Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12095/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от Р.В.Х., ЕГН **********
с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4855,36лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 03.07.2017г.- 02.07.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Паскалев” № 2- втори етаж на къща, с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/11.07.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищецът излага твърдения, че е собственик на имот- втори етаж от къща на адрес гр. Варна, ул. „Георги Паскалев” № 2 и като такъв има качество на потребител на доставяна от ответника ел. енергия в
него, независимо че понастоящем партидата се водела на името на дядо му Йоло Митов, който бил починал. При проверка на текущите си
задължения през м. юли, установил наличието на процесното задължение по
партидата на имота му. Сумата била начислена като корекция за периода
03.07.2017г. до 02.07.2018г. Оспорва да е консумирал така начисленото
количество ел. енергия, както и основанието за нейното начисляване. Счита, че
сумата не е определена правилно и по размер. Твърди, че към датата на
извършване на проверката- 02.07.2018г. липсва основание ЕРП да извършва
корекции, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г. решение № 1500/06.02.2017г.
по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ
с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Счита, че останалите като действащи
разпоредби на ПИКЕЕ не покриват изискването за наличие на действащи правила
съгласно изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С влезли в сила решения на ВАС
по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д.
№ 2719/2016г. е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което
са били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на
електроразпределителното дружество. Т.е действащи към проверката са били ОУ на
дружеството от 2007г., които обаче не били съобразени с изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и поради това като неравноправни се явяват нищожни. Сочи да
е налице неизпълнение от ЕРП на задължението му да извършва периодични проверки
на СТИ съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИ, поради което и липсва основание да се приеме,
че неизправността му се дължи на поведение на потребителя. Искането отправено
до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Счита, че за ищеца не е
налице правен интерес от заявения иск, доколкото ответникът не търси плащане на
процесната сума от него, а от ползвателя на имота Йоло
Митков, явяващ се и титуляр на партидата. На следващо място, твърди, че
процесната сума представлява стойност на реално доставено и потребено
количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на
сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения с
Йоло Митков, то страните са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ. Оспорва да липсва основание за извършване на корекцията след отмяната
на ПИКЕЕ, като твърди че съгласно пар. 2 от ПЗР на
ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019г./ процедурите по
преизчисляване, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите започнали до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда
действал към датата на съставяне на КП. Или в конкретния случай към датата на
КП са били действащи чл. 48-51 ПИКЕЕ /2013г./. На 02.07.2018г., в присъствието
на двама свидетели е била извършена проверка на обекта на потребление, за което
е бил съставен констативен протокол с № 1202262. При проверката е извършено
замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва:
регистър 1.8.1- 2204кВтч, 1.8.2- 5776кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 26090кВтч.
Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава
е била извършена и е изготвен протокол № 1588/28.06.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната
схема на СТИ, което трябва да е двутарифно, но
действителното потребление се разпределя по трета невизуализирана тарифа. На
09.07.2019г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така
отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и
период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество
енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
Възражението на
ответника за недопустимост на исковата претенция съдът приема за неоснователно.
Ищецът черпи материална и процесуална легитимация твърдейки, че е собственик на
имота, в доказателство за което е представил НА обективиращ
договор за покупко- продажба от 05.04.2000г. Факт е, че продавачът Йоло Х. Митов, на които се води партидата при ответното
дружество, наред с останалите продавачи са запазили пожизнено право на ползване
върху имота. Установява се от препис извлечение от акт за смърт, че Йоло Х. Митов е починал на 02.03.2005г. В чл. 4, ал.1 ОУ
/действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-061/07.11.2007г./ на дружеството
понятието „потребител на енергия” се определя като физическо лице- собственик
или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството си. В пар.1, т.2а ЗЕ е дадено определение на понятието „битов
клиент“ и това е, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. В случая,
ответното дружество е възразявало ищецът да има качество на потребител,
независимо че не е оспорвало правата му на собственост в имота, безспорно
присъединен към електроразпределителната мрежа. Коментарът на посочените писмени
доказателства налага извод, че ищецът има качество на потребител и е страна по
договора по чл. 97, ал.1, т. 4 ЗЕ. Позоваването от страна на ответника, че
титуляр на партидата в неговата информационна система е друго лице, в случая
починалият ползвател, при това далеч преди възникване на процесното задължение,
и поради това ищецът не е потребител, е несъстоятелно и влизащо в пряко
противоречие с легалното определение на понятието дадено, както в ОУ, така и в
ЗЕ.
От констативен протокол №
1202262/02.07.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 002204, 1.8.2- 005776, 1.8.3- 026090. Отразено е, че СТИ се
демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви показания
по дневна и нощна тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите извършили
проверката и двама свидетели.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен
протокол № 1588/28.06.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- 1.8.3- 026090,4кВтч. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 09.07.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 26090квтч.
за периода 03.07.2017- 02.07.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 03.07.2017- 02.07.2018г.
в размер на 26090квтч. за остойностяване,
на която е издадена фактура с № **********/11.07.2019г. за сумата от 4855,36лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
Въпросното СТИ е било
монтирано за отчита потреблението в имота на ищеца на 25.07.2016г., съгласно
изготвения КП № 1166263 при вписани нулеви показания единствено по първа и
втора тарифа.
От заключението на в.л.
инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без дистанционен отчет. Отчитането
на консумираната ел. енергия в битов обект се извършва по две тарифи и при
нормална работа, преминалата ел.енергия се визуализира на дисплея през
различните часови зони и се записва в съответните регистри. Констатациите на
БИМ са, че е установило наличие на ел. енергия по тарифа Т 3, която е върхова,
не се ползва за отчитане потребление на битови абоната и въпросният електромер
не е параметризиран да я отчита. Въпросното СТИ е било монтирано в обекта на
29.07.2016г. при вписани нулеви показания по първа и втора тарифа. Наличието на
данни по третата тарифа според в.лице се дължи на промяна в тарифната му схема
в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация, каквито е възможно да се извършат след монтажа му в обекта. Така,
измерена е била от СТИ цялата потребена ел. енергия от абоната, но част от нея
е записвана във въпросния невизуализиран регистър, съответно не е отчитана и
фактурирана.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 03.07.2017- 02.07.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват доказателства относно момента на
извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е резултат
на виновни действия на потребителя при положение, че по делото е наличен
протокол за първоначалния му монтаж, от който са видни показанията на СТИ към
него момент само по първа и втора тарифи. Когато се касае за договорна отговорност,
какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения, не
може да бъде презюмирана. Неясно е за какъв период и
в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. А щом се
позовава на реална доставка, то ответникът е следвало да докаже и периодът й,
доколкото той е част от основанието за получаване на дължимата цена. Начисляването
безспорно е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до
една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите
на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел.
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период
не по- дълъг от една година. В случая обаче е неясно кога е допусната грешката,
а изчисленията са направени на база общото количество разделено на дните
съдържащи се в отделните ценови подпериоди. Затова, ако и да е приложима
корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, то не е спазен реда за извършването й. Извън това,
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, защото тя предвижда
възможност за корекция при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не
е случаят по делото. Процесният електромер не е с
дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно
чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Няма данни и ответникът
да е изпълнил задължението си по извършване на периодични проверки изправността
на СТИ, на което е собственик. При дефицит на доказателства за виновно
поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството
за техническо измерване. В
чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът
на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично
доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата
на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 ПИКЕЕ
проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Следва
да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание,
защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016г. /обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите
като действащи разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да
регламентират възможните хипотези на извършване на корекцията, се явяват
недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват
ред за извършване на корекционната процедура. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на
чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 02.07.2018г.
Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях
обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ
и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя.
Предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена в ДТ в размер на 196,22лева за завеждане на делото и адв. възнаграждение
от 580лева по договор за правна помощ и съдействие. Така в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски от общо 776,22лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Р.В.Х.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 4855,36лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
03.07.2017г.- 02.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
„Георги Паскалев” № 2- втори етаж на къща, с абонатен № ********** и клиентски
№ **********, за което вземане е издадена фактура № **********/11.07.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.В.Х., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 776,22лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: