Р Е Ш Е Н И Е № 968
гр.
Пловдив, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17764
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от А.Ф.З., ЕГН **********,***
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин,
бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване на установено, че А.Ф.З. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД сумата от 960,53 лв. – главница по Договор за покупка на стоки или услуги ***,
сумата от 649,85 лв.- надбавка, представляваща печалба за дружеството, сумата
от 214,99 лв.- законна лихва за периода от 18.08.20018 г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.06.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 136,51 лв.- разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на ПРС и е
образувана ***. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ,
издадена по ч.гр.д. № 10110/2010 г. на ПРС, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД се
е снабдило с изпълнителен лист против ищеца за гореописаните суми и въз
основана на него с молба от 06.04.2011 г. е образувал ***. Ищецът не е правил
доброволни плащания, нито са му удържани суми в резултат на наложени запори,
като същият е с намалена работоспособност и в момента е безработен. Ответникът
по настоящото дело е депозирал молба до *** за конституирането му като
взискател на 01.09.2015 г. въз основа на твърдение, че на 15.05.2016 г. е
подписал договор за цесия с БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, по силата на който
вземането по изпълнителния лист е прехвърлено. По делото не е представено
уведомление до длъжника за цесията.
На първо място се сочи, че ищецът не дължи на
ответника процесните суми поради липса на активна процесуална легитимация на
ответника по ***, тъй като не е
съобщено на ищеца за извършената цесия.
На следващо място счита процесните вземания за погасени по давност. Твърди се,
че е приложима общата пет годишна погасителна давност по отношение на
главницата, както и че последното валидно изпълнително действие е запор на
трудовото възнаграждение, получавано от ищеца в „Железопътна секция“ Пловдив от
23.02.2012 г., като дори е спорно дали същото представлява валидно изпълнително
действие, прекъсващо давността, доколкото към този момент ищецът не е бил в
трудови правоотношения с третото задължено лице. След 23.02.2012 г. до
28.02.2014 г. в период от две години не са извършвани, нито поискани от
взискателя да се извършат действия по принудително изпълнение, поради и което
на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК *** е прекратено по силата на закона. Последващите изпълнителни действия не обуславят прекъсване на срока на
погасителната давност, като същият е изтекъл както по отношение на главницата,
така и по отношения на мораторната лихва, за което вземане е приложима кратката
тригодишна давност. Ищецът сочи, че
освен горното ответникът не е носител на материалното право, тъй като ищецът не
е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Моли исковете да се уважат. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва претенцията, като
неоснователна. Не се спори относно депозирането на заявление и издаване
на изпълнителен лист по посоченото от ищеца частно гражданско дело. Не се спори
и, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано *** ***. Не се
спори и че ответното дружество е цесионер по силата на сключен договор за цесия
от 15.05.2015 г., както и в това си качество е взискател по ***. Оспорва се, че е изтекъл срокът на
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Посочва се, че с подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е прекъснат срока на погасителната
давност. Впоследствие с молбата за образуване на *** дело и възлагането по чл.
18 ЗЧСИ давността отново е прекъсната. Твърди се, че докато трае изпълнителния
процес давност не тече, като се цитира съдебна практика в тази насока. Отделно
от това се посочва, че са предприемани изпълнителни действия, които също са
прекъснали срока на погасителната давност, както следва: на 23.02.2012 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение за налагане на
запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На 28.02.2012 г. е
връчена покана за доброволно изпълнение. На 28.01.2014 г. е насрочен опис на
движими вещи на длъжника на адреса му с разпореждане от ***. На 11.08.2015 г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника на адреса му с разпореждане от ***. С
молба от 01.09.2015 г. ответникът е конституиран като взискател по *** дело,
предриемайки множество изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната
давност, а именно: на 14.02.2017 г. е поискано насрочване на опис на движими
вещи. На 18.02.2017 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение за
насрочване на опис на движими вещи, като същата е връчена при отказ. На 28.04.2017
г. поради липса на плащане от страна на длъжника е насрочен опис на движими
вещи за дата 09.06.2017 г. от 10,00 часа. На 04.08.2017 г. е наложен запор
върху всички банкови сметки, открити на името на длъжника в Банка ДСК ЕАД. На
14.09.2017 г. е постъпила молба от длъжника за разсрочено плащане. С молба от
22.06.2018 г. ответникът е поискал извършване на справка за регистрирани
трудови договори или пенсия и налагане на запор при налични такива. На
28.08.2018 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на
опис на движими вещи на длъжника на 02.11.2018 г., връчена при отказ. С молба
от 20.02.2019 г. ответникът е поискал насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. На 26.03.2019 г. ***
отново изпраща призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис на
движими вещи на длъжника за дата 20.05.2019 г. – изпратена чрез Български пощи
и непотърсена от длъжника. На 27.09.2019 г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение и насрочване на описа за 31.10.2019 г. Твърди се, че с
предприемането на описаните действия погасителната давност е прекъсната, като
към датата на депозиране на исковата молба срокът на погасителната давност за
процесните вземания не е изтекъл. Моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и от приетия по делото като доказателство изпълнителен лист от 20.12.2010
г. по ЧГД № 10110/2010 г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че ищецът е
осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 960,53 лв.- главница по Договор за покупка на стоки или услуги ***,
сумата от 649,85 лв.- надбавка, представляваща печалба за дружеството, сумата
от 214,99 лв.- законна лихва за периода от 18.08.20018 г. до 21.06.2010 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.06.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 136,51 лв.- разноски.
На 06.04.2011 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е депозирал молба за образуване на *** дело
въз основа на горепосочения изпълнителен лист, като в молбата се съдържа
възлагане на извършване на изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на
тази молба е образувано ***.
В периода от 30.04.2011 г. до 23.02.2012 г. са изпращани съобщения и са
правени справки във връзка с установяването на имущественото състояние на
длъжника, които са ирелевантни по отношение на твърдения срок на погасителна
давност, неговото прекъсване и спиране, поради и което не следва да се обсъжда
всяко едно от изпратените съобщения и получена информация. Относима към правния
спор е справка за данни за осигурено лице, от която е видно, че към 23.02.2012
г. за длъжника са платени от Железопътна
секция Пловдив осигурителни вноски за 2011 г., като последната е платена на 30
януари 2012 г. В справката от НОИ не е отразено наличие на трудово правоотношение с
Железопътна секция Пловдив. Липсва отразяване за наличие на трудово или
осигурително правоотношение с ЖП Пловдив и в приетата по делото справка от ТП
на НОИ Пловдив. (л. 58)
Във връзка с така събраната информация, *** е наложил запор на трудовото
възнаграждение, получавано от длъжника, като препис от запорното съобщение е
връчен до третото задължено лице на 29.02.2012 г.
На 28.02.2012 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, в
която е отразено, че е наложен запор на трудовото възнаграждение, както и че ще
се извърши опис на движими вещи.
В печат, поставен върху справка от НОИ *** е насрочил опис на движими вещи за
28.01.2014 г., като липсват данни на длъжника да е връчвано съобщение във
връзка с така насрочения опис, както и същият да е бил осъществен.
На 18.08.2014 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение,
в която е отразено, че ако не извърши плащане ще се пристъпи към насрочване на
опис, но такъв не е насрочен в призовката – не е отразена дата на описа.
Върху Справка от ТД на НАП от 04.08.2014 г. е поставен печат на ***, с
който се насрочва опис на движими вещи на длъжника на 11.08.2015 г. Липсват данни длъжникът да е уведомен за
насрочения опис, както и същият да е бил осъществен.
На 01.09.2015 г. ответникът в качеството на цесионер е депозирал молба за
конституирането му по ***, която е уважена с разпореждане на *** от 05.12. 2015 г. В молбата се съдържа
възлагане за извършване на изпълнителни действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Видно от приложените по делото и приети като писмени доказателства
документи, процесното вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 15.05.2015
г., като длъжникът е редовно уведомен с връчване на уведомление, изходящо от
цедента. Видно от неоспореното от ищеца известие за доставяне, уведомлението е
връчена на А.З. на 07.07.2015 г.
На 08.12.2015 г. на А.З. е връчено съобщение – призовка за конституирането
на новия взискател и за размера на дълга.
С молба от 14.02.2017 г. взискателят е поискал извършване на справки, както
и насрочване на опис на движими вещи.
На 28.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи за 09.06.2017 г., като
липсват данни същият да е осъществен.
След установяване на банкова сметка ***, на която А.З. е титуляр е наложен
запор върху вземанията на лицето по така откритата банкова сметка. ***.08.2017
г.
С писмо, входирано на 16.08.2017 г.
баката е уведомила ***, че са наложени два предходни запора на вземанията по
тази банкова сметка.
***.11.2018 г., като е връчено съобщение до длъжника на 09.09.2018 г., като
липсват данни същият да е извършен, както и причините, поради които същият не е
осъществен.
На 28.11.2019 г. изпълнителното производство е спряно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и
има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника
следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед
за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.
Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за
изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви
иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по
описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да
посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Съдът счита за неоснователно възражението на ищеца, че не дължи сумите към
ответника, тъй като не му е връчено уведомление за цесия. Видно от
доказателствата по делото, същото му е връчено на 07.07.2015 г.
Следва да се разгледа наведеното от ищеца основание за недължимост на
процесните суми - тяхното погасяване по давност.
Процесните вземания, установени по своето основание касаят договор за кредит от 25.06.2008 г., вземанията по който се погасяват с
петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната
съдебна практика приема, че при договора
за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по
договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от
2011г.,ІІІ г.о.). Налице е и практика и
за приложение на кратката погасителна давност, която съдът не споделя. Относно лихвите е приложима кратката
тригодишна погасителна давност.
Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в
рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се
приема, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. За разлика от *** дело, ищецът няма нужда
да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на *** по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на ***,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на *** дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г. о., е
прието, че извършената с т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.10.1980 г.,
поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
даденото в цитираната точка на тълкувателния акт разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящи към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Това становище
е обосновано със задължението на органите на съдебната и изпълнителната власт
да зачитат задължителното тълкуване на правната норма и да я прилагат в този
смисъл, като това задължение отпада едва с отмяната им и не може да бъде
изисквано от тях да съобразяват действията си с тълкувателен акт, който все още
не е действащ. По нататък е прието, че макар задължителната сила на тълкувателните
актова, да не поражда такова задължително действие по отношение на другите
правни субекти, последните макар и да не са адресати на тази задължителна сила,
могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях и ако не
сторят това имат възможност да оспорват взетите от съответния орган решения по
установения за това ред. Така застъпеното становище, макар и в решение, което
не представлява задължителна съдебна практика според чл. 290, ал. 3 ГПК,
напълно се споделя от настоящия състав.
По този правен въпрос са постановени решения по чл. 290 ГПК на ВКС: решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о.. В тях се приема, когато се касае до първоначално
приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се
счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове.
Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна
в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи
при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно
действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановено и обявено
по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
задължителното тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен
акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа
на изрична разпоредба за това. Според ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на
изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това,
докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. С т. 10 ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, според което в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира,
поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила. Прилагането на даденото
с горепосоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, по които не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. Тогава давността би се счела за изтекла със задна дата,
преди момента на постановяване на новото тълкувателно решение, при действащо
ППВС № 3/1980 г. Ето защо извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., според
горецитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г., като даденото с последното
задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и
на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от
19.02.2013 г. по дело П. П. срещу България /жалба № 2834/2006 г./ и в решение
от 10.01.2019 г. по дело В. срещу България /жалба № 48149/2009 г./. Според
последната при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР №
1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и
придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се
придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши
правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. (В този смисъл е и Определение № 735 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК)
Или, за да се даде отговор на въпроса кой тълкувателен акт следва да бъде
приложен, на изследване подлежи момента на прекратяване на изпълнителното
производство.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са уредени с
нормата на чл. 433 ГПК, като според т. 8 такова е бездействието на взискателя,
който в течение на две години не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
В настоящия случай с образуването на *** дело на 06.04.2011 г., взискателят
е отправил към *** искане освен за проучване имуществото на длъжника, така и
предприемане на съответни изпълнителни действия, като е налице възлагане по чл.
18 ЗЧСИ.
Първото предприето действие от страна на *** е изпращане на запорно
съобщение до Железопътна секция Пловдив на 23.02.2012 г. Независимо, че в
справка от ТД на НАП не е отразено, че длъжникът е бил в трудови правоотношения
с Железопътна секция Пловдив с оглед данните за осигурено лице, *** съответно е
наложил запор на трудовото възнаграждение и е изпратил запорно съобщение до ЖС
Пловдив. След тази дата не са извършвани други действия по принудително
изпълнение, нито въз основа на възлагането, нито въз основа на конкретно искане
от взискателя. Съдът счита, че отразяването в печат на ***, че се насрочва опис
за 28.01.2014 г., без да има данни да е връчено съобщение до длъжника в този
смисъл не представлява изпълнително действие, което да възпрепятства
настъпването на перемпцията.
От така изложеното следва, че на 23.02.2014 г. изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Съгласно
актуалната съдебна практика (Решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/
2019 г. по описа на ВКС) за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените
по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо
дали *** е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече
новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице
осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата
26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок,
като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал.
2 ГПК).
В
настоящия случай на 23.02. 2014 г. е изтекъл двугодишният срок от последното валидно изпълнително
действие, от което следва, че считано от тази дата тече съответно петгодишен и
тригодишен срок на погасителна давност. Преди изтичане на тези срокове, обаче са
извършвани действия по принудителни изпълнение, които обуславят прекъсването на
срока на погасителната давност.
Такова действие е налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника, като запорно съобщение в този смисъл е връчено на Банка ДСК
ЕАД на 10.08.2017 г. Преди това са извършвани и други действия, които обаче не представляват действия по
принудително изпълнение по смисъла на цитираното тълкувателно решение, които да
обуславят прекъсване на срока на погасителната давност. В това число съдът
счита, че конституирането като взискател на цесионера по сключен договор за
цесия не представлява действие, обуславящо прекъсване на срока на погасителната
давност, доколкото не е сред визираните в тълкувателното решение, в което
предвидено, като такова е действието по присъединяване на взискател, но не и по
конституирането на нов такъв.
С оглед изложеното съдът счита, че по отношение на
вземанията – предмет на производството, които се погасяват с кратката
тригодишна погасителна давност, а именно: сумата от 649,85 лв.- надбавка, представляваща печалба за дружеството,
сумата от 214,99 лв.- законна лихва за периода от 18.08.2008 г. до 21.06.2010
г. към датата на връчване на запорно съобщение е изтекъл срок на погасителната
давност, поради и което исковете за установяване на недължимост на тези суми
следва да се уважат, като основателни и доказани.
Относно исковете за
установяване на недължимост на главница по договор за кредит и съдебни
разноски, които се погасяват с изтичане на общия петгодишен давностен срок,
исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, доколкото,
считано от налагане на запор на 10.08.2017 г. до депозиране на исковата
молба 30.10. 2019 г. срокът на
погасителната давност не е изтекъл. Не
представлява действие прекъсващо давноста насрочването на опис на 28.04.2017
г., доколкото липсват данни длъжникът да е уведомен за описа и съдебният
изпълнител да е положил усилия да извърши същия. Самото насрочване на опис не
представлява действие по принудително изпълнение, годно да прекъсне срока на
погасителната давност.
Въпреки неоснователността на иска за установяване на недължимост на
главница, то това не обуславя автоматично и неоснователност на иска за
установяване на недължимост на законната лихва върху главницата, която се
дължи, считато от 10.08.2017 г., от който момент е започнал да тече нов
давностен срок по отношение на главницата.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявените искове се явяват частично основателни по отношение
на сумите, погасяващи се с кратката тригодишна погасителна давност, посочени по
горе и неоснователна по отношение на исковете за установяване на недължимост на
главница в размер на 960,53 лв. – главница по Договор за покупка на стоки
или услуги *** от 25.06.2008 г. и сумата от 136,51 лв.- съдебни разноски, неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в
полза на всяка от страните следва да се
присъдят разноски по съразмерност. Ищецът е представил доказателства за
направени разноски в размер от 78,48
лв.- платена държавна такса 78,48 лв., 5 лв.- обезпечителна заповед и 24 лв.-
копие от изпълнителното дело или общ размер на разноските 107,48 лв., от които
по съразмерност в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 47,38 лв. Ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 100 лв. и от което съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция следва да се присъди сумата от 55,90 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ф.З., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо
Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2
сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10110/2010 г.
по описа на ПРС и е образувана ***, а именно: сумата от 649,85 лв.- надбавка, представляваща печалба
за дружеството и сумата от 214,99 лв.- законна лихва за периода от 18.08.20018
г. до 21.06.2010 г., както и за законната лихва върху главницата за периода от
28.06.2010 г. до 09.08.2017 г., като погасени по давност, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Ф.З., ЕГН **********,***
против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.
2 искове за установяване на
недължимост, като погасени по давност за сумата от 960,53 лв. – главница по
Договор за покупка на стоки или услуги *** от 25.06. 2008 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 10.08.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 136,51 лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на ПРС и е образувана ***.
ОСЪЖДА А.Ф.З., ЕГН **********,*** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо
Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата от 55,90 лв.- разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо
Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ НА А.Ф.З., ЕГН **********,*** сумата от 47,38 лв.- разноски, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ