Р Е Ш
Е Н И Е
№36
Е.,08.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е. РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети юни през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ц. Ц.
при секретаря-К.В.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц. гражданско дело №
00101 по описа за 2014 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,
депозирана от адв.Г.М.,***, като процесуален представител на В.Р.Г. и Р.П.Г.
против Т. С.П., И.К.И., Г.Б.А., В.А.Д., Н.А.К., Ц.К.А., Ц.Г.Ц., Й.Ц.Й., Д.Й.П.,
Ц.Й.Н., В.Й.Л., В.Й.Й., И.Ц.Г., Р.Н.Г., Ц.Р.Ц., Н.Р.Ц., К.Н.Г., В.Г.В., А.Г.Ф.,
Р.Г.Р., Ботьо И. Христов, И.Б.И., Р.Б.И., Д.Д.Ц., Красимир В. Ценков, С.В.Л., И.
Маринов Г., И.М.В., Х.М.Г., Г.В.Г., С.В.Г., Д.В.Г., Д.В.П., П.В.Г., Н.Н.К., М.В.В.,
С.В.С., Д.В.С., Г.И.Г., Д.И.М. и И.И.Г..
С Определение от 28.03.2014 година, влязло в
законна сила на 14.04.2014 год., производството по делото е прекратено по
отношение на ответника И. М.Г., поради недопустимост на предявения иск, с оглед
липсата на пасивна процесуалноправна легитимация.
В исковата молба се твърди, че в режим на СИО
ищците са придобили собствеността на основание упражнявано от тях давностно владение върху недвижим имот,представляващ ПИ с
пл.№21, в кв.4 по плана на с.Б., общ.Е., целия с площ от 2 893 кв.м., за
който са отредени следните УПИ: 1.УПИ
І-21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е. с площ 1 095 кв.м., при граници:
север-извън плана, изток-извън плана и имот пл.№22, юг-УПИ ІІ-21 и запад-улица;
2.УПИ ІІ-21, кв.4 по плана на с.Б.,
общ.Е. с площ 868 кв.м., при граници: север-УПИ І-21, изток-извън плана и УПИ
ІІІ-21, юг и запад-улица, като 87 кв.м. са придаващо се по регулация дворно
място, общинска собственост и 3.УПИ
ІІІ-21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е.с площ 963 кв.м. при граници: север-имот
пл.№22, изток УПИ ІV-32, юг-улица и запад УПИ ІІ-21, извън плана и УПИ ІІІ-21,
юг и запад-улица. Твърди се, че владението върху имота, което на място
представлява едно дворно място, ищците получили от общия на първия ищец и ответниците наследодател Г.Ц.Д., като е установено през
1955 година и същата година те са изградили жилищна сграда. Твърди се, че от
момента на придобиване на имота в продължение на вече близо 55 години, ищците
осъществяват владението лично, като го упражняват самостоятелно и
необезпокоявано върху целия имот. Твърди се, че през този период границите на
имота не са променяни. През 1992 година първия ищец подал заявление с преписка
вх.№03291/04.03.1992 година до ОСЗ-ПК Е. с искане за възстановяване на имота. С
Решение №5127/29.09.1994 година е отказано да бъде признато правото на
собственост на наследниците на Г.Ц.Д. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на процесните имоти, като за мотив е
посочено, че имота попада под разпоредбите на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ-застроено
място съгласно скица и удостоверение АБ-03-08-260/94 година. Твърди, че през
месец октомври 2013 година, чрез Кмета на Община-Е.Заявление-Декларация с
вх.№РД-94-00-189/21.11.2013 година, ищците поискали от Нотариус с район на
действие РС-Е. да бъдат признати за собственици върху 1339/2839 ид.ч. от ПИ 21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е., целия с площ
2 839 кв.м., за който са отредени УПИ І-21, кв.4 с площ 1 095 кв.м.;
УПИ ІІ-21, кв.4; УПИ ІІІ-21, кв.4 с площ 963 кв.м. при граници на поземления
имот: улица, озеленяване, общински път, поземлен имот №22 и поземлен имот №23 и
имот извън регулация. При заверка на подаденото заявление-декларация ищците
узнали, че един от наследниците, а именно И.И. *** и е образувано
гр.д.№351/2011 година с искане за отмяна на Решение №5127/1994 година на ОСЗ-Е.
в частта му, отнасяща се за процесните имоти. Със
съдебен акт, решението на ОАСЗ е отменено в обжалваната част.
Твърди се, че от момента на придобиване на
имота в продължение на 55 години, владението се осъществява от ищците лично в
режим на СИО, като го упражняват самостоятелно и необезпокоявано върху целия
имот, като границите на имота не са променяни. През 1975 година са се снабдили
въз основа на обстоятелствена проверка с нот.акт
№237, т.І, дело №410/1975 година за собственост върху дворно място със
застроена върху него жилищна сграда, електрифицирано и водоснабдено с обща площ
1500 кв.м., при съседи : шосе, Г.Г.Ц., В.Ц. и Недельо В.. Твърди се, че към
онзи момент за селото нямало изготвен регулационен план и това било пречка да
се снабдят с документ за собственост върху целия имот, като той бъде описан с
номерата на парцелите и квартала. Твърди се, че когато със Заповед
№АБ-380/23.12.1987 год. е одобрен регулационен план на с.Б., имота е отразен
като имот с пл.№21 кв.4 и за собственик е записан В.Р.Г., като образувани три
парцела І-21, ІІ-21 и ІІІ-21 с обща площ 2 839 кв.м. Твърди, че ищците
притежават документ за собственост за 1 500 кв.м. и 87 кв.м. е общинска
собственост, а за 1339/2839 ид.ч. те не притежават
документ за собственост, като за тях ответниците
претендират да са в режим на съсобственост между тях и ищците. Твърди, че ответниците оспорват собствеността на ищците и преграждат
пътя им да се снабдят с документ за собственост за вледения от тях имот на
основание придобивна давност, което поражда правен
интерес от завеждане на исковата молба, като молят да бъде признато по
отношение на ответниците, че те ищците са собственици
на 1339/2839 ид.ч. от ПИ с пл.№ 21, кв.4 по плана на
с.Б., общ.Е., целия с площ 2 839 кв.м., за който са отредени: 1.УПИ І-21, кв.4 по плана на с.Б.,
общ.Е. с площ 1 095 кв.м., при граници: север-извън плана, изток-извън
плана и имот пл.№22, юг-УПИ ІІ-21 и запад-улица; 2.УПИ ІІ-21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е. с площ 868 кв.м., при
граници: север-УПИ І-21, изток-извън плана и УПИ ІІІ-21, юг и запад-улица, като
87 кв.м. са придаващо се по регулация дворно място, общинска собственост и 3.УПИ ІІІ-21, кв.4 по плана на с.Б.,
общ.Е. с площ 963 кв.м. при граници: север-имот пл.№22, изток УПИ ІV-32,
юг-улица и запад УПИ ІІ-21, извън плана и УПИ ІІІ-21, юг и запад-улица.
Ответниците Тодор С.П., И.К.И., Г.Б.А.,
В.А.Д., Н.А.К., Ц.К.А., Ц.Г.Ц., Й.Ц.Й., Д.Й.П., Ц.Й.Н., В.Й.Л., И.Ц.Г., Р.Н.Г.,
Ц.Р.Ц., Н.Р.Ц., К.Н.Г., В.Г.В., К. В. Ц., С.В.Л., И.М.В., Х.М.Г., Г.В.Г., С.В.Г.,
Д.В.Г., Д.В.П., П.В.Г., Н.Н.К., М.В.В., С.В.С., Д.В.С. и Д.И.М. в едномесечния
срок за отговор на исковата молба не са представили такива.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил такъв от адв.В.Х., като особен представител на А.Г.Ф.. Твърди, че
предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че не е
установено, че имота, за който претендират ищците е идентичен/или част от него,
с имота описан в н.а.№237, т.І, д.№410/1975 год.по описа на РС-Е., т.к. се
претендират допълнително 1339 кв.м.,включени в имот кад.№21
кв.4 по ПУП на с.Б.. Твърди, че за разликата от 1339 кв.м. ищците са искали да
се снабдят с нот.акт за давностно
владение, като е установено, че за същия няма съставен АДС или АОС. Твърди, че
съгласно решение по гр.д.№351/2011 година по описа на ЕРС на наследниците на Г.Ц.Д.
им е признато за възстановяване на основание ЗСПЗЗ и ПРПЗСПЗЗ на нива с площ от
2058 кв.м.в мест.”Б.”, включена в кадастралния план
на с.Б. и нанесен като имот кад.№21, в кв.4, за който
са отредени УПИ І-21 с площ 1095 кв.м. и УПИ ІІІ-21, кв.4 с площ 963 кв.м.
Твърди, че процесния имот е станал собственост на
ТКЗС, а след това на АПК и по отношение на същия е съществувала забрана за
придобиване право на собственост по давностно
владение от 1956 година до 20.04.1990 година, когато е влязло в сила
изменението на чл.86 от ЗС. Твърди, че процесния имот
е бил извън регулационния план на с.Б.към момента на образуване на ТКЗС и е
имал статут на земеделска земя, като с решението по гр.д.№351/2011 година на
РС-Е. признато на наследниците на Г.Ц.Д. правото да си възстановят собственост
върху нива с площ от 2058 кв.м. в местността “Б.”, включена в кадастралния план
на с.Б., общ.Е..
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил такъв от адв.В.Б.-САК, особен представител на В.Й.Й.. Твърди, че иска
е неоснователен, т.к. претендирания имот не е
идентичен с описания имот в н.а.№237, т.І, дело №410/1975 год. по описа на ЕРС,
а същевременно същия е бил собственост на ТКЗС.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил такъв от И.И.Г., в който същата оспорва предявения иск. Твърди, че е
наследник на Г.Ц.Д., б.ж. на с.Б., починал на 31.12.1960 година. Твърди, че
Решение №3136/28.03.1994 год., влязло в законна сила на 19.06.1994 година и
Решение №5127/29.09.1994 год., влязло в законна сила на 18.10.1994 год. не са
вписани, и това е достатъчно основание да се иска отхвърляне на предявения
иск.Представя Записка №21, т.ІV от 23.02.1933 год., като твърди, че същата не е
оспорена. Твърди, че ищците никога не са ползвали имот извън застроеното с освен
1 500 кв.м., за което е издаден н.а. №237 т.І, дело №410/1975 год.по описа
на ЕРС.
Ответниците Д.Д.Ц., Б. И. Х., И.Б.И., Р.Г.Р. и Р.Б.И.
са подали отговори на исковата молба, в които се съдържат идентични твърдения и
доказателствени искания, като тези отразени в
отговора на отв.И.И.Г., като съдебния състав ще ги
вземе предвид при постановяване на съдебното решение.
В едномесечния срок за отговор ответника Г.И.Г.
е подал два отговора на исковата молба, като с втория отговор, подаден, чрез
адв.М.Н.-***, заявява, че иска е допустим и основателен, като не оспорва
обстоятелствата, изложени от ищците. Твърди, че обстоятелствата изложени от ищците
в исковата молба отговарят на действителната фактическа обстановка. С оглед
своето становище и това, че признава иска, моли на основание чл.78 ал.2 от ГПК,
направените от него разноски да бъдат възложени на ищците, т.к. признава иска,
а и с поведението си не е дал повод за завеждането му.
С протоколно определение от 11.05.2015
година, като ответник по делото е конституиран и О.у.н.С.о. В едномесечния срок
за отговор на исковата молба е постъпил такъв, като се твърди, че УПИ І-21, в
кв.4, с площ от 1095 кв.м., находящ се в с.Б. е държавна
собственост, като за това обстоятелство е издаден АДС №1006/22.11.1989 година.
С Определение от 28.01.2015 година, като
ответник по делото е заличен Б. И. Х., който е починал на 07.01.2015 година.
Като негови правоприемници са конституирани синовете му И.Б.И. и Р.Б.И..
С Определение от 07.12.2015 година, като
ответник по делото е заличен К..П., т.к. същия е починал на 19.11.2015 година и
на негово место са конституирани наследниците му П.И.П.-съпруга, И.К.П., В.К.П.
и В.К.П.-негови деца.
С Определение от 18.01.2016 година, като
ответник по делото е заличен ответника Г.В.Г., т.к. същия е починал на
02.12.2015 година и на негово място са конституирани Л.С.Г.-съпруга, Е.Г.Г., А.Г.Г.
и В.Г.Д.-негови деца.
В съдебно заседание ищците лично и, чрез адв.Г.М. – САК поддържат исковата
молба и оспорват отговорите на същата.
В съдебно заседание ответниците Т. С.П., И.К.И., Г.Б.А., В.А.Д.,
Н.А.К., Ц.К.А., Ц.Г.Ц., Й.Ц.Й., Д.Й.П., Ц.Й.Н., В.Й.Л., В.Й.Й., чрез адв.В.Б., И.Ц.Г.,
Р.Н.Г., Ц.Р.Ц., Н.Р.Ц., К.Н.Г., В.Г.В., А.Г.Ф., чрез адв. В.Х., Р.Г.Р., И.Б.И.,
Р.Б.И., Д.Д.Ц., С.В.Л., И.М.В., Х.М.Г., Л.С.Г.,
чрез адв.П.Р., Е.Г.Г., чрез адв.А.А., А.Г.Г., чрез адв.И.Д., В.Г.Д., чрез адв.И.А.
, С.В.Г., Д.В.Г., Д.В.П., П.В.Г., Н.Н.К., М.В.В., С.В.С., Д.В.С., Д.И.М. и И.И.Г.,
лично и чрез особените си представители оспорват предявения иск и молят да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ответниците Г.И.Г., П.И.П.,
И.К.П., В.К.П. и В.К.П. не се явяват, но не оспорват исковата претенция и молят
да не им бъдат възлагани разноски, т.к. не са дали повод за завеждане на иска и
признават същия.
В съдебно заседание
Областния управител на С. област не изпраща представител и не взема становище
по делото.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №237, т.І,
дело №410/1975 година по описа на РС-Е./л.6,т.І/ се установява, че ищеца В.Р.Г.
е признат за собственик по давност на дворно място в землището на с.Б., махала
„Д.”, със застроена върху него жилищна сграда, с обща площ около 1500 кв.метра,
при съседи:шосе, Г.Р.Ц., В.Ц. и Н. В..
От удостоверение за сключен граждански брак /л.8, т.І/ се установява, че В.Р.Г.
и Р.П.Т. са сключили граждански брак на 13.02.1957 година. От удостоверение за
идентичност на лица с различни имена /л.7, т.І/ се установява, че В.Р.Г. и В.Р.Г.
са имена на едно и също лице.
От удостоверение за наследници изх.№74/12.12.2013 година /л.9-19, т.І/ се
установява, че първоначалните страни по делото са наследници по закон на Г.Ц.Д.,
б.ж. на с.Б., починал на 31.12.1960 година. Установява се също така, че Р.Г.Ц.
/поч.1974 год./ е син на Г.Ц.Д. и баща на ищеца В.Р.Г..
От подадено чрез Кмета на Община-Е. Заявление-Декларация с вх.№РД-94-00-189/21.11.2013 година /л.20-21, т.І/ се установява, че ищците са поискали
от Нотариус с район на действие
РС-Е.да
бъдат признати за собственици върху 1339/2839 ид.ч. от ПИ 21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е., целия с площ 2 839 кв.м., за който са
отредени УПИ І-21, кв.4 с площ
1 095 кв.м.; УПИ ІІ-21, кв.4 с площ 868
кв.м.; УПИ ІІІ-21, кв.4 с площ 963 кв.м. при граници
на поземления имот: улица, озеленяване,
общински път, поземлен имот №22 и поземлен имот №23 и имот извън регулация. Установява
се, че УПИ І-21, кв.4 с площ от 1095 кв.м. е държавна собственост, т.к. е
актуван с АДС №1006/22.11.1989 година, като отписване от актовите книги не е
извършвано.
От разписен лист към
проект за дворищните регулации на кварталите /л.25, т.І/ се установява, че като
собственици на имот Пл.№ 21, в кв.4 са записани В.Р.Г. и АПК.
От Решение
№5127/29.09.1994 година на ОСЗ-Е. /л.26-30, т.І/, влязло в законна сила на
18.10.1994 година се установява, че е отказано признаване право на собственост
на наследниците на Г.Ц.Д. върху имот нива от 4 дка, в мест.”Б.-”
в землището на с.Б..
С Решение от 11.05.2012
година по гр.д.№351/2011 година по описа на РС-Е. /л.32-33, т.І/, влязло в
законна сила на 10.04.2013 год. се установява, че горното решение на ОСЗ-Е. в
частта му, в която е отказано възстановяване на процесния
имот, същото е отменено, като вместо това е постановено друго, с което правото
на собственост на наследниците на Г.Ц.Д. е възстановено върху част от процесния имот, а именно върху Нива с площ от 2058 кв.м. в мест.Б., включена в кадастралния план на с.Б., нанесена
като имот пл.№21, в кв.4, за който са отредени УПИ І-21, в кв.4 с площ от 1095
кв.м.и УПИ ІІІ-21, в кв.4 с площ от 963 кв.м.
От приложения по гр.д №351/2011
година по описа на РС-Е. на л.36 Препис-извлечение от декларация за притежавани
непокрити земеделски имоти на Г.Ц.Д. се установява, че същия се е включил в
ТКЗС с общо 28 бр. недвижими имоти. От изготвеното заключение по СТЕ по същото
гражданско дело се установява, че имот пл.№21, в кв.4 по плана с.Б.е част от
имота, заявен под №3 в заявлението до Поземлената комисия – нива от 4 дка в мест.”Б.”, като същия е с площ от 2 893 кв.м., като
имотите са идентични по местонахождение и граници, и различни по площ.
От Записка за вписване
на съдебно-спогодителен протокол, имащ сила на влязло в законна сила решение на
Е. мирови съдия от 23.02.1933 год. /л.139, т.І/ се установява, че Г.Ц.Д. е
признат за собственик на 3/20 ид.части от редица
недвижими имоти, един от които вписан под №3 – „Ливада, заедно с нива и гора, в
„Т.”, от около 52 дка при съседи : Б.Н., река, дол, Н. И.Ш.и Н.Н.Ш.
От АДС на недвижим имот №1006/22.11.1989
година /л.350, т.І/ се установява, че урегулиран парцел от 1095 кв.м.,
представляващ парцел №1, в кв.4, за имот планоснимачен
№21, в с.Б., като земя на АПК, включена в границите на регулационния план на
с.Бойковец от 1988 година е собственост на държавата.
По делото бяха разпитани две групи свидетели.
От показанията на свидетелката Р. И. В. се
установява, че е снаха в селото, като познава ищците от 1971 година. Сочи, че
двамата ищци са живеели в къщата и само те са косили и ползвали имота.
Оградата, която се намира около имота според нея е на около 40 години. Знае, че
ищците си били правили къщата.
От показанията на свидетеля Н. Петков
Тодоров, брат на ищцата се установява, че двамата се оженили след 1955 година,
като не знае кой е строил къщата, но когато се оженили тя била построена на
местото. Сочи, че двамата с ищеца работели в Горското стопанство и след работа
идвал да му помага при обработката на имота. Сочи, че до къщата имало нива, а
под нея ливада. Сочи, че до 1964 година, докогато той е бил в селото, никой
друг не е идвал да работи имота. Предполага, че същия не е включван в ТКЗС. Не
знае ищеца от кого има този имот.
От показанията на св.Илия Георгиев Христов,
доведен от ответната страна се установява, че същия е бил чирак /работник/ на Г.Ц.Д.,
дядо на ищеца В.Р.Г.. При него е работел до 1944 година, като процесния имот е негов. Тогава имота не бил ограден, като
през 1944 година къщата не е била построена. Част от имота се орял, а другата
част била ливада. Установява, че къщата е строена от Р.,баща на ищеца, преди
образуване на ТКЗС. Твърди, че Р.там си е изкарал живота, поради което смята,
че е негова. Счита, че ако имота е включван в ТКЗС, с него е влязъл Г.Д.. Сочи,
че ищеца В.Г. е живял в къщата дълги години, като е работел имота и не е виждал
други да са го обработвали.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза с в.л. П.В.П., както и от допълнителните
обяснения, дадени в съдебно заседание, които съдът възприема изцяло, като
обективни, всестранни и компетентни се установява, че в н.а. №237, т.І, дело
№410/75 година, процесния имот е описан като имот с
площ от 1 500 кв.м., находящ се в землището на
с.Б., мах. „Д.”, като имот с пл.№21, кв.4 по плана на
с.Б. от 1987 година е със същото местонахождение. Съгласно нотариалния акт
имота е с граници : шосе, Г.Р., В.Ц. и Недельо В.. Установява, че границата
„шосе” съществува, границата „Рачо Г.” съществува, но с Имот №22; границата „В.Ц.”
съществува на запад от имот пл.№21, но между двата имота минава дере, а
границата „Недельо В.” е значително отдалечена на изток от имот пл.№21.
Установява, че през 1951 година за с.Б. е изработен застроителен
полигон, като такъв е изработен и на мах.”Д.”, в
чийто граници попада целия имот пл.№21, в кв.4 по плана на селото от 1987
година. Установява, че през 1951 година е изготвян протокол за определяне на
строителните граници на с.Равна, което по-късно е преименувано в Б.. Към този
протокол е имало схема, върху която е била очертана като застроена и мах.”Д.”, като липсват имотни граници. Такива се виждат на
картовия полигон, изготвян през 1987 година с разширението на плана на с.Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така
предявения
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим, т.к. е налице правен интерес от
предявяването му, но същия се явява неоснователен по следните съображения.
По делото се събраха доказателства и не се спори, че ищците в режим на СИО
и на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №237,
т.І, дело №410/1975 година по описа на РС-Е. са собственици на дворно място в
землището на с.Б., махала „Д.”, със застроена върху него жилищна сграда, с обща
площ около 1500 кв.метра, при съседи:шосе, Г.Р.Ц., В.Ц. и Н. В.. Установи се и
не е спорно, че имота, описан в горния нотариален акт и имотът с пл.№21, в кв.4
по плана на с.Б., одобрен 1987 година са идентични. Не е спорно също така, че за
имот пл.№21 са отредени три парцела УПИ
І-21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е.с площ 1 095 кв.м.;УПИ ІІ-21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е.с площ 868 кв.м. и УПИ ІІІ-21, кв.4 по плана на
с.Б., общ.Е. с площ 963 кв.м.
Съдът приема за
доказано, че имот пл.№21, в кв.4 по плана на с.Б.е идентичен с имота заявен под
№3 в заявлението с вх.№3291/04.03.1992 год., подадено от В.Г.Д., като наследник
на Г.Ц.Д., приложено по гр.д. №351/2011 година по описа на РС-Е.и
представляващо нива от 4 дка в мест.”Б.”.
Съдебния състав приема
също така за доказано, че процесния имот е част от
по-голям имот, с който общия наследодател на страните по делото се е включил в
ТКЗС. Върху част от този имот е построена жилищната сграда, собственост на
ищците.
Съдът приема,
че ищците са ползвали целия
процесен имот пл.№21 в кв.4
по плана на с.Б., но същите не могат
да се позоват
на изтекла в тяхна полза придобивна
давност върху 1339/2839 ид. части от
имота по следните съображения.
На първо място съдът
приема, че претендираната част от поземления имот с
пл.№21 , в кв.4 от плана на с.Б. е имот, с който общия наследодател Г.Ц.Д. е включен
в ТКЗС, като на ищците е било предоставено правото да го ползват.
Съгласно чл. 10, ал. 13, изр. 2
ЗСПЗЗ лицата, на които са били предоставени за ползване подлежащи на
възстановяване земеделски земи, не могат да се позовават на придобивна
давност. Цитираната забрана касае само периода на давностно
владение до влизане в сила на ЗСПЗЗ. За да започне да тече придобивна
давност, е необходимо имотът да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, от който
момент възстановените собственици могат да защитят правата си по съдебен ред.
Цитираната разпоредба е проявление на принципа, че срещу този, който не може да
води иск, давност не тече и има за цел да препятства възможността трети лица да
придобият по давност собствеността върху земеделски земи преди те да са възстановени
на техните собственици и преди бившите собственици да могат да защитят правата
си чрез предявяване на иск за собственост. В този смисъл Решение № 373 от
21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 396/2009 г., I г. о. В настоящия случай процесният имот е възстановен на наследниците на Г.Ц.Д. с
решението от 11.05.2012 година по гр.№351/2011 година по описа на РС-Е., влязло
в законна сила на 10.04.2013 година. Едва от тази дата е започнала да тече придобивна давност в полза на ищците, която към настоящия
момент очевидно не е изтекла. От изложеното следва, че ищците не са придобили
собствеността върху процесния имот по давност, поради
което, предявения иск по чл. 124 ГПК, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника Г.И.Г. сумата
в размер на 589.31 лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за
което е представен и списък по чл.80 от ГПК /л.126-127, т.І/.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от В.Р.Г., ЕГН-**********,*** и Р.П.Г.,
ЕГН-**********,***, с който искат да бъде признато за установено по отношение
на Т. С.П., И.К.И., Г.Б.А., В.А.Д., Н.А.К., Ц.К.А., Ц.Г.Ц., Й.Ц.Й., Д.Й.П., Ц.Й.Н.,
В.Й.Л., В.Й.Й., И.Ц.Г., Р.Н.Г., Ц.Р.Ц., Н.Р.Ц., К.Н.Г., В.Г.В., А.Г.Ф., Р.Г.Р.,
И.Б.И., Р.Б.И., Д.Д.Ц., П.И.П., И.К.П., В.К.П., В.К.П., С.В.Л., И.М.В., Х.М.Г.,
С.В.Г., Д.В.Г., Д.В.П., П.В.Г., Н.Н.К., М.В.В., С.В.С., Д.В.С., Г.И.Г., Д.И.М.,
И.И.Г., Л.С.Г., Е.Г.Г., А.Г.Г., В.Г.Д. и ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА С. ОБЛАСТ, че
те ищците са собственици на 1339/2839 ид.ч. от Поземлен
имот с пл.№ 21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е., целия с площ 2 839 кв.м.,
за който са отредени: 1.УПИ І-21,
кв.4 по плана на с.Б., общ.Е. с площ 1 095 кв.м., при граници: север-извън
плана, изток-извън плана и имот пл.№22, юг-УПИ ІІ-21 и запад-улица; 2.УПИ ІІ-21, кв.4 по плана на с.Б.,
общ.Е. с площ 868 кв.м., при граници: север-УПИ І-21, изток-извън плана и УПИ
ІІІ-21, юг и запад-улица, като 87 кв.м. са придаващо се по регулация дворно
място, общинска собственост и 3.УПИ
ІІІ-21, кв.4 по плана на с.Б., общ.Е.с площ 963 кв.м. при граници: север-имот
пл.№22, изток УПИ ІV-32, юг-улица и запад УПИ ІІ-21, извън плана и УПИ ІІІ-21,
юг и запад-улица като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Р.Г., ЕГН-**********,***
и Р.П.Г., ЕГН-**********,*** да заплатят на Г.И.Г.,
ЕГН-**********,*** сумата в размер на 589.31
/петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
СОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ц.Ц./