Мотиви към присъда
№ 367 /27.09.2019 год.
постановена по НЧХД
№ 348/2019 г. на СсРС
Производството пред
РС Силистра е образувано по внесената тъжба от пострадалата Р.Д.Ж. ***
срещу
М.Т.Д., с ЕГН **********,
която е обвинена в
това, че на 02.02.2019 год. в гр.Д., е приписала престъпление на Р.Д.Ж. в
качеството и на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Д., при изпълнението на
функцията и на наблюдаващ прокурор по приключило досъдебно производство, с
твърденията и разпространени по телевизия „Канал 3“, предаването „Офанзива с Л.О.“,
че тъжителя чрез посредничеството на други лица е поискала и получила парични
средства за да разреши да се направи химичен анализ по делото-престъпление по
чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.т.2 и 3, във вр. с чл.147 ал.1 от НК.
Тъжителя не предявява
граждански иск.
В съдебно заседание
тъжителя Р.Д.Ж., чрез процесуален представител поддържа така повдигнатото
обвинение, анализира събраните доказателства. Счита обвинението за безспорно
доказано и пледира за постановяване на присъда без да конкретизира вида и
размера на наказанието което да се наложи на подсъдимата. Претендира и за
направените по делото разноски.
Преценката на съда
е, че подсъдимата М.Т.Д. е решила да не участва в съдебното производство. По
делото са проведени три съдебни заседания за които е своевременно призовавана,
като е уведомявана и за извършваните съдопроизводствени действия. Подсъдимата писмено
е възразила делото да се разгледа в Районен съд-Силистра, тъй като това е орган
на съдебна власт отдалечен от местоживеенето и. По въпроса за местната подсъдност, съда не се
е произнасял, поради обстоятелството, че с Определение № 58/ 23.04.2019 год. по
дело № 377/2019г. на ВКС, прекратеното
НЧХД № 188/2019 год. на Районен съд-Д. е било изпратено на РС-Силистра за
образуване и разглеждане по същество. Процесуалните правила предвиждат участие на
подсъдимия в съдебното заседание по обвинения за тежки по смисъла на закона
престъпления. Видно е, че обвинението повдигнато с тъжбата спрямо подс. Д., не
е тежко по смисъла на НК, поради което явяването й за участие в съдебното
производство не е задължително, което позволява провеждането му в нейно
отсъствие. По делото съда е допуснал да бъде оказана правна помощ на
подсъдимата, предвид основанията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК, и на чл.25, ал.1,
чл.23, ал.1 и чл.21, т.3 от Закона за
правната помощ. В съдебното производство М.Т.Д. се представлява от служебен
защитник. Процесуалния представител на подсъдимата като анализира
доказателствата, намира обвинението на тъжителя за недоказано, а освен това
счита, че с използваните изразни средства не е извършено приписването на
каквото и да е престъпление. Поради изложеното защитника пледира за
оправдаването на М.Т.Д..
Съдът след като взе предвид становищата на
страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за
установено от фактическа страна следното:
От 15.06.2012 год. тъжителката
Р.Д.Ж. работи в Окръжна прокуратура гр.Д., като изпълнява длъжността прокурор.
Посочения факт е доказан чрез приобщено по делото писмено доказателство,
каквото представлява завереното копие на акта и за встъпване в длъжност. В това
си качество Р.Д.Ж. осъществява предвидените по закон функции в наказателното
производство, сред които и да ръководи разследването и осъществява постоянен надзор
за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор. В
изпълнение на тази задача на принципа на случайния подбор по смисъла на чл.9 от
Закона за съдебната власт, чрез електронно разпределение е била
определена за наблюдаващ прокурор по ДП (досъдебно производство) № 786/2015г по
описа на Първо РУ МВР-Д., пр.пр. №925/32015г.на ОП-Д.. Разследването е
започнало по факта на престъпление по транспорта по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.
Вследствие на пътното-транспортно произшествие е починала С.М.П., дъщеря на М.Т.Д.. В хода на разследването не
е било повдигнато обвинение на никого, тъй като е прието, че за критичното
съприкосновение на моторните превозни средства другия участник Д.Н.Я.от гр.Б.
нямал вина. Ето защо с постановление от 29.07.2017г. прокурор Ж. на основание
чл.24, ал.1, т.4 НПК прекратила наказателното производство. Прокурорски акт е
бил подложен на съдебна проверка по частно
наказателно дело № 176/2017г. по описа на Окръжен съд-Д. и по въззивно частно
наказателно дело №294/2017г. по описа на Апелативен съд-Варна,като съдебните
инстанции са потвърдили постановлението на прокурора. Изложените обстоятелства се
установяват съвкупно от показанията на свид.П.Н., който в този период е бил
административен ръководител на Окръжна прокуратура –Д. и доброволно предаденото
от него постановление, с което се е произнесъл на 06.12.2017г..
М.Т.Д. и Р.Д.Ж.,***
не са се познавали до срещата им по повод наблюдаваното от прокурора досъдебно
производство. Подсъдимата,като майка на починалата вследствие на ПТП търсила
информация за хода на разследването. До
този момент между тъжителката и подсъдимата не е имало каквито и де е
взаимоотношения. В последствие контактите им са изцяло при изпълнение на
служебната дейност на Р.Ж. и при упражняване на разбирането за правата си от
страна на подсъдимата.
В края на 2017г.
пред свид.П.Н. в качеството му на окръжен прокурор на ОП-Д. в приемен ден се
явила подс.М.Т.Д.. Според свидетеля същата имала неприемливо поведение, като
упреквала прокурор Р.Ж., че е подменяла доказателства от досъдебното
производство, манипулирала е фотоснимки от фотоалбуми,подменяла е кръвна проба,
както и че са и искани пари за повторна кръвна проба. Свид.П.Н. реагирал
съобразно правомощията си и по правилата за дейността на прокуратурите.
Подсъдимата сезирала окръжния прокурор на гр.Д. писмено с молба. Свидетеля с
прокурорския си акт от 06.12.2017г. отказал да внесе предложение до ВКС или пък
да направи предложение пред Главния прокурор за възобновяването на
ЧНД№176/2017г. по описа на Окръжен съд Д..
Предвид настоящото
наказателно съдебно производство се налага извода, че отношението на подс.М.Т.Д.
към прокурор Р.Ж. не се е променило. Явно е, че с изявленията си подсъдимата е
продължила да злепоставя прокурора. М.Т.Д. е участвала в предаване на
национална медия, каквато е телевизия „Канал 3“. Явно заснетия в дома и
материал е излъчен на 02.02.2019 год.. Каса е се за предаването „Офанзива“ с
водещ Л.О.. Пред журналиста подс.М.Д., чрез разказа си запознава телевизионната
аудитория с обстоятелства свързани с прекратеното наказателно производство,
както и с дейността на тъжителя като прокурор. Р.Ж. като изгледала предаването
възприела следните твърдения на М.Т.Д.: „Адвоката казал на П., че прокурор Ж.
иска пари за да разреши да се направи химичен анализ…Казвам Плами ти даде
ли…Ами бабо дадох.И викам сигурно тъй трябва, де да знайме ние не сме юристи… П.
може да го докаже. Питах П. колко даде… Питах го една заплата стигна ли, а …
вика и отгоре.Така и не ми каза колко…“. Тези думи тъжителката засегнали
тъжителката, тъй като преценила, че с тях и се приписва престъплението подкуп.
По делото съда, на
основание чл.159, ал.1 от НПК е изискал от представляващите или
управляващите „ЕЛИТ МЕДИА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
гр. София, като доставчик на медийната услуга- телевизия „Канал 3“ да
предадат за прилагане по делото запис от
предаването „Офанзива с Л.О.“ излъчено на 02.02.2019 год., в частта му с
участието на М.Т.Д. ***. Управителя на дружеството е предал диск, формат:DVD+R DATA/VIDEO maxell със запис на материала от исканото
предаването. Електронния носител на информацията е бил приет като веществено
доказателство по делото. При извършения в съдебно заседание оглед в който се
прегледа съдържанието на диска се установи наличието на един записан файл-
20190202_OFANZIVA_5 02.02.2019 19:06 Movie clip
3 647 898 КВ. Каса е се за видеозапис на предаването „Офанзива“,
който е с времетраене 25 минути. Изявленията на подс.М.Т.Д. в 10:12 до 10:30
минута, както и 10:35 до 11:10 минута на записа от предаването потвърждават
предявеното с тъжбата обвинение. Безспорно е, че подсъдимата е изрекла така описаните думи. В случая
твърденията на подсъдимата са разпространени чрез излъчването им в телевизионно
предаване по телевизия „Канал 3“.
Свид.П. *** е
вдовец, съпруг на починалата при възникналото ПТП С.М.П.. С показанията си
свидетеля опровергава изявленията на своята тъща - подс.Д.. Никога пред
подсъдимата свид.П.П. не е казвал, че прокурор Ж. чрез посредничеството на
адвоката им е искала парични средства, за да разреши да се извърши повторно
химично изследване на кръвна проба за алкохол, по наблюдаваното от нея
досъдебно производство. Никога не са му искани пари за да се предоставят на
прокурора. Дори за ползваните адвокатски услуги не е заплащал възнаграждение.
Нещо повече свидетеля излага и други неистини изречени от подсъдимата в
предаването излъчено по „Канал 3“. Поради
изложеното разпространените твърдения на подс.Д., чрез възпроизвеждането на
диалог между зет и със защитник, че прокурор Р.Ж. е искала пари за да разреши
да се направи химичен анализ, не е истина.
При така установените факти от правна страна могат да се
направят следните изводи:
Твърденията на подс.М.Д. няма как да не се окачествят като
клеветнически в онази форма в която на пострадалият е приписано извършването на
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Описването от
подсъдимата на конкретните действия осъществени от прокурор Ж., обективно
представляват данни за основните характеристики на извършено престъпление,
макар същото да не е било юридически формулирано, нито да е било и пълно
индивидуализирано. В случая клеветническите твърдения са изнесени не като
установени от самата подсъдима, тъй като на собствените си твърдения е придала
вид на други преживявания, тези на свид.П.П., тоест да се представят за чуждо
изказване, което тя само възпроизвежда чрез разказа си пред интервюиращият я. Няма
как описаното от подсъдимата за уж извършените действията от тъжителката от
фактическа страна да не може да се подведат под квалификацията на деянието
подкуп, тъй като Р.Ж. е прокурор- длъжностно лице, което поискало и приело дар-
заплата и повече, тоест над 600-700 лева, която не му се следва, за да извърши
действие по служба, като разреши да се извърши химичен анализ на кръвна проба.
С гласно доказателство, показанията на
свид.П.П. безспорно е установено, че в обективна действителност в недалечното
минало не се е случило описаното от подс.
М.Д..
В тази част от изказването си пред журналиста
подсъдимата не прави някакви съждения, не е отправила критика към
тъжителката в качеството и прокурор в ОП-Д., а единствено и е приписала
престъпление.
В случая подс.М.Д.
в устна форма е приписал престъпление на пострадалата, и то в качеството и на
длъжностно лице по повод изпълнение на службата и, на функциите и. Клеветата е
доведена до знанието на по-широк кръг хора, тъй като е разпространена чрез
телевизия „Канал 3“.
Каса е се за
умишлено престъпление в случая- клевета, и то в частния случай когато на
пострадалата е приписано извършването на корупционно престъпление. Подсъдимата е
съзнавала, че приписва престъпление на Р.Ж., както и че въпросните
обстоятелства на които се основа нейното твърдение са неистински. Безспорно
доказателствата налагат извода, че умисъла и при извършване на престъплението е
пряк.
Престъплението е
довършено с факта на умишленото приписване на престъпление. Противоправността на извършеното не е изключена от
обстоятелството, че през призмата на болката и страданието, на мъката на
майката преживяла починалото си дете, са направени клеветническите твърдения.
С твърденията си
подсъдимата умишлено е унижила честта на прокурор Р.Ж., тъй като е засегнала
нейното достойнство. Един от върховните принципи намерил защитата в правната
уредба е достойнството на личността.
Освен в международните актове, защитата достойнството на човешката личност у
нас е регламентирано в Конституцията на Р.България. Държавата се е задължила да
гарантира правото на защита на всеки срещу посегателствата които накърняват
човешкото му достойнство. Една от гаранциите в този смисъл е предвидената
наказателната отговорност за клевета. Доброто име на тъжителя в обществото,
както и обществена оценка за личността му са били засегнати от деянието на
подсъдимата.
Явно е, че изявленията
на М.Т.Д. пред свидетеля П.Н. в качеството му на Окръжен прокурор на гр.Д. не
са в обхвата на частното обвинение, поради предвидените срокове в които да се
реализира наказателната отговорност по този род производства. Обстоятелствата
свързани с тяхното излагане са от значение за преценката на настойчивостта с
която подсъдимата е действала за уронването на честа и достойнството на
прокурора. В случая няма как да не се направи извода, че и всяко търпение си
има своите граници. Прокурора безспорно е публична личност, но все пак не е
длъжен винаги да премълчава случаите на посегателства срещу собственото му
достойнство, още повече когато са разпространени чрез телевизия и са станали
достояние на множество хора. Предвид изложеното преценката на съда е за
неоснователността на възражението на защитата, за обстоятелства извън обхвата
на конкретното по тъжбата обвинение.
Предвид всичко гореизложено от фактическа и
правна страна съдът достигна до единствено възможния извод, че подс. М.Т.Д. е
извършила престъпление чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.т.2 и 3, във вр. с чл.147
ал.1 от НК, тъй като на на 02.02.2019 год. в гр.Д., е приписала престъпление на
Р.Д.Ж. в качеството и на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Д., при
изпълнението на функцията и на наблюдаващ прокурор по приключило досъдебно
производство, с твърденията и разпространени по телевизия „Канал 3“,
предаването „Офанзива с Л.О.“, че тъжителя чрез посредничеството на други лица
е поискала и получила парични средства за да разреши да се направи химичен
анализ по делото-престъпление.
По реализация на
наказателната отговорност:
Съда намери, че са
налице материално правните предпоставки за приложението на чл.78а от НК, тоест
за извършеното М.Т.Д. следва да бъде освободена от наказателна отговорност,
като и бъде наложено административно наказание.
За престъплението се предвижда наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет
хиляди лева и обществено порицание. Лицето до настоящия момент не е било
осъждано (реабилитацията е заличила последиците от осъждането в миналото), не е
освобождавано от наказателна отговорност по реда на Глава осем, Раздел четири,
от Общата част на НК. От престъплението
не са причинени
имуществени вреди. Ето защо съда прецени, че не са налице законови пречки
подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, което в НК е посочено по вид- „Глоба”. По отношение
на размера и, както и с оглед постигане целите на наказанието, съда прецени, че
следва определянето на минимална санкция по чл.78а от НК- глоба в размер на
хиляда лева. Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно
минало, подсъдимата е пенсионер, постоянното състояние на мъката по загиналото
дете.
Съдът
осъди подсъдимият М.Д. да заплати направените от частния тъжител разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 189, ал.3
от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: