Р Е Ш Е Н И
Е
№ /22.06.2015 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти
състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДЕСЕТИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ
И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря А.И. и в присъствието на прокурора ……………….. като разгледа
докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1514 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба
от Е.Н. А.В.Д.А. гражданин на Кралство Нидерландия, роден на *** год.
в Т., с адрес гр.В., м-т „П.” имот №ХХ-474
и съдебен адрес *** чрез адв.В.В. ***, против Г.Г.Т., ЕГН:**********
***, м-т „С.Н.” №***, ет.* ,ап.* с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и цена на иска 31 328 лева
В исковата молба ищеца твърди, че с ответницата на
21.01.2013 год., в гр.Варна са сключили договор за наем на недвижим имот
жилищна сграда къща находяща се във Варна, с.о.”Пчелина”, построена в УПИ
ХХ-474 в кв.19 със застроена площ от 216 кв.м. и РЗП-648 кв.м., по силата на
който ответницата му е предоставила за временно и възмездно ползване имотът
срещу задължението да заплаща месечен наем в размер на 500 ЕВРО.
Начина и сроковете на плащане е бил по банков път от
25-то до 30-то число на всеки месец, за който се дължи. Договор е сключен със
срок една година т.е от 24.01.2013 г. до 23.01.2014 г. Страните са договори и
депозит в размер на 2 000 ЕВРО, от които 1 000 ЕВРО депозит за техниката в
имота.
Ищеца твърди, че в момента на сключване на договора
предал в брой на ответницата наемодателя сумата 6 500 ЕВРО, като му била
издадена разписка за сумата от 3 000 ЕВРО и в същата е посочено, сумата от 1000
ЕВРО наемна вноска за периода 24.01.2013 г. до 23.02.2013 г. и сумата 2 000
ЕВРО - депозит.
За останалата част от заплатените суми в размер на
общо 3 500 ЕВРО му било обяснено, че това са суми дължими по самия договор,
поради и което не е необходимо да се издава отделен документ за тях.
От момента на сключване на договора и до момента ищеца
държи имота по договора за наем, съобразно целта за която е нает- за жилище на
семейството му. Предвид нормата на чл.236 ал.1 от ЗЗД, след 23.01.2014 год.,
договора се счита за сключен за неопределен срок, т.е. той се е трансформирал в
безсрочен.
През целия период на договора, ищеца добросъвестно
изпълнявал задълженията и е заплащал наема. Закупил и монтирал климатик и
извършил поправка на неработещи елементи-датчик на сигнално-охранителната
техника в обекта. Наемните вноски заплащал по банкова сметка ***, наемодател по
договора. За част от значимите и стойностни ремонти, като това на СОТ-а и
закупуването и монтирането на климатик по договореност с наемодателя стойността
им приспадали от наемната цена за м.март 2013 г. и последната вноска за м.май
2014 год. Размерът на наемната цена по договор е по 500 ЕВРО месечно, като
сумите реално са изплащани по банков път в левове, съобразно курса на ЕВРО-ЛЕВ.
За заплащането на по- голямата част от тази сума в размер на 1958 лева за целия
период от м.януари 2013 год. до м.май 2014 год. са при изначална липса на
правно основание. Наемният договор, не е основание за заплащане на сумите над
определения наем, с оглед изрично уговорения размер. По този начин ответницата
е получила от ищеца без основание за посочения по-горе период общо сумата от 31
328 лева и дължи нейното връщане.
В исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли
съда да постанови решение, с което осъди ответницата Г.Г.Т.
да му заплати сумата от общо 31 328 лева, получени от нея без основание през
периода 21.01.2013 г. до 09.05.2014 г., както следва по 1958 лева на всяка една
от следните дати: 21.01.2013 г.; 05.03.2013 г.; 27.03.2013 г.; 30.04.2013 г.;
30.05.2013 г.;01.07.2013 г.; 30.07.2013 г.; 02.09.2013 г.; 01.10.2013 г.; г.;
02.12.2013 г.; 02.01.2014 г.;03.02.2014 г.; 04.03.2014 г. 01.04.2014 г. и на
09.05.2014 год. на основание чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като претендира и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа иска. Претендира разноски, не е представил списък с разноските в срока
по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по делото е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
В депозирания отговор се твърди, че действително
страните са сключели договор за наем от 21.01.2013 год. съгласно, който
ответницата е предоставила под наем собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, а именно: къща, находяща се в с.о."Пчелина" на ищеца.
Оспорва твърдението, че действителната наемна цена е в
размер на 500.00 евро. Твърди, че съгласно Анекс към договора за наем, сключен
на същата дата - 21.01.2013 год., договорената наемна цена между страните е в
размер на 1 000.00 евро. В тази връзка дължимата наемна цена е в размер на 1
000.00 евро месечно, а не както твърди ищеца по делото.
Оспорва твърденията на ищцовата страна страна, че при
сключването на договора за наем е заплатил сума в размер на 6 500.00 евро.
Видно от представената от ищеца разписка, от 21.01.2013 год., която съвпада с
датата на подписване на договора и анекса към него, ищеца е заплатил наемна
цена за м.февруари 2013 год. и депозит за ползване на имота, в размер на 2
000.00 евро. От същата разписка, е видно, че наемната цена е в размер на 1
000.00 евро на месец, което кореспондира с представения анекс от същата дата. Не
оспорва твърдението, че договора за наем, предмет на настоящото производство,
се е трансформирал в безсрочен, след изтичането на срока за който е бил
сключен.
В отговора се твърди, че съгласно исковата претенция
наемната месечна цена е в размер на 500 евро, като твърди надвнасяне от 1000
евро на месец. Видно от представения с настоящия отговор анекс, наемната цена е
1000 евро, като твърди, че над внесеното е около 500.00 евро месечно.
При подписване на договора за наем и анекса към него
ищецът е внесъл в брой сума, в размер на 1 000.00 евро, като дължима наемна
цена за месец февруари 2013 год. и по банков път за месеците: март 2013 год. —
2498.09 евро, за месец април 2013 год. - 339.55 евро, за месец май 2013 год. -
1 498.60 евро, за месец юни 2013 год. - 1 498.60 евро, за месец юли 2013 год.-
1 498.60 евро, за месец август 2013 год. - 1 498.60 евро, за месец септември
2013 год.- 1 498.60 евро, за месец октомври 2013 год.- 1 498.60 евро, за месец
ноември 2013 год.- 1 498.60 евро, за месец декември 2013 год-
1 498.60 евро, за месец януари 2014 год. - - 1 498.21 евро, за месец февруари
2014 год. - 1 497.45 евро, за месец март 2014 год. не е платена наемна цена, за
месец април 2014 год. — 1 498.60 евро, за месец май 2014 год. - 1 498.60 евро,
за месец юни 2014 год. - 1 404.64 евро, или общо по договора за наем от 21.01.2013
год. - до края на месец юни 2014 год., ищецът е внесъл общо сума в размер на 22
223.94 евро.
Съгласно договора и анекса към него дължимите наемни
вноски за периода 21.01.2013 год. до края на месец юни 2014 год. са в размер
общо на 17 000.00 евро, т.е. надвнесената сума от страна на ищеца за този
период, е в размер на 5 223.94 евро до която сума и претенцията се явява
основателна, като искът за разликата до пълния предявен размер 31 328.00 лева,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От друга страна предвид трансформацията на договора за
наем от срочен в безсрочен такъв, ищецът и към настоящия момент, продължава да
ползва недвижимия имот, предмет на договора за наем, поради което за месеците
юли 2014 год., август 2014 год., септември 2014 год. и октомври 2014 год.
включително, като за тези месеци ищецът, съгласно договора и анекса към него,
дължи месечен наем в размер на 1 000.00 евро, или общо за този период,
задължението на ищеца е в общ размер на 4 000.00 евро.
С отговора на исковата молба ответницата е направила
възражение за прихващане до размера на по-малкото задължение, на обща сума в
размер на 4 000.00 евро, представляваща наемна цена за месеците юли 2014 год.,
август 2014 год., септември 2014 год. и октомври 2014 год. включително, като за
тези месеци ищецът дължи месечен наем в размер на 1 000.00 евро за всеки месец,
с надвнесената от ищеца сума от 5 223.94 евро.
След извършване на прихващане с надвнесената сума в
размер на 5 223.94 евро с дължимата наемна цена от 4 000.00 евро общо за периода
юли-октомври 2014 год., дължимата от ответника сума, като надвнесена наемна
цена от ищеца е в размер на 1 223.94 евро, до която исковата претенция се явява
основателна.
Моли съда да отхвърли предявените искове по отношение
на ответника, като неоснователни и недоказани за остатъка от сумата над 1
223.94 евро до предявеният размер и да присъди направените в настоящото
производство, както по главния, така и по направеното възражение за прихващане
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не
се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски, като е представил
списък с разноските в размер на 1 665,00 лева.
От събраните поделото доказателства взети поотделно и
в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 21.01.2013 год. страните поделото са сключили
договор за наем по силата, на който ответницата Г.Г.Т.
в качеството й на наемодател е предоставила на ищеца в качеството му на наемал
за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ
Къща находяща се в гр.Варна, с.о.”Пчелина” УПИ-ХХ-474 кв.19 със 216 кв. м. и
РЗП 648 кв.м., с наемна цена 500 евро месечно, платими по банкова сметка ***овора.
Съгласно чл.2.5 от договора наемателя е платил на
наемодателя при подписване на договора сумата от 2000 евро депозит, от които
1000 евро депозит за техниката и 1000 евро депозит за наемната цена, който
подлежи на връщане или прихващане срещу задължения на наемателя. Договора е
сключен за срок до 23.01.2014 год.
Страните не спорят, че този договор се е трансформирал
в безсрочен по силата на чл.236 от ЗЗД.
По делото е представено и приета като писмено
доказателство разписка подписана от ответницата, че е получила от ищеца сумата
от 1000 евро, представляваща наемна вноска по договора за наем от 21.01.2013
год. за периода от до 23.02.2013 год. и сумата от 2 000 евро, депозит.
Представена е по делото и приета като писмено
доказателства за извършени по сметка на
ответницата платежи, както следва: на 05.03.2013 год. сумата от 2 934.00
лева, на 27.03.2013 год. сумата от 665,00 лева, на 30.04.2013 год. сумата от
2 935.00 лева, на 30.05.2013 год. 2 935.00 лева, на 01.07.2013 год.
сумата от 2 935 лева,на 30.07.2013 год.2 935.00 лева, на 02.09.2013 год.
2 935.00 лева, на 01.10.2013 год.2 935.00 лева, на 31.10.2013 год.2 935.00
лева, на 02.12.2013 год. 2 935.00 лева, на 02.01.2014 год. 2935.00 лева,
на 03.02.2014 год. 2 935,00 лева, на 04.03.2014 год. 2 935.00 лева,
на 01.04.2014 год. 2 935.00 лева, на 09.05.2014 год. сумата от
2 753.00 лева.
За периода от 05.03.2013 год. до 09.05.2014 год. ищеца
е заплатил на ответника сумата от 41 572 лева.
Представен по делото е Нотариален акт № 75 том.III, рег. № 4443 д. № 385/2007 год. от който е видно, че
ответницата е собственик на процесния недвижим имот.
Представен е по делото и приет като доказателства
Анекс към договор сключен на 21.01.2013 год., между страните поделото, с който
страните да предоговорили условията на договора за наем, като са постигнали
съгласие месечния наем дължим от ищеца по договора да е в размер на 1000 евро.
Този документ, квалифициран от съда като „диспозитивен
е оспорен от ищеца относно неговата автентичност. По делото е приета съдебно графологична експертиза, с която е доказва, че ръкописния
текст и подписа са на ищеца по делото. В този смисъл оспорването относно
автентичността /авторството/ на документа е неоснователно.
От допусната съдебно счетоводна експертиза се доказа,
че за периода от 05.03.2013 год. до 09.05.2014 год. по банкова сметка *** Г.Г.Т. - ВG67ТТВВ94001525215443
в банка „Сосиете Женерал Експресбанк"
АД са постъпили следните суми:
Вътрешни преводи захранване на сметка от Г.Т. сумата
от 2 216.62 евро. Преводи за наем от Е.Н.
Адрианус - 21 223.94 евро, представляващи внесените
от ищеца в периода от 05.03.2013 год. до 09.05.2014 год., находящ се във гр.
Варна, м-с „Пчелина" УПИ ХХ-474 са 21 223,94 евро или в левова
равностойност в размер на 41 562,25 лева.
Общият размер на внесените по сметка на ответницата
суми в периода от 21.01.2013 год. до края на месец 06.2014 год. е 23 440,56
евро, от които вътрешни преводи 2 216.62
евро и преводи за наем от Е.Н. Адрианус – 21 223,94
евро.
С държано в съдебно заседание
определение по реда на чл. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел, че
се признава и не се нуждае от доказване фактът, че страните по делото са в
облигационно отношение по силата на срочен договор за наем, който се е
превърнал в безсрочен на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД без противопоставяне
от страна на ответника по делото и процесния имот се ползва от ищеца от датата
на сключване на договора до датата на предявяване на иска / 30.06.2014 год./.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните
по делото писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира заключението
на вещите лица, като обективни и компетентни.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са при условията на обективно съединяване на
искове, два иска, в съотношение главен към акцесорен, първия с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД, неоснователно обогатяване при изначална липса на основание и
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
С определението си по чл.140 от ГПК съдът възложил в
тежест на ищеца да докаже фактическите си твърдения установяване наличието на
свое защитимо притезание- че е платил сумата предмет
на иска, основаващо се на неоснователното обогатяване, като докаже фактите, от
които то произтича.
Съдът е възложил в тежест на ответника да докаже при
условията на пълно и главно доказване въведените твърдения за наличието на
основание за заплащане на претендираните суми, както и претенцията по
направеното възражение за прихващане.
Искът е частично основателен и доказан.
От събраните поделото доказателства безспорно се
установи, че страните по делото са били в облигационно правоотношение по силата
на сключен договор за наем, с който ответницата е предоставила на ищеца за
временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, срещу наемна цена в
размер на 1000 евро на месец или в размер на 1 955,83 лева по фиксиран
курс на БНБ.
За процесния период от началото на сключване на
договора 21.01.2013 год. до месец май на 2014 год. ищеца е заплатил на
ответницата съобразно условията по договора / банкова сметка/ ***,25 лева и
сумата от 1 000 евро съгласно разписка от 21.01.2013 год. или общо сумата
от .
По силата на договора за наем дължимата от ищеца
наемна цена за ползване на процесния имот за същия период от време 21.01.2013
год. до месец май на 2014 год. е в размер на 43 518,08 лева.
Дължимата по договор за наем и сключения анеск към него наемна цена за процесния период / от датата
на сключване на договора до м. юни на 2014 год. включително/ за 17 месеца по
1000 евро са 17 000 евро или сумата 33 249,11 лева.
От изложеното следва, че ищеца е заплатил на
ответницата сумата от 10 268.97 лева или 5 250,42 евро в повече. Платените
от ищеца суми са без основание, тъй като по делото не се доказа да са платени
на основание различно от договор за наем от 21.01.2013 год., като по договора
за наем са платени извън договореното.
До този размер предявения иск се явява основателен и
доказан.
В останалата му част съдът следва да го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на направеното възражение за съдебно прихващане.
С отговора на исковата молба ответницата е направила
възражение за съдебно прихващане за сумата от 4 000 евро, представляваща
неплатения от ищеца наем за процесния имот за месеците- юли, август, септември
и октомври на 2014 год. т.е. за месеците след датата на завеждане на исковата
молба.
По делото безспорно е установено, че след датата на
предявяване на иска за неоснователно обогатяване, сключения между страните договор
за наем не е прекратен или развален. Страните по делото са в облигационна връзка
по договора. Ищеца полза процесния имот, и съгласно договора и сключения анеск дължи и заплащане на наемна цена, чийто падеж е
настъпил.
Към датата на приключване на съдебното дирене, при
направеното възражение за прихващате ищеца не доказа да е платил дължимата
наемна цена, с допустими от закона доказателствени средства /само писмени
доказателства на основание чл.164 ал1 т.4 от ГПК/.
От горното следва извода, че страните по делото и към
момента на приключване на съдебното дирене са облигационни отношение по силата
на сключения договор за наем и анекс към него. Към датата на приключване на
съдебното дирене с оглед направеното възражение за прихващане, съдът следва да
уважи възражението, като приспадне от сумата от 10 268,97 лева /5 250,42
евро/ неплатения от ищеца наем за месеците юли, август, септември и октомври в
размер на 4 000 евро или 7 823,32 лева, което задължение е ликвидно и
изискуемо към този момент.
В този смисъл направеното възражение за прихващане е
основателно, като съдът следва да отхвърли предявения иск над сумата от
2 445,61 лева, до размер на 10 268,42 лева поради съдебно прихващане
на насрещни задължения до размера на по-малкото, които са ликвидни и изискуеми.
По отношение на разноските по делото.
При така изложеното съдът следва да осъди ответницата
да заплати на ищеца сумата от 2445,61 лева /1 250,42 евро/представляващи
неоснователно обогатяване, намалена със сумата от 4 000 евро, след
направеното възражение на прихващане, за неплатена наемна цена за месеците-юли,
август, септември и октомври на 2014 год.
С оглед изхода от спора в тежест на ответниците съдът
следва да възложи направените по делото от ищеца съдебни разноски, съразмерно
на уважения иск. Претенцията на ищците за разноски е за сумата от 5 533 лева,
като цената на иска е в размер на 31328 лева, а уважената част на иска е в
размер на 2445,61 лева., като съдът следва да уважи искането за разноски в
размер на 432 лева.
Направените от ответниците разноски възлизат на 1665
лева, а съобразно отхвърлената част от иска, съдът следва да уважи искането им
за разноски в
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Г.Т., ЕГН:**********
***, м-т „С. Н.” №***, ет.* ,ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.
А.В.Д.А. гражданин на
Кралство Нидерландия, роден на *** год. в гр.Т., с адрес гр.В., м-т „П.” имот №ХХ-474
и съдебен адрес *** чрез адв.В.В. *** 445,61
лева, представляваща получени без основание през периода 21.01.2013 год. до
09.05.2014 год. по договор за наем на недвижим имот от 21.01.2013 год. за
недвижим имот представляващ Къща находяща се в гр.Варна, с.о.”Пчелина”,
УПИ-ХХ-474 кв.19 със 216 кв. м. и РЗП 648 кв.м., на основание чл.55 ал.1
пр.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума считано то датата на
предявяване на иска 30.06.2014 год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 2 445,61
лева до сумата от 10 268,97 лева, поради извършено съдебно прихващане със
сумата от 7 823,32 лева, представляващи неплатена наемна цена по договор
за наем на недвижим имот от 21.01.2013 год., представляващ Къща находяща се в
гр.Варна, с.о.”Пчелина”, УПИ-ХХ-474 кв.19 със 216 кв. м. и РЗП 648 кв.м., за
месец – юли, август, септември и октомври на 2014 год. в размер на
7 823,32 лева.
ОТХЪВРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55 ал.1
от ЗЗД над сумата от 10 268,97 до претендирания размер 31 328.00 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА Г.Г.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.
А.В.Д.А. направените по
делото разноски в размер на 432 лева, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Н. А.В.Д.А. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Т.
направените по делото разноски в размер на 1535 лева, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд
пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: