Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Велико
Търново, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10058/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез *** Хр. К., срещу Решение №518/16.12.2022г. по НАХД № 905/2022 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ***, издаден от АПИ. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, като е направил извод на липсата на съставомерно поведение от страна на нарушителя. Според касатора по делото пред въззивната инстанция е доказано, че ответник касационна жалба се е движил по републиканска пътна мрежа, включена в платената такава, за която се събира тол такса, и не е спорен и фактът, че за процесното МПС не е заплатена винетна такса, която да съответства на категорията му, а е заплатена такава за ремарке на лек автомобил. Позовава се на разпоредбите на чл. 10а, ал. 3 и ал. 3а от ЗП и чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние. На следващо място според касатора ВТРС неправилно е приел, че не е налице субективната страна на деянието и се е позовал на нормите на чл. 14 от НК. Сочи, че дори да се приеме, че липсва умисъл, то деянието се явява непредпазливо, а за този вид нарушения не е изключена наказуемостта, когато деянието е непредпазливо. По тези изложени в жалбата съображения, поддържани в съдебно заседание от *** Е. К., се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Н.Г.П., редовно
призован, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 518/16.12.2022г. по НАХД № 905/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за извършено от Н.Г.П. административно нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 300 лева. Електронният фиш е издаден за това, че на 07.05.2020 г., в 19:45 часа, Н.Г.П., в качеството си на водач, е управлявал собственото си пътно превозно средство с регистрационен № ***, вид лек автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", кат. М1, в общ. П. Тръмбеш на път І-5 в района на км. 68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 40352, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
За да постанови отмяната на ЕФ, районният съд е установил от фактическа страна, че по настоящото дело, АНД 42 и 43/2021 год. на ВТРС /материалите по които са приети като доказателствен материал/ са представени следните доказателства: копие от фискален бон за заплатена пътна годишна винетна такса КЗ за ремарке/каравана в размер на 97 лева с рег. № ***, валидна от 24.10.2019 г. до 23.10.2020 г., както и копие от СРМПС Част І за лек автомобил марка "Опел", модел "Зафира", категория M1, с рег. № ***, собственост на жалбоподателя. Приложена е и разписка от БГ ТОЛ за заплатена електронна винетка в размер на 97 лева за ремарке/каравана с рег. № *** валидна от 24.10.2019 г. до 23.10.2020г., като номера на издадената електронна винетка е 19102443770527. Приложена е и справка с рег. № 127500-1285/21.01.2021 г. на Началника на Сектор "ПП" - В. Търново, според която от 24.10.2019 г. до момента на изготвяне, с рег. № *** е регистриран л.а. "Опел Зафира" със собственик Н.Г.П., като в системата на АИС-КАТ няма данни за извършена регистрация на ремарке или каравана с посочения рег. № ***.
При тези факти въззивният съд е изложил мотиви, че има заплатена винетна такса и валидно издадена електронна винетка за превозно средство с рег. № ***, с който регистрационен номер е регистрирано само едно превозно средство, а именно л. а. "Опел Зафира" със собственик жалбоподателя и няма регистрирано ремарке или каравана с такъв регистрационен номер. От това следва извода, че е допусната техническа грешка при въвеждане на данните за вида на превозното средство при заплащането на електронната винетка. Според съда след като не съществува ремарке (или каравана) с посочения рег. № *** и съответно за жалбоподателя не е съществувало изискването да заплати винетна такса за такова превозно средство, то твърдяното нарушение не е извършено от субективна страна. В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е имал знание, че за процесния лек автомобил "Опел Зафира" с рег. № *** е заплатена в полза на бюджета електронна годишна винетка, като е съзнавал, че е закупена именно за управлявания от него автомобил, което обективира субсидиарното приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, водеща до изключване на наказателната отговорност на дееца, предпоставена от констатираното незнание на действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административно нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Съдът е развил и съображения относно въведената електронна система за заплащане на винетни такси и е заключил, че след като не е предвидено връщане на заплатена винетна такса, то всеки случай, при който е попълнена грешна категория ППС следва да бъде разгледан от контролните органи и да бъде признато заплащане на винетна такса за автомобила, желан от платеца. На последно място съдът е приел, че дори да е налице реализиран състав на административно нарушение, то случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно. При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на ЕФ ВТРС е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно съда е приел, че в конкретния случай от страна на водача и собственик на МПС П. е заплатена дължимата винетна такса, което се установява от приложената по делото квитанция при правилно посочен и деклариран рег. № на МПС, като единствено вместо вида на МПС - такъв от категория М1, е посочено ремарке, вследствие на което е издадена електронна винетка при неправилно декларирани данни. Изцяло се споделят доводите на ВТРС, че дори и формално да запълва обективните признаци на административното нарушение по чл. 179, ал. 3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП не е налице съставомерно поведение, доколкото изцяло липсва субективната страна на деянието. Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е императивно посочено, че „Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“. Въпреки това посочената презумпция се явява оборима, като това е станало с помощта на събраните в хода на производството доказателства. След като П. е заплатил винетна такса в необходимия за това размер за едногодишна такава, правилно е посочил и съответния рег. № на МПС, то не може да се приеме, че горното правило е спазено. След като е безспорно, че липсва ремарке или каравана с такъв регистрационен номер, то следва да се приеме, че е заплатена дължимата винетна такса за лек автомобил, още повече, че съгласно посочената норма на чл. 10а, ал. 9 от ЗП, тя е същата като за МПС от категория М1.
Споделят се и доводите на ВТРС досежно алтернативния правен извод, че деянието има характеристиките на такова по чл. 28 от ЗАНН /доколкото към момента на извършване на нарушението не съществува ограничението на чл. 189з от ЗДвП - Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Правилни са доводите, че преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените отношения. Районният съд правилно е приел, че обстоятелството, че в крайна сметка има заплатена винетна такса е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало грешно вида на МПС, при обстоятелства, които изключват какъвто и да е умисъл за извършване на административно нарушение. Липсват и каквито и да било вредни последици, доколкото все пак винетна такса за този рег. № МПС е заплатена.
Следва да се посочи също така, че в този смисъл е и константната съдебна практика на настоящата инстанция по идентични казуси между същите страни – решения по КНАХД № 10010/2023 г., КНАХД № 10092/2021 г. и 10120/2021 г. по описа на АСВТ.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 518/16.12.2022г. по НАХД № 905/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.