№ 8209
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20231110164686
по описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу И. Б. Х. и Е. П. Г. установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 3228,34 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до
окончателното изплащане, 307,80 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
09.02.2021 г. и 0,62 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2019 г. – 09.02.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „.... аб. №
65674, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
12113/2021 г. на СРС, 82 състав. Сумите се разпределят както следва: за И. Б. Х.: 3192,22
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, 307,80 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 09.02.2021 г. и 0,62 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. – 09.02.2021 г.; за Е. П. Г.:
36,12 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2017 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
1
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
В срока по чл. .. ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт от 20.02.1969 г., по силата на който ... е придобила
собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. „.. С Нотариален акт № .. от
17.10.1991 г. ... прехвърля на своя внук И. Б. Х. 4/6 от недвижим имот в гр. София, ... (бивша
„Орехова гора“), .., ет. 3, ап. 7. С Нотариален акт .. 05.03.2002 г. .. продава на И. Б. Х. 1/6 от
недвижим имот в гр. София, ж. к. „.. (бивша „..“), .., вх. .. От удостоверение за наследници
на ..., починала на 04.02.2002 г., е видно, че нейни наследници са Е. П. Г. (дъщеря) и .. (син).
В Удостоверение от ГИС София е посочено, че стар адрес – ул. „..“ № 57, .., е настоящ адрес:
ж. к. „ГГ.Д .., вх. А, Б и В. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона
между ответниците като потребители и топлопреносното предприятие е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект с абонатен № 65674, без да е необходимо изричното им приемане, при
следните квоти: 5/6 за И. Б. Х. и 1/6 за Е. П. Г..
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 4841,70 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумите за дялово разпределение възлизат на 10,44 лева.
Според ФДР в процесния имот за процесния период има 1 брой радиатор с ИРРО. На
03.12.2018 г. уредът е сменен с такъв с дистанционно отчитане. За периода с липса на достъп
2017/2018 г. на абоната е начислена служебна ТЕ по МСРС. По данни на ФДР ТЕ за БГВ за
процесния период е начислена по следния начин: 2017/2018 г. поради липса на достъп на
„брой лица“ 2 броя с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител; 2018/2019 г. по
показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота; 2019/2020 г. по показанията на 1 брой
водомер за топла вода в имота за 1 брой потребител.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за следните суми за главница:
3192,22 лева за И. Б. Х. и 638,44 лева за Е. П. Г.. След извършено плащане от страна на Е. П.
Г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение по отношение на нея в определена част и е
указал предявяването на иск за цялата сума, за която е издадена заповедта за изпълнение по
отношение на И. Б. Х. и за сумата от 36,12 лева – останала незаплатена главница за топлинна
енергия за Е. П. Г.. Доколкото исковата молба е предявена за сума, по-малка от
констатираната от вещото лице, то предявените главни искове следва да бъдат уважени в
пълен размер.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск срещу И. Б. Х. в
пълен размер, доколкото се установява дължимостта на претендираната от него сума в пълен
размер.
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от общо направени разноски: 141,47 лева -
държавна такса в исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза,
като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8
3
ГПК определя в размер на 50 лева. Дължимите разноски следва да бъдат разпределение
пропорционално на частите на ответниците, а именно: 367,89 лева за И. Б. Х. и 73,57 лева за
Е. П. Г.. Ответниците не са сторили разноски в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .... срещу И. Б.
Х., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че И. Б. Х. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3192,22 лева
– стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, 307,80 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 09.02.2021 г. и 0,62 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. – 09.02.2021 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж. к. „.... аб. № 65674, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 12113/2021 г. на СРС, 82 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .... срещу Е. П.
Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Е. П. Г. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 36,12 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „.... аб.
№ 65674, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
12113/2021 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА И. Б. Х., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на
367,89 лева.
ОСЪЖДА Е. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 73,57 лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4