№ 12369
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110104883 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 25204/26.01.2024 г. на Л. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. .........., срещу „........“ ЕАД, ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление: гр. .................... с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по
изпълнителен лист от 21.03.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 66744/2016 г. по описа на СРС, I
ГО, 140 състав, съответно за сумата от 1 538,19 лева – главница за доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 66,90 лева – лихва за забава
за периода от 15.11.2015 г. до 07.11.2016 г., както и сумата от 203,28 лева – разноски по
делото.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 17.10.2017 г. е било
образувано изпълнително дело /ИД/ № 2017.................0402274 по описа на ЧСИ ............ на
основание изпълнителен лист от 21.03.2017 г., издаден по гр. д. № 66744/2016 г. по описа на
СРС, 140 състав, срещу Л. С. А., в полза на „........“ ЕАД. Ищецът твърди, че при справка в
кантората на ........... е установил, че последните валидни изпълнителни действия по
горепосоченото ИД са били извършени на 17.01.2018 г. и се изразяват в налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поддържа, че след извършване на
посоченото изпълнително действие, в период от 2 години не са били извършени други
валидни изпълнителни действия, поради което ИД се е перемирало на 17.01.2020 г. Твърди
се, че в периода 17.01.2018. – 17.01.2023 г. по ИД не са били предприемани изпълнителни
действия, годни да прекъснат погасителната давност, поради което вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени поради изтичане на 5-годишна погасителна давност.
Поддържа, че извършените в хода на изпълнителното дело изпълнителни действия спрямо
другия длъжник в изпълнителния процес, не са от естество да прекъснат давността спрямо
него. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
възразява срещу основателността на предявения иск. Поддържа, че в приложимия 5-
годишен давностен срок по ИД са предприемани регулярно действия по принудително
изпълнение, годни да прекъснат давността. Счита, че за правилно изчисляване на
давностния срок следва да бъде съобразен периодът на извънредното положение и спрените
1
с него давностни срокове. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане в полза
на ответната страна направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е изискано и представено копие от изпълнително дело №
2017.................0402274 по описа на ..........., с рег. № ................. на КЧСИ . От материалите
по него съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2017 г., издаден на основание чл. 416
ГПК по ч. гр. д. № 66744/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 140 състав, с молба от 17.10.2017 г.
„........“ ЕАД е поискала образуването на изпълнително производство срещу Л. С. А. и ...... С.
А. пред ЧСИ ................., с рег. № ................. на КЧСИ. С молбата е възложено на ЧСИ, на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на
имущественото състояние на длъжниците, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване
с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.
От приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист от 21.03.2017 г.
се установява, че той е издаден в полза на „........“ ЕАД въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и с него Л. С. А. и ...... С. А. са осъдени при условията на
разделност да заплатят на посоченото дружество всяка поотделно следните суми: 1./ 1
538,19 лева – главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2016 г. до изплащане на
вземането; 2./ 66,90 лева – лихва за забава за периода от 15.11.2015 г. до 07.11.2016 г., 3./
203,28 лева – разноски по делото.
До длъжника Л. С. А. е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
21221/10.11.2017 г.
На 10.11.2017 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на Л. С. А. –
.............Г“ ООД, връчено на 17.01.2018 г., за налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение.
На 14.12.2017 г. по ИД е постъпила молба – декларация от длъжника Л. С. А., в която
се съдържа искане за спиране на принудителните действия спрямо нея и готовност за
разсрочено плащане на задълженията. С постановление на ЧСИ, обективирано върху
молбата, съдебният изпълнител е постановил вдигане на запора след внасяне на първата
погасителна вноска.
С отговор вх. № 1343/22.01.2018 г. .............Г“ ООД е уведомил съдебния изпълнител,
че Л. С. А. е негов служител и ще бъдат извършвани удръжки върху трудовото
възнаграждение.
С идентични молби от 20.06.2018 г. и от 23.07.2018 г. взискателят „........“ ЕАД е
отправил искане към съдебния изпълнител за извършване на справка в НАП с оглед
налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника/длъжниците, както
и за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника/длъжниците.
На 31.12.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „..............
АД, получено на 08.01.2020 г., за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки,
открити на името на Л. С. А. в посочената банка /данни за наличието на каквито ЧСИ е
събрал чрез справката в БНБ на л. 39 от ИД/.
На 31.12.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „................
АД, получено на 08.01.2020 г., за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки,
открити на името на Л. С. А. в посочената банка /данни за наличието на каквито ЧСИ е
събрал чрез справката в БНБ на л. 39 от ИД/.
На 31.12.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на Л. С. А. –
.............Г“ ООД, връчено на 08.01.2020 г., за налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните
суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 21.03.2017 г. по ч. гр. д. № 66744/2016 г.
2
по описа на СРС, I ГО, 140 състав, в полза на „........“ ЕАД, поради погасяването им по
давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно, в съответствие с императивните изисквания на процесуалния
закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по
силата на който е образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254
ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. приложима в процесната
хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност.
Между страните не е спорно обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е
влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК. На 21.03.2017 г., въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е бил издаден процесният изпълнителен лист.
С оглед конкретно наведените фактически твърдения в исковата молба, спорен между
3
страните е въпросът извършвани ли са в периода 17.01.2018 г. – 26.0.2024 г. /датата на
подаване на ИМ/ валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат петгодишната
погасителна давност досежно процесните вземания.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК,
ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
(ППВС). Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с
т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни
решения.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че процесните вземания не са
погасени по давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 21.03.2017 г.
и за принудително събиране на вземанията по него е образувано ИД №
2017.................0402274 по описа на ..........., с рег. № ................. на КЧСИ. След извършен
4
съвкупен анализ на доказателствата по делото настоящият съдебен състав установи, че в
рамките на ИД № 2017.................0402274 по описа на ..........., с рег. № ................. на КЧСИ,
регулярно са били предприемани изпълнителни действия, препятствали изтичането на
петгодишната погасителна давност, както следва: 1./ на 10.11.2017 г. ЧСИ е изпратил
запорно съобщение до работодателя на Л. С. А. – .............Г“ ООД, връчено на 17.01.2018 г.,
за налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение; 2./ с молби
от 20.06.2018 г. и от 23.07.2018 г. взискателят „........“ ЕАД е отправил искане към съдебния
изпълнител за извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсия на длъжника/длъжниците, както и за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника/длъжниците /противно на твърденията в ИМ
исканията в посочените молби касаят всички длъжници по ИД, респ. в тях липсва
конкретизация само и единствено на другия длъжника в ИД, поради което съдът намира, че
тези молби обективират активни действия на взискателя спрямо двамата длъжници, в които
се съдържат искания за предриемане на принудителни действия, поради което са от естество
да прекъснат давността/; 3./ на 31.12.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до
„.............. АД, получено на 08.01.2020 г., за налагане на запор върху вземанията по банкови
сметки, открити на името на Л. С. А. в посочената банка; 3./ на 31.12.2019 г. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до „................ АД, получено на 08.01.2020 г., за налагане на
запор върху вземанията по банкови сметки, открити на името на Л. С. А. в посочената
банка; 5./ на 31.12.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на Л. С. А. –
.............Г“ ООД, връчено на 08.01.2020 г., за налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение. С всяко едно от посочените действия погасителната
давност досежно процесните вземания е била прекъсната. Считано от датата на последното
валидно извършено изпълнително действие – 31.12.2019 г., до датата на сезиране на съда –
26.01.2024 г., обективно не е възможно изтичане на период от 5 години. При тези
обстоятелства съдът формира извод, че в спорния период 17.01.2018 г. – 26.01.2024 г. не се
установява изтичането на период с продължителност от 5 години, в който да не са били
поискани или предприети от ЧСИ, в изпълнение на изричното му възлагане по реда на чл.
18 ЗЧСИ, изпълнителни действия, които да са от естество да препятстват изтичането на
приложимата погасителна давност – доколкото видно от материалите по ИД такива са били
регулярно извършвани през 2017, 2018, м.12.2019 г. В тази насока следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, в която се възприема, че
в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК, ВКС, не е бил разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва –
обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител трябва да образува новото искане в
ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото вече е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени
канцеларските правила по водене на изпълнителните дела. С оглед възприемането на
цитираната практика, съдебният състав намира, че ирелевантно в конкретно разглеждания
случай е дали в спорния период е налице период от две години по воденото срещу Л. С. А.
ИД, в който да не са били извършвани изпълнителни действия, респ. дали са били
предприемани такива след евентуално перемиране на делото. Предвид осъществяването на
горепосочените изпълнителни действия съдът приема, че считано от 17.01.2018 г. до датата
на сезиране на съда, а и до приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна
инстанция, не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност, тъй като
5
същата е била прекъсвана в посочения период. Следва да се отбележи, че за така
формирания извод на съда ирелевантно е дали в процесната хипотеза ще се съобразяват или
не извършваните спрямо другия длъжник в ИД изпълнителни действия. За пълнота следва да
се посочи, че съдът не съобрази същите при преценката си за неоснователност на
предявения иск, доколкото съобрази, че в случая отговорноста на двамата длъжници в
изпълнителния процес е разделна, а не солидарна, в който случай настоящият състав счита
за мислима хипотеза на зачитане на действията в ИД и спрямо другия длъжник.
Отделно от изложеното, съдът намира, че на самостоятелно основание давността в
изпълнителния процес е била прекъсната и с депозирането от длъжника на молба –
декларация от 14.12.2017 г., съдържаща признание за съществуването на дълга, изводимо в
контекста на заявената от негова страна готовност за разсрочено плащане на задължението.
Допълнително при преценката относно изтичането на приложимата петгодишна погасителна
давност СРС съобрази и спирането на течението на давността поради обявеното извънредно
положение в Република България със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т.
2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение,
спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за
здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в Държавен вестник. Ето защо, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
е спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този
период на спиране на основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8 дни.
При горните мотиви съдът намира иска с правно основание чл. 439 ГПК за
неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът по делото. В полза на
последния следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в исковото производство в общ размер от 100,00 лева, определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., срещу
„........“ ЕАД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. .................... отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради
погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 21.03.2017 г. по ч. гр. д.
№ 66744/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 140 състав, съответно за сумата от 1 538,19 лева –
главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
сумата от 66,90 лева – лихва за забава за периода от 15.11.2015 г. до 07.11.2016 г., както и
сумата от 203,28 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК, да заплати на „........“ ЕАД, ЕИК ........................, със седалище и адрес на
управление: гр. .................... сумата в размер на 100,00 лева – разноски за юрисконсулстско
възнаграждение в производството по гр. д. № 4883/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6