РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№798/16.4.2020г.
гр. Пловдив,16.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ
състав в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря ДАРЕНА
ЙОРДАНОВА и прокурор ВЛАДИМИР
ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно
дело № 3797 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба
на О.Л.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Т.М.,
против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас за присъждане
на обезщетение в размер на 360 лева, представляващо обезщетение за причинените
му имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление №
16-13/10.07.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна
България“ при ИАРА, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 1700 лева за
нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА, отменено като незаконосъобразно с Решение № 1662
от 13.09.2019г., постановено по АНД № 4537/2019г. по описа на ПРС.
Претендира се и присъждане на мораторна
лихва в размер на 9 лв. за периода от 13.09.2019г. до деня на завеждане на
исковата молба
Ищецът претендира и присъждане на направените
по настоящото дело разноски.
Ответникът – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юриск. Милена
Арабаджиева в писмен отговор прави
възражение за неоснователност на исковата претенция. Прави възражение за
прекомерност.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.
Искът е предявен от надлежна страна и в
срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е
ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
С Наказателно
постановление № 16-13/10.07.2019г.,
издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол- Южна България“ при ИАРА на ищеца е наложена глоба в
размер на 1700 лева за нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА.
Наказателното постановление е било
обжалвано, като същото е било отменено като незаконосъбразно с Решение № 1662
от 13.09.2019г., постановено по АНД № 4537/2019г. по описа на ПРС.
Решението на ПРС не е е било обжалвано и
същото е влязло в законна сила на 04.10.2019г.
По делото е приложено за послужване АНД №4537/2019г. по описа
на ПРС, като в
кориците на делото /л.3/ е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.07.2019г.,
в който е уговореното възнаграждение в размер на 360 лева и е посочено, че
сумата е платена в брой.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение
за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение
наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран
на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, гр. Бургас, която е пасивно
легитимиран ответник по
смисъла на чл. 205 АПК.
По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК,
допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се
обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В
случая тези предпоставки са налице.
На първо място следва да бъде съобразено
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния
им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това положение и с
оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130,
ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при
преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за
вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
Все в тази насока е необходимо да бъде
съобразено още следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния
случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт).
Спорно по делото е дали от издаването на обсъждания
противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на
процесното НП.
Твърдението на ответната
страна е, че представения договор за правна помощ и процесуално
представителство по НАХД 4537/2019г. на ПРС не е по образеца утвърден от Висшия
адвокатски съвет, поради което не представлява редовен платежен документ,
удостоверяващ валидно извършено плащане.
По така наведения довод
съдът намира за установено следното:
Отношенията между адвокат и клиент се
уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от
адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Процесният договор не е
изготвен на такава бланка, но той има същите реквизити, както и бланковите
договори. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по
т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Видно от договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер
на 360 лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой.
Начинът по който в договора за правна помощ е индивидуализиран предмета на защитата
– процесуално представителство по
образуваното дело, съчетано с конклудентното действие – представянето на този
договор именно в хода на обжалването на НП пред съда, не оставят никакви
съмнения, че адвокатското възнаграждение от 360 лв. е договорено и платено за
защитата именно срещу това наказателно постановление.
Ето защото съдът намира за доказано, че
ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение.
В случая е налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето
вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Съобразно
ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя като
незаконосъобразен, поради което исковата претенция за присъждане на мораторна лихва от датата на влизане в
сила на съдебния акт до датата на входиране на исковата молба следва да бъде
уважена. Решението на ПРС е влязло в законна сила на 04.10.2019г., а исковата
молба е била входирана на 11.12.2019г., като законната лихва следва да е в
размер 6, 90 лв.
Казано с
други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да
бъде уважен.
По настоящето дело е
приложен договор за правна защита и съдействие от 27.09.2019т./л.4/ в който е уговореното възнаграждение
в размер на 360 лева и е посочено, че сумата е платена в брой.
На основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски в общ размер на 370 лв., от които 10 лева -
платена държавна такса по иска и 360 лева – разноски за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХІІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургасда заплати на О.Л.Д.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева., ведно със законната лихва в размер
на 6лв. 90ст/шест лева и деветдесет стотинки/, представляващо
обезщетение за причинените му имуществени вреди за направените разходи за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление
№ 16-13/10.07.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна
България“ при ИАРА,
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, гр. Бургасда заплати на О.Л.Д., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща направени по настоящето
дело разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: