пощенски услуги до РС-И по 2
броя товарителници и касови бележки към тях, съответно за пощенски пратки от
04.06.2020г. и от 06.07.2020г. Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК за
439.92 лева, като претендира заплатената ДТ при образуване на делото в намален
размер от 100.00 лева, а са завишени разходите за пощенски услуги до размера от
39.92 лева по 6 броя касови бележки и товарителници, какъвто разход не е
доказан. Ответното дружество е направило деловодни разноски в размер на 200.00 лева – заплатено
възнаграждение за вещото лице-икономист по изпълнената част от назначената
комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза и върната надвнесената
част до 400.00 лева, представляваща възнаграждението на второто вещо лице. Също
представя Списък по чл.80 от ГПК за първоначално внесения депозит от 400.00
лева по експертизата.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК -
отрицателен установителен иск, с който ищцата търси съдебна защита чрез
установяване със сила на присъдено нещо, че няма парично задължение към
ответното дружество в претендирания от него размер и основание.
Разгледан по същество – искът е основателен.
От събраните по делото доказателства категорично се установи,
че оспорваното от ищцата В.Г.В. парично задължение, представлява стойността на
начисленото й количество изразходвана вода за периода от 10.05.2019г. до 10.10.2019г. в имота й, находящ се в с.М П обл.Р, ул.”С п” №, в качеството й на абонат
към ответното дружество – начислени общо 880 куб.м.
Доказа се също, че това количество изразходвана вода е
отчетено при констатирано отклонение в показанията на монтирания в имота
водомер, на базата на което е определено и процесното
вземане чрез начисляването му като корекция с процентното
отклонение в показанията на водомера. Същевременно останаха неизяснени
обстоятелствата за така констатираното отклонение в отчетените показания, като
фактурираното от ответника количество вода, обсъдено и в показанията на самия
инкасатор, е било необичайно за сезонно обитавания имот на ищцата, предвид че
не са установени аварийни ситуации, като течове и други изолирани
обстоятелства, обосноваващи високата консумация на вода. Не се доказа виновно
поведение на ищцата, като осъществено неправомерно въздействие при отчитането
или виновно повреждане вследствие на замръзване, счупване или други механични
въздействия върху водомера, нито по презумпция на закона се следва такъв извод,
въз основа на който да бъде ангажирана отговорността й от неизпълнение на
договорни задължения, свързани с неточното отчитане на консумираната вода в
имота.
Констатирано и в Решението № Ж-292 от 24.04.2020г. на
КЕВР във връзка с процесния спор между страните, задължението по поддръжката и контрола върху
водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща
изразходваното количество вода е за ВиК-оператора (арг. от
чл.32, ал.10 във вр. с чл.33, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, респ. по чл.17,
ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от ОУ, приложими в отношенията между страните).
Приложимата в отношенията между страните нормативна
уредба не регламентира провеждането
на корекционната
процедура, вкл. и възможност
за едностранна промяна от доставчика на доставеното
количество вода, каквато фактическа е извършена от ответното
дружество по отношение на фактурираните количества по процесните две Фактури №№ № ********** от 28.06.2019г. и №
********** от 31.10.2019г., разпределяйки по свое усмотрение отразените данни, без
да почиват на правно основание.
Въз
основа на горното, съдът прима, че в договорните отношения между страните
липсва основание за заплащане от ищцата на претендираното от нея парично
задължение от 2 407.68 лева по процесните Фактури №№ ********** от
28.06.2019г. и № ********** от 31.10.2019г. за неточно отчетената 880 куб.м.
консумирана вода в имота на ищцата, за периода от 10.05.2019г. до 10.10.2019г.,
както и за законната лихва върху това задължение от датата на възникване на
задължението по всяка една фактура до датата на подаване на исковата молба. Предявеният
в този смисъл отрицателен установителен иск за установяване на надължимост на
обсъжданото задължение следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени в полза на ищцата и направените от нея съдебни и деловодни разноски, доказани
до размера от 413.56 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “В и к” ООД, ЕИК…… със седалище и адрес на управление: гр.И., обл.Р., ул.”Б.” № , представлявано от управител инж.А А М, че ищцата В.Г.В., ЕГН-********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 2 515.00 (две хиляди пестотин и петнадесет) лева, по партида с клиентски номер …за имот, находящ се на посочения горе адрес в с.М П, обл.Ра, включваща 2 407.68 лева – главница за доставена питейна вода за периода от 10.05.2019г. до 10.10.2019г. по Фактури №№ ********** от 28.06.2019г. и № ********** от 31.10.2019г. и 117.32 лева – лихва от датата на възникване на задължението за плащане по всяка Фактура до датата на подаване на исковата молба – 22.05.2020г.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “В и к” ООД-гр.И, обл.Р, ЕИК , представлявано от
управител инж.А А М,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., ЕГН-**********, сумата
от 413.56 (четиристотин и тринадесет лева и 56 ст) лева - направени от
страната съдебни и деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :