Решение по дело №1753/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 269
Дата: 2 април 2025 г. (в сила от 10 април 2025 г.)
Съдия: Мина Мумджиева
Дело: 20251100201753
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова
при участието на секретаря Виктория Тр. Х.ва
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20251100201753 по описа за 2025 година
на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС)
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение по дело № BH-
GS/03/246000212933/24, издадено на 13.11.2024г. от несъдебен орган на
Република Австрия - областна администрация „Гюсинг“
(BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING), влязло в сила на 03.12.2024г. по
дело за налагане на финансови санкции срещу Д. И. П. - български
гражданин, роден на ****г. в гр. Свищов, с последен известен постоянен и
настоящ адрес в гр. София, район Витоша, ул. «****» № 21А, с ЕГН
**********, с което е признат за виновен по обвинението за извършено
административно нарушение – за това, че на 08.08.2024г в населено място в
Република Австрия, Никелсдорф, на Източната магистрала А4, на 61,950 – ия
километър в посока към Унгария при управление на моторно превозно
средство с рег. № СВ **** ЕА нарушил правила за движение по пътищата за
движение, като превишил максимално допустимата скорост от 80 км/ч със 17
км/ч, поради което и на основание Codice della strada austriaco (StVO) i.V.m.
legge austriaca sulla protezione da immissioni - aria (IG-L) ; § 98, ал.1 от Закона
за движение по пътищата от 1967 г., обн. Във Федерален вестник Nr.
1
267/1967, изменен с Федерален вестник Nr. 80/2002 във връзка с § 58 ал.1 т. 2,
б.“е“ на Наредбата за прилагане на Закона за движение по пътищата от 1967г.,
на основание Наредба за прилагане на Закона за движение по пътищата от
1967г., обн. във Федерален вестник № 399/1967г., изменена във Федерален
държавен вестник ІІ № 161/2021г.;§ 134, ал.1,т.1 и т. 2 от Закона за движение
по пътищата от 1967 г. – Закон за движение по пътищата от 1967, обн. във
Федерален държавен вестник Nr. 267/1967 , изменен във Федерален държавен
вестник І, Nr. 35/2023 му е наложено административно наказание глоба в
размер на 80 (осемдесет) евро в левова равностойност към 13.11.2024г. в
размер на 156, 47 (сто петдесет и шест лева и 47 стотинки).
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на
делото в размер на 60,00 (шестдесет) лева остават в тежест на Република
България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми за признаването на финансовата санкция компетентният орган на
издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщението му пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение по н.ч.д. 1753/2025г.
по описа на СГС, НО, 10 състав
Производството е по чл.32, ал.1 вр. с чл. 16, ал.1 –ал. 8 от по Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е във връзка с постъпило уведомление от областна
администрация „Гюсинг“ (BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING) на
Република Австрия, придружено с удостоверение по член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции (Рамковото решение), изменено с
Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009г. за изменение на
рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР
и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се
насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения,
постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния
процес, респективно по чл. 4, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като удостоверението
е издадено въз основа на решение на несъдебен орган на Република Австрия –
началник на Областна администрация „Гюсинг“
(BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING), Република Австрия,
постановено по отношение на българския гражданин Д.И.П., с което е
наложена финансова санкция в размер на 80 евро за нарушение на правила за
движение по пътищата.
Засегнатото с финансова санкция лице е с регистриран постоянен и
настоящ адрес на територията на гр. София, поради което и на основание
чл.31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС делото е подсъдно на Софийски градски съд.
В производството пред съда прокурорът изразява становище, че съдът
следва да се произнесе с решение, с което да се признае удостоверението,
издадено от страна на Република Австрия за налагане на финансова санкция и
да изпрати съобщение до НАП във връзка с нейното изпълнение.
Засегнатото с финансова санкция лице, нередовно призовано, не се явява.
Въз основа на приложени по делото справки е установено, че на 09.12.24г. е
напуснал пределите на РБ, без данни да се е завръщал в страната (л.77-л.79),
както и че на известния по делото постоянен и настоящ адрес въобще липсва
жилищна сграда, годна за обитаване.
Защитата на засегнатото лице - осигурена с участието на адв. Г. счита,
че съдът следва да признае издадения от Република Австрия акт за налагане
на финансова санкция. В съдебно заседание са наведени доводи, че не са
налице формални основания за отказ.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на чл.10, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС (относно
приложимия закон), по чл.30 от с.з. (относно условията за признаване и
изпълнение), чл.31 от с.з. (относно подсъдността), чл.35 от с.з. (основанията за
отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл. 36, вр. с чл.22 от с.з.
(процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в
производство по реда на чл.16, ал.1 - 8 от ЗПИИАКОРНФС), намира за
установено следното.
Д.И.П. е български гражданин, роден на ****г. в гр. Свищов, с последен
известен постоянен и настоящ адрес в гр. София, район Витоша, ул. «****» №
**, с ЕГН **********. Срещу него от издаващата държава по дело № BH-
GS/03/246000212933/24 за налагане на финансови санкции е постановено
1
решение, издадено на 13.11.2024г. от несъдебен орган на Република - от
Областна администрация „BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING“,
Република Австрия. Решението е влязло в сила на 03.12.2024г., като със
същото на българския гражданин е била наложена финансова санкция в
размер на 80 евро. С посоченото решение Д.П. е признат за виновен по
обвинението за извършено административно нарушение на територията на
издаващата държава – за това, че на 08.08.2024г. в населено място в Република
Австрия, Никелсдорф на Източната магистрала А4, на 61,950 – ия километър в
посока към Унгария при управление на моторно превозно средство с рег. №
СВ **** ЕА нарушил правила за движение по пътищата за движение, като
превишил максимално допустимата скорост от 80 км/ч със 17 км/ч, поради
което и на основание на разпоредби от нормативни актове на издаващата
държава Codice della strada austriaco (StVO) i.V.m. legge austriaca sulla
protezione da immissioni - aria (IG-L); § 98, ал.1 от Закона за движение по
пътищата от 1967 г., обн. Във Федерален вестник Nr. 267/1967, изменен с
Федерален вестник Nr. 80/2002 във връзка с § 58 ал.1 т. 2, б.“е“ на Наредбата
за прилагане на Закона за движение по пътищата от 1967г., на основание
Наредба за прилагане на Закона за движение по пътищата от 1967г., обн. във
Федерален вестник № 399/1967г., изменена във Федерален държавен вестник
ІІ № 161/2021г.;§ 134, ал.1,т.1 и т. 2 от Закона за движение по пътищата от
1967 г. – Закон за движение по пътищата от 1967, обн. във Федерален
държавен вестник Nr. 267/1967 , изменен във Федерален държавен вестник І,
Nr. 35/2023 е наложено посоченото по-горе административно наказание. За
издаденото решение и наложената с него финансова санкция засегнатото лице
е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен представител, вкл. и относно правото си да обжалва
решението и сроковете за това. В този смисъл е налице отбелязване в б. „з“,
т.2, б.“б“ от удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение.
Съдът констатира, че липсва каквото и да е отбелязване в б. “з“, т. 3 от
удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, нито се твърди
заинтересованото лице да се е явило лично на съдебен процес, вследствие на
който е постановено решението (б. „з“ т.3.1.). По изложените съображения
съдът приема за установено, че посочените хипотези са неотносими и съдебен
процес не е бил проведен, като решението на несъдебния орган, чието
признаване и изпълнение се иска, е било постановено в закрито заседание на
компетентния административно-наказващ орган.
Съдът намира, че са налице основанията за признаване и привеждане в
изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на
Република Австрия - членка на ЕС за извършено административно
нарушение на правилата за движение по пътищата. На засегнатото лице е
наложена финансова санкция от акт, който представлява решение по смисъла
на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС. По изложените съображения съдът
намира, че липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от
признаване и изпълнение на решение, с което се налага финансова санкция.
Актът на административно-наказващият орган по чл.31, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС (в превод на български език) е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по
силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и
конфискация. Въз основа на посоченото по-горе решение е издадено
2
удостоверение по чл.4 от Рамковото решение, като същото съответства на
утвърдения образец (чл.4, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението
съдържа необходимата идентификация за издаващия орган, като не се оспорва,
че е издадено от компетентен орган на Република Австрия (чл. 4, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС).
Изпълнено е изискването съдържанието на удостоверението по чл.4 от
Рамковото решение да бъде преведено на български език (чл.5, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е било
администрирано от издаващата държава при липсата на превод относно
наименованието на приложимите правни разпоредби. Отделно от това, само и
единствено на немски език в удостоверението са посочени и детайлите от
описанието на населеното място, където се твърди да е извършено
нарушението (б.“ж“, т.2 удостоверението по чл.4 от Рамковото решение).
Настоящият съдебен състав счита че нарушението относно пълнотата на
превода не е съществено, а отделно от това е напълно отстранимо в
производството пред съда. Липсата на превод по посочените по-горе части от
удостоверението би могло да бъде от значение само ако засяга изискването по
чл.35, т.1, пр.2 от ЗПИИАКОРНФС. В настоящия случай, без съмнение с
деянието, за което е издадено удостоверението по чл.4 от Рамковото решение,
са нарушени разпоредби, които регламентират поведение за движение по
пътищата, в какъвто смисъл се съдържа изрично отбелязване в б.“ж“, т.3 от
удостоверението. Ето защо съдът приема, че дори и при наличния превод не е
налице невъзможност да се установи вида и правната квалификация на
нарушението, за което е издадено удостоверението по чл. 4 от Рамковото
решение. Без съмнение деянието е извършено на територията на Австрия (л.5,
СП) и този основен релевантен за изхода на делото факт е удостоверен от
издаващата държава превод на български език. Отделно от това, за да
обезпечи процесуалните права на засегнатото с финансова санкция лице,
съдът назначи превод от немски на български език и на обсъдените по-горе
части от удостоверението, които съответстват на текста на решението.
Наличният превод не променя нито извода, че се касае за нарушение на
правила за движение по пътищата, нито извода за мястото на извършване на
нарушението. Наличието на яснота по този въпрос е напълно достатъчно да
обезпечи процесуалните права на засегнатото лице, включително и правото му
да разбере за какво деяние е било издадено съответното решение.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че информацията за мястото
на извършване на процесното административно нарушение може да се
извлече от пълния текст на удостоверението, от назначения от съда
допълнителен превод и е достатъчна, за да се приеме, че то отговаря на
изискванията по чл.35, т.1 ЗПИИАКОРНФС. Отделно от това, съдът на
изпълняващата държава не е оправомощен да проверява правилността на
решението, респективно и правилната правна квалификация на описаното в
него административно нарушение, поради което отбелязването в
удостоверението на случай, при който двойна наказуемост не се изследва.
Удостоверението е пълно и в тази част, в която засяга въпроса за мястото
на извършване на процесното нарушение. Достатъчно е да се установи, че
според актовете на издаващата държава нарушението на правилата е
извършено именно на нейната територия (по арг. от предвиденото в
ЗПИИАКОРНФС факултативно основание за отказ по чл.35, т.5, б.“а“ и
б.“б“). В настоящия случай е налице превод на български език на основния
факт, свързан с местната подсъдност на твърдяното нарушение. Това е така,
тъй като в б.“ж“, т. 2 от удостоверението по чл.4 от Рамковото решение се
твърди, че нарушението на правила за движение по пътищата е извършено в
3
Австрия (л.5, СП). Относимите към въпроса за мястото на извършване на
деянието разпоредби в ЗПИИАКОРНФС, вкл. и чл.32, ал.2 ЗПИИАКОРНФС
не въвеждат изискване за детайлно описание на населеното място, в което се
твърди, че е извършено процесното нарушение. Достатъчно е да няма
съмнение, че това населено място е част от територията на издаващата
държава. В настоящия случай няма никакво съмнение, че това е точно така.
Аргумент в тази насока се извлича и от факта, че решението е издадено от
орган, чиято местна компетентност е обвързана именно с територията на
издаващата държава, а именно областна администрация „Гьосинг“ в
Република Австрия (BEZIRKSH AUPTMANNSCHAFT GÜSSING).
Следователно, дори и да се приеме, че липсата на превод от немски на
български език на точното описание на населеното място води до известна
непълнота на удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, то в настоящия
случай с оглед направените по-горе уточнения съдът приема, че не се касае за
такова засягане на съдържанието на удостоверението, което да се счита, че
води до непълнота по смисъла на чл. 35, т.1 ЗПИИАКОРНФС и внася
съмнение дали административно-наказващият орган на издаващата държава
действително се е произнесъл в рамките на своята местна компетентност.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че е налице пълно
съответствие между решение по дело № BH-GS/03/246000212933/24 от
13.11.2024г. и удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, както и че е
налице достатъчна информация, за да се извърши преценка дали е налице
факултативно основание за отказ по чл.35, т.5, б.“а“ и б.“б“ ЗПИИАКОРНФС.
На следващо място, налице са основанията за признаване и привеждане в
изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на
Република Австрия и поради факта, че засегнатото с финансова санкция лице
е с установена самоличност. По делото са известни неговите имена,
народност, дата на раждане, както и последният регистриран на територията
на РБ постоянен адрес, който съвпада с адреса, посочен в б.“е“, т.1 от
удостоверението по чл.4 от Рамковото решение.
От приложените доказателства относно предмета на делото, за което
българският гражданин е санкциониран с глоба, е видно, че се касае за
административно - наказателно производство, проведено срещу него от
компетентен орган на издаващата държава с оглед осъществен от него състав
на нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по арг.
от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС изследването на двойна наказуемост не
се изисква. Съгласно текста на удостоверението с оглед воденото
административно- наказателно производство размерът на финансовата
санкция възлиза на 80 евро и нейната левова равностойност възлиза на 156,47
/сто петдесет и шест лева и 47 стотинки/. Следователно във връзка с размера
на наложената финансова санкция не са налице факултативните основания за
отказ, предвидени в разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗПИИАКОРНФС.
Съдът е изследвал и обстоятелството дали лицето разполага с
имущество, което да послужи за изпълнение на финансовата санкция.
Наличието на имущество на територията на изпълняващата държава съгласно
чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС е едно от самостоятелно предвидените
условия за признаване на решението, с което орган на държава членка е
наложил финансова санкция. Това условие може да е изпълнено
самостоятелно, както самостоятелно може да бъде установена всяка една от
другите предвидени в закона материално-правни предпоставки, изброени
изчерпателно в разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, а именно
засегнатото лице да притежава имущество, да получава доходи, да има
местоживеене или обичайно местопребиваване на територията на
4
изпълняващата държава. В настоящия случай връзката на санкционираното
лице с територията на РБ е установена, от една страна въз основа на факта за
завръщането му на територията на РБ при сравнително кратки интервали от
време, което е индиция за обичайно местопребиваване в изпълняващата
държава. Фактът на периодично завръщане на засегнатото с финансова
санкция лице на територията на РБ, ценен комплексно и с останалите
обсъдени по-горе доказателства, свързани със закупуването на подлежащо на
регистрация ремарке през март 2025г., води до извод, че обичайното
местопребиваване на Д.П. на територията на изпълняващата държава е
установено достатъчно убедително, независимо от многобройните
регистрации на пътувания в чужбина. От друга страна, е установен фактът, че
засегнатото с финансова санкция лице притежава имущество на територията
на РБ, като извод в тази насока се обосновава от приетата като доказателство
по делото справка от КАТ – СДВР за регистрирана собственост на превозни
средства. Всичко изложено по-горе води до извод, че засегнатото лице не е
прекъснало трайно и необратимо връзката си с изпълняващата държава.
Обективно липсват и останалите основания на отказ от признаване и
изпълнение по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. И това е така, тъй като
удостоверението по чл.4, ал.1 от с.з. съдържа всички необходими реквизити и
съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата
държава. По делото не са ангажирани доказателства за същото деяние срещу
осъденото лице да е постановено и приведено в изпълнение друго решение за
налагане на финансова санкция. Не е изтекла давността за ангажиране на
административно-наказателната отговорност съгласно чл.82, ал.1, б. „а” от
ЗАНН, която изисква да са минали две години и започва да тече, считано от
влизане в сила на акта за налагане на финансова санкция. В настоящия
случай, считано от 22.08.2024г. (датата на влизане в сила на решението),
давностният срок за изпълнение на финансовата санкция, не е изтекъл.
Липсват доказателства за наличието на имунитет или привилегия на
българския гражданин по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо. В конкретния случай решението не
се отнася за деяние, извършено извън територията на издаващата държава,
постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателство е
наказателно отговорно. От текста на приложеното удостоверение е видно, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава
за воденото срещу него административно-наказателно производство относно
правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване.
Единствените обстоятелства, от които може да черпи права осъденото за
административно нарушение лице, е фактът, че съгласно удостоверението не е
налице отбелязване да се е явило лично в съдебен процес. От друга страна
обаче в удостоверението по чл.4 от Рамковото решение не е отбелязана и
другата възможна алтернатива – да не се е явило на съдебен процес (б. „з“, т.3
от удостоверението по чл.4 от Рамковото решение). По изложените
съображения съдът приема за установено, че се касае за административно –
наказателно производство, което е било проведено само и единствено пред
административно-наказващия орган и при което е издаден акт, с който се
налага процесната санкция. Според съдържанието на удостоверението не се
установява спор относно тази санкция да е бил пренесен пред съд на
издаващата държава, доколкото не се съобщава този акт да е бил обжалван.
Ето защо, от съществено значение в настоящия случай е фактът на
отбелязване по б. „з“, т.2, б.“б“, че лицето е било уведомено за решението, за
правната възможност да го обжалва и сроковете за това (л.6, СП). По
изложените съображения съдът прие за установено, че са изпълнени
5
условията на чл.35, т.10, б. „в“ ЗПИИАКОРНФС (лицето не е поискало
повторно разглеждане и обжалване в предвидения за това срок, като е било
уведомено предварително за тази процесуална възможност), което също е
аргумент за липсващи основания съдът да се произнесе с отказ. Съдът счете,
че с процесуалното си поведение засегнатото с финансова санкция лице
поначало обективира липсата на интерес от участието си в производства по
оспорване на санкцията, тъй като съгласно удостоверението по член 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР е било уведомено за правото си да обжалва
решението, но липсват данни да го е упражнило. Отделно от това, засегнатото
с финансова санкция лице е променило последния известен по делото адрес,
без данни за регистрация на нов адрес, с което само е ограничило възможните
способи да бъде уведомявано в случай на образувани срещу него съдебни
производства. С оглед изложеното съдът приема за установено, че не е било
засегнато правото на засегнатото лице да участва лично в административно –
наказателното производство, което се е развило пред компетентния орган в
Република Австрия.
С оглед изложеното и на основание на основание чл.31, ал.3 вр. с чл.15,
ал. 5, чл.30, ал.3, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 ЗПИИАКОРНФС съдът
постанови признаване и приемане на изпълнение решение по дело № BH-
GS/03/246000212933/24, издадено на 13.11.2024г. от несъдебен орган на
Република Австрия - областна администрация „Гюсинг“
(BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GÜSSING), влязло в сила на 03.12.2024г.
срещу българския гражданин Д.И.П., с което му е наложена финансова
санкция в размер на 80 евро. Съобразно фиксирания курс на еврото към
българския лев, към момента на постановяване на решението левовата
равностойност на тази сума възлиза на 156,47 /сто петдесет и шест лева и 47
стотинки/.
Не са налице основанията на чл.33 вр. с чл.17 от ЗПИИАКОРНФС за
приспадане равностойността на финансовата санкция при изпълнение. И това
е така, тъй като не са представени доказателства за цялостно или частично
изпълнение на задължението.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС разноските по водене на
делото, свързани с явяване и участие на служебен защитник, независимо от
размера, който ще бъде определен от НБПП, остават в тежест на Република
България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИАКОРНФС съдът постанови
незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за
признаването на финансовата санкция.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.
6
Съобщи за изтекли лични данни