Решение по дело №1777/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260020
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20205300501777
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

 

Номер            260020                           24.08.2020  Година                     Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  24.08.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                        Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                           Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

        ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 1777 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 23101/12.08.2020 г. по описа на ПОС /вх. № 3850/23.06.2020 г. по описа на ДСИ/, подадена от Я.Б.М., в качеството му на взискател, по изпълнително дело № 3093/2014 по описа на ДСИ при ПРС, срещу Постановление от 05.06.2020 г., с което се отказва да бъде уважена молбата на взискателя от 20.03.2020 г. да се приеме за оценка, на която да бъде насрочена публична продан , цената, без да се отчита запазеното право на ползване на длъжника М.М.. По изложени в жалбата доводи моли да се отмени обжалваното постановление и се приеме, че при оценката на процесния имот, на която дабъде насрочена публичната продан, не следва да се отчита запазено право на ползване на длъжника.

Длъжникът по изпълнителното дело М.Б.М., чрез пълномощника си адв.Х.Р. ***, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, в което застъпва становище на недопустимост, съответно за неоснователност на жалбата.

По делото са представени мотиви на ДСИ Данчева по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за за неоснователност на жалбата.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 3093/2014 г. по описа на СИС при ПРС, ІІІ район , е образувано по молба от Я.Б.М. въз основа на изпълнителен лист от 19.08.2011 г., издадена по гр.д.№ 3788/2007 г. на ПРС, за събиране на суми от длъжника М.Б.М..

По искане на взискателя е била вписана възбрана на 25.02.2015 г. върху недвижим имот на длъжника, представляващ СОС с идентификатор 56784.514.87.1.7 – апартамент в гр. П., ул. ***.

По-рано, на 05.11.2014 г., същият недвижим имот е дарен от М.Б.М. на внучката й П. П. П., като дарителят си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Сделката е сключена с Нотариален акт  за дарение на недвижим имот №81/05.11.2014 г. по описа на Нотариус Цветомира Баровска с район на действие ПРС.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 1247/2016 г. на ПОС дарението на недвижимия имот е обявено за относително недействително по отношение на взискателя Я.М. на осн.чл.135 ЗЗД.

След влизане в сила на решението и по молба на взискателя, с Разпореждане от 21.08.2019 г. ДСИ е насрочил опис на имота и е назначил вещо лице, което да даде оценка на същия.

По изпълнителното дело е депозирано заключение от вещото лице / л.322 и сл./, което е дало два варианта на оценка на имота- стойност от 41500 лв. или 37350 лв. с отчетено право на ползване на длъжника М.М.. Страните са били уведомени за постъпилото заключение от вещото лице, както и за решението на ДСИ да приеме за актуална оценката, в която е отразено пожизненото право на ползване на имота от М.М. в размер на 37 350 лв. Съобщение за горното е получено от взискателя на 11.03.2020 г.

На 20.03.2020 г. от същия е постъпила молба , с която е взискателят моли да се приеме за оценка на имота посочената от вещото лице стойност в размер на 41 500 лв., съобразно която следва да се определи началната цена при публичната продан, без да се отчита запазеното право на ползване на длъжника.

По повод на тази молба е постановено Постановление от 05.06.2020 г., с което ДСИ и отказал да уважи молбата на взискателя . Постановлението е съобщено на взискателя на 11.06.2020 г.

Настоящата жалба е депозирана по изп.дело на 23.06.2020 г., т.е. в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Същата е подадена от страна в изпълнителното производство- взискател, при наличие на правен интерес- обжалва се постановление на съдебен изпълнител, с което е отказано да се приеме по-високата оценка, на която да се проведе пулбична продан на недвижим имот – чл.435, ал.1, т.2 ГПК. Следователно жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е основателна, по следните съображения:

Установено е по делото, че с процесния недвижим имот, собственост на длъжника, е било извършено действие на разпореждане, което е обявено за недействително по отношение на взискателя на осн.чл.135 ЗЗД. Целта на Павловия иск е да запази имуществото на длъжника такова, каквото е било преди увреждащото действие, за да послужи то за удовлетворяване на кредитора / чл.133 ЗЗД/. В случая увреждащото действие, спрямо което е проведена успешно защитата по реда на чл.135 ЗЗД, е прехвърлянето на правото на собственост без правото на ползване / т.нар.“гола собственост“/. Т.е., правото на ползване, като част от правомощията на собственика, не е напускало патримониума / имуществената сфера/ на длъжника. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД , спрямо кредитора , се счита, че прехвърленото право / т.нар. „гола собственост“/, не е напускало имуществената сфера на длъжника. Т.е., спрямо увредения кредитор длъжникът е пълноправен собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, в т.ч. и досежно правото на ползване, с което длъжникът не се е разпоредил. Съгласно разпоредбата на чл.496,ал.2, изр.първо от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Следователно при публичната продан на процесния имот купувачът ще придобие освен голата собственост, по отношение на което е проведен иска по чл.135 ЗЗД, така и правото на ползване, което право „длъжникът е имал върху имота“ и с което не се е разпоредил в полза на трето лице. Следва да се посочи, че длъжникът не е трето лице, придобило права върху имота, поради което и разпоредбата на чл.496, ал.2, изр.второ е неприложима.

Казаното обосновава извод, че публичната продан следва да се проведе на цената, предложена от вещото лице без отчитане на правото на ползване на длъжника.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Постановление от 05.06.2020 г. по изпълнително дело № 3093/2014 по описа на ДСИ при ПРС, с което се отказва да бъде уважена молбата на взискателя от 20.03.2020 г. да се приеме за оценка, на която да бъде насрочена публична продан на недвижим имот- СОС с идентификатор 56784.514.87.1.7, цената, посочена от вещото лице, без да се отчита запазеното право на ползване на длъжника М.М..

Решението е окончателно.

Препис да се изпрати на ДСИ и страните за сведение и изпълнение.

               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1..................

 

 

      2...................