Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство п очл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Е ОН Б. П. срещу решение № 4/3.1.2011г. постановено по гр. д. №416/2010г-. по описа на Районен съд-гр.В. Т., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателя против Х. К. Я. установителния иск по . В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, поради противоречие с материалния и процесуалният закон. Като аргумент в подкрепа на тези доводи се сочи, че законът не задължава енергоснабдителното дружество да установява периода, за който се твърди, че е налице неправомерно ползване на електроенергия. Предвид тези доводи, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция. В срока по от въззиваемият Я. е постъпил писмен отговор по жалбата, като се аргументира правилността на атакуваното решение и се моли съда същото да остане в сила. . Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от страна с право на обжалване, в рамките на преклузивния срок, визиран в закона, и срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите. За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивната инстанция направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства. Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание за признаване за установено по отношение на дружеството - жалбоподател, че ответник жалба не му дължи сумата от 973,30 лв., представляваща неплатена електрическа енергия за периода от 17.1.2009г. до 15.7.2009г. По делото няма спор за факти: Ищецът в първоинстанционното производство е потребител на електрическа енергия на сочения в нея адрес. Няма спор и по въпроса, че служители на ответното дружество са констатирали неправомерно ползване на енергия, подменили са измерващото устройство и въз основа на направените констатации са начислили за плащане на исковите суми. На 252796/15.7.2009г. година е съставен протокол, в който срещу подпис на ищеца служители в ответното дружество са подменили електромера, отчитащ доставяната електроенергия. На демонтираният електромер е направена експретиза, която е установила, че е налице вътрешно вмешателство в измервателната част на уреда. Поради това на основание чл. 38 ал3 т 1 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция за 180 дни назад от датата на констатирано неправилно отчитане и за което е съставен съответен счетоводен документ дебитно известие от 14.12.2009г. Като ищецът е предявил отрицателен установителен иск, че не дължи тази сума. С атакуваното решение ВТРС е уважил така предявеният иск. При гореустановената факт. обстановка, се налагат следните правни изводи: Въззивната инстанция споделя основателния извод на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се доказва безспорно, че абонатът-ищец дължи на електропреносното дружество горепосочената сума, тъй като не е точно установен периода на разместване на материални блага , въпреки, че е налице съответна памет на измервателното устройство. Като потребител ответник жалба се намира в договорни отношения с дружеството-въззивник, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на . Отношенията между страните се уреждат от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителни мрежи, като ВТОС споделя извода на ВТРС, че тези общи условия са задължителни за страните, тъй като е изпълнено условието чл.98 а ал 3 и чл. 98 бал 3 от ЗЕ, тъй като са публикувани в един централен и един местен вестник -в-с Репортер и в-к Янтра. Към мотивите на ВТРС , ВТОС развива нови на база решение на ВКС № 189 по т.д 39/2010, издадено по реда на чл. 290 от ГПК. Въпреки ,че същото не е задължително за настоящата инстанция, тъй като неговата цел е да отстрани противоречивата практика на съдилищата, настоящата инстанция намира, че следва да приложи мотивите на това решение. Първото, което отбелязва това решниее, че измервателното устройстов съгласно нормата на чл. 120 ал 1 от ЗЕ е собственост на дружеството, поради което същото следва по- често да следи за неговата изправност. Като в случаите, когато докаже неправомерно действие от страна на потребителя , то задължително следва да установи периода на грешно отчитане, тъй като в противен случай , едностранното коригиране на сметките за минал период позволява да получи ÷ена на недоставени и неизползвана ел. енергия, т.е. до неоснователно разместване на блага. Без определяне на периода и респ. реално консумираната ел. енергия при едностранно коригиране на сметки въз основа на клауза по чл. 38 от Общите условия, съдът намира, че последната е неправомерна по смисъла на чл. 143 т 6 и т 18 от ЗЗП, доколкото създава значителна неравномоставеност между страните, което е в противоречие както с горепосочената норма за защита на потербитеял, така и със ЗЗК, тъй като установява едно монополно положение на дружеството. Поради тези две причини ВКС намира, че въпросния текст от ОУ е една нищожна клауза, поради което в това производство доставчикът на ел. енергия трябва да направи пълно и насрещно доказване за перида на неправомерно използване на ел. енергия и нейното количество. Особено като се има предвид ,че измервателните уреди имат съответната памет, която не може да бъде обект на външно въздействие, и е научно доказано, че при тези неправомерни въздействия върху елеектромерите обикновено се отклонява отчитане на ел. енрегия в размер на 2/3 от общо консумираната . Предвид изхода от спора, на въззиваемия се дължат направените от него разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък за такива по чл. 80 ал 1 от ГПК, в размер на 300 лева. Мотивиран от всичко гореизложено, ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/3.1.2011г. постановено по гр. д. №416/2010г-. по описа на Районен съд-гр.В. Т. ОСЪЖДА Е. Б. П. със седалище и адрес на управление гр.В., ул.О. №1... А, с ЕИК ................. да заплати на Х. К. Я. с ЕГН:* от гр.В.Т.,ул.Н.Г. 52 2 разноски в размер на 300 - триста - лева . Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2. |