№ 42
гр. П. , 28.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария В. Милушева
като разгледа докладваното от Мария В. Милушева Гражданско дело №
20201720105074 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление: гр. П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Н.
И. Т., с адрес: гр. П., ул. „***, с които се иска да бъде признато в отношенията
между страните, че ответникът, в качеството си на наследник, дължи на
ищцовото дружество сумата от 2464,13 лева за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул. „***, от които:
главница в размер на 2137,32 лева за периода от 26.03.2014г. до 10.09.2019г. и
лихва за забава на месечните плащания в размер на 326,81 лева, начислена за
периода от 09.06.2014г. до 10.09.2019г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за които суми по ч. гр. д. № ***0г. по описа на Районен съд – П., е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират
се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството
му наследник на лицето И.Б.Б.в, съществува облигационно правоотношение
във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.
„***, е водоснабден. Посочва, че ответникът се явява задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените
канални такива, доколкото последния е наследник на починалия потребител –
1
И.Б.Б.в. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и
канализационни услуги, чиято стойност възлиза на сумата от 2137,32 лв.
Изяснява се, че от своя страна ответникът, в качеството си на наследник, не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена.
Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на
сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези
съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции.
В предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
пълномощника му адв. И.М. - ПАК, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва по основание и размер предявените искови претенции.
Оспорва твърдението, че ответника притежава качеството „потребител” на
предоставяните от ищеца услуги, респ. наличието на облигационно
отношение между страните. Релевира възражение за недължимост на
процесните вземания поради погасяването им по давност.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 1765 от 15.06.2020г. по ч. гр. д. № *** по
описа за 2020г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по
настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон
с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения
от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът
намира предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно
доказване съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с
ответника като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в
претендирания размер; че през процесния период е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се гр. П., ул. „*** и че през процесния период
2
ответникът, като наследник, е имал качеството потребител по смисъла на
Общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от
ОУ.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал.
7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия
на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от
ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2
от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези
услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - П..
С оглед горното, съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото с проекта на доклад по делото,
обявен за окончателен в съдебно заседание от 25.02.2021г.
В настоящия случай, ищецът претендира вземанията си от ответника в
качеството му на наследник на починалия И.Б.Б.в – титуляр на партидата,
разкрита при ищеца за процесния недвижим имот, поради и което за съда
възниква задължение да обсъди доводите и доказателствата, свързани само с
наведеното в исковата молба основание за дължимост на вземанията от
страна на ответника, а именно: качеството му на наследник. В тази връзка,
ищецът е представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
3
нот. дело № ***г. на нотариус И.И. – нотариус при ПРС, от което се
установява, че И.Б.Б.в и Р.М.Д. даряват процесния имот на внучката си Р. Т.
М., като запазват правото си на безвъзмездно ползване върху целия имот.
От приетите писмени доказателства се установява, че И.Б.Б.в е починал
***., оставяйки за наследници съпругата си Р.М.Д. и ответницата Н. И. Т..
Както се установи по – горе, обаче, преди смъртта си И.Б.Б.в и Р.М.Д. са се
разпоредили с процесния недвижим имот, дарявайки го на внучката си Р. Т.
М.. Въз основа на тази разпоредителна сделка, лицето Р. Т. М. е станала
пълноправен собственик на процесния имот.
Поради това, съдът намира, че ищецът не е доказал пасивната
материалноправна легитимация на ответницата, което води до липса на
необходимост от изследване на въпроса, досежно основателността на
исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както
в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ответника.
Същия е доказал такива в общ размер на 650.00 лева за адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, които и следва да му
се присъдят.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от
“Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Н. И. Т., с адрес: гр.
П., ул. „***, с които се иска да бъде признато в отношенията между страните,
че ответникът, в качеството си на наследник, дължи на ищцовото дружество
сумата от 2464,13 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул. „***, от които: главница в размер
на 2137,32 лева за периода от 26.03.2014г. до 10.09.2019г. и лихва за забава на
месечните плащания в размер на 326,81 лева, начислена за периода от
09.06.2014г. до 10.09.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които
4
суми по ч. гр. д. № ***0г. по описа на Районен съд – П., е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. И. Т., с адрес: гр. П., ул. „*** сумата от 650,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 0***0г. по описа на ПРС,
да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5