№ 50966
гр. София, 13.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110143292 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. Г. срещу „.....“ ЕООД и „,,,,,“ П.Л.С.
Съдът извърши проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, както и на
постъпилите отговори от ответниците, при което намира, че делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи проект за
доклад по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.05.2023 г. е сключил с първия ответник „.....“
ЕООД Договор за потребителски кредит за сумата от 800 лева за срок от 30 дни. Твърди се,
че на същата дата и час, чрез средства за комуникация от разстояние, е сключен и Договор за
гаранция с втория ответник „,,,,,“ П.Л.С., по силата на който ищецът се е задължил да
заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 236,96 лева. Ищецът поддържа, че
посочената сума за гаранция не е включена в годишния процент на разходите по кредита,
което води до заобикаляне на императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит и по-конкретно на чл. 19, ал. 4 от същия закон, тъй като реалното оскъпяване на
кредита надхвърля законовия максимум. Навеждат се доводи, че договорът за гаранция е
лишен от основание, тъй като не предоставя реална услуга на потребителя, а служи
единствено за прикрИ.е на допълнителни разходи в полза на кредитора и свързани с него
лица. Ищецът претендира прогласяване на нищожност на договора за кредит и на договора
за гаранция поради противоречие със закона и добрите нрави, както и осъждане на
ответника „.....“ ЕООД да върне сумата от 5 лева, представляваща частичен иск от общо
надплатена сума в размер на 264 лева, на основание неоснователно обогатяване.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника „.....“ ЕООД, с който се
оспорва изцяло основателността на исковете. Ответникът твърди, че договорът за кредит
отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит, като годишният
процент на разходите и общата дължима сума са ясно посочени. Поддържа се тезата, че
договорът за гаранция е незадължителна допълнителна услуга, избрана доброволно от
ищеца, поради което цената не следва да се включва в годишния процент на разходите.
1
Оспорва се твърдението за извършени плащания от страна на ищеца, като се изтъква
липсата на доказателства за реално престирани суми.
Постъпил е и писмен отговор от втория ответник „,,,,,“ П.Л.С., който оспорва допустимостта
и основателността на исковете спрямо него. Ответникът възразява, че представеният проект
на договор за гаранция не носи подпис на ищеца, поради което отрича наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение. Твърди се липса на пасивна процесуална
легитимация и се оспорва получаването на каквито и да било суми от ищеца.
Съдът квалифицира предявените искове както следва:
Главен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит с правно
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 26, ал. 1 пр. 1 от
Закона за задълженията и договорите. Съединени искове за прогласяване нищожност на
отделни клаузи от договора за кредит и договора за гаранция поради противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави.
Осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите.
По разпределението на доказателствената тежест съдът указва на ищеца, че следва да
докаже наличието на облигационни отношения с ответниците, както и твърдените пороци,
водещи до нищожност на договорите.
На ответниците се указва, че носят тежестта да докажат изпълнението на задълженията си за
предоставяне на пълна и точна преддоговорна информация, спазването на изискванията за
форма и съдържание на договорите, както и че клаузите са индивидуално уговорени и не са
неравноправни. В тежест на ответника „.....“ ЕООД е да докаже, че е извършил надлежна
оценка на кредитоспособността на потребителя.
По иск с правно основанние - чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже - факта на
извършените плащания, техния размер, а в тежест на ответника - основание за получаване и
за задържане на сумата.
Безспорни между страните са обстоятелствата относно наличието на сключен договор за
кредит, както и че ответниците са търговски дружества, предоставящи финансови услуги.
Спорни са въпросите относно валидността на клаузите за възнаграждение и такси,
включването на цената на гаранцията в годишния процент на разходите, реалното
извършване на плащания от ищеца и валидното сключване на договора за гаранция.
Съдът намира представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства за
допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да ги приеме. Намира
искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
заключение относно размера на извършените плащания, начина на погасяване на
задълженията и действителния размер на годишния процент на разходите при включване на
всички такси, за необходимо на този етап - с оглед становището на ответниците, с което
оспорват да са получавали плащане.
2
Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146 от ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на ответниците писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците „.....“ ЕООД и „,,,,,“ П.Л.С. да представят в цялост кредитните
досиета по процесните договори, включително общите условия, действали към момента на
сключването им, погасителните планове и справка за постъпилите плащания.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и проверка в счетоводството на ответниците да отговори на
поставените в исковата молба въпроси, като определя депозит в размер на 450 лева, платими
от ищеца в едноседмичен срок.
ОПРЕДЕЛЯ ВЛ Любомир Бонев., който да отговори напоставените в искова молба въпроси.
ОСТАВЯ без уважение останалите искания.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2026г. от 10:00ч., за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4