Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 161 10.02.2020 година град Бургас
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаски районен съд XX-ти наказателен състав
На осми януари
2020 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 5469 по описа на
БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на “В” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Георги Демирев Петров- управител,
против НП № 398069-F391336/23.10.2018 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности”-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 3000 лева. В жалбата се излагат възражения за процесуални нарушения,
алтернативно се иска прилагане на чл. 185, ал.
2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и намаляване на размера на санкцията. В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател не се представлява, тъй като производството
протече по реда на чл.61, ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува наказателното постановление,
съдържа необходимите реквизити, като е спазен и законовия срок за подаването й.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.06.2018 г. в 13.00 часа служители на ТД на НАП
Бургас, сред които и разпитаният като свидетел в настоящото производство свидетел
– Н.Д., извършили проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски
обект, а именно – зоомагазин, находящ се в **** и стопанисван от “В” ЕООД, ЕИК ****. По време на проверката бил издаден
дневен финансов Х отчет №0001122/16.06.2018 г. Той бил изведен от монтирано и функциониращо
към момента на проверката фискално устройство модел DATEKCS DP-15-KL, от който било установено, че касовата наличност на
паричните средства била в размер на 73,87 лева. Фактическата наличност на
паричните средства в касата на търговския обект, съгласно съставения опис на
парични средства, била в размер на 173.87 лева, които парични средства в касата
били изброени от намиращия се в обекта продавач – М. Пр. Пр.. Била констатирана
разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата наличност по
описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в
размер на 100,00 лева в повече в касата. За тази разликата от 100,00 лв. нямало
направени записвания във ФУ, тази сума не фигурирала като служебно въведена сума.
Фискалното устройство притежавало функциите служебно въведени/ служебно
изведени суми. Резултатите от проверката били обективирани в ПИП № АА № 0345716/16.06.2018
г.
На 25.06.2018 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №F391336 с
посочените констатации от проверката, като в акта като нарушена била посочена
разпоредбата чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС. Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият
орган приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС вр., на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподателя била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането
на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри
съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административнонаказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на
правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен орган.
Правилно е квалифицирано деянието, като е посочена и разпоредбата на чл.118,
ал.4 от ЗДДС, тъй като тя препраща към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., чиято
разпоредба е нарушена.
Показанията на разпитания по делото актосъставител -
св. Н.Д. не са подробни, което е нормално предвид големия период от време,
изтекъл от проверката, когато било констатирано нарушението. Въпреки това,
неговите показания препращат към протокола за проверка, в който е обективирано
констатираното нарушението и който писмен документ е в синхрон с останалата
доказателствена съвкупност, която пък потвърждава констатациите в АУАН. Ето
защо съдът намира, че безспорно към момента на проверката е имало разлика от 100,00
лева между сумата, регистрирана във ФУ и сумата, намираща се в касата на
търговския обект /която била в по-повече/ и тази разлика не е била отразена във
ФУ като служебно въведени суми. Наличното в обекта фискално устройство е
притежавало функциите служебно въведени/изведени суми. Каква е била причината
за наличието на тази сума в повече в касата на дружеството без да е била
въведена чрез съответните функции на касовия апарат, с които той е разполагал,
е ирелевантно.
В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 /
13.12.2006 г. е вменено задължение за всяко лице извън извършването на продажби
да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени” суми. Видно от доказателствените материали, в
дневния финансов отчет от 16.06.2018 г. не са отразени „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми. Следователно на тази дата е имало разлика от 100,00 лева, която
не била отразена чрез операциите „служебно въведени” във ФУ. При така
установеното от фактическа страна, съдът намира че санкционираното лице
действително не е изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ и с това бездействие е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, нормативен акт по неговото прилагане, каквато е Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, съгласно която се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Налице
е несъответствие обаче между извършеното нарушение и приложената санкционна
разпоредба и съответно наложеното наказание. Съгласно чл. 182, ал.
2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В ал. 1 е посочено,
че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В конкретния случай не се установи нарушението да е довело до
неотразяване на приходи, обстоятелства в обратния смисъл не са въведени в акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
поради което за нарушение на разпоредбата на чл. 33 от Наредбата, която е
нормативен акт по приложението на чл. 118 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 изречение последно следва да бъде
наложена санкцията по ал. 1 на чл. 185, от ЗДДС. Тъй като по делото липсват данни за
други нарушения на данъчното законодателство от страна на дружеството,
настоящият състав приема, че наказанието следва да бъде определено в минимален
размер от 500 лева. Настоящият състав приема, че посоченото несъответствие не
следва да доведе до отмяна наказателното постановление, тъй като съставомерните
факти, които са въведени като предмет на доказване и за осъществяване на които
е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството са
идентични и то е имало възможност да се защити срещу тях. Изложеното не води и
до даване на нова правна квалификация на извършеното деяние а само до
привеждане на размера на наказанието в съответствие с действително извършеното
нарушение. При това положение и предвид правомощието на съда съгласно чл. 63 от ЗАНН настоящият състав приема, че не са налице пречки за изменение
на наказателното постановление в горния смисъл - с посочване на нов размер на
наказанието чрез намаляването му при превеждането му в съответствие с
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ вр. чл. 185, ал.
1 от ЗДДС в размер 500 лева.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващия орган може да не наложи административно наказание като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на
понятието „маловажен случай” се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН
са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни
наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Съдът
приема, че конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не представлява
маловажен случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване
законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици. При
преценка липсата на маловажен случай настоящият състав взе предвид размера на
сумата, която не е отчетена чрез съответното отразяване във фискалното
устройство, както и че по делото не са установени данни за обстоятелства, които
да обусловят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. По изложените съображения съдът приема, че
административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 398069-F391336/ 23.10.2018
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”-Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, на “В” ЕООД, ЕИК ****
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на основание чл. 185, ал.
2, изр. последно ЗДДС, вр. с чл. 185, ал.
1 ЗДДС, НАМАЛЯВА размерът
на имуществена санкция от 3000 /три хиляди/ лв. на 500 /петстотин/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.