№ 875
гр. *, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110217285 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.“ ООД чрез адв. В. Г. срещу Наказателно постановление
№ КГ-2528/14.011.2023 г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50000 лева на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 34, ал. 1 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1,
вр. Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалния закон, свързани с неяснота на описаното нарушение от
фактическа страна и разминаване между описанието на нарушението и дадената му правна
квалификация. Жалбоподателят се позовава и на неправилно установена фактическа
обстановка, свързана с годността на пробата, характера на изследваното гориво и дали то е
било разпространявано като готов продукт. В жалбата са изложени и пространни
възражения, свързани с начина на вземане и съхранение на пробата, от където се извежда и
нейната негодност. Поради горното се претендира отмяната на НП и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят „С.“ ООД, редовно призован, се представлява
от своя законен представител – управителят А.Д., който се възползва от правото си да даде
обяснения. В тях той разказва за извършената проверка, като настоява, че изследваното
гориво в танк 3 в данъчния склад на дружеството, не е бил готов за крайно потребление, а е
бил в процес на производство. Описва, че едва при пълненето на автоцистерните на
естакадата, се извършва смесване на горивото с различни добавки. Изтъква, че при взетите
две проби от същото гориво и анализирани в частна лаборатория, не са установени
отклонения от стандарта, поради което поставя под въпрос резултата от изпитването в
лабораторията на ДАМТН.
1
В съдебните заседания дружеството се представлява и от адв. Г., който поддържа
жалбата. В хода на съдебните прения моли за отмяна на НП поради изложените съображения
в жалбата и представените подробни писмени бележки. Той настоява, че пробата е взета от
танка, където се е съхранявала суровина за производството на гориво, а не готов продукт за
разпространение. Намира, че това се потвърждава от разпитите на всички свидетели и
заключението на назначената СХЕ. Моли за присъждането на платените от дружеството
разноски за адвокатска защита, като представя и списък на разноските. Вторият процесуален
представител на дружеството – адв. Й. също поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Настоява, че изследваното гориво от танк 3 не е било предназначено за пускане на пазара и
освобождаване за потребление.
Въззиваемата страна – председателят на ДАМТН, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, като по делото е постъпило писмено становище по съществото на
спора с молба за потвърждаване на НП.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят „С.“ ООД със седалище в гр. *, обл. *, стопанисвало обект – данъчен
склад, находящ се в *на. Съгласно Лиценз за управление на данъчен склад № 402, издаден от
Агенция Митници през 2008 г., изменен с Решение от 30.12.2011 г., дружеството има правото
освен да съхранява акцизни стоки /горива/ в своите данъчни складове, но и да променя вида
на съхраняваните акцизни стоки, като променя и тарифния им номер, на основание чл. 54,
ал. 3 ЗАДС, включително и да произвежда бензин с октаново число над РОН 98.
На 03.05.2023 г. преди обяд била извършена съвместна проверка на данъчния склад на
С. ООД в кв. Курило, гр. Нови Искър, от служители на ДАНС, Агенция Митници, ДА
„Военен резерв и военновременни запаси“ и ДАМТН. Като представител на ДАМТН в
проверката участвал св. И. Л., а като представител на АМ – св. К.В.. По време на проверката
присъствал и св. Н.Н. – служител на С. сървисиз ООД, който оказвал съдействие на
проверяващите.
Св. И. Л. на длъжност „Старши инспектор“ в ДАМТН взел проби от горивото в * в
данъчния склад, където в момента на проверката се съхранявали 450 902 литра бензин РОН
100, а резервоарът бил с вместимост 514 734 л. Горивото било доставено със 7 отделни
доставки през месец април 2023 г. от румънско дружество, представило и декларация за
съответствие от 19.04.2023 г. за количество 279 тона. Фактически пробовземането било
извършено от св. Н.Н., който използвайки пробоотборник взел проби от горната, средната и
долната част на *. Пробите били излети в туба, в която били пренесени до земята, където
течността била излята в 6 броя чисти еднолитрови охладени метални контейнери,
предварително промити със същата течност. Съдовете били етикетирани и пломбирани с
еднократна пластмасова пломба с № 111410 и обозначение ГД ККТГ. Контейнерите били
транспортирани до лабораторията на ДАМТН, като четири от тях били контролна проба /3 за
ДАМТН и 1 за провереното дружество/ и два за арбитражна проба. Извършеното
пробовземане било описано в Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №
С-0069/03.05.2023 г., като представител на жалбоподателя подписал протокола без
възражения.
Така иззетите 3 броя контролни проби били изпитани в стационарната акредитирана
лаборатория на ЛИ ГСМП – ГД ККТГ в ДАМТН, със сертификат за акредитация рег. №
35ЛИ/23.11.2020 г. валиден до 30.10.2024 г. За това бил издаден Протокол от изпитване от
09.05.2023 г. За резултатите от проведените лабораторни тестове бил изготвен Констативен
протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0250/09.05.2023
г. Двата протокола били връчени на дружеството – жалбоподател на 15.05.2023 г., видно от
представеното известие за доставяне. Но дружеството не поискало извършването на
2
арбитражна проба в законовия срок и не оспорило резултата от лабораторното изследване по
ЗЧАВ.
При лабораторните изследвания на иззетите проби било установено, че течността
представлява автомобилен бензин, РОН 100, като отговаряла на всички изисквания за
качество на горивото с изключение на показателя „съдържание на кислород“ %(m/m).
Полученият резултат от изпитването, проведено по БДС EN ISO 22854, установил че
съдържанието на кислород в изследваната проба е 3.82%(m/m), при максимално допустима
норма за бензин РОН 100 от 3.7%(m/m) като било установено отклонение с 0.12 %(m/m) над
максимално допустимата стойност. Полученият резултат бил преизчислен, като е изключен
кислородът в кислородосъдържащите съединения, които са под обхвата на стандарт БДС EN
ISO 22854:2021.
Въз основа на резултатите от лабораторното изследване, св. И. Л. на длъжност „старши
инспектор“ в Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна
България“ в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН,
преценил, че течното гориво – автомобилен бензин, РОН 100 не съответства на
изискванията за качество по Приложение № 1 на НИКТГУРНТК по показател „Съдържание
на кислород“. Свидетелят преценил, че дружеството-жалбоподател, стопанисващо данъчния
склад, е разпространявало горивото в *, което не е съответствало на изискванията за
качество по Наредбата.
Въз основа на така установеното, св. И. Л. преценил, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1, вр. Приложение № 1 от
НИКТГУРНТК, поради което изпратил покана до дружеството за явяване на негов
представител за съставяне на АУАН. Поканата била получена от дружеството на 25.05.2023
г.
Така на 30.06.2023 г. св. Л. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №А-92/30.06.2023 г. срещу дружеството, за това, че „в качеството му на
лице, което пуска на пазара по смисъла на §1, т. 18, б. „б“ от ДР на ЗЧАВ е извършило
нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК“ по
отношение на показателя „съдържание на кислород“. АУАН е съставен в отсъствие на
законен или упълномощен представител на жалбоподателя и в присъствието на един
свидетел при установяване на нарушението, което се удостоверява с неговия подпис. В
последствие АУАН бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 19.07.2023 г.
Срещу акта са постъпили възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които в основната си
част са развити и в жалбата.
Въз основа на така съставения АУАН от 30.06.2023 г. и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното
наказателно постановление на 14.11.2023 г., от председателя на ДАМТН, като в НП е
изложен и отговор на възраженията на дружеството. В НП е посочено, че категорично е
установено, че дружеството е разпространявало горивото, като то е имало лиценз
единствено за складиране на горива в данъчния склад, а не и за производството им. В НП се
съдържа и позоваване на чл. 18а от ЗЧАВ, отнасящ се до лицата, които пускат на пазара
течни горива, както и дефиницията за „разпространение на течни горива“ съгласно ЗЧАВ. В
НП са изложени и причините да не се кредитира представения с възражението Протокол от
изпитване от 19.07.2023 г. от Лаборатория „*“ ООД, тъй като не е приложена уредената в
ЗЧАВ процедура за разрешаване на спор и при второто изследване е използван друг метод.
Въз основа на изложеното, в НП е прието, че дружеството на 03.05.2023 г. е
разпространявало течно гориво – автомобилен бензин РОН 100, което не е съответствало на
изискванията за качество съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, поради което в
качеството му на лице, което пуска на пазара по смисъла на §1, т. 18, б. „б“ от ДР на ЗЧАВ е
3
извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1, Приложение № 1 от
НИКТГУРНТК, поради което и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЧАВ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
Видно от приложената по делото разписка, Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 23.11.2023 г., като на 05.12.2023 г. в ДАМТН е депозирана и жалбата
срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
И. Л., Н.Н. и К.В., от дадените обяснения от управителя на дружеството-жалбоподател,
както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, /преди всичко протоколи за проверка и протоколи от
лабораторните изследвания; копия на БДС; декларации за съответствие и документи за
придобИ.е на горивото; справки от НИМХ; заповеди за компетентност и др./. Съдът се
довери и на заключението на изготвената съдебно-химическата експертиза и разясненията
на вещото лице Г. при защитата на експертизата. Съдът кредитира всички доказателства, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л., който лично е извършил проверка на
място в данъчния склад, стопанисван от жалбоподателя и подробно разказва за начина на
вземане на пробите и установения резултат при тяхното изследване. Въз основа на неговите
детайлни показания за вземането на пробите, съдът установи съобразяването на правилата
по приложимия БДС. Свидетелят уточнява, че пробите са взети от три дълбочини в *, което
е отнело около 15-20 минути, за кратко са излети в туба, след което са налети в метални
контейнери, предварително промити със същото гориво. Той сочи, че контейнерите са били
затворени бързо, пломбирани и поставени в чанта с охладител. Свидетелят потвърждава и
че една от шестте проби е оставена на дружеството като контролна проба, а двете
арбитражни проби се съхраняват в специално помещение за бъдещо изследване при
оспорване на резултатите. Но свидетелят сочи, че такова оспорване не е било направено в
срок. Свидетелят акцентира и на липсата на възражения срещу начина на вземане на
пробите и съдържанието на съставения на място протокол от страна на представители на
дружеството.
При преценка на достоверността на показанията на св. Н., съдът взе предвид
обстоятелството, че той работи за дружество, свързано с жалбоподателя и следователно би
могъл да се сита за евентуално заинтересуван от изхода на делото. Но съдът му се довери
относно обстоятелствата, които се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства.
Св. Н. подробно изяснява начина на блендиране на горивото и смесването на „чистия
бензин“ закупен от рафинерия, с добавки и подобрители при пълненето на автоцистерните,
което става автоматично на естакадата при пълненето на цистерните. Св. Н. потвърждава
вземането на пробите от *, като споделя, че не знае дали тубата и металните контейнери са
били промити с гориво. Но съдът не се довери на свидетеля, който описва как въпреки, че е
знаел, че следва да вземе пробите от различна дълбочина, ги е взел единствено от горната
част на танка, тъй като подобно поведение е крайно нелогично. Той също заявява, че
вземането на пробите от самата цистерна е продължило около 20-30 минути, което съдът
тълкува като преувеличение, доколкото самият свидетел описва, че се касае за потапянето на
пробоотборника 4-5 пъти и изваждането му, като течността се пресипва в тубата, която се
затваря. А след това св. Н. и служителите на ДАМТН са слезли от цистерната. Описаните
действия сочат на една по-кратка продължителност, посочена и от св. Л. /15-20 минути,
включващи и промИ.ето и пълненето на металните контейнери и тяхното запечатване/.
Освен това, свидетелят преувеличава и температурата на въздуха през деня, която според
него е над 18 градуса по Целзий, а според справката от НИМХ е била между 8 и 13 градуса.
4
Съдът кредитира и показанията на св. К.В. – служител на Агенция Митници, който се
явява незаинтересован от изхода на делото. Той описва извършената проверка преди всичко
относно спазването на ЗАДС, като описва, че в хода на проверката са извършени транзакции
на различни горива от естакадата за товарене на стоките на готовите продукти, които са
отделно от взетите проби от служителите на ДАМТН от танковете в данъчния склад. Св. В.
потвърждава, че дружеството е имало лиценз за производство и съхранение на горива в
данъчния склад, като в зависимост от одобрените „рецепти“ от АМ, при пълненето на
автоцистерни на естакадата, автоматично чрез нарочна система се смесват суровини и
добавки, като готовото за употреба гориво е това в автоцистерните. Съдът се довери и на
изявлението на св. В., че горивото в танковете не е готов за употреба продукт, а е суровина в
процес на производство. С оглед характера на работата си този свидетел е запознат
служебно с изискванията към горивата и тяхното разпространение, както и с организацията
на работа в данъчния склад. Освен това неговите показания в тази им част изцяло се
потвърждават и от заключението на СХЕ.
Съдът се довери и на дадените обяснения от управителя на С. ООД, в относимата им
част към предмета на доказване по настоящето дело. Той потвърждава, че в * се е
съхранявало закупено гориво, но то още не е било готово за крайно потребление, тъй като
при експедирането на горивата на естакадата и пълненето на автоцистерните, те се смесват с
различни добавки. От друга страна, съдът не се довери на твърденията на А.Д., че в
лабораторията на * ООД е изследвана именно контролната проба, доколкото това
противоречи на заключението на вещото лице Г..
В основата на своите фактически изводи съдът постави и заключението на СХЕ,
изготвено от вещото лице Г., както и нейните разяснения при защитата на експертизата пред
съда. Видно от експертното заключение, взетата проба от * не е представителна, защото
горивото не е било краен продукт, предназначен за потребление, тъй като на естакадата при
пълнене на автоцистерните е предстояло към него да бъдат добавени добавки и биоетанол.
Вещото лице е посетило данъчния склад и е установило, че в него има изградена
блиндираща и адитивираща система на автоналивната естакада, непосредствено преди
запълването на автоцистерните с бензин. Това заключение не противоречи на приетото в
последствие от експерта, че горивото в * съответства по химичен и физически състав на
автомобилен бензин РОН 100, тъй като вещото лице е уточнило, че горивото в танка не е в
окончателния си качествен състав защото не е било предвидено за експедиция като краен
продукт. При отговора на въпрос № 3 от СХЕ, експерта подробно е разяснил как се
обработва и произвежда годния за употреба бензин РОН 100.
Съдът се довери на вещото лице и относно възможността леките въглеводородни
фракции от горивото в танка да са се изпарили при неговото транспортиране, при вземането
на пробите, тъй като бензина с октаново число 100 е с висок парен натиск и при изпарение
на леките фракции се увеличава процентното съдържание на кислорода в същия обем. Тези
процеси са разяснени по-подробно от вещото лице в съдебното заседание. Поради това
съдът приема за обяснимо изменението в съдържанието на горивото, закупено от С. ООД
съгласно Протокол за изпитване от 19.04.2023 г. и съгласно процесния Протокол за
изпитване от 09.05.2023 г., като разликата между анализите на производителя и на
контролния орган по отношение на съдържанието на кислорода е 0.14 % m/m. Съдът прие за
достоверно и заключението на вещото лице, че начина на вземане на пробите би могъл да се
отрази на резултата от тях и по-специално на съдържанието на кислород именно поради
високия парен натиск и летливостта на бензина. От друга страна, съдът кредитира и
заключението по отношение на въпрос № 5 от СХЕ относно съпоставимостта на пробата от
5
Лаборатория * ООД. Вещото лице посочва, че пробата в частната лаборатория е анализирана
на 19.04.2023 г., а на 28.04.2023 г. са получени допълнителни количества бензин РОН 100,
налети в *, при вземането на процесната проба на 03.05.2023 г. има разлика в горивото в
танка и затова двете проби не са съпоставими.
Съдът се довери и на представените по делото писмени доказателства, включително
копия на БДС, протоколите за изпитване от 19.04.2023 г. и 09.05.2023 г.; протоколът за
извършената проверка и пробовземане от 03.05.2023 г., както и документите за доставка на
бензин РОН 100 от румънско дружество през месец април 2023 г.
От свидетелските показания не се установиха груби нарушения на процедурата за
вземане на пробите на 03.05.2023 г., които изцяло да опорочават получените резултати, като
довод за това е и обстоятелството, че единственото отклонение от допустимите показатели е
по отношение на съдържанието на кислород. Лабораторията на ДАМТН е акредитирана,
лабораторното изследване е извършено съобразно един от допустимите стандарти - БДС EN
ISO 22854, поради което съдът прие за установено, че съдържанието на кислород в
съхраняваното в * гориво – автомобилен бензин РОН 100 е надвишавало допустимата норма
с 0.12 % m/m.
Но съдът прие за основателно основното възражение на дружеството, а именно, че
горивото в * не е било краен продукт, готов за разпространение, доколкото крайният
продукт се е получавал едва при блендирането му на автоналивната естакада.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в
ЗАНН давностни срокове от компетентни органи, но при допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
Видно от представената заповед № А-115/11.03.2022 г. на председателя на ДАМТН
актосъставителят И. Л. изрично е упълномощен да извършва проверки и да съставя актове
по ЗЧАВ, като компетентността на председателя на ДАМТН да издава НП за нарушения на
закона се извежда от разпоредбата на чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ.
В АУАН и НП е посочено мястото на извършването на нарушението, както и датата на
извършването му, която съответства на датата на установяването му от св. Л.. Не е
допуснато нарушение на ЗАНН при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, който
е бил надлежно поканен да се яви за съставянето на акта. Актът и НП са връчени на
законния представител на дружеството.
Но съдът намира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, които затрудняват правото на защита на наказаното дружество.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, се забранява
пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива,
които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1,
6
т.е. Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол /Наредбата, НИКТГУРНТК/. От текста на разпоредбата е видно, че той
обхваща широк кръг изпълнителни деяния, включително и „пускането на пазара“ и
„разпространението“, които съгласно ЗАДС и ЗЧАВ не са синоними.
Описанието на нарушението в НП е противоречиво, като е прието, че С. ООД на
03.05.2023 г. е разпространявало течно гориво – автомобилен бензин РОН 100, което не е
съответствало на изискванията за качество съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК,
поради което в качеството му на лице, което пуска на пазара по смисъла на §1, т. 18, б. „б“ от
ДР на ЗЧАВ е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1, Приложение № 1
от НИКТГУРНТК, поради което и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЧАВ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.
Но от така формулираното нарушение е видно смесването, което прави наказващият
орган на понятията „разпространяване“ на гориво и „пускане на пазара“ на гориво. Това
грубо нарушава правото на защита на наказаното дружество, което е затруднено да разбере в
какво конкретно нарушение е обвинено и съответно да организира защитата си. Това
смесване на двете изпълнителни деяния е довело и до неправилно приложение на избраната
от наказващия орган санкционна разпоредба. Видно от чл. 34, ал. 1 и 2 ЗЧАВ, в закона е
проведено ясно разграничение между двете изпълнителни деяния. Така съгласно чл. 34, ал. 1
ЗЧАВ /на който се позовава наказващият орган/, „лице, което пуска на пазара течни горива,
които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.
8, ал. 1, … се наказва с … имуществена санкция в размер от 50 000 до 500 000 лв.“. Но
съгласно санкционната разпоредба на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ „лице, което разпространява,
включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват
на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, … се наказва с
… имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.“ Очевидно разликата между двете
изпълнителни деяние е именно в качеството на субекта и дали той „пуска на пазара“ или
„разпространява“ течни горива, които не съответстват на изискванията за качество по
НИКТГУРНТК.
В т. 17 от ДР на ЗЧАВ е дадена дефиницията на понятието "Пускане на пазара", а
именно - предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба,
безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския
съюз или на пазара на държава - членка на Европейската асоциация за свободна търговия -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при което той
преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или
използване.
А в т. 23 от ДР на ЗЧАВ е дадена и дефиницията на понятието "Разпространение на
течни горива" - движението на течните горива по веригата от производител, съответно от
вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на
складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5.
Видно от приетата по-горе фактическа обстановка и достигнатия извод, че горивото в
* е било суровина, а не готово за крайно потребление, не би могло да се приеме, че то е било
пуснато на пазара и предназначено за крайна употреба, като освен това то не е било и
предоставено на пазара, а единствено е било съхранявано в данъчния склад. Едва с налИ.ето
му в цистерна и продажбата му или всяко друго разпореждане с него, това гориво би могло
да се третира като пуснато на пазара, доколкото едва тогава преминава от етапа на
производство или внос към етапа на разпространение. Във връзка с довода на наказващия
орган, че за горивото е издадена Декларация за съответствие, то следва да се уточни, че тя е
издадена от производителя за доставката му в данъчния склад, където то е било смесено в *
с други доставки и е било предназначено за допълнителна преработка и смесване с добавки.
7
Освен това от разпоредбите на чл. 4 от НИКТГУРНТК се прави и извода, че законодателят е
имал предвид възможността едно вече произведено или внесено в страната гориво да бъде
преработвано, след което се налага издаването на нова декларация за съответствие.
Съгласно чл. 4, т. 3 от ЗАДС, "Данъчен склад" е място, където се произвеждат,
преработват, държат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено
плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този
закон. Следователно е било допустимо и разрешено съгласно издадения му лиценз, С. ООД
да произвежда и преработва полученото гориво в ново такова под различен тарифен номер.
Въз основа на изложеното, съдът прие, че С. ООД в процесния случай е предоставял
складови услуги и съхранение на течни горива в своя данъчен склад в кв. Курило, гр. Нови
Искър, без да има качеството на лице, което пуска на пазара течни горива към процесния
момент и по отношение на автомобилен бензин РОН 100, съхраняван в *.
Следователно, погрешно е ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл. 34,
ал. 1 от ЗЧАВ, който се отнася именно до лице, което пуска на пазара течни горива, а не до
лице, което разпространява тези горива. Това представлява основание за отмяна на НП
поради допуснато съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и
противоречиво описание на нарушението и посочване на неприложима санкционна
разпоредба.
Но въпреки това съдът намира, че следва да изложи и доводи по съществото на спора
относно приложимостта на качествените показатели по НИКТГУРНТК спрямо процесното
гориво, както и за обществената опасност на така установеното деяние.
НИКТГУРНТК е издадена въз основа на делегацията по чл. 8, ал. 1 от ЗЧАВ, като в чл.
5 от Наредбата е предвидено, че лицата, които разпространяват, транспортират, съхраняват
и/или използват течни горива в местата по чл. 15, са длъжни да извършват тези дейности с
течни горива, които съответстват на изискванията за качество, придружени са с декларация
за съответствие на всяка партида и са с наименования и предназначение, определени в чл. 6
и § 1, т. 1 - 7 от допълнителната разпоредба.
В случая като лице, което оперира данъчен склад за течни горива, дружеството-
жалбоподател е задължен субект по Наредбата. Съгласно чл. 1, т. 1 от НИКТГУРНТК тя се
прилага спрямо „течните горива, произведени, внесени за потребление, транспортирани,
разпространявани, съхранявани и/или използвани в Република България.“ Следователно
самото складиране /съхраняване/ на горива изисква те да съответстват на критериите за
качество. А чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК предвижда, че изискванията за качество относно
автомобилните бензини са уредени в Приложение № 1 към Наредбата. Както е посочено и в
АУАН и НП, относно показателя „съдържание на кислород % m/m“ допустимото
съдържание за всички бензини е 3.7 % m/m, съгласно Приложение № 1 към Наредбата. А по
делото е установено, че при лабораторното изследване на взетата проба от * в
акредитираната лаборатория на ДАМТН е регистрирано съдържание на кислород 3.82 %
m/m.
Но в случая основният въпрос е дали съхраняваното в танк №3 в данъчния склад
вещество е било течно гориво – автомобилен бензин РОН 100, което да попада в обхвата на
изискванията за качество. В случая съдът се солидаризира с доводите на жалбоподателя,
подкрепени и от свидетелите Н. и В. и заключението на вещото лице, че в * не се е
съхранявало готово за пускане на пазара гориво, а суровина, която е предстояла да се
преработи чрез смесване с добавки на автоналивната естакада. Но въпреки този извод, от
правна страна и с оглед обхвата на Наредбата, настоящият съдебен състав приема, че
съхраняваното в танка вещество е имало характеристиките на бензин РОН 100 и същото е
следвало да отговаря на изискванията за качество. Този извод се базира на обстоятелството,
че жалбоподателят е закупил именно бензин РОН 100 от румънското дружество, като за
същото е имало издадена декларация за съответствие; освен това всички характеристики на
изследваното гориво освен съдържанието на кислород в него, изцяло съвпадат в
изискванията за качество на автомобилните бензини. Допълнителен довод за правомощието
на контролните органи да изследват съхраняваните горива в танковете в данъчния склад се
8
извежда и от чл. 15 от НИКТГУРНТК, според който такива проверки са допустими в
складови обекти, но и в производствени обекти, петролни бази.
Доколкото отговорността на юридическите лица по чл. 83 ЗАНН е обективна, не
следва да се излагат съображения за субективната страна на нарушението.
Но на следващо място следва да се прецени дали превишаването на нормата за
съдържание на кислород в автомобилния бензин в танк 3 в данъчния склад е от такова
естество, че да представлява някаква опасност за потребителите или околната среда. При
тази преценка на първо място следва да се подчертае, че горивото още не е било пуснато на
пазара и е предстояла допълнителната му обработка. Освен това отклонението от
допустимата граница е минимално и както споделя вещото лице, то вероятно се дължи на
естествени процеси. Вещото лице споделя, че от декларацията за съответствие на продавача
при вноса на горивото е видно, че съдържанието на кислород е 3.68 %, като според експерта
при транспорт с ЖП цистерни, той по естествени причини ще премине горната граница.
Като такива причини вещото лице посочва неправилното му транспортиране, високия парен
натиск на горивата и лесното изпарение на леките въглеводороди, което води до повишаване
на съдържанието на кислород, който не се изпарява. Друга възможна причина за
получаването на по-висок резултат при лабораторното изследване е свързана с начина на
вземане на пробите, неколкократното прелИ.е на течността в различни съдове и времето,
през което течността е била излята в пластмасовата туба, което е предпоставка за евентуално
изпарение на летливите вещества. това би могло да обясни надвишаването на лимита с 0.12
% m/m.
Съобразявайки минималното превишение на нормата и заключението на вещото лице,
че то по никакъв начин не уврежда атмосферния въздух, съдът намира, че в случая е
приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието разкрива значително по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения по чл.
34, ал. 1 или 2 ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК. Тези нарушения са свързани преди
всичко с увреждане или застрашаване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух
в частност, а в известна степен и с качеството на горивата, които се разпространяват на
пазара. Но както беше посочено по-горе, дори да се приеме за установено
разпространението /под формата на съхранение/ от страна на жалбоподателя, на бензин РОН
100, който превишава критерия за съдържание на кислород с 0.12 % m/m, то това не е
увредило или застрашило защитаваните обществени отношения, поради което и
представлява маловажен случай на административно нарушение съгласно чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
Дори да се приеме, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 34,
ал. 2 ЗЧАВ в качеството си на лице, което разпространява /като предоставя складови услуги/
течни горива, които не отговарят на изискванията по Приложение № 1 от НИКТГУРНТК,
съдът не би могъл да преквалифицира вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 34, ал.
1 ЗЧАВ в по-леко наказуемото такова по чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ именно поради
вътрешнопротиворечивото описание на нарушението и смесването на двата състава, което
представлява съществено процесуално нарушение. Освен това, настоящият съдебен състав
намира, че по отношение на установеното нарушение на чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ са налице и
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението, което представлява
и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Следва да бъде отменено и НП в частта му, с която в тежест на жалбоподателя се
възлагат и разноските в размер на 525.00 лева за вземане на проба и изпитване в
лабораторията на ДАМТН.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. В. Г. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в
проведените 4 съдебни заседания е участвал упълномощеният адв. Г., който е изготвил и
жалбата срещу НП, както и писмени становища по делото. Той е представил пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на
9
4900 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло
по банков път на адв. Г., видно от представеното копие на преводно нареждане.
Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложената с НП
имуществена санкция, проведените съдебни заседания и положените от процесуалния
представител усилия. Съдът освен това взе предвид и значителната сложност на делото и по-
особения му предмет, който изисква специални знания и подготовка. Следователно
претенцията за сумата от 4900 лева е изцяло основателна и възнаграждението следва да бъде
присъдено на жалбоподателя в пълен размер.
От друга страна, съдът намира, че не следва да присъждат на дружеството и разноски
за упълномощения преди второто съдебно заседание втори адвокат – адв. И. Й., който се е
явил в последните заседания заедно с адв. Г.. Видно от договора за правна защита и
съдействие с адв. Й., уговореното възнаграждение е в размер на 2000 лева, което съгласно
инкорпорираната в договора разписка е платено в брой. Но разноските за процесуално
представителство от втори адвокат в случая не следва да се възлага в тежест на органа,
доколкото е било непредвидимо, ненужно и би се явило прекомерно.
В тежест на наказващия орган следва да се възложат и разноските за съдебно-
химическа експертиза, с оглед отмяната на НП. На вещото лице от бюджета на съда е
заплатена сумата от 1112.00 лева, които следва да бъдат платени от ДАМТН, тъй като чрез
издаването на незаконосъобразно НП са станали причина за реализирането на разноските.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КГ-2528/14.11.2023 г., издадено от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
жалбоподателя „С.“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50000 лева на
основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 34, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
(ЗЧАВ) за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1, вр. Приложение № 1 от
НИКТГУРНТК.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да ЗАПЛАТИ
на жалбоподателя „С.“ ООД с ЕИК131245283 сумата от 4900.00 лева, представляваща
възнаграждение за адвокатска защита.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да ЗАПЛАТИ
по сметка на СРС сумата от 1112.00 лева за разноски за експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -* град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10