Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, 12.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                         

при участието на секретаря Янка Димитрова, и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №182 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от Я.Ц.Д. *** против Наказателно постановление №15-010/27.04.2020г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, с което на основание чл.86 от ЗРА на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.50, ал.3 от същия закон.

          Наведени са доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че АУАН е издаден от некомпетентен орган, както и при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл.42, т.7 ЗАНН в акта не били посочени ЕГН и адрес на свидетелите. От текста на АУАН и НП не било ясно какъв вид риболов бил осъществявал жалбоподателя. Изложени са съображения, че субект на административно-наказателна отговорност по чл.86, вр. чл.50, ал.3 от ЗРА може да бъде само лице, осъществяващо стопански риболов, като в хода на административно-наказателното производство не било установено, че процесното количество риба било с цел продажба /търговия/ на пазара и реализиране на доход, както и жалбоподателят да е търговец по смисъла на Търговския закон. Наведен е довод, че в АУАН и НП нарушението не било описани съобразно изискванията на ЗАНН. Разпоредбата на чл.50, ал.3 ЗРА била бланкетна, която препращала към чл.46, ал.4 ЗРА и Наредба №4 от 13.01.2006г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми. В АУАН и НП не били описани точно документите съобразно посочената наредба, за липсата на които жалбоподателят бил санкциониран, което ограничило правото му на защита. Твърди се, че незаконосъобразно иззетата риба била дарена, каквото правомощие не било предвидено в разпоредбите на чл.41 от ЗАНН и чл.90 от ЗРА, както и преди влизане в сила на наказателното постановление. Липсвал и документ, доказващ извършеното дарение. Иска се наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.В.В. – САК, който поддържа изложените в жалбата доводи и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури се представлява от юрисконсулт Иво Папазов, който оспорва изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита нарушението за доказано от събраните по делото доказателства. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 22.01.2020г., свидетелят К.Г. – началник сектор „Рибарство и контрол” – Плевен, получил сигнал за спрян от полицейски служители автомобил в района на град Б., в багажното отделение на който била намерена риба и рибарска мрежа. Свидетелят Г. се отзовал на сигнала, като отишъл на мястото на проверката – кръстовище на ул.********** и ********** – гр.Б. На мястото присъствал и свидетелят Г.Т.. Установен бил автомобил ********** с ДКН № **********, в който се намирал жалбоподателят Я.Ц.Д.. Свидетелят Г., в присъствието на свидетеля Т. извършил проверка, в хода на която в багажното отделение на автомобила били установени две касетки с риба – около 30 кг. риба, от видовете „пъстър толстолоб”, „бяла риба”, „платика”, „шаран”, „скобар”. Рибата била прясна. В багажното отделение на автомобила била намерена и 1 бр. мрежа. В хода на извършената проверка свидетелят Г. изискал от жалбоподателя да представи декларация за произход и документ за превоз на рибата, съгласно изискванията на Наредба №4/13.01.2006г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми, като Д. не представил такива.

Свидетелят К.Г. съставил на жалбоподателя Я.Ц.Д. акт за установяване на административно нарушение №В 0016609/22.01.2020г., подписан от св.Г.Т., за извършено нарушение на чл.50, ал.3 от ЗРА.

Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №15-010/27.04.2020г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, с което на жалбоподателя на основание чл.86 от ЗРА било наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.50, ал.3 от същия закон. В наказателното постановление е възприета идентична фактическа обстановка, като тази, описана в АУАН. С наказателното постановление на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета в полза на държавата процесната риба – 30 кг., по сведения на нарушителя от видовете „пъстър толстолоб”, „бяла риба”, „платика”, „шаран”, „скобар”, иззета с АУАН №В 0016608/22.01.2020г.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К.В.Г. и Г.И.Т., както и от приетите писмени доказателства -  АУАН №В 0016609/22.01.2020г., НП №15-010/27.04.2020г., Заповед №РД-09-25/21.01.2014г. на Министъра на ЗХ, Заповед №РД 09-1177 от 20.12.2019г. на МЗХ, Заповед №ЧР 214/19.05.2015г.

 Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К.В.Г. и Г.И.Т., тъй като същите са депозирани от лица, без възможна заинтересованост от изхода на делото, еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. От същите се установява, че на процесната дата и място, в багажно отделение на автомобил, управляван от жалбоподателя, който бил спрян за проверка от полицейски служители, била установена около 30 кг. риба, намираща се в две касетки, както и 1 брой мрежа. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни по отношение на обстоятелствата, установени в хода на проверката, като несъществени са разминаванията относно количеството риба – 30 кг, 25-30 кг., предвид на което съдът ги кредитира.

Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН.

Не са налице съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН. Актът е съставен от компетентнo лице, видно от представената Заповед №РД 09-1177 от 20.12.2019г. на МЗХ. Съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на посочени в АУАН ЕГН и адрес на свидетеля. Посочените индивидуализиращи белези са визирани в разпоредбата на чл.42, т.7 ЗАНН с цел установяване на свидетелите и възможността да бъдат разпитани в хода на производството с цел гарантиране правото на защита на наказаното лице. В процесния случай свидетелят е бил индивидуализиран с трите си имена и месторабота в достатъчна степен, като е бил призован и разпитан пред съда, предвид на което правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Съдът намира за неоснователен изложения от жалбоподателя довод за ненадлежно описание на извършеното нарушение, което накърнило правото на защита на санкционираното лице, предвид бланкетния характер на разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗРА, която препраща към чл.46, ал.4 ЗРА и Наредба №4 от 13.01.2006г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми. Процесното деяние е квалифицирано в АУАН и НП като нарушение на чл.50, ал.3 ЗРА. Съгласно посочената разпоредба при превоз на продукти от риболов същите се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл.46, ал.4 ЗРА, а именно Наредба №4 от 13.01.2006г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми. Документите, които следва да придружат превоза на продуктите от риболов, са точно посочени и в достатъчна степен индивидуализирани в акта – декларация за произход и документ за превоз. Цитираната Наредба №4 от 13.01.2006г. детайлизира реквизитите и съдържанието на посочените документи, както и установява образци на същите, която информация не е необходимо да бъде посочвана в акта. С посочването на точното наименование на документите, които е следвало да придружават превозваната риба е гарантирано правото на лицето разбере фактическите рамки на обвинението и за неизпълнението на кое задължение е санкционирано.

Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти се установяват от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, поради изложените по-горе доводи. Безспорно се установява от свидетелските показания, че в багажното отделение на управлявания от жалбоподателя автомобил, който бил спрян за полицейска проверка, била установена процесната риба, поставена в две касетки, както и  че същият не представил след поискване от служител на рибарство и контрол – Плевен, декларация за произход и документ за превоз на рибата.

Правилно е приложен материалния закон. Описаните факти съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на чл.50, ал.3 от ЗРА, изискваща при превоз на продукти от риболов същите да се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата по чл.46, ал.4 ЗРА.

Законосъобразно за посочената нарушена материално-правна норма е приложена санкционната разпоредба на чл.86 ЗРА, съгласно която който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Съдът намира за неоснователен изложения от защитата довод, че санкционираното лице не може да бъде субект на процесното нарушение, тъй като същото касаело стопански риболов, не и любителски такъв, данни за какъвто вид риболов нямало по делото. Основателно е твърдението, че разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗРА е част от глава пета на ЗРА „Търговия и превоз на риба и други водни организми”, предвид на което касае лица, осъществяващи рибностопански дейности по смисъла на §1, т.24 от допълнителните разпоредби на ЗРА - дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.28 от ДР на ЗРА, стопански риболов е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24, ал. 3 количества. Установява се, че в чл.24, ал.1 от ЗРА е предвидено любителския риболов да се осъществява посредством определен брой въдици, а в ал.3 е предвидено, че при любителски риболов, по отношение на видовете риба, установени в процесния автомобил – пъстър толстолоб, бяла риба, платика, шаран, скобар, риболовците имат право да запазват до 3 кг., с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. В процесния случай е безспорно установено, че превозваната от жалбоподателя риба надхвърля нормите на чл.24, ал.3 ЗРА, предвид на което съдът приема, че е налице визираната в §1, т.28, изр.2-ро от ДР на ЗРА фикция за наличието на стопански риболов, предвид надхвърляне на разрешеното количество риба за любителски такъв. В подкрепа на този извод е и установената в багажното отделение мрежа, която не е сред уредите, разрешение за осъществяване на любителски риболов. Настоящият съдебен състав приема, че субект на нарушението по чл.86 ЗРА, вр. чл.50, ал.3 ЗРА може да бъде всяко лице, което фактически превозва риба, в случай, че същата е продукт от стопански риболов.

Процесното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Нарушението е такова на формално извършване, не са налице каквито и да било изключителни обстоятелства относно осъществяването му, които да водят до незначителна обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид.

Предвид на изложеното, обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.86 ЗРА, вр. чл.50, ал.3 от ЗРА се явява законосъобразно. Наложената санкция е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.86 ЗРА размер.

Законосъобразно е била приложена и разпоредбата на чл.90, ал.1 ЗРА, въз основа на която е отнета рибата, предмет на нарушението, доколкото в процесната разпоредба е предвидено, че в случаите на чл.86 ЗРА рибата се отнема в полза на Държавата. Съдът намира за ирелевантно за законосъобразността на наказателното постановление в тази му част обстоятелството дали иззетата риба, с оглед спецификата й на бързо разваляща се вещ, е следвало да бъде дарена или продадена, съгласно чл.46, ал.4 ЗАНН. Посоченото обстоятелство би имало отношение в случай на гражданска претенция от съответното правоимащо лице, в зависимост от това дали законосъобразно рибата е била отнета в полза на държавата или е следвало да бъде върната/равностойността й/.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като на основание чл.63, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПрП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено такова в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното, съдът,

  

                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-010/27.04.2020г.  на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Я.Ц.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.86 от ЗРА, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.50, ал.3 ЗРА, и на основание чл.90, ал.1 ЗРА е отнета в полза на Държавата рибата, предмет на нарушението, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Я.Ц.Д., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, сума в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: