Присъда по дело №51/2021 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 6
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20215420200051
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. Златоград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
и прокурора НЕЖКО МЕТАХЧОВ
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Наказателно дело от общ
характер № 20215420200051 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. В. К., ЕГН **********, роден на * г. в гр.
С., жител и живущ в гр. С., български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 09.04.2021 г.,
около 17,40 ч., на Републикански път III-867, при км 27+100 метра, в
местността „П.“, общ. З. и около 20,10 ч. на същата дата, в гр. З., по ул. „Б.“ №
*, в условията на продължавано престъпление, по време на обявената (на
основание чл. 63, ал.2 във вр. с ал.3, т.1, 2, 3, 7 и 8 от Закон за здравето и
чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс) с Решение № 325 на
Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка,
удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския
съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г.,
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. и Решение №
72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., е нарушил мерки, издадени
против разпространението на заразна болест по хората - COVID-19 (КОВИД-
19), въведени със Заповед № РД- 01-196/31.03.2021 г. на Министъра на
здравеопазването на РБ (издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, 5 и 11
1
и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от Административнопроцесуалния
кодекс), а именно: поставянето му под карантина с Предписание за поставяне
под карантина № 210408/175252 от 08.04.2021 г. на Директора на РЗИ-С.
област, като не изпълнил задължението да не напуска дома си на адрес: гр. С.,
общ. С., обл. С., ул. „П.А. Ф.“№ *, вх.*, ет.*, ап.*, за което е уведомен на
08.04.2021 г. с Предписание за поставяне под карантина, със срок на
карантината от 08.04.2021 г. до 17.04.2021 г., като напуснал адреса, на който
посочил, че ще пребивава за срока на предписанието и пребивавал на
обществено място, както следва:
-На 09.04.2021 г., около 17,40 ч. се придвижвал по Републикански път
111-867, при км.27+100 метра, местност „П.“, общ.З.;
-На 09.04.2021 г., около 20,10 ч. се придвижвал в гр.З., по ул. „Б.“ № *,
като деянието е извършено по време на пандемия, свързано със смъртни
случаи - престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 във вр, с чл.26, ал.1 НК,
поради което и на основание чл. 355, ал.2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1
НК го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и
„глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, която да внесе в полза на
държавата по бюджета на Съдебната власт.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал. 1 НК ПРИСПАДА времето през което
подсъдимият М. В. К. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед рег. №
371зз-8 от 09.04.2021 г. за срок от 24 часа от изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от
днес пред ОС-С.


Съдия при Районен съд – З.: ____Д.Х.___________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

по ПРИСЪДА №6/02.12.2021 г. по
НОХД № 51 по описа за 2021 г. на РС - З.


Подсъдимият М. В. К., ЕГН **********, роден на . г. в гр. С. живущ в
гр. С., е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.
355, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, както и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“, в размер на 10 000 лева.
Подсъдимият лично и чрез адв. Г. М. не се призвана за виновен.
Твърди, че няма законосъобразно издадено предписание, но ако съдът
прецени, че не е съгласен с изложеното от пълномощника, то да му бъде
наложено наказание, при смекчаващи вината обстоятелства, предвид чистото
му съдебно минало и доброто му процесуално поведение. Моли да не се
налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, с оглед множество
смекчаващи вината обстоятелства и факта, че е безработен.
Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
От началото на 2020 г. до настоящия момент, Б. се намира в условията
на пандемия, свързана с разпространение на заразна болест по хората „Ковид-
19“, като пандемията е свързана и със смъртни случаи. С оглед
ограничаването на тази зараза, Р. Б. е въвела различни ограничителни мерки.
В този смисъл Народното събрание с Решение от 13.03.2020 г. на основание
чл.84, т.12 от Конституцията на Р. Б., е обявило извънредно положение на
цялата територия, удължено с Решение от 07.04.2020 г., след изменение на
Закон за здравето и на основание чл.63, ал. 2 във вр. с ал.З, т.1, 2, 3, 5, 7 и 8 от
същия, Министерският съвет, със свое Решение № 325/14.05.2020 г. обявява
извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното
разпространение на „Ковид-19“ и съществуващата непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г.
В тази извънредна епидемична обстановка . се намира и към момента на
извършване на деянията на подсъдимия К.. Епидемичната обстановка е
продължена с Решения на Министерския съвет, както следва:
с № 378/12.06.2020 г., считано от 15.06.2020 г. до 30.06.2020 г.;
с № 418/25.06.2020 г.,считано от 01.07.2020 г. до 15.07.2020 г.;
с № 482/15.07.2020 г., считано от 16.07.2020 г. до 31.07.2020 г.;
1
- с № 525/30.06.2020 г., считано от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г.;
- с № 609/28.08.2020 г., считано от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г.;
- с № 673/25.09.2020 г., считано от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г.;
- с № 855/25.11.2020 г., считано от 01.12.2020 г. до 30.01.2021 г. и
- с № 72/26.01.2021 г., считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.
С посочените решения, Министерският съвет е задължавал Министър
на здравеопазването (по предложение на Главния държавен здравен
инспектор), да въвежда временни противоепидемични мерки на територията
на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, дори
свързани със забрана за влизане на територията на страната и поставяне под
карантина на влизащи в страната от други държави. За месец април 2021 г.
такива противоепидемични мерки са въведени със Заповед № РД-01-196 от
31.03.2021 г. на Министър на здравеопазването (в това число - забрана за
влизане на територията на Р. Б. на определени лица, както и поставяне под
карантина за срок от 10 дни на български граждани, които влизат на
територията на Р.Б. които не представят документ, показващ отрицателен
резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по
метода на полимеразна, верижна реакция за доказване на „Ковид-19“).
На основание посочената заповед и на осн. чл.61, ал.6 от Закон за
здравето, поради влизане в страната от рискови държави през ГКПП „К.“ на
08.04.2021 г. в 05.38 ч., с Предписание за поставяне под карантина №
210408/175252 от 08.04.2021 г. на Регионална здравна инспекция - С. област,
подсъдимият М.К. е поставен под карантина за 10-дневен срок, считано от
08.04.2021 г., като му е дадено време от шест часа за придвижване от ГКПП
„К.“ до адреса, който е посочил за място за карантинирането му: гр. С., район
С., ул. „Проф. А. Ф.“., вх... Предписанието е съобщено лично на подсъдимия
на 08.04.2021 г. (по делото е приложена декларация за връчване), като същото
подлежи на предварително изпълнение. С предписанието на подсъдимия е
разяснена и наказателната отговорност по чл. 355 НК.
М.К. е бил вписан към 08.04.2021 г. в Националната информационна
система за борба с „Ковид-19“ с начален срок на карантиниране именно от
08.04.2021 г. Карантинирането е извършено с издадена от ГКПП „К.“
електронна бланка на Предписание № 210408/175252 генерирана от таблет,
която се попълва от служители на РЗИ - С. о.т, съгласно изискванията на
Националната информационна система за борба с „Ковид-19“. В системата не
е заложено да се подписва от длъжностно лице явно поради големият поток
на преминаващите пред ГКПП, в това число и извън работно време.
Впоследствие РЗИ - С. о. издава оригинал на предписанието спрямо К., изх.
№ 23-212202/08.04.2021 г. и М.К. е уведомен за възможността да получи
екземпляр от оригинала на предписанието в срока на карантинирането му от
упълномощено лице или лично след изтичане на карантинирането му.
Подсъдимият обаче не е упражнил това свое право.
На 09.04.2021 г. К. има регистриран отрицателен бърз антигенен тест, а
на 12.04.2021 г. карантината на подсъдимия е отменена след предоставяне на
2
отрицателен резултат от изследване за „Ковид-19“.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства.
На 09.04.2021 г. свидетелите Б.Т. и А.Ч. - полицаи в РУ - З., били наряд
по опазване на обществения ред и контрол на автомобилния транспорт на
територията на община З.. След обяд те били на местостоянка в местността
„П.“, землището на гр. З., където извършвали проверка на движещите се по
Републикански път III-867, при км. 27+100 метра моторни превозни средства.
Около 17,40 ч. св. Т. спрял за проверка движещия се по посочения път лек
автомобил „П. К.“ с рег. № .. При проверката полицаите установили, че
автомобилът се управлява от подсъдимия К., за който знаят, че е от с. С., общ.
З.. Подсъдимият не представил свидетелство за управление, поради което му
бил съставен фиш. При проверка в Географска информационна система за
„Ковид-19“ полицаите установили, че подсъдимият К. е с наложена мярка
„Поставяне под карантина“. Подсъдимият заявил, че не е под карантина, тъй
като има направен тест, който е отрицателен - нещо, което не отговаря на
истината, като не представил нито такъв, нито решение на РЗИ за отмяна на
карантината. На осн. чл. 65 ЗМВР, св. Ч. съставил на подсъдимия Протокол
за предупреждение, стриктно да спазва взетата му мярка и да не напуска
адреса, на който е поставен под карантина. Подсъдимият отказал да подпише
протокола, като заявил, че отново ще излезе и няма да спазва наложената му
карантина. Това обстоятелство било докладвано в РУ - З., където е започнато
Бързо производство № 43/2021 г. В съдебно заседание се получава
противоречие в показанията на св. Т. и свидетеля Ч. относно това, дали
подсъдимият е заявил, че няма да спазва наложената му карантина. След
прочитане на показанията на св. Ч., дадени на ДП, последният заявява, че е
казал на ДП, че подсъдимият е заявил, че няма да спазва карантината. Съдът
приема това обстоятелство за установено и с оглед последващите действия на
подсъдимия, а именно, няколко часа по-късно отново е установен в гр. З. да
не спазва карантината. При полицейската проверка, К. бил поканен да
представи отрицателния PCR-тест, но подсъдимият не го представил.
Отново на 09.04.2021 г., в 20,10 ч. св. Б.Б. и А.Б. осъществявали наряд
на територията на гр. З., когато извършвали обход на комуникационно трасе
„Р. Б. - Р. Г.“, в близост до централния площад в гр. З. и забелязали движещия
се лек автомобил „П. К.“ с рег. № ., с който се разминали. Полицаите
обърнали посоката на движение и последвали кайена. Въпросният автомобил
спрял на ул. „Б.“, пред № .(в близост до така нар. „МОЛ“ и хотел), при което
полицаите отишли при водача му, като установили, че това отново е
подсъдимия М.К.. Направена била отново справка в Географска
информационна система „Ковид-19“ и полицаите установили, че е поставен
под карантина на адрес в гр. С.. Подсъдимият отново заявил, че не се намира
под карантина, тъй като след влизането си в страната и след поставянето му
под карантина си направил PCR-тест в лаборатория „Р.“, който бил
отрицателен и той е уведомил РЗИ, което не отговаряло на истината, защото
не е бил освободен от карантина. След като подсъдимият не представил
документи в твърдяната от него насока, случаят бил докладван в РУ - З.,
3
където е започнато Бързо производство № 44/2021 г., а подсъдимият К. бил
задържан за срок от 24 часа.
На 13.04.2021 г. горепосочените две бързи производства са обединени
с постановление на наблюдаващия прокурор. С Постановление от 16.04.2021
г. е разпоредено разследването по обединеното бързо производство да се
извърши по общия ред.
Няколко дни след горепосочените два случая - на 12.04.2021 г.
подсъдимият К., въпреки, че е бил под карантина, посетил лаборатория „Р.“ в
гр. К., от където се снабдил с отрицателен PCR-тест, като на база на него
карантината му била отменена от РЗИ - С. о. от 12.04.2021 г.
Пред св. Б., К. обяснил, че има тест, но не го е дал в РЗИ, но пък в
същото време не е представил този тест и на полицаите, което е странно.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б. В. ТР., Б. Ж. Б., АТ. Б. Ч. и АЛ. КР. Б., тъй като те не влизат в
противоречие помежду си.
От показанията на св. Б.Ю., съдът приема за установено, че
подсъдимият К. има негативно отношение към органите на реда и към
установения правов ред, тъй като е отказал да изпълнява полицейски
разпореждания, да премести автомобила си, който е паркиран неправилно.
Същият отправя упреци към полицаите, като твърди, че му пречат на
бизнеса, а освен това не зачита правата на гражданите от с. С., като управлява
кросов мотор и АТВ, като предизвиква силен шум в часовете за спазване на
тишина. В същия смисъл е и приложената характеристика по делото, от която
се установява, че М.К. не се ползва с добро име сред жителите на с. С..
Същият проявява заядливост, чувство за безнаказаност и незачита
установените норми за морал. Съставен му е АУАН от Закона за здравето за
неносене на предпазна маска, като К. е демонстрирал, че няма необходимост
да поставя такава.
От приложената по делото Справка за съдимост на М. В. К. се
установява, че той не е осъждан.
От приложената декларация за имотно състояние се установява, че
подсъдимият К. не притежава движимо и недвижимо имущество. Работи по
трудов договор и получава трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
На първо място, съдът следва да изложи мотиви, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, което да е
отстранимо и да ограничава правото на защита на подсъдимия. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че от началото на
2020 г. Република България се намира в условията на пандемия, която
причинява смъртни случаи, т.е. този елемент от фактическия състав на
престъплението по чл. 355, ал.2 НК е описан в обвинителния акт и не може да
се говори за липса на един елемент от състава. Вярно е, че в диспозитива
израза „като деянието е извършено по време на пандемия, свързано със
4
смъртни случаи“, липсва, но в диспозитива е изписан текста на
престъплението - чл. 355, ал.2 НК и след като в обстоятелствената част е
посочено, че страната е в пандемия, във връзка с която има смъртни случаи, е
налице единство между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния
акт и подсъдимият няма как да не е разбрал, по кой текст от закона е
обвинението му.
Не се спори по делото, че към датата на двете деяния, извършени от
подсъдимия, на територията на Р. Б. е била в сила посочената в обвинителния
акт Заповед на Министър на здравеопазването № РД- 01-196/31.03.2021 г.
В съдебната практика се приема, че е ноторен факт наличието на
смъртни случаи, поради разпространение на болестта „Ковид-19“, а
ноторните факти не подлежат на доказване - Решение № 64/08.12.2021 г. на
ОС – С., по ВНОХД 423/2021 г.
Не се спори също така, че по отношение на К. е издадено предписание
от електронната система, а по-късно и оригинала от това предписание, като
същият е подписал декларация на 08.04.2021 г., че е получил предписанието
ще спазва същото и ще се намира на посочения адрес в гр. С.. Въпреки това
на следващия ден той на два пъти е установен много далече от този адрес, а
именно - единия път е спрян на пътя с. С. към гр. З. а втория път - в гр. З., в
близост до МОЛ и хотел. Тоест К. не само, че е нарушил карантината, но е
пропътувал над 300 км., като не се знае, какви контакти е имал при
пътуването си. Той има регистриран бърз-тест на 09.04.2021 г., но не е
предоставил този тест нито на РЗИ, нито на полицейските служители, което
буди недоумение.Тъй като е искал да му бъде снета карантината е следвало
веднага да представи този тест. Този антигенен тест в същото време не
гарантира на 100%, че К. не е бил заразен. Карантината му е била вдигната
чак на 12.04.2021 г. при представяне на РСR-тест.
Тоест безспорно се установява, че на 09.04.2021 г., М.К. е нарушил
карантината, като в 17,40 часа се е намирал в местността „П.“, община З.,
като при проверката получил предписание, да се прибере в С., след което
отказвайки да спазва карантината, в 20,10 часа бил установен на ул. „Б.“ в гр.
З.до № . а именно, в близост до мола. В пледоарията си, адв. М. – защитник на
подсъдимия излага многобройни аргументи за нарушение на процедурата по
карантиниране на доверителя . Сочи липса на компетентност на
зам.директора на РЗИ, наличие на две предписание, липса на подпис на
предписанието и др., поради което пледира, че доверителят е невинен.
Всичката таза аргументация би имала резон в рамките на един
административен процес. НПК обаче за разлика от ГПК не дава възможност
съдът да извършва косвен съдебен контрол на индивидуални и общи
административни актове.
В свое Решение № 60139/21.09.2021 г., по н.д. № 525/2021 г., Първо
н.о., ВКС е изложило подробни мотиви, в горната насока. Застъпва се
становище, че издадената заповед за карантиниране, съгласно чл. 61, ал.15 ЗЗ
подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на
АПК. След като подсъдимият не е обжалвал тази заповед и тя има
5
предварително изпълнение, то същият дължи подчинение на заповедта
(предписанието).
По реда на НПК не се осъществява косвен съдебен контрол за разлика
от ГПК. Заповедта на министъра се явява общ административен акт, който е
могъл да бъде атакуван пред ВАС, но тази заповед отново съществува и не е
отменена и на нея също се дължи подчинение.
С поведението си подсъдимият е демонстрирал неуважение към
правовия ред и е създавал опасност за живота и здравето на много хора,
неспазвайки карантината. Идеята на карантинирания е била да се отделят
влизащите в РБ лица, които са идвали от рискови държави от останалите
граждани.
Въпреки изложеното с цитираното решение на ВКС, чиито изводи
обезсмислят защитната позиция на защитника на подсъдимия, настоящият
състав на съда следва да посочи, че няма издадени две предписания, защото
едното предписание е от таблета, т.е. електронната система, а другото е
издадено от Директор РЗИ. Съдържанието им не е различно и при това
положение К. е следвало да спазва, както разпечатаното от таблета
предписание, така и по-късно издадения оригинал от Директор РЗИ. Същият е
отказал да получи оригинала на предписанието и няма как от този отказ да
черпи права. Няма как да се приеме, че първоначалната бланка е електронен
документ. В случая не бива да се смесват понятията „електронна бланка“ от
таблет и „електронен документ“. Просто електронното предписание е имало
временен характер.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на 09.04.2021
г., М.К. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, а именно - по чл. 355, ал.2 НК. Двете му деяния на 09.04.2021 г.
представляват продължавано престъпление, тъй като осъществяват по
отделно един и същи състав на престъплението по чл. 355, ал. 2 НК,
извършени са през непродължителен период от време - няколко часа.
Извършени са при една и съща обстановка - подсъдимият е карантиниран при
условията на пандемия, и при еднородност на вината - при пряк умисъл, тъй
като е декларирал, че ще спазва карантината и е предупреден за наказателната
отговорност. Освен това, второто деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на първото деяние.
При определяне на наказателната отговорност на подсъдимия следва да
се отчете като смекчаващи обстоятелства - младата му възраст и чистото му
съдебно минало, а като отегчаващи - завишеният брой престъпления от този
вид в региона и страната, упоритостта при извършване на престъплението -
същото е извършено на голямо разстояние от адреса на карантиниране и след
първата проверка подсъдимият е заявил категорично, че няма да спазва
карантината, както и недобрите характеристични данни.
Подсъдимият се е признал за виновен на ДП, без да дава обяснения, но
на съдебната фаза поведението му е съвсем различно. Не се признава за
виновен и по този начин не улеснява правосъдието. В практиката на ВКС се
приема, че за да се цени като смекчаващо обстоятелство самопризнанието
6
трябва да е безусловно и по време на целия процес.
При това положение, съдът намира, че липсват както изключителни,
така и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да се прецени, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко спрямо
подсъдимия. Същият многократно е показал, че не зачита установения
правен порядък, нито указанията на длъжностни лица, натоварени да
контролират спазването на този правен порядък.
С оглед гореизложеното съдът намира, че спрямо подсъдимия следва
да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, който
размер е близък до минималния. Тъй като в случая не се прилага чл. 55 НК,
то спрямо К. ще следва да се наложи и наказанието „Глоба“ в размер на 10
000 лева, което наказание е минималното. Съдът намира, че същият не следва
реално да изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“, а
неговата склонност към поправяне следва да се провери чрез определянето на
изпитателен срок, а именно - три години по чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът приспада времето, през което
подсъдимият М. В. К. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед рег. №
371зз-8 от 09.04.2021 г. за срок от 24 часа, при евентуално изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“.
С горепосочените наказания, съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на наказанието - ще се поправи и превъзпита подсъдимият и ще се
подейства възпитателно върху останалите.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд – Златоград:_____Д.Х.______
7
Съобщи за изтекли лични данни