РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Кърджали, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100132 по описа за 2025 година
Производството е образувано по активно субективно съединени
конститутивни искове на основание чл. 31 от ЗЗД от Н. В. Е., ЕГН **********,
с постоянен адрес с. О., ул. "П."*, община К.., Ф. Ю. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Д. №*, общ.М., обл.К. и В. В. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес с.Д.№*, общ.М., обл.К.рещу Т. Я. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.К., ул. "П." №* вх.*, ет.*, ап.* за унищожаване на Договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване №*, т.*, рег.*, дело* г. на Нотариус Е. К.-С., с peг.№******,
с район на действие Районен съд-Кърджалии вписан в службата по
вписванията при Районен съд-Кърджалии с дв.вх.peг.№***, с акт****, том***,
дело **** година, с който на 15.12.2023 г. С. В. Иг. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр,.К., ул."Л:. Д."№*, вх.*, ет.*, ап.*, приживе и като
единствена собственица продала на ответника Т. Я. Д. собственият си
недвижим имот представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №40909.127.33.1.5 по КККР на град Кърджалии., одобрени със
Заповед №******** година на Изпълнителният директор на Агенцията по
кадастър, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелният обект от
11.03.2014 година, с адрес на имота: гр.К., кв."Гл.", ул."Л.Д."№*, бл.*, ет.*, ап.
№* който обект се намира на вторият етаж в сграда с идентификатор
№40909.127.33.1, с предназначение на сградата: Общежитие, разположена в
поземлен имот с идентификатор №40909.127.33 по КККР на град Кърджалии.,
с предназначение-жилище-апартамент, на едно ниво, със застроена площ от
50,39 кв.м., състоящ се от две стаи, санитарен възел, антре и балкон, стар
идентификатор на обекта- №40909.127.33.1.1,при граници: от юг- апартамент
№6, от запад-коридор, от горе-апартамент №13, от долу-партер и при граници
1
на обекта съгласно схема: на същият етаж-обект с идентификатор
№40909.127.33.1.6, обект с идентификатор №40909.127.33.1.4, под обекта-
обект с идентификатор №40909.127.33.1.90, над обекта-обект с
идентификатор №40909.127.33.1.13, ведно с 1,180% идеални части от общите
части на сградата възлизащи в размер на 7,62 кв.м. и правото на строеж за
58,01 кв.м., върху мястото в което е построена сградата.
Ищците твърдят, че са единствени наследници по закон на С. В. Иг. с ЕГН
**********, б.ж. на гр. К. починала на *****., която приживе страдала от
психическо заболяване „Параноидна шизофрения“, като многократно е била
освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр. Кърджали,
като последното й преосвидетелстване е било с решение **** от заседание на
ТЕЛК №********** година, а именно на 25.05.2023 година. Твърдят, че С. В.
Иг. с ЕГН **********, б.ж. на гр. К. многократно е била приемана за лечение
в психиатричната болница в град К., за различни периоди от време, като
считат, че същата може би е била поставена под пълно или ограничено
запрещение, на основание чл.5 от ЗЛС, вследствие на тежкото си психическо
заболяване. Излагат твърдения, че продажбата на описания недвижим имот
извършена от нея е унищожаема на основание чл. 31 от ЗЗД поради това, че
наследодателката им е страдала от тежко психическо заболяване, което не й
позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи действията си. Прави доказателствени искания за допускане на
СППЕ за С. В. Иг., както и за разпит на двама свидетели.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че
искът е недопустим, тъй като съгласно чл. 32 от ЗЗД унищожение може да
иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, а в
конкретния казус ищците не са страни по сделката, чието унищожение се иска.
Освен това унищожение на унищожаем договор, сключен от дееспособно
лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи
действията си, съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗЗД не може да се иска след смъртта на
лицето, освен ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под
запрещение на това лице. По тези съображения счита, че предявеният иск е
недопустим, тъй като не е предявен от лица с активна процесуална
легитимация. Оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства, с
изключение на това, че ищците са наследници по закон на С. В. Иг., бивш
жител на гр. К., починала на *****., както и че приживе със С. И. сключил
договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на
ползване №**, том*, рег.*, дело* год. по описа на Нотариус №****** Е. К. с
район на действие PC- Кърджали. Оспорва твърденията, че неговата
праводателка и наследодателка на ищците С. И. към 15.12.2023 г.- датата на
изповядване на сделката пред Нотариус №* Е. К., е страдала от психично
заболяване, което не й позволявало да разбира или да ръководи действията си.
Оспорва твърденията, че С. И. е била поставена под пълно или ограничено
запрещение на основание чл.5 от ЗЛС вследствие на тежкото си писихическо
заболяване. Заявява, че в деня на изповядване на сделката 15.12.2023 г.,
наследодателката на ищците не е била в разстроено съзнание, а напълно ясно
разбирала и ръководила действията си, както и разумно осъзнавала какви
действия се извършват при Нотариус Е. К. и какви са правните последици от
тази сделка. На тази дата С. И. била правилно ориентирана по време и
пространство. Заявява, че продължителността на установено болестно
2
състояние при дегенеративни заболяване с регистриран траен и необратим
характер няма пряко значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, тъй като от
значение е степента на психичните нарушения, интензитетът и механизма на
проявата им в момента на сделката. Това е така, тъй като е възможно
проявленията, засягащи критично съзнанието или волята да не са установени
като постоянни или в ремесия. Когато не е нА.це категоричност в тази насока,
за преценка на състоянието на лицето към момента на сделката, от решаващо
значение са и доказателствата за условията на и начина на живот, семейната
среда, обкръжение, поведение и ориентация на лицето. В този смисъл е
постоянната съдебна практика определение №52/31.01.2022 г. на ВКС, III г.о,
ГК, постановено по гр.дело №2496/2021 г. Заявява, че С. И. към 15.12.2023 г.
била правилно ориентирана по време и пространство, осъзнавала какво
предприема чрез изповядване на следката пред Нотариус №****** Е. К.,
поради което изложените в исковата молба твърдения не отговарят на
обективната истина. Оспорва твърдението, че не дееспособността на С. И. се
доказва от самия договор. Прави доказателствени искания за разпит на
свидетели относно факта, че към 15.12.2023 г. С. И. е била правилно
ориентирана по време и пространсство, осъзнавала е какви действия
предприема. В тази връзка се прави и искане за разпит на Нотариус №* Е. К.,
както и за прилагане на копие от нотариалното дело по посочения договор.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецците не се явяват. Процесуалният им
представител моля да се уважи предявената искова молба, претендира
разноски съгласно представен списък по чл. 80 пт ГПК. Моля за подходящ
срок за представяне на писмени бележки, тъй като делото е с правна и
фактическа сложност. Представя писмена защита, в която са излложени
подробни аргументи за уважаване на исковата молба. Ответникът чрез
процесуалния си представите моли за отхвърляне на предявения иск като
недопустим, евентуално ако се приеме, че е допустим, за отхвърляне като
неоснователен, моли за присъждане на направените разноски, за което
представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, прави възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираните от ищците
разноски. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения
по допустимостта и основателността на исковете.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
По допустимостта: Настоящият състав намира, че ищците имат правен
интерес от оспорване на посочената сделка обективирана в описания договор
за покупко-продажба на недвижим имот, респ. искът е допустим. Съгласно чл.
8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се
създаде, уреди или унищожи една връзка между тях, като съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо трети лица само в
предвидените от закона случаи. Това означава, че правата и задълженията по
договора възникват и обвързват само страните по него, а свързаните с него
правни последици настъпват в тяхната правна сфера. Тези правни последици
са различни (в зависимост от вида на договора) за всяка една от страните и са
самостоятелни от тези на другата страна. Същевременно с това те са във
връзка едни с други, тъй като нА.чието им зависи от съществуването на
договора. В случай, че договорът не породи правно действие, предвидените за
3
него правнипоследици не биха настъпили, а ако бъде унищожен или развален,
същите биха отпаднА. с обратна сила. По въпроса дА. е допустимо
предявяване на иск за нищожност, респ унищожаемост на сделка от лице,
което не е страна по сделката, е нА.це трайно установена практика на
съдилищата, съгласно която никой не може да предявява чужди права от свое
име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална
субституция. Правен интерес от предявяване на иска е нА.це само по
отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния
спор, както и че третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск
за прогласяване нищожността й, тъй като с извършената сделка правната му
сфера не е засегната (определение № 366 от 13.06.2011 по ч. гр. д. № 141/2011
г., ГК, IV ГО на ВКС; определение № 605 от 07.08.2012 г. по ч. гр. д. №
378/2012 г., IV ГО на ВКС; определение и др.). Процесуално допустимо е да се
претендира нищожност на сделка, по която ищецът не е страна, само при
нА.чието на правен интерес за това. В случая правния си интерес от
предявяване на иска се извежда от това, че според ищците от евентуалното
унищожаване на договора за покупко-продажба на описания недвижим имот
патримониумът им ще се уВ.чи, тъй като връщането на разпореденото по нея
имуществено благо ще ги облагодетелства. Съгласно Тълкувателно решение
№ 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК, докладчик
съдията М. П. договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
С Определение № ********* г., в което е обиктиварн проект за доклад
по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните,
съдът е приел за безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване: че ищците са наследници по закон на С. В. Иг., бивш жител на гр.
К., починала на *****., както и че приживе С. И. е сключила с ответника
договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на
ползване №**, том*, рег.*, дело* год. по описа на Нотариус №****** Е. К. с
район на действие PC- Кърджали.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест между страните са
разпитани свидетели включително Нотариус №****** Е. К. с район на
действие PC- Кърджали и е приета назначената по делото КППЕ по отношение
на С. В. Иг..
Свидетелят Ал. М. Е.., който е син на ищцата Н. В. Е., съответно
племенник на С. В. Иг., заявява, че леля му страдала от заболяване, била
психически болна. Когато леля му ходила на гости при него стояла 5-10
минути, за да пие едно кафе, което го оставяла наполовина. Свидетелят сочи,
че когато леля му ходила на гости при него, пускала пердето, казвала, че някой
я гледа и когато са минавА. колите, са я псувА., както и че когато си тръгвала
го молила да й извика такси, а когато таксито идвало С. И. се качвало в друго
такси. Свидетелят заявява, че леля му сама теглила пари от банкомат и се
грижела за себе си. Ал. Е.. заявява, че има животни и ходил на гости при леля
си на месец един път, на два месеца един път, като през 2023 г. я посетил 6-7
пъти, а тя ходила в с.Ост. където живее свидетелят 4-5 пъти. Племенникът
заявява, че не е карал леля си на психиатър и психолог, че от страна на мъжа й
имало близки роднини, които се грижели за нея, че не са подА. молба до
Окръжен съд-Кърджали за поставяне на леля му под запрещение, че тя не е
4
била опасна за себе си, за околните. В останалата част показанията са
неотносими към предмета на делото.
Свидетелят Н. Иб. Е., която е в родство по сватовство с ищцата Н. Е.,
заявява, че познава Сл. която идвала на готи на сестра си Н. в с.Ост. общ. Дж.
периода от 2021-2024 г., и била много усмихната, лъчезарна, прекрасна жена,
но след като починА. мъжът й и синът й през 2022 г., тя коренно се променила,
станала един неадекватен човек, личало си, че има психическо разстройство.
Когато била на гости С. говорила с несъщестуващи за тях обекти, както си
седяла и тръгвала, взимала си чантата, крещяла. Заявява, че сестрата на С. Н. е
била на ясно със състоянието й, че С. се лекува с лекарства и ходи в
психиатрията.
По делото е разпита и Нотариус Е. К., на която след като бяха предявени
приетите заверени преписи от документите по нотариалното дело във връзка с
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване №*, т.*, рег.*, дело* г. на Нотариус Е. К.-С., заяви, че лично
е написала и изповядала посочената сделка, както и че разговаряла със
страните, преди да се осъществи сделката, при което не е забелязала по
никакъв начин някакви признаци жената да е страдала от нещо или да има
някакво притеснение, или по някакъв начин да е принуда. Свидетелят заявява,
че прехвърлителят разбрала какво се случва кантората й и ако имала някакво
малко съмнение, че тя по някакъв начин не разбира или има ментален
проблем, щяла да поиска най-малкото да отложат сделката или някакво
медицинско. Нотариусът заявява, че оглед на стажа, може да прецени в общи
линии, чисто визуално, по външни признаци, дА. има някакво заболяване, или
не. В случая не й е направило по никакъв начин впечатление. Сочи, че
страните дошли веднъж да оставят документите и да им се укаже какво трябва
да съберат, преди да изповядат сделката, като заявява, че С. е идвала преди
изповядването на сделката, лично й донесла документите, защото си спомня,
че тя била единствен наследник на сина си и трябвало да й даде указания, че
това нещо трябва да го събере, като доказателства, като документи.
Свидетелят М. П. М., заявява, че познавала С. от 10-15 години, тъй като
живеели в съседни блокове, били лични приятелки. Когато починал синът й
никой от близките на С. не дошъл на погребението. М. заявява, че бащата на
ответника Я., който бил пенсионер и карал такси много помагал на С.. Когато
тя си била счупила ръката Я. я водил на доктори, включително да й слагат
инжекции. Свидетелят описва случка от началото на месец декември 2023 г.,
при която, в присъствие на полицаи, отворили вратата на жилището на С.,
когато била със счупена ръка, тъй като не я виждА. три поредни дни, и я
намерили на земята в безпомощно състояние („осрана и опикана“), като дори
спешна помощ отказвал да я вземе докато не я измият. М. заявява, че никой от
нейните близки и роднини не са се грижили за нея. С. можела сама да се
обслужва, сама си теглела парите, сама се грижеше са себе си. Свидетелят
заявява, че изпратила С. при д-р*** нейното отделение да лежи, защото, след
загубата на сина й била много травмирана. М. сочи, че С. много време не е
получавала пенсия и помолила д-р А. да я предложат на ТЕЛК в
психиатрията, след което започнала да взима пенсия. Свидетелят сочи, че
никой от нейните близки не я посещавал, не е виждала нейни роднини.
Заявява, че е давала пари на С., когато е закъсвала. Заявява, че не разговаряла
с лице на име Ал. и изразява и учудих как може да идват свидетели, които
5
въобще не са се вясвА..
Разпитан по делото свидетелят В. Ф. Г. заявява, че познавал С., като
съсед и тя не е имала поведение, което да му подскаже, че тя не е добре
психически, че не разбира какво прави и какви действия върши, била съвсем
нормален човек. В разговорите му с нея не е оставал с впечатление, че жената
не е била адекватна. До последно общувал с нея. Заявява, че тя чисто
финансово не се справяла сама, нямала пари, постоянно й помагА., живеела
бедно. Заявява, че Я. и М. й помагА., като я водили по институции, по
болници, викА. бърза помощ, като описва същата случка, като свидетеля М.,
когато С. била със счупена ръка и бърза помощ отказвА. да я вземат докато не
я измият. Свидетелят заявява, че не е знаел, че С. страдала от някакво
психическо заболяване, в последствие разбрал, че въобще нещо такова е
имало, че е имала такова заболяване. Заявява, че тя си била нормален човек, че
много по-ненормални има наоколо там в тези блокове.
По делото е приета и изготвената послесмъртна КППЕ, съгласно която С.
В. Иг. е страдала от параноидна шизофрения от 2019 г., като към момента на
извършване на деянието липсва медицинска документация и обективни данни
да е била с влошено психично състояние, което дава основание вещите лица
да смятат, че С. В. Иг. се е намирала в медикаментозна ремисия, както и че
липсват данни през този период освидетелстваната да е била поставяна под
запрещение, да е била хоспитА.зирана в психиатрично заведение, както и
амбулатории листове от прегледи при специА.ст – психиатър, което дава
основание вещите лица да смятат, че същата е била в ремисия за психичното
си заболяване. Вещите лица са изготвили заключението на база на прегледани
медицински документи относно здравословното състояние на С. В. Иг..
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира предявения иск от ищците за неоснователен, тъй като към
15.12.2023 г., когато е сключен договорът за покупко-продажба на описания
недвижим имот със запазено вещно право на ползване С. В. Иг. е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията
си, не е била поставена под запрещение, не е било поискано поставянето й под
запрещение и не е нА.це доказателство за недееспособността от същия
договор.
Настоящият състав не кредитира показанията на разпитаните от ищците
свидетели Ал. М. Е.. и Н. Иб. Е. относно здравословното състояние на С. В.
Иг., тъй като същите не кореспондират с останА.те събрани гласни
доказателства по делото, както и с приетата експертиза. Съдът намира за
житейски нелогично, освен морално недопустимо и укоримо, най-близките
останА. роднини на С. в страната, след смъртта на съпруга й и сина й, каквито
са нейната сестра и ищца по делото Н. В. Е. и синът й Ал. Е.., предвид, че
майка й – ищцата Ф. Ю. А. и брат й – ищецът В. В. А. живеят в Р. Т. съгласно
показанията на свидетеля Н. Иб. Е., да не предприемат някакви действия
относно нейното лечение и грижи, ако действително е била неадекватна, при
все, че ищцата и сестра на С. Н. В. Е. била на ясно със състоянието й, че се
лекува с лекарства и ходи в психиатрията съгласно показанията на свидетеля
Н. Иб. Е.. Не предприели и правни действия за поставянето й евентуално под
запрещение с оглед твърдените факти за невъзможност да се грижи за себе си
и да разбира свойството и значението на постъпките си. Майката на С. В. Иг. и
ищца по делото Ф. Ю. А., както и брат й ищецът В. В. А. живеят в Р. Т.,
съгласно показанията на свидетеля Н. Иб. Е., поради което са нямА. никакво
6
пряко и непосредствено впечатление за състоянието на дъщеря си, респ.
сестра си С.. Не са изложени факти и обстоятелства в исковата молба за това
дА. са се интересувА. от нея, съответно дА. са предприели някакви правни и
фактически действия за защита на нейните интереси, за нейната грижата и
издръжката, още повече, че съгласно показанията на свидетелите М. П. М. и В.
Ф. Г. С. е живеела бедно, никой не се грижел за нея, сама се грижела за себе
си, никой от нейните близки не я посещавал, не са виждани нейни роднини.
Дори когато починал синът й никой от близките на С. не отишъл на
погребението, което показва, че С. не е била в близки отношения със сестра си
Н. В. Е. и племенника си Ал. М. Е.., за да си ходят на гости един на друг. В
тази връзка са и поясненията на д-р П. в проведеното открито заседание по
приемането на КППЕ, че С. се ядосвала и е била нагативно насочена към
близките си.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. П. М. и В. Ф. Г.,
които са били комшии на С. и имат пряко, лично и непосредствено
впечатление от нейното поведение и действия. Свидетелят В. Ф. Г. заявява, че
често разговарял със С., като тя не е имала поведение, което да му подскаже,
че не е добре психически, че не разбира какво прави и какви действия върши,
била съвсем нормален човек, дори изразява учудване, че С. страдала от
някакво психическо заболяване.
Нотариус Е. К. заяви, че лично е написала и изповядала посочената
сделка, както и че разговаряла със страните, преди да се осъществи сделката,
при което с оглед стажа си не е забелязала по никакъв начин някакви признаци
С. В. Иг. да е страдала от нещо или да има някакво притеснение, или по
някакъв начин да е била принудена да сключи сделката. Свидетелят заявява,
че прехвърлителят разбрала какво се случва кантората й, както и че преди
изповядването на сделката С. лично й донесла документите. Съдът кредитира
изцяло показанията на нотариус К., което показва, че към датата на
изповядване на сделката 15.12.2023 г. и преди това С. В. Иг. е разбирала
свойството и значението на извършеното и е ръководила действията си
съзнателно и целенасочено.
В съдебно заседание вещите лица излагат подробни аргументи в защита
на заключението си по назначената КППЕ. Д-р П. пояснява, че експертиза се
основава изцяло на медицинска документация, която съхраняват ДПБ-
Кърджали, като С. е регистрирана в ДПБ-Кърджали, има уточнено заболяване
от 2019 г. на параноидна шизофрения. Пояснява, че параноидната шизофрения
е пристъпно заболяване, което протича на пристъпи и когато пациентите са
извън стационара на болницата и приемат медикаменти са в ремисия, която им
позволява да са пълноценни във всяка една сфера на човешката дейност. По
отношение на С. В. Иг. д-р П. заявява, че проследявайки хронологично
нейното заболяване виждат, че към датата 15.12.2023 г. месеци преди това тя е
била в ремисия, не е била поставяна под запрещение и е можела да изповядва
своите желания, да защитава икономическите си интереси, била е вменяема,
била е пълноценна, разбирала е какво върши. Пояснява, че на 26.01.2024 г. С.
В. Иг. постъпва за едни ден при тях в психиатрията, тъй като е регистрирана
във влошено соматично състояние, при което я привеждат в ОАИЛ, където тя
е починала. Д-р П. пояснява, че соматичното състояние е заболяване на други
телесни органи, а не на психиката, като относно психичното й състояние
нямат никакво съмнение, че тя е била напълно вменяема и адекватна. Сочи, че
С. е била многократно настанявана, минала и през ТЕЛК, където работи д-р
7
П., като в решението на ТЕЛК от 25.05.2023г. пише, че е с 80 % чужда помощ,
защото точката 80% върви с текста чужда помощ, като такъв е текста, така е
дадено в наредбата, но реално нямат нужда от чужда помощ. Пояснява, че С.
има няколко пристъпа, но от 2019 г. до 2024 г. е сравнително кратък период, за
да може личността да се изкриви до такава степен, че да не може да ръководи
постъпките и действията си. Поясни, че когато един човек изкара първи
пристъп, се проявява една трайна промяна на личността, емоциите вече не са
както при един непрекарал пристъп човек, нестрадащ от това заболяване, но
това в никакъв случай не й пречи за нейното функциониране, яснотата на
съзнанието е чиста, възприема фактите, контролира действията си, но
емоционалността е променена. Д-р П. заявява, че лично познавала С., не й е
била лекуващ лекар, но минавайки като дежурен лекар я виждала, приемала я,
идвала е в кабинета й да си получава нужните лекарства. Д-р П. участвал и в
ТЕЛК, на която се явила С.. Пояснява, че на тази възраст болестта не е толкова
агресивно развиваща се, както и че С. има пролежани 106 дни по социални
причини, тъй като нямало отопление, стояла при тях в ДПБ по социален
проблем. Тя била много работлива, помагала в болницата, носела храна,
чистила. След като починал синът й, тя помагала и д-р А. и д-р К. я държА.
при тях в ДПБ, настанявА. я, за да има къде да живее по социални причини и
съображения, тъй като нямало къде да живее след смъртта на сина й. Тя
помагала в болницата, носела храна, чистела, била много работлива.
Пояснява, че С. се ядосвала, била е нагативно насочена към близките си.
Вещите лица заявиха, че изводите им по експертизата не се променят, с оглед
чутите свидетелски показания. Съдът кредитира изцяло дадените от вещите
лица пояснения в открито съдебно заседание и ги приема за неразделна част
от заключението на приетата КППЕ.
Доказателства за твърдяната недееспособност на С. В. Иг. не произтича
и от съдържанието на процесния договор за покупко-продажба. Ищците
твърдят, че посочената в договора цена, на която продавачът продала имота си
от 9000 лева е твърде занижена, значително под данъчната оценка, която е
била 21 258,76 лева и много под пазарната такава. Настоящият състав намира
това твърдение на ищците за неоснователно. С. В. Иг. е продала собственото
си жилище, но е запазила пожизнено вещното си право на ползване върху
него. В тази хипотеза купувачът получава собствеността върху недвижимия
имот, с произтичащите от това права и задължения, но следва да търпи и да се
съобразява със запазеното пожизнено вещно право на ползване от продавача.
Към датата на сделката продавачът и вещен ползвател С. В. Иг. е била на 64
години, като няма данни за влошено общо здравословно състояние, както и да
е страдала от някакво тежко нелечимо заболяване, които да предопределят
хипотетичен прогнозируем период на оставащ живот известен на страните по
сделката. Правото на ползване по принцип е възмездно и оценимо, но може да
бъде и безвъзнмездно. Видно от съдържанието на посочения нотариален акт
продавачът си е запазил пожизнено правото на ползване върху продавания
имот, като не е отбелязано изрично, че безвъзмездно. Всичко това, като се
вземе предвид и средната продължителност на живот в страната на жените
обуславя извода, че към датата на сделката страните са съобразили тези факти
и обстоятелства, което е обусловило и посочената цена за покупко-продажба
от 9000 лева, т.е. не е нА.це нееквивалентност на престациите. От показанията
на разпитаните свидетели М. П. М. и В. Ф. Г. се установява, че С. В. Иг. е
живеела бедно, чисто финансово не се справяла сама, нямала пари, постоянно
й помагА., което е мотив за продавача да продаде имота си, но пък запазвайки
8
пожизнено правото си на ползване върху него. Купувачът по договора е синът
на комшията и таксиметров шофьор Я., който съгласно показанията на
свидетеля М. М. помагал много на С. и имал ключ от нейното жилище, който
му бил даден от С.. Тези факти и обстоятелства обуславят извод за
изключително близки отношение между продава С. и семейството на
купувача, поради което следва да се отчете обстоятелството, че при
извършване на продажба между лица в близки отношение, за нашите
традиции и морални норми е обичайно да се отчитат и нравствено-етичните
отношения на привързаност и взаимопомощ между страните по договора,
които, взети предвид ведно със свободата на договаряне, са в състояние да
обосноват между тях съгласие за извършване на сделката при продажна цена,
по-ниска от данъчната оценка на имота или пазарната стойност, без това да
накърнява добрите нрави. Следва да бъде посочено, че страните по сделката
може да са договорили различна (симулативна) цена на имота от
обективираната в нотариалния акт. Нотариалният акт е официален
свидетелстващ документ ползващ се с формална и материална
доказателствена сила удостоверяващ извършените пред и възприети от
нотариуса действия, но самите волеизявления на страните по сделката имат
характера на частен документ, включително в частта относно договорената
продажна цена, и поради това обвързваща за съда е формална доказателствена
сила само относно авторството, което не изключва възможността
договорената цена да е симулирана, т.е. по-висока или по-ниска от обявената.
Възражения в тази връзка от заинтересуваните лица не са правени.
В проведеното на 02.05.2025 г. открито съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищците адв. К. заяви, че няма образувани
граждански дела по искове за поставяне под пълно или ограничено
запрещение в Окръжен съд – Кърджали по отношение на С. В. Иг., както и
няма съответно в Община Кърджали заявление до органа по настойничество
за назначаване на неин настойник.
Съгласно даденото по задължителен за всички съдилища в страната
начин разрешение в ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. Съобразно приетото в мотивите към тълкувателния акт,
задължението на съда да се произнесе за нищожността на правните сделки се
извежда от общите принципи на гражданския процес /чл. 5, чл. 6, чл. 7 от
ГПК/, които основни правни норми не са абсолютни, не действат
самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат
така, че да се прояви тяхната балансираност. Разяснено е, че императивните
норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по
волята на страните, които са ги сключили, а договорната автономия не е
абсолютна, ограничена е от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не
противоречи на поВ.телни норми на закона и на добрите нрави.
Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския
процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички
възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да
дава указания на страните да сочат доказателства. В случая договорът за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран в описания
9
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване е сключен в предписаната от закона форма за
действителност и не се установява нарушение на императивни правни норми
относно неговото сключване, което обуславя липсата на порок на сделката
поради противоречие на закона, респ. заобикалянето му. Видно от
съдържанието на договора за покупко-продажба не е нА.це и нарушението на
добрите нрави поради явна неравностойност на насрещните престации,
водеща до практическа липса на престация, както и не са нарушени
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските
отношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване,
като в тази част следва да се посочат изложените мотиви относно цената на
иска. Не е нА.це и невъзможен предмет на договорът за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран в описания нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване.
За липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото то се
предполага съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и съдът е длъжен да зачете
съществуването му, ако презумпцията не е оборена. В случая няма и
възражение в тази връзка от заинтересованите страни. Няма възражение от тях
и по отношение на останА.те основания за нищожност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски има само ответникът. Представен е своевременно списък с разноски
по чл. 80 от ГПК и доказателства към него. Уговорено и е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева с ДДС за процесуално
представителство и защита, както и възнаграждение в размер на 300 лева с
ДДС на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа, съгласно която за защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. Не е
направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на
посочените възнаграждения, поради което следва да бъдат присъдени в пълен
размер. На ответника следва да бъде присъден и внесеният депозит за
свидетел в размер на 20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. В. Е., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. О., ул. "П."*, община К.., Ф. Ю. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. Д. №*, общ.М., обл.К. и В. В. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес с.Д.№*, общ.М., обл.К.рещу Т. Я. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.К., ул. "П." №* вх.*, ет.*, ап.* иск с правно
основание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.12.2023 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване №*, т.*,
рег.*, дело* г. на Нотариус Е. К.-С., с peг.№******, с район на действие
Районен съд-Кърджалии вписан в службата по вписванията при Районен съд-
Кърджалии с дв.вх.peг.№***, с акт****, том***, дело **** година, с който на
15.12.2023 г. С. В. Иг. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр,.К., ул."Л:.
Д."№*, вх.*, ет.*, ап.*, приживе и като единствена собственица продала на
10
ответника Т. Я. Д. собственият си недвижим имот представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №40909.127.33.1.5 по КККР
на град Кърджалии., одобрени със Заповед №******** година на
Изпълнителният директор на Агенцията по кадастър, с последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелният обект от 11.03.2014 година, с адрес на
имота: гр.К., кв."Гл.", ул."Л.Д."№*, бл.*, ет.*, ап. №* който обект се намира на
вторият етаж в сграда с идентификатор №40909.127.33.1, с предназначение на
сградата: Общежитие, разположена в поземлен имот с идентификатор
№40909.127.33 по КККР на град Кърджалии., с предназначение-жилище-
апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 50,39 кв.м., състоящ се от две
стаи, санитарен възел, антре и балкон, стар идентификатор на обекта-
№40909.127.33.1.1,при граници: от юг- апартамент №6, от запад-коридор, от
горе-апартамент №13, от долу-партер и при граници на обекта съгласно схема:
на същият етаж-обект с идентификатор №40909.127.33.1.6, обект с
идентификатор №40909.127.33.1.4, под обекта-обект с идентификатор
№40909.127.33.1.90, над обекта-обект с идентификатор №40909.127.33.1.13,
ведно с 1,180% идеални части от общите части на сградата възлизащи в размер
на 7,62 кв.м. и правото на строеж за 58,01 кв.м., върху мястото в което е
построена сградата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. В. Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. О., ул. "П."*, община К.., Ф. Ю. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Д. №*, общ.М., обл.К. и В. В. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Д. № *, общ.М. , област К. ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Я. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.К., ул. "П." №* вх.*, ет.*, ап.* чрез адв. Н. М.
от АК-Кърджали направените по делото разноски в общ размер на 2720 лева.
Решението подлежи на обжалване с въъзивна жалба пред ОС-Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
11