№ 2608
гр. София, 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20211100110848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 95 ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 15268/02.09.2021 г., с която от Л.Й. Д. е
предявен срещу Кл. П. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В сезиращата молба се твърди, че в рамките на инстанционен контрол ответницата, като
прокурор във Върховна касационна прокуратура, е издала постановление от 10.08.2021 г., с
което е оставена без уважение жалбата на доц.д-р Л.Д. за отмяна на постановление от
22.01.2021 г. по пр.пр. № 1025/20 г. на АСП. Твърди се от страна на ответницата да е
осъществена манипулация при липса на аргументи и конкретика. Ответницата е влязла в
привилегии с университета, защото в специалността „Право“ подборът дълго време бил
изкуствен. Изложени са твърдения за нефункционираща съдебна и социална система,
проблеми в образованието и развитието на науката, водещи до социално изключване на
ищцата. Претендира се осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 30000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди по повод унизяването й като европейски учен в
България и обричането й на социално изключване.
В заключение се посочва, че „по-нататък думата има“ служебният защитник на ищцата, като
очаква той да й се обади на посочен телефон.
Съдът намира, че това изявление следва да се разбира като молба за предоставяне на правна
помощ. Наред с това се иска и освобождаване на ищцата от разноски по делото.
Към сезиращата молба е представена декларация по чл. 83 ГПК, в която е отразено, че
молителката притежава в собственост гарсониера, получава социални помощи в размер на
105 лв. месечно и има разходи за лечение и прегледи.
Съдът намира, че представената декларация сочи на невъзможност ищцата да заплати
дължимата по делото държавна такса. Същата може да се счете и за установяваща едно от
кумулативно изискуемите основания за допускане на правна помощ. Същевременно съдът
съобразява и втората предпоставка на чл. 23, ал. 2 ЗПрП, а именно: интересите на
1
правосъдието.
В конкретния случай съдът съобразява, че предявеният иск е недопустим. Според чл. 132,
ал. 1 КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер. Такива твърдения не се сочат в исковата молба.
Съдът съобрази съдебната практика, съгласно която „предоставянето на правна помощ
следва да бъде съобразено с реалната полза за кандидатстващото лице. В конкретния случай,
производството се развива по предявен от Е. М. иск срещу съдия в това му качество за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, който иск е процесуално
недопустим, предвид функционалния имунитет, с който се ползва ответникът. От
изложеното следва, че жалбоподателят търси като краен резултат съдебна защита, без да
разполага с процесуално право на иск срещу посочения от него ответник. За
недопустимостта на тези претенции съдебната практика е константна и непротиворечива в
разбирането си, че за вредите, произтекли за граждани от действията на
правораздавателните органи отговаря държавата по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Ето защо,
неоснователно е искането да бъде предоставена правна помощ, тъй като правната защита и
съдействие, осъществени от назначения адвокат, не могат да допринесат за постигането на
непозволен от правния ред резултат. Предвид това, като оставил без уважение искането за
предоставяне на правна помощ по делото, апелативният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.“ - Определение № 467 от 8.12.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4725/2017 г., III г. о., ГК.
По тези аргументи и производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото
ищцовата претенция е насочена срещу магистрат за извършени от него действия, попадащи
в обхвата на функционалния имунитет.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Освобождава Л.Й. Д. от заплащане на държавна такса по гр. дело № 10848/21 на СГС, І-15
с-в.
Оставя без уважение молбата на Л.Й. Д. за допускане на правна помощ.
Връща на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 15268/02.09.2021 г. и прекратява
производството по гр. дело № 10848/21 на СГС, І-15 с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
съобщението до ищцата.
2
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3