№ 213
гр. Тутракан, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100395 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3134/03.07.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***** против А.
К. А. с ЕГН **********. Предметът му е осъдителен иск на осн. чл. 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство по чл.
410 ГПК, в частта за отказаната с Разпореждане № 575/28.05.2024 по ч.гр.д.№
243/2024 на ТнРС главница в размер на 3073,79 лева, а за разликата от 2749,38
лева над сумата от 3073,79 лева до предявения размер на главницата от
5823,17 лева – искът е новопредявен. Този размер се твърди, че е част от
цялата дължима главница по заема в размер на 9755,57 лева.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 5823,17 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в *** станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“
– чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 171,46 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на Разпореждане № 575/28.05.2024 по ч.гр.д.№
243/2024 на ТнРС на 11.06.2024 г.
С исковата молба се иска осъждането освен за главницата от 5823,17
лева, но и за законни лихви за забава, като върху главницата от 4228,37 лева
същите да се начислят от 20.06.2024 г., а върху главницата от 1594,80 лева – от
03.07.2024 г. Вземането се претендира, че е дължимо и изискуемо по Договор
за потребителски кредит PLUS-16449860/08.10.2018, сключен с „Бнп париба
1
пърсънъл файненс“ ЕАД – цедент
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че е титуляр на вземането,
възникнало от процесния договор за заем, след като го е изкупил чрез договор
за цесия от кредитодателя „Бнп париба пърсънъл файненс“ ЕАД. Позовава се
на предсрочна изискуемост. Излага доводи в тази насока. Моли за уважаване
на осъдителния иск, предявен като частичен. Претендира разноски.
Ответникът А. К. А. депозира писмен отговор. Оспорва размера на
иска. Излага фактически твърдения по договарянето, предоговарянето и
погасяването на заема. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост.
Претендира разноски.
В съдебното заседание се явява само процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора.
В дадения срок за писмени защити постъпва такава от ищеца с вх.№
5188/29.10.2024, с която счита иска за основателен и моли да бъде уважен.
Излага доводи в негова подкрепа, както и за липсата на неравноправни клаузи
в потребителския договор.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.
С доклада по делото са обявени за безспорни сключеният договор за
потребителски кредит с неговите параметри и другите документи по
кредитната сделка, платежното нареждане за сумата от 10132,50 лева,
справката за направените погасителни вноски в общ размер на 4397,38 лева и
писмените доказателства за прехвърлянето на вземането от кредитодателя към
ищеца чрез договор за цесия.
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на две основания.
Първо, размерът на месечната погасителна вноска от 221,17 лева,
включва застрахователна премия по застраховка, която в справката за
погасяване на компонентите на дълга е отнесена в колона „Главница
застраховка на кредита“. Месечната вноска по този компонент е 39,37 лева.
Общата застрахователна премия е включена в параметрите на договора за
потребителски кредит и е в размер на 3779,52 лева, което е точно 39,37 лева,
умножени по броя на месечните вноски – 96 бр. Без необходимост от
специални знания, но с помощта на специален калкулатор за ГПР, който не
изисква специални знания, съдът направи собствени изчисления, от които
става ясно, че при задаване на параметри: главница 10500 лева, при 96
месечни периода на издължаване, 13,76% ГЛП, и първоначална такса 367,50
лева като нефинансиран разход, ГПР възлиза на 15,91%, колкото
приблизително е по договор (15,89 лева). Месечната вноска според
изчислението на съда е 180,97 лева и ако към нея се прибави ежемесечния
2
разход за застрахователната премия от 39,37 лева, сборът е 220,34 лева,
колкото приблизително е по договор (221,17 лева). Изводът е, че в общите
разходи по заема не е включена застрахователната премия. С нея, при същите
параметри, ГПР възлиза на 23,46%. Тези резултати са проверени и се
потвърждават с допълнително направени изчисления по формулата в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2.
При това положение, и след като застрахователната сума е включена в
погасителния план, за същата не може да се приеме на основание § 1, т. 1 от
ДР към ЗПК, че е разход, който не е задължителен за сключването на договора
за кредит при конкретните условия.
В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да
не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна
за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното
транспониране на директивата, смисълът и е запазен в ЗПК.
̀
Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това
условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.
Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че
обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на
риска има значение за размера на лихвата. Ето защо, съдът приема, че
процесната застраховка е имала значение за отпускането на заема при
конкретните условия, въпреки че в представения СЕФ това не е отразено,
което е било заблуждаващо за потребителя.
Съдът също така приема, че невключването на застрахователната премия
към общите разходи по заема, а оттам и в ГПР, е довело до невъзможност
последният да изпълни функциите си на стандартизиран показател за
сравнение между различни кредитни оферти, което се приравнява на липсващ
в договора ГПР. Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
същият се явява недействителен.
Второ, в него липсва посочване на размер на лихвения процент на ден, в
случай че потребителят реши да се възползва от правото да се откаже от
договора в 14-дневния срок, съгласно чл. 11 от договора. В него е записано
само, че той се изчислява на база лихвения процент, посочен в договора,
разделен на 365 дни. Тази клауза не изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
20 от ЗПК за посочване на „размера на лихвения процент на ден“. Последният
е необходим, за да може кредитополучателят да направи избор дали да се
възползва от правото да се откаже от договора или не, като сам изчисли каква
3
лихва би дължал, ако го стори. Липсата на конкретно посочен лихвен процент
на ден с цифрова величина, приложим за упражняване правото на отказ от
договора, препятства кредитополучателя да направи информиран избор и по
този начин бива лишен от правото да се ползва от този начин за
освобождаване от договорната обвързаност. Затова чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК
поставя изискване за посочване на „размера на лихвения процент на ден“ и
санкционира липсата му с последиците на чл. 22 от ЗПК – недействителност
на договора, без значение дали кредитополучателят действително е
възнамерявал да се ползва от правото да се откаже от договора или не; и без
значение дали ответникът потребител е направил нарочно възражение в този
смисъл.
Така е прието и в Решение № 59/20.05.2024 на ВКС по търг.д.№
2695/2022 на 2-ро т.о., в което върховните съдии, най-напред, се позовават на
Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на
ОСГТК на ВКС, според което „съдът се произнася в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за
правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от
вида на договора и страните по него. В разяснителната част на тълкувателния
акт е посочено, че когато нищожността е видима от представените с исковата
молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният
съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по
нищожността и да изпълни задължението си по чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При
пропуск или при представяне на доказателства в хода на производството, от
които за пръв път се открива нищожността, съдът е длъжен да уведоми
страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят
становище и посочат доказателства. Налице е и позоваване на новелата на
чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично е предвидено задължение
на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита
на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.“
Тутраканският районен съд напомня, че с доклада по делото е уведомил
страните, че ще следи служебно за интересите на ответника потребител и за
неравноправни клаузи в потребителския договор, като е дал възможност да
изразят становище.
И още от цитираното решение на ВКС по чл. 290 от ГПК: „Посочването
в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент
– пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не
съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен
процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за
упражняване на потестативното право на отказ от договора.“
С оглед на изложеното Тутраканският районен съд намира, че
конкретният договор за потребителски кредит е недействителен на основание
4
чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 то ЗПК, поради което и на основание чл.
23 от ЗПК ответникът кредитополучател дължи да върне само сумата, от която
се е възползвал – главницата, но не и лихви или други разходи по заема.
Чистата сума, от която се е възползвал е 10132,50 лева, а направените
погасителни вноски са в общ размер на 4397,38 лева, поради което дължимата
главница по заема е в размер на 5735,12 лева. Искът се явява основателен до
този размер и неоснователен за 88,05 лева – разликата над уважения до
претендирания от 5823,17 лева. В съответните части следва да се уважи и
респ. отхвърли.
На основание чл. 23 от ЗПК длъжникът не дължи и затова следва да се
отхвърли претенцията за присъждане на законни лихви за забава от 20.06.2024
г. върху частта от главницата в размер на 4228,37 лева, и от 03.07.2024 г. върху
останалата част от уважената главница в размер на 1506,75 лева. Съгласно
тълкуването на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, направено в Решение от 15 юни 2023 г. по дело С-520/21 на СЕС, не
се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според
която кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение,
надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за
изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за
забава, считано от поканата за плащане. В същия смисъл - Решение № 129
от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК.
По разноските
Ищецът е направил разноски в размер на 171,46 лева. Съдът не приема
за доказано, че е направил за конкретното производство разноски за
адвокатски хонорар 360 лева с ДДС. Представената фактура №
**********/07.06.2024 и платежно нареждане са със зачерквания и не
отразяват пълната сума на платеното възнаграждение по договора за правна
защита и съдействие, който липсва по делото. Във фактурата пише, че
основанието и е за предявяване на искови молби по чл. 422 ГПК срещу
̀
множество ответници, в т.ч. А. А.. Задраскани са първите цифри и е останала
само „Х400 лева“, в т.ч. словом. Не е ясно обаче дали възнаграждението не се
отнася за друг иск, каквито твърдения самият процесуален представител на
ищеца поддържа в молба вх.№ 3845/09.08.2024 г. Ето защо, съдът не приема за
доказан разходът за адвокатски хонорар по настоящото дело. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят 168,87 лева.
Ответникът не е направил разноски. Представеният договор с адв. А. е
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА. Съдът определя възнаграждение съгласно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 882,32 лева за цената на иска, и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК –
съобразно отхвърлената част, на адв. А. следва да се присъдят 13,55 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. А. с ЕГН ********** да плати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД с ЕИК ***** главницата от 5735,12 лева (пет хиляди седемстотин
тридесет и пет лева и дванадесет стотинки), дължима по недействителен
Договор за потребителски кредит PLUS-16449860/08.10.2018, сключен с „Бнп
париба пърсънъл файненс“ ЕАД и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за сумата от 88,05 лева, явяваща се
разликата над уважения размер от 5735,12 лева до поискания от 5823,17 лева
по главницата, претендирана като частична; както и за присъждането на
законна лихва за забава от 20.06.2024 г. за частта от главницата в размер на
4228,37 лева, и от 03.07.2024 г. върху останалата част.
ОСЪЖДА А. К. А. с ЕГН ********** да плати 168,87 лева на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***** за разноски по гр.д.№ 395/2024 на ТнРС.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***** да плати 13,55 лева на
адвокат И. С. А. с ЕГН **********, от АК-Силистра, ул. „Христо Ботев“ № 2,
офис 3, за адвокатско възнаграждение по оказаната на ответника правна
помощ по гр.д.№ 395/2024 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6