№ 3208
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20241110207319 по описа за 2024
година
прие следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи – образувано по жалба от името
на С. К. Г. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. №
3382зз- 374/ 11.04.2024 г., издадена от Н. Г. П. - полицейски орган
при 07 РУ СДВР .
В жалбата се претендира отмяна на оспорения административен
акт . Излагат се възражения , представляващи доводи за наличие на
основания за отмяна на административния акт по чл. 146 АПК - липса
на мотиви , представляваща нарушение на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствени правила,
противоречие с материалноправни разпоредби , несъответствие с целта
на закона.
Претендира се и присъждането на разноски по реда на чл.
81 ГПК.
1
Ответникът Н. Г. П. - полицейски орган при 07 РУ СДВР се
представлява от юрисконсулт. Представителят оспорва изцяло
основателността на жалбата с писмени бележки , представени в
съдебно заседание . Поддържат се съображения в следния смисъл :
Жалбоподателят е задържан на основание чл.72 ал.1 т. 7 от ЗМВР от
полицейски орган при ОСПС- СДВР в изпълнение на правомощията му.
Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която в зависимост от
обстоятелствата би могла да има превантивен или преустановителен
характер. В случая е предприето с цел - установяване на
съпричастност към престъпление по чл. 198 НК .
При приложението на нормата на чл. 72 ал. 1 т. 7 от ЗМВР законът не
изисква полицейският орган да дава точна правна квалификация на
извършеното деяние, достатъчно е да посочи основанието , на което се
задържа лицето и в достатъчна степен фактическите основания,
обосноваващи задържането. В заповедта, с която жалбоподателят е
задържан, на осн. чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР са изложени фактическите и
правните основания за това. Посочването на тези обстоятелства
представлява излагане на мотиви и обосновава законосъобразното
издаване на акта. В адм. акт изрично е записано, че задържането е във
връзка с посочено досъдебно производство . С това оспорената заповед
се явява мотивирана в достатъчна степен, не е нарушено правото на
жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено
правото му на лична свобода. Трайно възприето в съдебната практика е
становището, че в заповедите от категорията на процесната не е
необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за
извършеното престъпление или нарушение . Тя може да се
възпроизвежда в съпътстващи докладни записки и други документи . В
този смисъл Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г.,
Пленум на ВС; Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. ОСГК ;
Тълкувателно решение № 4 / 2004 г. на ОС на ВАС ;
Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да
обосновават само предположение за извършено неправомерно
престъпно деяние , а не категоричен извод за извършването на
2
такова. Не е необходимо да са събрани и достатъчно данни за образуване
на наказателно производство и повдигане на обвинение . Достатъчно
са само данни, които да сочат за безпристрастен наблюдател , че
задържаният може да е извършил престъплението - Решение на
Европейския съд по правата на човека по делото - П. и Профиров
срещу България.
В приложените материали по образуваното наказателно
производство има достатъчно данни ,сочещи, в съответствие
практиката на ЕСПЧ по чл. 5 КЗПЧОС , на необходимост от
задържането на лицето в защита на надделяващ обществен
интерес.
В случая, посредством представените по делото доказателства, се
установява, че към момента на издаване на процесната заповед са
съществували достатъчно данни, обосноваващи налагането на
принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя ,
конкретни данни, обосноваващи в достатъчна степен предположението,
че лицето е съпричастно към разследваното престъпление .
Няма несъответствие и с целта на закона, което да нарушава
принципа за съразмерност съобразно чл. 6 от АПК . Прилагането на
оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на
административния орган и съобразно обстоятелствата е
пропорционална. Задържането е било оправдано от гледна точка на
съразмерност на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
основателност на жалбата претендира се прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не участва
в производството по делото .
По отношение на фактите по делото :
3
Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства и на основание чл. 168 ал. 1 АПК
провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен
акт, прие за установено следното като факти по делото:
От представено удостоверение на ръководител при СДВР се
установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР към
датата на заповедта заемал длъжността - полицай в група "Охрана
на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция“ към 07 РУ при
СДВР .
С оспорената заповед за задържане в 16: 15 часа на 11.04. 2024г
ответникът заповядал задържането на жалбоподателя за срок до 24
часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР - с твърдение за
установени данни по ДП 337/24г. на 07 РУ СДВР за съпричастност към
извършено престъпление по чл. 198 НК. Според отразеното в
заповедта жалбоподателят е освободен в 17: 55 часа, датата не е
посочена . Заповедта съдържа указание за правото на жалба и е
предявена и подписана от жалбоподателя и жалбоподателят получил
копие от нея . При задържането му на жалбоподателя е извършен
обиск и е съставен протокол от същата дата за това . Съставена е на
11.04. 24г. , 16 . 15 часа , декларация по чл. 74 ал.3 ЗМВР за
запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане
по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР . Декларацията е подписана от
жалбоподателя и с нея е удостоверено в съответствие с указанието на
чл. 74 ал.7 ЗМВР връчването на екземпляр от документа на
жалбоподателя . В декларацията жалбоподателят отговорил на
въпросите в документа и вписал и това, че не желае правна помощ от
упълномощен от него адвокат и не желае информиране на близък за
задържането му .
Не се установява от представените материали вписана ли е
била заповедта за задържането в регистъра по чл. 74 ал.6 ЗМВР -
книга за задържаните лица .
Като правно основание за издаване на процесната заповед за
задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР , а
като фактическо основание – данни по ДП 337/24г. на 07 РУ СДВР за
съпричастност към извършено престъпление по чл. 198 НК.
В хода на съдебното производство за установяване на
фактическото основание на заповедта са представени копия на
материалите по досъдебно производство № 337/24г. на 07 РУ СДВР ,
4
образувано по показания на пострадало лице за разследване на
престъпление по чл. 198 НК .
В приложените материали по досъдебното производство не се
съдържа информация за вероятна съпричастност на жалбоподателя
към разследваното престъпление . В докладна записка от 11.04. 24г
на полицай Н. П. / л. 15 от делото / е посочено , че жалбоподателят е
задържан за „ профилактика „ .
При така установеното като факти от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт
по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност
, депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от
оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт.
Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество , жалбата е основателна по част от
съображенията , изложени в нея .
Според чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът проверява съответствието
с всички изисквания на чл. 146 АПК - актът да е издаден от
компетентен орган и в установената форма, при издаването му да се
спазени административнопроизводствените правила и относимите
материалноправни разпоредби , актът да е съобразен целта на закона.
В съответствие с изискването относно формата на
административния акт по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК актът следва да
има мотиви относно фактическите и правни основания, обосноваващи
разпоредителната му част.
Административният акт следва да съответства на целта
на закона. Според материалноправните изисквания за
законосъобразност на административния акт по чл. 4 ал.2 АПК и чл. 6
АПК административният акт се издава за целите, установени в закона
и той и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
5
В случая по делото в съответствие с чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР
заповедта за задържане следва да установява фактическото и
правно основание за реализиране на правомощието на полицейските
органи по чл. 72 от ЗМВР да задържат лица .
Задържането като принудителна административна мярка
следва да отговаря на основния принцип за пропорционалност,
възприет от законодателя при прилагане на всяко ограничение на
основни права и свободи.
Според чл. 30 от Конституцията на РБ , установяващ
конституционно гарантирано право на гражданите на лична свобода и
неприкосновеност, компетентните държавни органи могат да задържат
гражданин само в изрично посочените от закона неотложни случаи.
Задържането с правно основание чл.72 ал. 1 т.1 ЗМВР
има превантивна цел да се преустанови извършването на
престъпление от лицето или да се предотврати възможността лицето ,
за което има данни , че е участник в престъпление, да се укрие и осуети
реализирането на наказателната отговорност .
Практиката на Европейския съд по правата на човека по
чл.5 ал.1 б. в от КЗПЧОС изисква лицата да се задържат не по общо и
абстрактно подозрение , а по обосновано за обективен наблюдател
подозрение за извършено конкретно престъпление . Обосноваността на
акта - основание за задържането обуславя законосъобразността на
задържането и е гаранция за спазване принципа по чл.5 ал.1 от
КЗПЧОС за защита на индивида от произвол. Задържането не може да е
акт на произволна принуда , то трябва да е обосновано с конкретни
факти, обективно сочещи на връзка между задържания и конкретно
общественоопасно деяние . Недопустимо е основанията за налагане на
принудителната мярка - задържане да се предполагат.
Този смисъл са указанията в Решението на ЕСПЧ по
делото "П. и Профиров срещу България” (Petkov and Profirov v. Bulgaria
(applications nos. 50027/08 and 50781/09).
С решение от 25.05. 23г по дело С -608/21 по
преюдициално запитване на българска юрисдикция на основание член
267 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е дал тълкуване относно
-
Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в
наказателното производство — Член 6 — Право на информация относно
обвинението — Член 7 — Право на достъп до материалите по делото —
Ефективно упражняване на правото на защита — Член 6 от Хартата на
основните права на Европейския съюз — Право на свобода и
сигурност — Съобщаване на основанията за задържане на заподозряното
лице или обвиняемия в отделен документ — Момент, в който трябва да се
извърши това съобщаване .
В решението СЕС е приел следното тълкуване :
6
Пар.44 - Член 6 от Директива 2012/13 ЕС предвижда задължението
за държавите членки да информират заподозрените лица или
обвиняемите за престъпното деяние, в извършването на което са
заподозрени или обвинени и тази информация следва да се предоставя
„незабавно“ и с подробностите, необходими, за да се гарантира
справедливостта на производството и ефективното упражняване на
правото на защита.
Пар. 49 - Когато заподозрените лица или обвиняемите са арестувани
или задържани, целта да се гарантира справедливостта на
производството и да се позволи ефективното упражняване на правото на
защита изисква тези лицата да имат възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането или ареста си, да постигнат
преразглеждане на задържането или да поискат временно освобождаване,
когато и доколкото правото на такова освобождаване съществува в
съответната държава членка. За тази цел те трябва да разполагат
незабавно с основанията за задържането или ареста си. Член 6,
параграф 2 от Директива 2012/13ЕС предвижда съобщаването на тези
основания, а член 7, параграф 1 от нея изисква документите, които са
съществени за ефективно обжалване на законосъобразността на ареста
или задържането, да бъдат предоставени на задържаното или
арестуваното лице или на негов адвокат.
Пар. 55 - Това тълкуване на член 6, параграф 2 от Директива
2012/13ЕС се потвърждава от практиката на Европейския съд по правата
на човека по член 5 от КЗПЧОС . Този съд вече е постановил, че всеки,
който има право да подаде жалба с цел бързо произнасяне по
законосъобразността на неговото задържане, не може да се възползва
ефективно от това право, ако не бъде уведомен в най-кратък срок и в
достатъчна степен за мотивите за лишаването му от свобода .
Пар. 56 - Същият съд приема, че член 5, точка 2 от КЗПЧОС
прогласява основната гаранция, че всяко арестувано лице трябва да знае
основанията за задържането си и задължава да се уведоми такова лице,
на прост и достъпен за него език, за правните и фактическите основания
за лишаването му от свобода, за да може то да оспори
7
законосъобразността на същото пред съд по силата на точка 4 от
посочената разпоредба. Това лице трябва да разполага с тези сведения
„незабавно“, но служителите, които го лишават от свободата му, могат да
не му ги предоставят изцяло веднага. За да се определи дали лицето е
получило достатъчно сведения и достатъчно рано, трябва да се вземат
предвид особеностите на конкретния случай.
Пар. 58 - Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба,
според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление, включително информацията
за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или
обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за
задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да
бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на
законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на
лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.
Пар.74 - Член 7, параграф 1 Директива 2012/13ЕС изисква на
арестуваното или задържаното лице или на негов адвокат да се
предоставят документите, които са съществени с оглед на ефективното
оспорване на законосъобразността на неговия арест или задържане,
допълвайки по този начин задължението за информиране, предвидено в
член 6, параграф 2 от Директива 2012/13. Член 7, параграф 1 обаче се
прилага за всяко арестувано или задържано лице, на който и да било от
стадиите на наказателното производство, и следователно независимо от
правния статут, който националното право предоставя на това лице.
Пар. 75 - При липсата на достатъчно информация в заповедта за
задържане относно основанията за това задържане, изисквана от член 6,
параграф 2 от Директива 2012/13, и при липсата на предвидения в член 7,
параграф 1 от тази директива достъп до документите, които са
съществени за ефективното оспорване на законосъобразността на ареста
или задържането му, лице, което като XN е задържано, тъй като е
заподозряно в извършването на престъпление, е лишено от достатъчно
8
информация, за да може да оспори ефективно законосъобразността на
задържането си.
Пар.76 - Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат
цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да
оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация
трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират известните време и място
на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица
в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване.
Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган -
полицейски орган по чл. 72 ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 57 ал. 1 ЗМВР в
пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ЗМВР .
Представено е удостоверение за това , че към датата на издаване на
процесната заповед ответникът по делото е бил назначен със заповед
от м. 01. 23г. на ръководител в СДВР на длъжност - полицай към 07
РУ СДВР.
Спазената е установената писмена форма по чл. 59 ал.2
АПК с посоченото в разпоредбата съществено съдържание на акта.
Посочени са индивидуализиращи данни за издателя на акта и
задържаното лице , данни за времето на задържането и обсъденото вече
фактическо и правно основание, редът и срокът за обжалване на акта
.
При проверката за законосъобразност съдът установи , че при
издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила.
Изпълнена при издаването на обжалвания административен акт е
процедурата по чл. 74 ал. 3 – 6 ЗМВР за разясняване правата на
задържаното лице по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР .
9
Но процесната заповед се явява издадена в нарушение на
процедурата , предвидена за постановяването й , поради нарушение
на изискването на чл. 74 ал.4 ЗМВР информацията по ал. 2 и ал. 3
относно основанията за задържането и правата на задържаното лице
да се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем
начин, като се отчитат специфичните му потребности . Това, тъй като не
е удостоверено предявяването на задържаното лице на относимите
към основанието за задържането му материали по посоченото в
заповедта за задържане досъдебно производство .
Изискването на чл. 74 ал.4 ЗМВР съответства на
изискването на чл. 5 пар. 2 от КЗПЧОС - на всеки арестуван
незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за
арестуването му и всички обвинения , които му се предявяват .
Посоченото изискване съответства на изискването на чл. 6 и чл.
7 от Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22
май 2012 година относно правото на информация в наказателното
производство , съдържанието на които изисквания е разяснено в
цитираното решение на СЕС от 25.05. 23г по преюдициално запитване
по дело С -608/21 . Според тези изисквания - на арестуваното или
задържаното лице или на негов адвокат следва да се предоставят
документите, които са съществени с оглед на ефективното оспорване на
законосъобразността на неговия арест или задържане, което допълва
задължението за информиране, предвидено в член 6, параграф 2 от
Директива 2012/13 и член 7, параграф 1 се прилага за всяко
арестувано или задържано лице, на който и да било от стадиите на
наказателното производство, и независимо от правния статут, който
националното право предоставя на това лице.
Оспореният административен акт е постановен и в
нарушение на материалноправните разпоредби , посочени като
основание за постановяването му .
Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Задържането на основание посочената разпоредба, представлява
принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН, която има за
цел, в условията на неотложност , да се предотврати възможността
10
лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се
укрие и да осуети реализирането срещу него на наказателно
преследване . Разпоредбата предполага наличието на данни, които
обосновават основателно предположение, че задържаното лице е
извършило конкретно престъпление. Съгласно чл. 142 ал.1 АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му , поради което данните ,
обосноваващи основателното предположение за съпричастност и
авторство , следва да са установени към момента на разпореждането
за задържането на заподозряното лице. Оценката на данните за
вероятното авторство на заподозряното лице се извършва от
административния орган при условията на оперативна самостоятелност.
За прилагането на посочената принудителна административна мярка
не се изисква да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вина за извършеното престъпление , не е поставено изискване и
за това данните, обосноваващи предположението за авторство , да са
достатъчни по см. на НПК за вземане на мярка за неотклонение „
задържане под стража“ . Това , тъй като дейността на полицейските
органи съгласно чл. 6 и чл. 67 от ЗМВР включва широк кръг
правомощия , възложени при условията на оперативна самостоятелност
, за предотвратяване , преустановяване , разкриване и разследват
престъпления , а гаранцията за правата на засегнатите лица при
задържане при условията на неотложност от полицейски орган е
незабавният контрол от орган на съдебна власт , предвиден в чл. 30
Конституцията на РБ . Според чл. 30 ал.3 КРБ - в изрично посочените
от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да
задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на
съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната
власт се произнася по неговата законосъобразност.
Съобразно изложеното и установеното от материалите ,
приложени към процесното досъдебно производство , съдът прие , че
при издаването на процесната заповед полицейският орган не е
разполагал с конкретни данни , обосноваващи вероятност
жалбоподателят да е участник в разследваното престъпление .
11
По изложените съображения оспореният административен акт
следва да бъде отменен.
Обжалват заповед се явява издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствени правила и в нарушение на
приложената материалноправна разпоредба - отменителни
основания по чл. 146 АПК .
Установените нарушения са нарушение и на чл.5 ал.1 КЗПЧОС
, според която разпоредба - всеки има право на свобода и сигурност и
никой не може да бъде лишен от свобода освен в съответствие с
процедури, предвидени от закона и в изброените случаи.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на делото на основание чл. 143 ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер 10
лева – заплатена държавна такса и 1,30 лв. банкова такса .
По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с
изготвяне на жалбата и участие в съдебно заседание .
От представения договор за правна защита и съдействие е видно
,че правната помощ е оказана на материално затруднено лице на осн.
чл. 38 от Закона за адвокатурата . Но съдът прие , че твърдението по
договора за правна защита ,че жалбоподателят е материално затруднено
лице, не се установява от доказателствата по делото , поради което
дължимото адвокатско възнаграждение не следва да се възложи в
тежест на насрещната страна на осн. чл. 38 ал.2 ЗА .
На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал.1 АПК дължимите разноски за
такси следва да се възложат в тежест на бюджета на органа, издал
отменения акт .
По тези мотиви съдът на осн. чл. 145 и сл. АПК и чл. 72 ЗМВР
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ по жалба на С. К. Г. заповед за задържане на жалбоподателя
рег. № 3382зз- 374/ 11.04.2024 г., издадена от Н. Г. П. - полицейски
орган при 07 РУ СДВР .
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати
в полза на жалбоподателя С. К. Г. сумата от 11.30лв – разноски за
такси по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на дължимо на осн. чл. 38 ал.2
ЗА адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13