МОТИВИ
КЪМ НОХД 86/2021
Производството е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор от РП
Панагюрище.
С него е предаден на съд Г.Н.М., за
това, че на 10.01.2020г. в гр.Панагюрище е управлявал лек автомобил, марка „*****”,
с per. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
1,76 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез извършена химическа
експертиза - престъпление по чл.343б, алЛ от НК.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение с обосновано от събраните
данни искане за постановяване на присъда с която подсъдимият да бъде признат за
виновен и получи съответните наказания.
Защитник оспорва доказаността на вмененото деяние, като
настоява за оправдателна присъда, каквото е искането и на подсъдимия.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Свидетелката
М. Д. работи в заведение ,находящо се на ул.“*********“ в гр.Панагюрище.На
10.01.2020г.,около 20.20 часа, тя вътре в заведението като чула шум идващ от
улицата „от стържене на пластмаса“. Усъмнила, че може клиент да поврежда
пластмасовите столове отвън и затова излязла. Видяла автомобила на подсъдимия и
по местоположението и движението му на пътното платно директно се усъмнила, че
може той да е блъснал автомобил, управляван от св. Д., който бил паркиран отсреща.
Съмненията й се засилили, когато видяла автомобила на подсъдимия да блъска на
заден ход намиращия се в близост контейнер. Д. незабавно се обадила на св. Д. и
я уведомила.
Свидетелят
Д. Д. излязъл на улицата и установил ,че лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№ РА ****
КВ,собственост на неговата майка, действително има следи от удар. Видял също и
следи по платното, които проследил от л.а БМВ до гаража на М. и затова отишъл
да му поиска обяснение.При срещата си с него видял, че подсъдимият залита и
възприел мирис.
Поради
това свидетелят Д. подал сигнал на ЕЕНСП 112, който около 21.04ч. бил
препредаден на дежурния автопатрул, в състава на който били свидетелите полицай
И.А. и полицай Д.Г. Те се отзовали на адреса за около 5 минути и
изслушали първо св. Д., който ги чакал.
След
това открили подсъдимия в гаража му,на ул.“*********“ №** в гр.Панагюрище. М. признал,че
той бил карал автомобила си ,но не бил разбрал да е блъснал автомобила на Д.,
което отдал на големите размери на своя автомобил. Признал също за употреба на
алкохол, но посочил, че това станало след като прибрал автомобила в гаража си,
от където след това не го бил изкарвал.
М. бил изпробван за употреба на алкохол с
техн.средство „Алкотес Дрегер“ 7510 с фабричен №0085, който отчел в 21,45 часа
наличие на алкохол в издишания въздух -1.64 промила.
След
това М. ***, където дал кръв за химически анализ, който установил
концентрацията на алкохол в кръвта проба - 1,76 на хиляда.
Образувано
било ДСП за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и в хода му св.Д. Д. предал за
нуждите на разследването един брой диск, който съдържал запис от процесната
вечер от видеокамера, монтирана пред дома му на съседа му св. Х.А..
Същият
бил експертно изследван и така била установена липсата на манипулации.
Установена била и автентичността на записа, който е с продължителност от 2
минути и 47 секунди и онагледява
следната ситуация на процесното място
( улицата пред домовете на Д.и и А.) на 10.01.2020г. за времето от 20.25 часа
до 20.26 часа: автомобил – джип нализа напречно на пътното платно на заден ход
и се позиционира със задната си част между два паркирани автомобила, първият от
които ( по -близкият на кадъра) разположен почти изцяло покрай двата контейнера
за смет и фронтално срещу траекторията на навлизане на джипа; последният със
задна дясна част се провира между двата автомобила – със задната в посока към
предната на БМВ-то до контейнерите и с предната си с посока към предната на
другия автомобил БМВ. Маневрирайки на заден ход, с навит наляво волан, джипът успява да избута
БМВ-то до контейнерите няколко метра напред,като за целта прави и маневри на преден ход за
провиране между двата автомобила и в посока към по-задното на кадъра БМВ. След изблъскването на БМВ-то, джипът се
придвижва напред към мястото, от което започва движението му.
След
приключване на разследването той бил предаден на съд с обвинителен акт и за престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК– управление на МПС след употреба на алкохол над
установената за криминализиране на
деянието граница .
Подсъдимият
не отрича процесната вечер употреба на алкохол и управление на МПС, каквото
признание е заявил още при полицейската проверка от А. и Г.. Всъщност този
факт, както и още няколко са напълно безспорни,тъй като информацията от
доказателствените средства за тях е еднопосочна. Напълно безспорно е
установено, че:
1. на
процесната дата само подсъдимият е
управлявал собственото му МПС и това произтича от неговите неопровергани
обяснения ( л. 20 „прибрах колата в гаража към 16.30 ч. и никой повече не я е
карал до края на вечерта“ )
2. На
процесната дата подсъдимият е употребил алкохол .
Спорът, предвид предмета на доказване, е дали управлението на МПС е било под
въздействие на недопустимо количество алкохол и към колко часа е било това
управление. Респективно – следваше да се установи дали управлението е
предхождало употребата на алкохол, както твърди подсъдимият и защитата му или
употребата на алкохол е предхождала управление на автомобила и кога е било то
Подсъдимият ( л.20) твърди, че, както всеки
петък, и този забрал сина си ( студент в Пловдив) от гарата в Панагюрище и
около 16.30 се прибирали , като той си паркирал джипа *****, като отрича да е
възприел при прибирането на автомобила в гаража удар с друг автомобил. Твърди категорично, че след това никой
не е управлявал автомобила и че започнал
да употребява алкохол ( домашно сварена ракия с висок градус) след 20.30ч. , а съседът му Д.
дошъл при него с оплакване, че му ударил автомобила в 21ч.
Тези
обяснения са важими в няколко направления- заявено е управление само от 16 до
16.30ч. и е отречено такова след това ; заявена е употреба на алкохол след
20.30ч. , но не и преди това . Като се имат предвид твърденията на подсъдимия –
той отрича: да е управлявал автомобила към 20.25ч. и да е употребил до този час
алкохол, респ. до това управление. Отречените факти обаче са безспорно
установени при съдебното следствие.
На
първо място движението на джипа на подсъдимия процесната вечер и около 20.30. е
възприето от св. Д., която го обяснява с логичното си предложение, възникнало
от естеството на възприетия шум - дочула
„стържене на пластмаса„ , който допуснала, че е от пластмасови столове пред заведението,
в което работи и затова излязла отпред.
Заведението е съседно на домовете на подсъдимия , св. Д., св. А. , разположени
на посочената горе улица. Дошева видяла
джипа на подсъдимия и по местоположението му на пътното платно и движението му,
допуснала, че може да е ударил БМВ-то на Д.и, поради което веднага се обадила
на съседката си св. Д. и й съобщила. Д., собственик на автомобила, незабавно предала на сина си, тъй като той го
управлявал. Св. Д. веднага отишъл и видял автомобила, паркиран на метри от дома
му и от този на неговия съсед - подсъдимия,
при когото отишъл до минути. При разговора с него установил, че залита и
възприел мирис на алкохол, поради което незабавно подал сигнал до ЕЕНСП 112,
който бил пренасочен според заявеното от полицаите А. и Г. , които били в състав дежурен
автопатрул. Твърденията им, че са пристигнали на място до пет минути след сигнала ( в журнала от
посетени произшествия на л.18, ДСП – в
21.04ч.) и също възпрели залитането на подсъдимия и мириса на алкохол,
поради което той бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, отчел
стойност от 1.64 % алкохол в издишан въздух
.
На
подсъдимия бил съставен в съответствие с предписанието на чл. 3 от Наредбата
АУАН и талон за изследване (ТИ) по правилата на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съдържанието на двата документа е в
съответствие с изискванията по чл. 6 от Наредбата, като в талона са отразени
отчелото посочения горе резултат техническото средство, надлежно проверено като
средство за измерване ( виж на л. 16,
ДСП). Отразено е собственоръчно от подсъдимия неприемането на отчетения
резултат, за което е положен подпис от него и е отразено предписанието на контролния орган да се яви до
посочения час в лечебно заведение за даване на кръвна проба – до 20 мин. след
връчване на ТИ.
Явяването
е било в 21.50ч., както е видно от съставения протокол за медицинско изследване и
вземане на кръвна проба ( л.15, ДСП). Според снетата и отразена в протокола
анамнеза: подсъдимият е признал, че е
употребил „алкохол 100 грама домашна ракия към 19ч. (?!,
което противоречи на заявеното по делото)
„.
Неоснователно
се критикува от защитата процедурата по вземане, съхранение и транспортиране на
кръвната проба. Както и горните действия, това е станало по строго формалните
правила на цитираната наредба , спазването на които гарантира един от
обективните елементи от състава на инкриминираното престъпление ( установяването на употребата на алкохол да
е по надлежен ред). Посочено в
протокола на л. 15, ДСП е лицето, взело пробата ( в съответствие с изискването
на чл.12 от Наредбата) , а в този на л. 5 от ДСП – отнасянето й „на ръка с
хладилна чанта на 13.01.20г.“ до посочената легализирана лаборатория ( както
предписва по чл. 19 от Наредбата).
Изследването е станало по посочения в протокола и предписан по Наредбата
метод ( газхроматографски) .
Горното
обсъждане сочи, че процедурата по Наредба 1/17г. за вземане, съхранение, транспортиране и
изследване на пробата са спазени, с което поддържаната в обратния смисъл
защитна позиция е лишена от доказателствено основание.
Обратното
– обвинителната досежно факта, че и към момента на управлението на автомобила
към 20.25ч. подсъдимият е бил под въздействие на алкохол е напълно
доказателствено обезпечена. Освен, че Д. е възприела движението на автомобила
на подсъдимия към 20.30ч ( а подсъдимият отрича
някой да го е управлявал автомобила му след 16.30ч) и в 21.04ч. на място при подсъдимия са били
полицаите, управлението от 20.25 до
20.26ч. е установено и с представения запис. Възможността му за ползване
като доказателствено средство след техническа проверка на автентичността му и
липсата на манипулации по него са признати с константната вече съдебна
практика. Техническият анализ е
установил липса на манипулации по записа и автентичността му.
Записът
е от охранителните камери, разположени пред дома на от св. Хр. А., съсед на Д.и и е бил изпратен по ел. път на Д., което е
потвърдено и от двамата. Както те, така
и собственикът на изместеното БМВ – св. А. А., а полицаите А. и Г. са
прегледали записа. Неговото съдържание е възпроизведено чрез предявяване и чрез
отразеното в протокола от експертизата, придружено с наличните фотоси на л. 35,
ДСП. На първо място следва да се
отрази, че гласните доказателствени средства потвърждават автентичността на
посочения час и дата на записа, тъй
като те са ( особено точното време до минути) от решаващо доказателствено
значение . Представена е следната, съответна и допълнена от коментираните горе
гласни доказателствени средства,
ситуация: на 10.01.2020г. за
времето от 20.25 часа до 20.26 часа: автомобил – джип нализа напречно на
пътното платно на заден ход и се позиционира със задната си част между два
паркирани автомобила, първият от които ( по -близкият на кадъра и собствен на
св. Анг. А. ) разположен почти изцяло покрай двата контейнера и фронтално срещу
траекторията на навлизане на джипа; джипът със задна дясна част се провира
между двата автомобила – със задната в посока към предната на БМВ-то на А. , и с предната си с посока към предната на
другото БМВ – на Д.. Маневрирайки на заден ход с навит наляво волан успява да
избута БМВ-то на А. няколко метра напред,като
за целта прави и няколко маневри на преден ход за провиране между двата
автомобила и в посока към БМВ-то на Д..
След изблъскването на БМВ-то на А., джипът се придвижва напред към
мястото, от което започна движението му – гаражът на подсъдимия.
Стана ясно, че целта на подсъдимия с
процесното управление е била именно заявената от А.и - да измести автомобила на
св. Ан. А., който възпрепятствал в незначителна степен ( поради широчината на
пътното платно) паркирането в гаража на автомобила на подсъдимия. Дали е била
такава обаче и дори дали при това управление на автомобила на подсъдимия е бил ударен автомобила на Д. са факти, които
не се отнасят към елементите от състава на престъплението, което е съставомерно
при доказано управление на МПС под въздействие на алкохол над 1.2 промила . В
случая тези елементи в обективен план са напълно установени при горния
доказателствен анализ: на 10.01.20, за
времето от 20.25 часа до 20.26 часа подсъдимият е управлявал автомобила си под
въздействие на алкохол 1.76 промила в кръвта , което е установено по надлежен
ред – с химичен анализ на кръвна проба ( л.5, ДСП). Доказано категорично е движението на
автомобила в посочения времеви диапазон, а подсъдимият отрича въобще да е бил
управляван след 16.30ч., като признава, че този ден само той го е управлявал.
Инцидентът е настъпил към 20.25-20.26ч., а в 21.04ч. Подсъдимият е бил открит в
гаража на автомобила си от полицаите. Тестван е с техническо средство Алкотест
Дрегелр, отчело съдържание в алкохол в издишан въздух 1.64 промила, с което
показание той не се съгласил и дал кръвна проба, надлежно взета, изследвана и с
резултат от химическия й анализ 1.76 промила.
Във
връзка със стойностите на алкохолно опиянение е изпълнено експертно изследване,
предвид установеното тегло на подсъдимия при медицинския преглед ( виж
протокола на л. 15 – 98 кг. ). Трябва
да се признае, че изследването не може
да посочи само на база количество на приетия алкохол, телесна маса и изминало
време конкретна концентрация на алкохолно опиянение към съответен час
след употребата . От друга страна това заключение се е базирало , както става
ясно от съдържанието му, на твърдения на подсъдимия за употребена домашна ракия
100 грама около 18ч., а в съдебното
следствие такива доказателства не са събрани : подсъдимият заявява в
обясненията си прием след 20.30ч., а при медицинския преглед ( л.15, ДСП) е посочил прием в 19ч.
Компилацията
на констатираните горе факти, в тяхната взаимовръзка и насоченост, обосновава
единствено възможния извод за авторството и вината на подсъдимия. Възраженията
на защитата, по същество и на база на теоретичната формула за доказване с
косвени доказателства, са напълно голословни или недостатъчно обосновани и то
не толкова поради изолирането на определени доказателствени източници, колкото
поради несъздадената връзка по между им и с главния факт. Защото, наистина, фактът - косвено
доказателство, взет само по себе си не може да даде информация за главния факт
/предмета на доказване. Служи обаче, както и всеки от процесните, за установяване на друг факт, свързан с
главния факт и е неизменна част от консолидираната доказателствена съвкупност,
изградена като система от неразривно свързани и взаимнообусловими елементи,
върху която се базира единствено възможния извод за авторството и виновността –
на подсъдимото лице .
Подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след употреба на недопустимо количество алкохол и е целял
това, съзнавал е противоправния характер на деянието си.
Обоснованата
съставомерност на деянието обоснова и постановената присъда, с която Съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
При определяне на полагащото му
се наказание за това престъпление се съобразиха обстоятелства, които променят
степента на обществена опасност на престъпното деяние, занижавайки я спрямо
типичните престъпления от същия вид - необремененият съдебен статус и позитивната
характеристика за подсъдимото лице, както и невисоката степен на концентрация
на алкохол кръвта . При така отчетената специфика на това престъпление се
констатира, че и най-лекото, предвидено за него престъпление, се явява
несъразмерно тежко и в този смисъл - несправедливо . Затова наказанието
лишаване от свобода се определи на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК, предвид и
необременените данни за водач ( л.13,
ДСП- последното наказание с НП е от 2012г., има две платени глоби по ЕФ, последният от 2018г.) и споделената
характеристика на личността на дееца се наложи наказание: пет
месеца лишаване от свобода, което се прие за достатъчно за постигане на
целите от реализиране на наказателната отговорност, поради което и на основание
чл. 55, ал.3 от НК не се наложи
кумулативното наказание глоба .
По отношение на начина на
изтърпяването му Съдът прецени наличието на всички материално-правни
предпоставки по чл. 66, ал.1 от НК предвид липсата на предходни осъждания
и вида и размера на наложените наказания.
Прие се също така на база на коментираните горе данни за личността на дееца, че
нито за постигане на личната, нито на генералната превенции се налага
ефективното изтърпяване на наказването. Така, изтърпяването на определеното
общо наказание на основание чл.66, ал. 1
от НК се отложи за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК и като се взеха предвид отчетените при определяне на
основното наказание обстоятелства, конкретната степен на алкохолно опиянение , както и липсата на данните за водач , се наложи наказание от десет месеца лишаване от правоуправление.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се присъдиха сторените по
делото разноски: в полза на ОД на МВР
Пазарджик - в размер на 223,00 лева.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :