Р Е Ш Е Н И Е
/ДОПЪЛНИТЕЛНО/
№101
гр. Каварна, 07.08.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Каварна, в публично заседание на седми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М. и в присъствието на
прокурора .................................., като разгледа докладваното от
съдията Гр.д. № 412 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 250 от ГПК.
С решение № 6/04.01.2019 г.
съдът е допуснал извършване на делба на основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 и сл. ЗН,
между М.С.С. и М.С.Т. върху СГРАДА с идент. ***.1, със ЗП 107 кв.м., брой
етажи: един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, изградена в ПИ с
идентификатор ***, по КК и КР на с. ***, общ. Шабла, одобрени със Заповед № РД
– 18-25/30.03.2006 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1 367 кв.м.,
находяща се в с. ***, общ. Шабла, ул.”В.” *, при делбени квоти 2/3 ид.ч. за М.С.С. и 1/3 ид.ч. за М.С.Т..
С молба вх. №
2528/09.07.2019 г. за отстраняване нередовности на искова молба, ищецът е
заявил, че претендира извършването на съдебна делба между страните и по отношение
на сграда с идент. ***.2, със ЗП 18 кв.м., брой етажи един, предназначение: селскостопанска
сграда, изградена в ПИ с идент. *** по КК и КР на с. ***, общ. Шабла.
Излага твърдения, че
посочената селскостопанска сграда е пристройка, която не може да бъде
самостоятелен обект на собственост, т.к. същата няма конструктивно и
функционално самостоятелен характер, за да е предмет на суперфиция, а е
допълващо застрояване, съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. Излага твърдения че
сградата е строена от дядо му през 50-те години на миналия век, свързана е с
къщата чрез вътрешна врата, но също има и самостоятелна външна врата. През
1969-*** год. е била разделена на две части, като година след това едната част
е използвана да се изгради баня и тоалетна, която е единствена за къщата.
В срока за отговор по реда
на чл. 131 ГПК, е депозиран отговор от ответника М.С.Т., която възразява срещу
включване в делбата на стопанската сграда, като твърди, че тя е нейна
собственост, придобита с нотариален акт за покупко-продажба № 163, том 3, рег.
№ 3563, дело № 484/23.11.2016 г. Твърди, че сградата е самостоятелен обект и
отговаря на нормативните изисквания за такъв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, намира от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба № 163/2016 г. по
описа на нотариус Й.П., на 23.11.2016 г. Е.Т.Т. е прехвърлила на М.С.Т.,
собствеността върху сграда с идент. ***.2, със застроена площ 18 кв.м., брой
етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда с адрес на поземления имот
с. ***, общ. Шабла, обл. Добрич, разположена в поземлен имот с идент. *** по КК
и КР на с.***.
От изслушаното в съдебно заседание заключение на
вещото лице Х.К. по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда
като компетентно изготвено се установява, че сграда с идент. ***.2 е сграда от
допълващото застрояване, която неправилно е отразена в КККР като
„селскостопанска”. Тя е построена на страничната регулационна линия между УПИ XI и УПИ Х в кв. 10 по плана на с. ***, общ. Шабла.
Сградата може да се определи като лятна кухня, допълващо застрояване съгласно
ЗУТ. В община Шабла не е открита преписка съдържаща документи за построяване,
узаконяване или търпимост на сградите. По смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ и чл.
70 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони сграда с идент. ***.2, е допълващо застрояване,
но може да бъде и обект на собственост, така както гаражите, работилниците,
обектите за търговия и услуги, представляващи допълващо застрояване (чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ), могат да бъдат продадени и да сменят собственика си. Процесната
сграда от допълващото застрояване е изградена в две съседни УПИ-та, разположени
свързано. При допускане на такова застрояване се изисква нотариално заверено
съгласие от собственика на съседния УПИ, но в случая, предвид обстоятелството,
че става въпрос за един и същи собственик (т.к. към момента на строителството
на двете УПИ-та са били един имот с един и същи собственик), заключението на
вещото лице е, че е налице такова съгласие, което води до търпимост на
сградата.
С оглед така установеното от фактическа страна съдът
намира, че сграда идент. ***.2, представляваща допълващо застрояване, също
следва да бъде допусната до делба между страните по делото, при посочените в
решението квоти. Горното следва от обстоятелството, че за изградените
несамостоятелни обекти - увеличена квадратура, тавански помещения и складови
помещения, изградени като допълващо застрояване се прилагат разпоредбите на чл.
97 и чл. 98 ЗС и те следват собствеността на главната вещ. На това основание в процесния
случай е налице възникнала съсобственост между страните върху сграда идент. ***.2,
представляваща допълващо застрояване към основната вещ - жилищната сграда с идент. ***.1.
Що се отнася до претендираните от ищеца разноски, то
следва да бъде отбелязано обстоятелството, че съдът е сезиран с иск за делба по
чл. 34 от ЗС, като разноски се дължат от страните, за които
искът е основателен съобразно стойността на дяловете им. Именно поради това, че
съгласно чл. 355 от ГПК, размерът на разноските зависи от стойността на
дяловете, които стойности са предмет на определяне във фазата по възлагане, то
искането за присъждане разноски по делото в първата фаза на делбеното
производство е неоснователно и не следва да се уважава.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание
чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл. 34 ЗС и чл. 69 и сл. ЗН, между М.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** и М.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, върху следния недвижим
имот: СГРАДА с идент. ***.2, със ЗП 18 кв.м., брой етажи един, предназначение: селскостопанска
сграда, изградена в ПИ с идент. *** по КК и КР на с. ***, общ. Шабла, одобрени
със Заповед № РД – 18-25/30.03.2006 г. на ИД на АГКК, целият с площ от
1 367 кв.м., находяща се в с. ***, общ. Шабла, ул.”В.” *, при делбени
квоти 2/3 ид.ч. за М.С.С. и 1/3
ид.ч. за М.С.Т..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………