РЕШЕНИЕ
№……/…… 2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На деветнадесети януари Година две
хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
4650 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.Ж.К., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление № 436а-389/19.10.2020год. на Директор ОД
на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
/ЗЗ/.
С жалбата се
сочи, че НП незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено. Твърди се, че
НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че
нормата на чл.209а от ЗЗ е наказваща и не е създаваща задължения за определено
поведение. На следващо място се изтъква, че към датата на издаване на НП е
действала нова заповед на министъра, отменяща цитираната в НП, поради което
била налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Алтернативно се сочи, че била
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. С тези и други аргументи се иска отмяната
на НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от
процесуален представител –адв.Т.Я., който поддържа
жалбата. По съществото на делото , адв.Я. моли за
отмяна на НП, на основанията посочени в жалбата, като излага и допълнителни
аргументи. Счита, че е наложено в
българската юриспруденция, че тези заповеди на Министъра на здравеопазването за
противоепидемичните мерки са нормативни административни актове, а не общи
административни актове и като такива следва да бъдат публикувани в Държавен
вестник, за да влязат в сила и да възпроизведат своите действия, които
законодателят предвижда. Счита, че са нарушени множество процесуални правила
при издаване на НП и че следва да
приемете, че е налице чл. 28 от ЗАНН. Използването на предпазни средства имало
за задача предпазването на околните лица от пренасяне на зарази. Мястото,
където на възз. бил съставен акт било Морската
градина на гр. Варна. От свидетелските показания станало ясно, че на това място
нямало струпване на хора и обществената опасност на това деяние била
ниска.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л.-А., която оспорва жалбата.
В пренията си по съществото на делото сочи, че заповедите на Министъра на
здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки са издават на
основание и в условията на чл. 73 от АПК, когато в случай на неотложност трябва
да се издаде общ административен акт за предотвратяване на нарушения свързани с
националната сигурност и обществения ред, както и за осигуряване живота и
здравето на имуществото на гражданите като в Закона за здравето е предвидено,
че тези Заповеди се публикуват единствено на страницата на Министерството,
респективно на страницата на Регионалните дирекции, поради което счита, че са
спазени изискванията за оповестяване на Заповедта. Не счита, че са налице
основанията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и отпадането на необходимостта на мерките
не следва да се счита като по-благоприятен закон в случая. Счита, че не е
налице и маловажност доколкото за подобни деяния законодателят е предвиден
конкурираща се наказателна и административно-наказателна отговорност и именно
по-ниската степен на обществена опасност обосновавала санкционирането по
административно-наказателен ред. Доколкото мерките касаели живота и здравето на
хората счита, че не може да се говори за маловажност на случая. Предвид
горното, моли НП да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 25.04.2020г.
св.А.И. била на работа като старши
полицай в ОД на МВР-Варна, група „Общинска полиция“. Тя изпълнявала служебните
си задължения по охрана на обществения ред на територията на Община Варна,
заедно със свой колега, като двамата патрулирали със служебен автомобил в Морската
градина на града. Около 09.00 ч ., на една от алеите в
градината, в районна на „Кривото дърво“,
полицейските органи забелязали две лица, които се разхождали по алеята без
поставени на лицата им предпазни средства за защита- маска или др.предпазно
средство, които да покриват носа и устата им. Щом видели полицейските органи
двете лица от мъжки пол се опитали да побягнат, но били заловени. На място бил
направен опит за установяване на самоличността на лицата, но поради отказ да
съдействат от тяхна страна, те били отведени в сградата на Второ РУ-Варна,
където била установена самоличността им. Едно от лицата заловени в Морската
градина без предпазни средства бил възз. Х.К..
При тези констатации , още същият ден св.И.
издала срещу възз.АУАН №7810/25.04.2020г. В него св.И.
посочила, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 25.04.2020г., около 09.00ч, в гр.Варна, Приморски парк, до „Кривото
дърво“ при преминаване на открито място, лицето не използва защитна маска или
друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява дадените с т.9 от Заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки“ Нарушението
било квалифицирано от актосъставителя по чл.209а вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на
въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива обаче не
постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва
да наложи санкция на възз. за това, че на
27.04.2020г. не е изпълнил Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълване
на Заповед №№ РД-01-124 от 13.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, с което е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви ,
защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна
записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването и Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото,
съдът кредитира показанията на св. А.И., която
е очевидец на нарушението и е съставила
АУАН. Същата с необходимата конкретика посочи фактите
имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото. Тези факти
не се оспорват от жалбоподателя.
Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй
като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка
по делото.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му
отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен
от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай към група „ОП“ при ОД на
МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г.
на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно
приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото
не се спори, а и видно от разпита на свидетелите И., същата е служител на ОД на
МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като старши полицай в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна.
Административно-наказателното
производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн.
- ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило
извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република
България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът
е издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., впоследствие отменена със Заповед №
РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 9 от посочената заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
за първи път и то за определен период – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е
въведена посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно
задължението за всички лица, които се намират на закрити или открити обществени
места, в това число паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти
и др. да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-263/14.05.2020
г, който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на самия издател,
първоначалната заповед и нейните изменения вече не съществуват в правния мир. Към
момента на съставяне на АУАН, обаче, Заповедите са създали задължения,
непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен
брой лица. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е предвидено, че всички
лица, които се намират на закрити или открити обществени места, в това число
паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. трябва да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, както и че заповедта е в сила от
12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително. В последствие със Заповед № РД-01-236
от 24.04.2020г. тази мярка е удължена до 13.05.2020г. включително. Т.е. към
дата 25.04.2020 г. когато възз. е установен без
предпазно средство, покриващо носа и устата в Морската градина на гр.Варна заповедта
е била действаща. Едва с изменение със Заповед №РД-01-239/26.04.2020 г.
Не се споделя
възражението, че процесните заповеди са нормативни
актове, както и че не са произвели действие поради това, че не са били
публикувани в Държавен вестник. Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., впоследствие отменена със Заповед №
РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на
основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от
Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното
с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от
нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие,
с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права,
свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се
издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. №
4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият
административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат
еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни
норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА
съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени
отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно,
той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е
конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че
всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това
число и процесните, който изрично позволява да се
издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване
на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на
здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота
и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ,
както и на страницата на Министерство на здравеопазването. По делото не е
спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет,
на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно
действие. Нещо повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със
съдържанието на заповедта и съответно с въведеното с нея задължение.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената
Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. е отменена със заповед от 14.05.2020 г.,
но тази отмяна принципно не се отразява върху отговорността на нарушителя,
който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна
задължение до неопределен кръг от лица – всички, които се намират в закрити или
открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата, да имат
поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа
и устата, в това число кърпа , шал . Като ОАА тя е имала ограничено действие
във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е
отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е
пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е
била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. Предвид
посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по
чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не
представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата
на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение Тълкувателно Решение № 2
от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което
е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е.
той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на
горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото
доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е
обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била
действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната. Отделно
от това в случая административнонаказателната
отговорност произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена
в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление
или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Съдът не споделя и виждането в жалбата, че нормата на
чл.209а от ЗЗ е само санкционна. Съгласно чл. 209а, ал.
1 ЗЗ, на което основание е санкциониран възз.,
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа
в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило.
Въпреки грното, съдът при
служебна проверка намира, че са допуснати процесуални нарушения при издаване на
НП. Административнонаказателното производство е
строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да извърши контрол за
законосъобразност.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът
достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна
на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В НП не са
изложени факти, от които да стане ясно защо АНО е посочил за дата на
нарушението 27.04.2020г. Това не става ясно и от доказателствата, събрани в
хода на АНП, нито в хода на съдебното производство. Видно от съдържанието на
АУАН, както и от показанията на актосъставителя, от
последния е прието, че нарушението е извършено на 25.04.2020г. Датата на
извършване на нарушението не може да се подразбира, предполага или извлича от някакви други обстоятелства.
Липсата на яснота относно времето и мястото на извършването на деянието,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Освен че е изрично
предвидено като задължителен реквизит на всяко наказателно постановление,
датата на извършване на административното нарушение е определящо и за
приложимия към момента материален и процесуален закон, в случая и за относимите заповеди на министъра на здравеопазването.
Посочването на дата на извършване нарушението е част от задължителния реквизит
на наказателното постановление съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
С АУАН на
въззивника е повдигнато обвинение за нарушение извършено на 25.04.2020г., а с
НП е възведено обвинение за нарушение извършено на 27.04.2020г. . Именно тази
дата /27.04.2020г./ АНО е приел като дата, на която възз.
не е изпълнил Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Тези
неясноти и противоречия, безспорно съставляват съществено процесуално
нарушение, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че
неяснотата относно съществения реквизит на НП – дата на нарушението винаги
съставлява съществено процесуално нарушение, защото пряко рефлектира върху
правото на наказания субект да разбере за какво деяние е обвинен по отношение
на датата на неговото извършване / в този смисъл Решение на АС-Варна по
к.н.а.х.д. № 3708 по описа на съда за 2015г., постановено по идентичен случай/.
Съдът,
намира, че в случая не се касае за техническа грешка, която може да бъде
преодоляна от съда посредством изменение на НП. Правораздаването и в частност
административното такова не би могло да почива на неясноти и предположения,
нито пък в разпоредбите на ЗАНН е познат институтът на техническата грешка. В
приложимия по препращане НПК, с последните му изменения е въведен институтът на
очевидната фактическа грешка /чл.248а от НПК , Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 05.11.2017 г. „ Отстраняване на очевидни фактически грешки в
обвинителния акт „/. По така въведения институт обаче, както теорията, така и
съдебната практика са категорични, че същият е приложим единствено за известни
технически неточности и пропуски, като грешки в имена, грешки в ЕГН на лицето,
което е обвинено. По отношение на този институт е запазено непоколебимото
становище, че същият е неприложим за съществени реквизити на ОА / в случая НП/,
какъвто безспорно е датата на извършване на нарушението /престъплението/. Тъй като НП е издадено за нарушение, за което
на практика няма повдигнато обвинение с АУАН, който поставя началото на АНП,
това съществено процесуално нарушение не би могло да бъде преодоляно от съда,
посредством изменение на НП. Ако би сторил това, съдът би подменил волята на
АНО и би ангажирал отговорността на въззивника за съвсем различно нарушение от
посоченото в НП. Пълното, точно и ясно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят и основно дата на извършване на нарушението
освен, че е задължителен реквизит на АУАН и НП, същата индивидуализира пряко
нарушението като такова, като непосочването й по ясен и категоричен начин,
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горното процесуално
нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма. Горното съставлява съществено процесуално
нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в
какво точно е обвинено –по линия на дата на нарушението, и съставлява
безусловно основание за отмяна на НП.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Допуснатото в хода на АНП процесуално нарушение, правещо
неясни обстоятелствата на нарушенията относно времето на неговото извършване
мотивира съда да отмени НП. Поради горното и съдът не намира за нужно да излага
аргументи относно приложимостта в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
На основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален
представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е
направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля
от съда.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 436а-389/19.10.2020год. на Директор ОД
на МВР Варна, с което на Х.Ж.К., ЕГН **********, адрес: *** е
наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: