Определение по дело №566/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 42 от 28.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 827/2008 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Е – 3 – К. Е. с. Я. О., със собственик К. Д.Е., да заплати на К. Х., гражданка на Р. Ч., сумата в размер на 3 339.15 лева, от която главница в размер на 2 324.38 лева, представляваща размера на дължимия наем по договор за наем от 15.08.1995 г. за периода от 01.01.2005 г. до 14.06.2006 г., за ползването на недвижим имот и 1 014.77 лева, представляващи мораторна лихва за времето от 05.01.2005 г. до 07.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2008 г., като е отхвърлил иска в частта за главницата за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 2 412 лева, като неоснователен. С решението съдът е осъдил „Е.– 3 – К. Е. с. Я., О., със собственик К. Д.Е.да заплати на К. Х., гражданка на Р. Ч., сумата в размер на 697.08 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът К. Д.Е., в качеството му на едноличен търговец с фирма Е.3 – К. Е., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок в частта, с която иска е уважен. Счита, че атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, непълнота на доказателствата, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата К. Х..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционният съд са били предявени от К. Х., Гражданка на Р. Ч., против едноличен търговец К. Д.Е. с наименование на фирмата му „Е.– 3 – К. Е. с. Я., О., обл.К., в обективно съединение, иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.228 от ЗЗД, за заплащане на наем за подробно описан недвижим имот, за периода от 01.01.2005 г. до 14.06.2006 г. и иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва върху претендираната главница.

Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 17, том ІІ, дело № 788/1993 г. по описа на нотариус при Кърджалийския районен съд, ищцата е била призната за собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 138 кв.м. с пл.№ 2381 в кв.59 по плана на гр.Кърджали, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа със сутерен, със застроена площ 138 кв.м., състояща се от: първи етаж – магазин № 1 със застроена площ 59.72 кв.м., магазин № 2 със застроена площ 37.83 кв.м., общи складови помещения и санитарен възел към тях, втори етаж – жилище със самостоятелен вход, състоящо се от 7 стаи, тоалетна, коридор и стълбищна клетка, и две избени помещения в сутерена, при граници: изток – общинско място, запад – улица „Червена стена”, север – общинско място и юг – улица. От цитирания нотариален акт се установява също, че за собственици на описания в акта недвижим имот със съответна идеална част са били признати и Д.К.И., К.К.М, А.К.П., К.А.Д., К.А.Б., Т.С.И. и И.С.И.

От представеното по делото заверено копие на договор за наем от 15.08.1995 г., сключен между посочените по – горе лица, между които и ищцата, и „А. – М” гр. К., се установява, че лицата, посочени в нотариален акт № 17/1993 г., като собственици на имот, находящ се на ул.”Червена стена” № 3 гр.Кърджали, представляващ масивна къща, състояща се от два магазина в партера и 7 стаи, отдават под наем възмездно същия имот на „А. – М” гр.Кърджали, като договора е сключен за срок от една година, считано от 01.09.1995 г. до 31.08.1996 г. С анекс № 5 от 01.07.2000 г. към договора за наем от 15.08.1995 г., страните по същия променят размера на наема – на 1 200 лева месечно, и срока на договора – от 01.07.2000 г. до 30.06.2002 г. включително. С анекс № 8 от 26.06.2002 г. към договора за наем от 15.08.1995 г., страните по същия променят размера на наема – на 800 лева месечно, платим на наемодателя, и срока на договора – от 01.07.2002 г. до 31.12.2002 г. С посочения анекс страните променят чл.5 на договора за наем от 15.08.1995 г., като договарят, че наемателят може да преотдава имота.

Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том ІІ, дело № 231/2006 г. по описа на нотариус, действащ в съдебен район РС – Кърджали, вписан под № 280 в регистъра на Нотариалната камара, на 14.06.2006 г. ищцата К. Х. е дарила на С.Т.Ч. 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.106.46 по кадастралната карта на гр.Кърджали – стара градска част, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Червена стена” № 3 – по документ за собственост, а съгласно скица – улица „Калоян”, целият с площ 142 кв.м., ведно с 1/6 идеална част от построената в него масивна жилищна сграда със смесено предназначение, на два етажа и сутерен, с идентификатор 40909.106.46.1, състояща се от първи етаж, включващ магазин № 1 и магазин № 2, общи складови помещения и санитарен възел към тях, втори етаж – включващ жилище със самостоятелен вход, състоящо се от 7 стаи, тоалетна, коридор и стълбищна клетка, и две избени помещения в сутерена.

По делото е приета като доказателство и преписка № 319/2008 г. на Районна прокуратура – Кърджали, образувана по повод жалба на К. Х. за неплатени наеми за ползване на посочения по – горе недвижим имот, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Червена стена” № 3. Видно от цитираната преписка, с постановление от 08.05.2008 г. на прокурор от Районна прокуратура – Кърджали е отказано да се образува досъдебно производство по преписката и същата е прекратена. По преписката на Районна прокуратура – Кърджали са снети писмени обяснения от К. Д.Е. /ответник по иска и въззивник пред настоящата инстанция/, в които същият обяснява, че от 2004 г. по силата на устна договорка с представителя на „А. – М” гр.К., като едноличен търговец с фирма „Е.– 3”, наел само магазина за месо, находящ се в цитирания по – горе недвижим имот.

При тези доказателства въззивният съд намира предявения иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.228 от ЗЗД, за заплащане на наем за посочения по – горе недвижим имот, за периода от 01.01.2005 г. до 14.06.2006 г., за недоказан и като такъв – неоснователен. От гореизложеното се установява, че през претендирания период ищцата е била собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 138 кв.м. с пл.№ 2381 в кв.59 по плана на гр. К., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа със сутерен, със застроена площ 138 кв.м., състояща се от: първи етаж – магазин № 1 със застроена площ 59.72 кв.м., магазин № 2 със застроена площ 37.83 кв.м., общи складови помещения и санитарен възел към тях, втори етаж – жилище със самостоятелен вход, състоящо се от 7 стаи, тоалетна, коридор и стълбищна клетка, и две избени помещения в сутерена, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Червена стена” № 3, а понастоящем – улица „Калоян”, видно от скица № 47/12.06.2006 г. на службата по кадастъра гр.Кърджали, приложена към преписката по нотариален акт № 31/2006 г. Установява се също така, че собствениците на посочения недвижим имот, в това число и ищцата, са сключили договор за наем от 15.08.1995 г., с който са предоставили под наем възмездно имота на „А. - М” гр.Кърджали. Впоследствие с два анекса страните по договора за наем са променяли размера на наема и срока на договора, като съгласно последния анекс № 8/26.06.2002 г., наема е определен на 800 лева месечно, платим на наемодателя, а срока на договора е удължен от 01.07.2002 г. до 31.12.2002 г. С посочения анекс страните са променили чл.5 на договора за наем от 15.08.1995 г., като са договорили, че наемателят може да преотдава имота.

От гореизложеното е видно, че страни по договора за наем от 15.08.1995 г. са: Д.К.И., К.К.М., А.К.П., К.А.Д., К.А.Б., И.С.И., К.Х. и Т.С.И., като наемодатели, и „А. – М” гр.Кърджали, като наемател. В тази връзка, видно от чл.2 на договора за наем, изменен с анекс № 8/26.06.2002 г., страните са договорили, че дължимия наем за ползването на наетия недвижим имот в размер на 800 лева месечно е платим на „наемодателя” т.е. на всички наемодатели. В случая задължението за заплащане на месечния наем е неделимо по смисъла на чл.128 от ЗЗД, поради намерението на договарящите. В тази връзка следва да се посочи, че при наличие на неделимо задължение, дължимата престация следва да се предаде на всички кредитори и всеки от тях може да иска пълното изпълнение на поетото задължение. С други думи, в настоящия случай липсва основание за ищцата да претендира от ответника наем, съответен на правата й в съсобствеността, доколкото задължението е уговорено общо.

От друга страна, от събраните по делото доказателства не се установява налице ли е пренаемане на имота, предмет на договора за наем, от страна на ответника за процесния период от 01.01.2005 г. до 14.06.2006 г. В тази връзка, дори и да се приеме, че писмените му обяснения в прокурорската преписка представляват по същество извънсъдебно признание на факта на наемането на част от имота, то по делото не се установява каква част е наел същият и какъв е размера на наема за тази част. Това е така, тъй като в обясненията си ответникът говори единствено за „магазина за месо” /в обясненията си дадени в съдебно заседание на 16.01.2009 г. същият говори за „магазина”/, като по делото се установява, че недвижимия имот, предмет на договора за наем, представлява масивна жилищна сграда на два етажа и сутерен, като първия етаж включва два магазина с различни площи, общи складови помещения и санитарен възел към тях. Още повече, че в прокурорската преписка се съдържа вносна бележка от 19.04.2006 г., от която се установява, че наемателят по договора за наем от 15.08.1995 г. „А. – М” гр. Кърджали е превел на един от собствениците на имота сумата от 528 лева, като за основание е посочено „наем за м.ХІІ 2005 г., м.І, ІІ, ІІІ 2006 г.”. С други думи, установява се, че за част от исковия период, а именно – за месец декември 2005 г. и месеците януари, февруари и март 2006 г., плащането на част от наема е извършено от наемателя „А. – М” гр.Кърджали. Тук следва да се посочи, че цитираните от районния съд разходни касови ордери не опровергават изложеното дотук, тъй като установяват плащане на определен наем от страна на ответника по делото на част от наемодателите по договора, но за период, различен от исковия.

Не установява дължимост на претендирания наем и заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, доколкото същата установява единствено какъв е размера на 1/6 част от общо договорените 800 лева месечно.

Предвид неоснователността на иска за заплащане на наем за процесния период, неоснователен се явява и иска за заплащане на обезщетение за забава върху претендираната главница. Ето защо като е приел противното и е уважил иска за главница в размер на 2 324.38 лева, представляващи размера на дължим наем по договор за наем от 15.08.1995 г. за периода от 01.01.2005 г. до 14.06.2006 г., за ползването на недвижим имот, и 1 014.77 лева, представляващи мораторна лихва за времето от 05.01.2005 г. до 07.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2008 г., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да се отмени в тази му част, като се отхвърлят така предявените искове. Следва също така решението да бъде отменено и в частта, с която на К. Х. са присъдени разноски в размерна 697.08 лева. В останалата му част, с която искът за наем е отхвърлен за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 2 412 лева решението е правилно, макар и по различни съображения, и следва да се потвърди.

При този изход на делото следва да сe осъди въззиваемата да заплати на въззивника направените пред тази инстанция разноски в размер на 410 лева, от които 70 лева – държавна такса и комисионна и 340 лева – адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 42 от 28.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 827/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден ЕТ Е.– 3 – К.Е.” с. Я., общ.Ч., със собственик К.Д.Е., да заплати на К.Х., гражданка на Република Чехия, сумата в размер на 3 339.15 лева, от която главница в размер на 2 324.38 лева, представляваща размера на дължимия наем по договор за наем от 15.08.1995 г. за периода от 01.01.2005 г. до 14.06.2006 г., за ползването на недвижим имот и 1 014.77 лева, представляващи мораторна лихва за времето от 05.01.2005 г. до 07.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и в частта с която е осъден ЕТ Е.– 3 – К.Е.” с. Я., общ.Ч., със собственик К.Д.Е., да заплати на К.Х. гражданка на Република Чехия, разноски по делото в размер на 697.08 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Х., гражданка на Република Чехия, с постоянен адрес в Република Чехия, против едноличен търговец К.Д.Е., с ЕГН хххххххххх, с наименование на фирмата „Е. – 3 – К.Е.” със седалище и адрес на управление в с. Я., общ. Ч., обл.К., Булстат хххххххххх, иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.228 от ЗЗД, за заплащане на наем по договор за наем от 15.08.1995 г. за недвижим имот, представляващ 1/6 идеална част от дворно място с площ 138 кв.м. с пл.№ 2381 в кв.59 по плана на гр.Кърджали, ведно с 1/6 идеална част от с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа със сутерен, със застроена площ 138 кв.м., състояща се от: първи етаж – магазин № 1 със застроена площ 59.72 кв.м., магазин № 2 със застроена площ 37.83 кв.м., общи складови помещения и санитарен възел към тях, втори етаж – жилище със самостоятелен вход, състоящо се от 7 стаи, тоалетна, коридор и стълбищна клетка, и две избени помещения в сутерена, þа периода от 01.01.2005 г. до 14.06.2006 г., в размер на 2 324.38 лева и иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва в размер на 1 014.77 лева върху главницата, за периода от 05.01.2005 г. до 07.11.2008 г., като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА К.Х., гражданка на Република Чехия, с постоянен адрес в Република Чехия, да заплати на едноличен търговец К.Д.Е., с ЕГН ххххххххххх, с наименование на фирмата „Е. – 3 – К.Е.” със седалище и адрес на управление в с. Я., общ. Ч., обл.К., Булстат хххххххххх, сумата в размер на 410 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Членове: 1. 2.