№ 124
гр. Айтос, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200307 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на С. Я. С., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез пълномощник адв. П. П. – АК-С. против Електронен фиш (ЕФ) Серия К №
6027870 на ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100 (сто) лева.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява по пълномощие от адв.П., която в писмено становище поддържа изложените в
жалбата оплаквания. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради допуснати в хода на
адм.производство нарушения на процесуалния закон, довели до накърнявана правото на
защита на жалбоподателя. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. Не ангажира доказателства,
извън събраните по административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100 (сто) лева.
Законоустановеният срок за обжалване е спазен, доколкото видно от данните
по делото електронният фиш е връчен на 22.07.2022 г. на жалбоподателя, а жалбата е
подадена на 03.08.2022 г.(изпратена по пощата), поради което следва да бъде разгледана
като допустима.
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
1
от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за
нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение
на управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано
техническо средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в
съдържанието на ЕФ, както следва: „На 06.05.2022 г. в 17:13 часа на път III-208, км 92+577,
до бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта за движение в
извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч
в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC
LYNX ERS 400, насочено в посока измерване северозапад. Нарушението е извършено в
условията на повтор с МПС ***, вид лек автомобил, регистрационен номер *** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
№ 1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението,
била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 8,9). Електронният
фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно, че към датата на нарушението в процесния участък е имало
въведено общо ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от
компетентен орган, като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено
е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч
скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост - 17 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на
нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение, което е довело до
незаконосъобразност на санкционния акт и налага неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
За да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в него следва да бъде
извършено пълно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми.
В конкретния случай, в ЕФ е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която, когато нарушението (на посочената разпоредба чл.182)
по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В случая обаче от съдържанието
на ЕФ не става категорично ясно, че се касае за случай на повторност (единствено е
словесно отразено „условия на повтор“), като АНО не е посочил и състава на конкретното
нарушение – по ал.1, по ал.2 или по ал.3. След като не е направил задължителната привръзка
2
с основния състав на приложимата санкционна норма, наказващият орган е нарушил
изискването за пълно описание на нарушението и приложимите санкционни разпоредби,
което се явява съществено нарушение, доколкото се засяга правото на жалбоподателя да
разбере в какво се обвинява и на какво основание се санкционира. Нарушението няма как да
бъде санирано от съда, доколкото в случая не е допусната неточност при посочване на
санкционната разпоредба, а на практика тя изобщо липсва.
Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на посочване в ЕФ на
точната санкционна норма, която в конкретния случай е приложима за констатираното
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се
отмени.
Този извод се налага поради необходимостта всеки електронен фиш да
съдържа фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението, за което се издава,
като в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
вмененото му административно нарушение.
Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно
обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно
описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието
в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние, вменено на
санкционираното лице, е от такова естество, че като последица влече съществено
нарушение, доколкото препятства правото му на защита.
От изложеното се налага извода, че не са изпълнени минималните изисквания
относно съдържанието на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което жалбата се явява
основателна и издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани
от жалбоподателя разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно
наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6027870 на ОД на МВР Бургас, с
който на С. Я. С., ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП е
наложено наказание “глоба” в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С. Я. С., ЕГН **********, с адрес:
***, съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 (триста и петстотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3