№ 1747
гр. Плевен, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Д. Банкова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело №
20254430101734 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от Г. В. Й. от гр.Плевен против „ВИВУС.БГ"
ЕООД.Твърди се, че ищцата е сключила с ответното дружесто - „ВИВУС.БГ” ЕООД(тогава
„4финанс” ЕООД) ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** от 19.03.2020 година.
Излагат се следните фактически твърдения:
Съгласно „СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ”, сумата на
кредита е 1300 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита 40,99 % и ГПР
от 49,7 %. Посочено е още, че се дължи такса за експресно разглеждане в размер на 268,20
лева и общата дължима сума по кредита е в размер на 1612 лева. Съгласно общите условия
към договора „Такса за експресно разглеждане” представлява такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантира
обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от
подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор.
Таксата за експресно разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане
на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и
съгласно Тарифа на Кредитора. „Такса за удължаване”, пък представлява такса за
предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за Удължаване на Срока за връщане
на кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) календарни дни над
първоначално определения Срок за връщане на кредита. Таксата за удължаване се
предоставя на Кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. На
16.04.2025 година е сключен АНЕКС за удължаване на срок към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №
********** / 19.03.2020 г. с 30 дни, за което е заплатена такса за удължаване в размер на
1
280,80 лева. На 18.05.2025 година е сключен АНЕКС за удължаване на срок към ДОГОВОР
ЗА КРЕДИТ № ********** / 19.03.2020 г. с 30 дни, за което е заплатена такса за удължаване
в размер на 280,80 лева. Доверителката ми е заплатила по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №
********** от 19.03.2020 година сумата от 1612 лева на 17.06.2020 година с основание
погасяване. Общата сума която ищцатае заплатила по процесния договор е в размер на
2173,60 лева.
Счита ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** от 19.03.2020 година за
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съображенията му за това
са следните:
Ответникът "ВИВУС.БГ" ЕООД, представлява финансова институции по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета
на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като
финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са
набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от
БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая сключеният ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № **********
от 19.03.2020 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги
изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК,
както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК -
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във връзка с невключването на клаузите предвиждащи заплащането на такса за експресно
разглеждане и удължаване на срока в ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
2
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени
процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В
процесния договор е посочен размер на ГПР от 49,7 %, като тези допълнителни разходи за
такси за експресно разглеждане и удължаване на срока не е ясно как се отразяват на общия
размер на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и
скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР значително ще
надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на
законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите
нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е
бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им.
Начислената в договора такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на
срока са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява
забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което начисляването на такива е в противоречие със закона и са недължими от
ищеца-кредитополучател. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза
представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент
за това е и обстоятелството, че размерът е несъвместим и с краткия срок за погасяване на
задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такива такси са неоснователно
начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. В
конкретния случай, според договора Кредиторът предоставя възможност на
Кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане на подаденото Искане за
отпускане на кредит. Услугата експресно разглеждане е допълнителна незадължителна
услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и
гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от
изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за
експресно разглеждане следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с
3
усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като
такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не може да
се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави
някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Фактът, че
искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество
не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно.
Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на
възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК (които урежда такси за други
услуги). Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в процесния
договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Предвид
изложеното, може да се направи извод, че възнаграждението за експресно разглеждане на
документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая представлява
възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Същото
се отнася и за таксата за удължаване на срока. Тя представлява такса по управлението на
кредита и начисляването й противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Следователно тези такси
съставляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане също така е включена при формирането
на вноската съгласно погасителния план, което доказва нейната задължителност. Общият
размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти,
посочени в договора, включително задължението за заплашане на такса за експресно
разглеждане, чийто общ размер възлиза на 268,20 лв. Плащането на тази сума не е отразено
като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,7 %, въпреки че е включено в общия
дълг. По същия начин не е отразено и заплащането на таксата за удължаване на срока. По
този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита.
С оглед гореизложеното, вземанията за такса за експресно разглеждане и такса за
удължаване на срока, на практика представляват скрито възнаграждение за кредитора, респ.
съставляват разход по кредита и като такова е следвало да бъде включено в годишния
процент на разходите. Съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Ето
защо с уговарянето на процесните клаузи се заобикаля императивното изискване,
4
установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.Видно от представения договор,
задълженията по оспорените клаузи не са включени в ГПР, който е посочен в договора - 49,7
%, поради което и размерът на посочения в договора ГПР не съответства на действителния
размер на ГПР и включването на таксите при изчисляване на ГПР, той значително
надвишава допустимия петкратен размер, което противоречи на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При изчисляване на ГПР с включена само таксата за експресно
разглеждане, чрез онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html
(разпечатка е приложена към настоящата насрещна искова молба) се получава ГПР в размер
от 1269,72 %, което многократно надхвърля законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Ако към това се добави и таксата за удължаване на срока, ГПР би станал още по-
голям.При това положение, се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма не следва да
се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено
от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не
е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР
има в това отношение, то неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване
на част от задълженията по него следва да има последицитена недобросъвестно действие на
кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР -
недействителност на договора и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22-23
ЗПК (Решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на СГС и др.). В този смисъл
следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското
законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието
е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.С оглед всичко изложено сключеният между страните
договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение общо заплатената сума от ищцата по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №
********** от 19.03.2020 година е 2173,60 лева, при главница 1300. Надплатената сума от
873,60 лева над главницата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като
5
недължимо платена по недействително правоотношение.
Моли съда да постанови решение, по силата, на което:
Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен
сключения между Г. В. Й., с ЕГН ********** и "ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителят З.С.Р., ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ********** от 19.03.2020 година, поради това, че посоченият в договора
годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на
разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по договора.
При условията на евентуалност: на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл.
19, ал. 5 ЗПК да прогласи недействителността на клаузатите предвиждащи заплащане на
такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита от . ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ********** от 19.03.2020 година,
Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, "ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК ***. със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителят З.С.Р. да заплати на Г.
В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. сумата 873,60 лева /осемстотин седемдесет
и три лева и шестдесет стотинки/ представляваща недължимо платени суми по ДОГОВОР
ЗА КРЕДИТ № ********** от 19.03.2020 година, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
Претендира разноски.Банкова сметка на ищеца съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК за
заплащане на присъдените суми IBAN: *** - титуляр Г. В. Й..
Моли на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът да определи адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и да осъди ответника да го заплати по банкова
сметка на адвоката с IBAN: ********** - титуляр адв. С. С. Т..
Ответникът оспорва исковете, като са развити подробни съображения в отговора.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следното:
С оглед на изложеното в исковата молба съдът приема, че правната квалификация
на предявените обективно субективно съединени искове са разпоредбите на чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Установява се от приложения Договор за кредит №********** от 19,03,2020 г., че
същия е бил сключен между ищцата Г. В. Й. в качеството си на кредитополучател и
ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД, в качеството му на кредитодател. Според обективираното в
него, страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1 300,00 лева, при
погасяване в срок от 30 дни. Уговорили са лихвен процент за кредита в размер на 40,99%,
268,20 лева такса за експресно разглеждане; ГПР - 49,7%. На 16.04.2025г. е сключен анекс за
срока на договора с още един месец, за което е заплатена такса 280,80лв.На 18.05.2025г.
също е подписан анекс за срок и е заплатена такса 280,80лв.От приложения препис на Общи
6
условия на договора за кредит се установява, че същите предвиждат „Такса за бързо
разглеждане“, дължима за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане
на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките
на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в
офис на партньор. Предвидено е, че таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при
подаване на искане за отпускане на кредит или допълнителна сума по кредит при срокове и
условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора. Установява се от същите ОУ, че е
била регламентирана и „Такса за удължаване”, представляваща такава за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга за удължаване на срока за връщане на кредита със 7,
14 или 30 календарни дни над първоначално определения. Предвидено е тази такса да се
предоставя на кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно тарифа на
кредитора.Общата сума за връщане е била 1612лв.
От приложените преписи на Анекси, подписани към горепосочения договор се
установява, че по силата на тези съглашения е бил удължаван срока на договора с по 30 дни,
за което са били определяни такси в размер на 280,80 лева по първия и 280,80 лева по втория
анекс.
Не се спори между страните и се признава от ответника, както и се установява от
приложените разписки, че ищцата е заплатила в полза на заемодателя по процесния договор
сума в общ размер на 2173,60 лева, разпределена както следва: 1300,00 лева главница, 43,80
лева договорна лихва, 268,80 лева такса експресно разглеждане и 561,60 лева във връзка с
Анекси за удължаване падежната дата по кредита.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Установи се от обсъдените доказателства, а и при липсата на спор между страните, че
е възникнало между тях правоотношение по силата на сключен договор за кредит от
19,03,2020 г. Съдът намира, че за процесния Договор е приложим ЗПК, въпреки, че
първоначално е бил сключен за срок от 30 дни, тъй като за изключване на приложението му
не е достатъчен само уговорения срок, но и дължимите по силата на съглашението разходи
да са незначителни. В случая не може да се приеме незначителност на разходите, с оглед
уговорената такса за експресно разглеждане и за удължаване на срок. Съдът намира за
основателно въведеното от ищеца възражение за нищожност на процесния Договор за
потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установи
се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,7%, тоест
формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК и размерът му не надвишава
максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв,
тъй като не включва регламентираната Такса за бързо разглеждане, която съдът намира, че
следва да е включена. Съдът счита, че е следвало да бъде включена в него и таксата за
удължаване на срока в еднократен размер, тъй като е била изначално ясна, като определена в
Тарифата. Според дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително
7
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този
смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съгласно чл.19, ал.4 от
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент,
който към момента на сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни по аргумент от чл.19, ал.5 от ЗПК.
В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 49,7%, а съгласно дефиницията на
ГПР в общите условия към договора в него не са включени разходите по допълнителни
незадължителни услуги, към които се числи и процесната. Така, включвайки таксата за
екпресно разглеждане на заявката и такса за удължаване на срока към приложимия по
договора размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото ограничение в
размера на ГПР от 50%. На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по
договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните
разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява
нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
8
разходи по кредита. При съобразяване на така установената недействителност, ищцата
дължи по процесния договор единствено главницата в размер на 1300,00 лева. Внесените от
нея суми над този размер – 2173,60 лева, или общо 873,60 лева, се явяват платени без
основание и подлежат на връщане. Предвид изложеното, съдът намира, че предявените
искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи ищцата
разноски за държавна такса в размер на 97,48 лева и 3,20 лева за държавна такса по чл.102з,
ал.3 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата претендира и разноски за предоставена
безплатна правна помощ в размер на 550 лева. Съдът споделя съдебната практика,
приемаща, че принципно не е необходимо да се провежда нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако противната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и
че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска
помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА,
тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае
наличието на поддържаното основание /Определение №163 от 13,06,2016 г. по ч.гр.д.
№2266/2016 на ВКС, I г.о./. Относно размерът на възнаграждението, което е дължимо на
адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ
минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на
Съюзното право, дадено с решение от 24,01,2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-
438/22 г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се
определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случа и действителната
фактическа и правна сложност на делото. Счита също така, че следва да се отчетат броя
предявени искове, размера на претенциите. Отчитайки горното, съдът счита, че на
осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо възнаграждение в общ размер на
550 лева, както е заявено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. В. Й. с ЕГН
**********, от ***, и „ВИВУС.БГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление -
***, представлявано от управителя З.Р. че сключеният между тях договор за кредит
№********** от 19.03.2020г., е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от
ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД „ВИВУС.БГ“ ООД, ЕИК ***,
9
със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от управителя З.Р. ДА ЗАПЛАТИ
на Г. В. Й. с ЕГН **********, от ***, сумата от 873,60лева, представляваща недължимо
платена по договор за кредит №********** от 19.03.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2025г., до
окончателното й изплащане, по сметка *** - титуляр Г. В. Й..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ВИВУС.БГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление - ***, представлявано от управителя З.Р. да заплати на Г. В. Й. с ЕГН
**********, от ***, сторените разноски за държавна такса в размер на 97,48 лева и 3,20 лева
за държавна такса по чл.102з, ал.3 от ГПК, по сметка *** - титуляр Г. В. Й.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***,
представлявано от управителя З.Р. да заплати на адвокат С. С. Т. от Плевенска Адвокатска
колегия, личен номер **********, с адрес на кантората гр.Плевен, ул.Ресен №11, ет.1, сумата
от 550 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. за
оказана безплатна адвокатска помощ, банкова сметка на адвоката с IBAN: ********** -
титуляр адв. С. С. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10