№ 666
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500899 по описа за 2021 година
Образувано е по частна жалба от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Средец, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, заявена чрез пълномощника юк.
Радина Илиева срещу Разпореждане № 1542, обективирано в Заповед №
829/10.05.21г. постановено по ч.гр.д. № 3059/2021г. по описа на РС – Бургас, с
което заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Г. ХР., в
частта касаеща вземания за договорно възнаграждение от 1552, 05 лв., за
възнаграждение за допълнителна услуга “Фаст” от 1000 лв., за
възнаграждение за допълнителна услуга “Флекси” от 2800 лв., както и за
мораторна лихва в размер на 508, 23 лв.
Намира същото за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Излага доводи, че на този етап от
производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във
връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Намира, че доколкото в
процесния договор уговореният ГПР не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва и е ясно посочена методиката на изчисляването му, то лихвен
процент от 41 % не противоречи на добрите нрави. Излага аргументи, че
претендираните вземания за допълнителни услуги са предоставени на
кредитополучателя и същите нямат характера на действия по усвояване или
управление на кредита от страна на кредитора, тъй като не са свързани с
обичайната дейност на кредитора, поради което не е налице обоснована
вероятност по см. на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК/ДВ. бр.100/2019г. потребителят
да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по договора.
По изложените съображения моли за отмяна на разпореждането в
обжалваната част досежно възнаграждителната лихва, обезщетение за
забавено плащане и законна лихва, като бъде постановено друго, с което да се
постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
1
лице, за което е налице правен интерес от обжалване. (чл.413, ал.2 от ГПК).
Разглеждана по същество, същата е частично основателна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и
приложеното ч.гр.д. № 3059/2021г. по описа на БРС, намира за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на “Профи кредит България” ЕООД за издаване на заповед по
чл.410 ГПК против длъжника Г. Г. ХР. от гр. Бургас за заплащане на суми на
основание договор за потребителски кредит № 30042335748 от 04.02.2020г.,
по силата на който й е предоставен кредит в размер на 4000 лв. В заявлението
е посочено, че се търсят следните суми: 4000, 00 лв. – главница по договора
за кредит;1552, 05 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от
01.03.2020г. до 03.03.2021г.; 1000 лв. – възнаграждение за закупена и
ползвана услуга “Фаст”; 2800 лева – възнаграждение за закупена услуга
“Флекси”; 362, 73 лв.- лихва за забава за периода 02.03.2020г. до 03.03.2021г.,
без периода от 13.03. до 13.07.2020г.; и законна лихва в размер на 145, 50 лв.
за периода от 03.03.2021г. до 28.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното му
изплащане.
Приложени са към заявлението заверени преписи от договор за кредит
“Стандарт” с № 30042335748/04.02.2020г., декларации, общи условия към
договора, погасителен план. Видно от приложения договор за кредит
заявителят е предоставил на длъжника сумата от 4000 лв., която следва да
бъде върната на 36 месечни вноски, всяка от по 298, 41 лв., с падеж всяко
първо число от съответния месец, ГПР – 49, 04 %, ГЛП – 41, 00 %, лихвен
процент на ден – 0,11 % и дължима сума по кредита 6942, 66 лв. с включени
допълнителни услуги “Фаст” за приоритетно разглеждане и “Флекси” –
гъвкав погасителен план. За включените в договора за допълнителните
услуги е посочено, че същите са: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит , възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, като
възнаграждението за допълнителна услуга “Фаст” е определено в размер на
1000 лв., а за закупена допълнителна услуга 2800 лв., като е посочено, че така
общия размер на задължението по договора възлиза на 10742, 66 лв., а общия
размер на вноската е 298, 14 лв.
Заповедният съд е уважил частично заявлението, като е издал Заповед
№ 829/10.05.2021г. за главница в размер на 4000, 00 лв. по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху нея за периода от датата на подаване
на заявлението – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и деловодни разноски в размер на 100, 28лв., в т.ч. 80 лв. – държавна
такса и 20, 28 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, заявлението е отхвърлено в частта,
досежно заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 1552, 05
лв. за периода от 01.03.2020г. до 03.03.2021г., възнаграждение за
допълнителна услуга “Фаст” в размер на 1000 лв., възнаграждение “Флекси” в
размер на 2800 лв., както и за мораторна лихва в размер на 508, 23 лв.
В мотивите си, заповедният съд е приел, че в тези части е налице
противоречие със закона, тъй като е основано на договор за потребителски
кредит, който е недействителен съгласно разпоредбите на чл.10а, чл.11, ал.1,
т.10, във вр.с чл.19, ал.1-4, чл.21, чл.22 и чл.23 от ЗПК. Изложил е
съображения, че закупените допълнителни услуги не са допълнителни по см.
на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а са част от възнаграждението за предоставения
2
кредит, както и че същите са умишлено обособени като отделни вземания,
привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите. Посочил е, че т.нар.
“допълнителни услуги” са изначално известни, но не фигурират в общите
разходи за потребителя, макар стойността им да е пряко свързана с кредита и
да се отразява правопрорционално на стойността на годишния процент на
разходите, респ. на общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл.19, ал.1 от
ЗПК и §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. При това положение е счел, че договорът е
изначално недействителен, а потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, респ. неплатения остатък, ведно със законната лихва,
начиная от поставянето му в забава, с подаване на заявлението до
окончателното плащане.
Настоящата инстанция счита, че правилно районния съд е приел, че
спрямо договорът за паричен заем, във връзка с която се възникнали
процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши
проверка, дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
В случая, съдът счита, че частната жалба е основателна досежно
претендираните възнаграждения и лихви, а обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено в тази му част по следните съображения:
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че
спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали
процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
В случая съдът счита, че частната жалба е основателна досежно
претендираните възнаграждения и лихви, а обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено в обжалваната част по следните съображения:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда. В нормата начл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги
във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът
и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Заявлението е било правилно отхвърлено досежно претендираните
вземания за допълнителни услуги. Видно от договора, клаузата досежно
закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ е включена с оглед приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е уговорено
„възнаграждение“, в размер на 1000 лева. Тази клауза урежда предварителна
дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане
на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност
да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да
предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга,
защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото
изпълнение от страна на заемополучателя.
Досежно втората допълнителна услуга наименована „Флекси“ се
установява, че включва възможност за гъвкав погасителен план, за която
3
възможност е уговорено „възнаграждение“, в размер на 2800 лв. Налице е
противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата
по кредита е 4000 лева, а цената на допълнителния пакет е близка до заетата
сума. Така размерът на кредита с договорното възнаграждение от общо
задължение от 6942,66лв., нараства на 10742,66 лева, а месечната вноска от
192,85лв. нараства съответно на 298,41лв.. Нещо повече, следва да се посочи
и че, с уговарянето на посоченото допълнително възнаграждение, съдът
намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна, за която съдът е длъжен служебно да
следи. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 ГПК досежно допълнителните
услуги, обаче не дава възможност на съда в рамките на заповедното
производство да преизчислява и намалява размерите на главницата и лихвите.
Този въпрос - относно размера на задължението подлежи на изследване от
исковия съд при разглеждане на делото по същество. Тук следва да се
допълни, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този
размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна
лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер
на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем,
ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий,
извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави. В настоящия
случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице
ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице
и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по
необезпечен заем, уговорена в размер на 41,00%., след като ГПР е в
законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната
лихва не е нищожна. Ето защо относно претендираното вземане за договорна
лихва /възнаграждение/ в размер на 1552,05лв. за периода от 01.03.2020г. до
03.03.2021г.; 362, 73 лв. - лихва за забава за периода 02.03.2020г. до
03.03.2021г., без периода от 13.03. до 13.07.2020г.; и законна лихва в размер
на 145, 50 лв. за периода от 03.03.2021г. до 28.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното му изплащане, заявлението е редовно и подлежи на уважаване.
Изложеното налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в
посочените му части, ведно с присъждане на разноските сторени от
жалбоподателя за д.т. и юк.възнаграждение. При направени разноски в общ
размер за двете инстанции, включващи 150 за първа и 50 лева за въззивна
инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 212,21 лева – държавни такси,
съразмерно се дължат 130,42 лева – държавни такси и 122,92 лева –
4
възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил
съответно 80,00лв. за д.т. и 20,28 лв. за юк.възнаграждение, следователно,
въззивният следва да присъди разликата от съответно 50,42 лв. за д.т. и 102,10
лв. за юк.възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.413, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1542, обективирано в Заповед №
829/10.05.2021г. постановено по ч.гр.д. № 3059/2021г. по описа на РС-Бургас,
в частта с която заповедният съд e оставил без уважение Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираните
вземания срещу длъжника Г. Г. ХР. за заплащане на 1552, 05 лв. – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2020г. до 03.03.2021г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Г. Г. ХР., ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к. “Изгрев”, бл.6,
вх.4, ет.7, ап.19, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“
№49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит „Стандарт“, с №
30042335748/04.02.2020г., следните суми: 1552,05лв. - договорна лихва
/възнаграждение/ за периода от 01.03.2020г. до 03.03.2021г.; 362, 73 лв.-
обезщетение за забавено плащане за периода 02.03.2020г. до 03.03.2021г.;
145, 50 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 03.03.2021г. до
28.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното му изплащане; сумата от 50,42
лв. за д.т. и 102,10 лв. за юк.възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1542, обективирано в Заповед №
829/10.05.2021г. постановено по ч.гр.д. № 3059/2021г. по описа на РС-Бургас
в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5