№ 373
гр. Пловдив , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330201892 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-
015078/11.01.2021г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Пловдив, с което на А. З. А. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на чл.104А от ЗДВП.
Жалбоподателят А., оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се
представлява от адв.А.Д., който излага доводи по същество защо следва да се
отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и
взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в
случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2020г. около 12.13 часа в гр.Пловдив на бул.Санкт Петербург
до номер 27, жалбоподателя А.А., управлявала лек автомобил Рено Меган с
рег. номер **.При управление на автомобила А. използвала мобилния си
1
телефон като го държала в едната си ръка, а с другата ръка държала волана на
автомобила и на няколко пъти поглеждала в екрана на телефона, след което
вдигала поглед към пътя.Това действие на А. било повторено поне два пъти и
било възприето от св.И.П., който отстоял в този момент на 7-8 метра от
автомобила управляван от А..П. преценил, че с действията си А. извършва
нарушение по ЗДВП и спрял автомобила за проверка.П. преценил, че
извършеното нарушение е по чл.104А от ЗДВП и на място съставил на А.
АУАН серия GA с номер 355354 от 18.12.2020г.Акта бил на място предявен
на А., която го подписала без да са вписани възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН били
депозирани възражения от А., които не били уважени и впоследствие въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
В хода на съдебното следствие разпитан полицейският служител И.П.,
който потвърждава описаното в съставения от него АУАН.От показанията на
същия ясно се потвърди и мястото на нарушението бул.Санкт Петербург 27 в
гр.Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като
необорени от страната.Фактическата обстановка се подкрепя и от
разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел, които съдът кредитира.
В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото
фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на
извършени нарушения, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от
анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното
постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното
2
положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в
съответствие с материалния закон.
Ирелевантно е каква е посоката на движение на автомобила, тъй като
независимо дали се движи на запад, изток, север или юг по цялото
протежение на бул.Санкт Петербург правилата за движение по пътищата са
едни и същи.Все пак за пълнота съдът следва да отбележи, че бърз поглед на
картата на гугъл мапс води на извода, че бул.Санкт Петербург не е насочен
изцяло от изток на запад или обратно, а от югоизток на югозапад, поради
което напълно обективно би могло да се каже, че движението в случая е било
както на запад, така и на юг.
В хода на административно наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.Спазени са сроковоте по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, АУАН и НП са изготвени съобразно разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Действително липсва пряк свидетел на нарушението,
освен актосъставителя и свидетеля по акта е свидетел на съставяне акта, а не
на самото нарушение, но това нарушение не е от категорията на съществените
с оглед наличните по делото писмени и гласни доказателства.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е
извършила виновно административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Доказа се по делото, че от обективна страна на описаните в НП време и място,
а именно гр.Пловдив, бул.Санкт Петербург 27 жалбоподателката е използвала
мобилен телефон по време на управление на превозното средство.Това
обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателката. Следователно тя е имала
правното качество "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на административното
нарушение, за което е наказана. Така в обективната действителност са се
осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от
ЗДвП и за жалбоподателката е възникнало задължението да съобразява
поведението си с разписаното правило за поведение. Доказа се по делото, че
по време на управлението на МПС жалбоподателката е държала мобилен
телефон в ръката си, като си е служила с него, като не е използвала
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете,
установено от показанията на актосъставителя.В случая следва да се
отбележи, че такова устройство обиктивно и не съществува, тъй като
3
жалбоподателката не е говорила по телефона, а го използвала за другите му
функции. Именно с това поведение на жалбоподателката от обективна страна
е осъществено изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП.
Нарушението е формално и е било довършено с осъществяването на
изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на конкретен
вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е
формирала в съзнанието си представа относно проявлението в обективната
действителност на всички признаци от състава на нарушението – съзнавала е,
че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за
управление, е привела същото в движение и се е придвижвала по платното за
движение, съзнавала е и че по време на движение използва мобилен телефон,
но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете. Въпреки формираното съзнание за тези обстоятелства тя е
пристъпила към осъществяване на деянието.
Действително се доказва, че жалбоподателката не е провеждала
телефонен разговор, докато е управлявала моторно превозно средство. Доказа
се обаче, че тя е държала мобилния апарат в ръката си и е гледала и в екрана
на устройството, докато управлявания от нея автомобил е бил в движение. В
тази връзка изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП е
използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете. Използването като форма на изпълнителното деяние се
осъществява винаги чрез действие, но може да приеме различни проявни
форми на поведение от страна на водача.Щом конкретно извършеното
действие с мобилния телефон създава опасност от разсейване на водача и
отвличане на вниманието му от задължението да наблюдава пътната
обстановка, то съдът намира, че е налице съставомерно използване на
мобилен телефон, тъй като се поставят в опасност от увреждане
защитаваните обществени отношения по безопасното осъществяване на
транспортната дейност. Следователно нарушението може да бъде извършено
и чрез други действия освен осъществяването на телефонно повикване или
разговор, особено като се имат впредвид възможностите на съвременните
телефони за сърфиране в интернет, разглеждане на съобщения със снимки
4
изпратени по вайбър и др. Деянието би било съставомерно и ако се пишат
съобщения или използват други приложения на мобилния телефон,
включително използване на картата за навигация.Няма пречка един водач да
използва тази карта за улеснение, но той следва да преустанови движение, да
прегледа телефона и мястото на което са намира и да продължи движение
след като се ориентира в местонахождението си. В случая по делото се
доказа, че в определен момент жалбоподателката е държала мобилен телефон
в едната си ръка, а погледът е бил насочен към екрана на устройството,
вместо към пътя, което според настоящия състав представлява годно
изпълнително деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Деянието е
съставомерно от правна страна, тъй като са спазени и специфичните
изисквания към времето и начина на осъществяването му, а именно
мобилният телефон е използван по време на движение и без устройство,
позволяващо на водача да си служи с него без участието на ръцете му. При
тези факти съдът намира за доказано извършването от обективна и
субективна страна на административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП от
жалбоподателката.
По делото не се установиха никакви обстоятелства, по които да се
приеме, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се доказа
и някаква извънредна или извинителна причина за жалбоподателката да си
служи с мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете. От справката за нарушител/водач се
установява, че жалбоподателката има предходни нарушения на правилата за
движение, установени с влезли в сила наказателни постановления, като едно
от тях за същото нарушение. При тези факти съдът намира, че процесното
деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение.С
оглед горното според съда наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид това и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-
015078/11.01.2021г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към
5
ОД на МВР-Пловдив, с което на А. З. А. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на чл.104А от ЗДВП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6