№ 62
гр. Габрово, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500026 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, подадена
чрез пълномощника юрк.Р. срещу разпореждане на Севлиевски районен съд по ч.гр.д.
№1360/2021г. в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.417 от ГПК против Й. ИВ. Й.
за претендираното обезщетение за забава.
Жалбоподателят излага доводи,че мораторната лихва е формирана съглсно чл.9.4 от
процесния договор за потребителски кредит , върху непогасените в срок просрочени суми
съгласно погасителния план в чл.11.Претендираното обезщетение за забава по реда на чл.79
ЗЗД е съгласно договореното между страните в договора в чл.9.4 и чл.15.1.Погасяването на
главницата и възнаградителната лихва е догворено да се извърши на месечни вноски ,на
съответния падеж ,като месечните вноски са анюитетни по погасителния план в чл.11.1 от
договора. Съобразно начина на формиране на месечните вноски ,включващи главница и
договора лихва, и непрестирането на падежа , са относими към начисляването на лихвата за
забава. Изложени са и доводи за приложимостта на чл.430 ТЗ и за правната и икономическа
природа на възнаградителната лихва.
Прави се искане да бъде отменено разпореждането в обжалваната му част и уважено
искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираното
обезщетение за забава в размер на 191,07лв. за периода 15.01.2021-04.11.2021г. и за частта
от неприсъдената държавна такса от 3,89лв., с постановяване на незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист.
Частната жалба е подаден в срок / подадена по пощата на 29.12.2021г./,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане №1418 от 25.11.2021г. на Севлиевски районен
съд по ч.гр.д.№1360/2021г., в частта ,с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ
1
Банк“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за
сумата от 191,07лв., претендирано обезщетение за забава за периода 15.01.2021г.-
04.11.2021г. и за съответната част от държавната такса.
Първоинстанционният съд е приел,че претендираното вземане за сумата от
191,07лв.- лихва – обезщетение за забава за посочения в заявлението период , предвид
чл.33,ал.2 ЗПК и при 10% законна лихва за процесния период / около 8,3% за конкретния
период/ ,в случая върху неплатената главница е значително над размера на законната лихва,
установено чрез пресмятане на отношението на претендираната лихва към главницата.
Приел е ,че договорна разпоредба за изчисляване на обезщетение за забава в такъв размер,
е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД ,поради противоречие със закона.
Разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната му част е необосновано,
като изложените от първоинстанционния съд мотиви относно процесното вземане за сумата
от 191,07лв. ,не се подкрепят от данните по делото.
С подаденото заявлене по чл.417 ГПК,по което е образувано производството по
ч.гр.д.№1360/2021г. по описа на РС-Севлиево ,заявителят „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД е поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Й. ИВ. Й. за
парични вземания въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК: за непогасена
главница,възнаградителна лихва и за сумата от 191,07лв. лихва , като претендирано
обезщетение за забава за периода 15.01.2021г.-04.11.2021г., като изискуеми по договор за
потребителски кредит от 10.09.2020г. ,съгласно извлечение от счетоводни книги към
04.11.2021г.
С измененията в чл.411 ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, заповедният съд
следва служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, като
съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК да не го уважи, когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Подаденото заявление по ч.гр.д.№1360/2021г. по описа на РС-Севлиево е по чл.417
ГПК.
Съгласно изменението от 2019г. на чл.417,т.2 ГПК , в тази хипотеза заявителят може
да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземане , основаващо се на извлечение от
счетоводните книги на банката, към което е представен документът , от който призтича
вземането на банката, заедно с всички негови приложения.
В случая ,към заявлението по ч.гр.д.№1360/2021г. по описа на РС-Севлиево е
приложено извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417,т.2 ГПК от счетоводната
система на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД ,с отразенни данни за размера на сумата по
договора за потребителски кредит от 10.09.2020г.,сключен с кредитополучателя Й. ИВ. Й.
,срока на действие на договора ,броя на погасителните вноски и на дължимите, падежа на
задълженията и датата на изискуемост. Посочен е конкретният размер на всяко от
задълженията по договора към 04.11.2021г. - изискуема главница 1020,66лв. , изискуема
възнаградителна лихва 173,84 и обезщетение за забава върху просрочената главница за
2
периода 15.01.2021-04.11.2021г. в размер на 191.07лв. Представен е и договорът за
потребителски кредит от 10.09.2020г. с приложенията. Съгласно клаузите на договора
,неговият срок е 15.10.2021г., при отпуснат размер на кредита 1020,66лв. и изготвен
погасителен план с 10 погасителни вноски , всяка включваща съответна част от главницата
и възнаградителната лихва от 173,84лв., с падеж на първата вноска 15.01.2021г.
От мотивите на обжалваното разпореждане не се установява въз основа на какви
конкретни обстоятелства, заповедният съд е обосновал извода си, че претендираното от
заявителя обезщетение за забава върху просрочената главница се основава на нищожна
договорна разпоредба за неговото изчисляване , в хипотезата на чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД. Нито
една от клаузите на приложения към заявлението договор за потребителски кредит от
10.09.2020г., сключен с потребителя Й. ИВ. Й., не е посочена в разпореждането като такава.
Липсва конкретика в мотивите и как заповедният съд е извършил преценка,че сумата от
191,07лв. за процесния период надвишава законната лихва върху неплатената главница
,която видно от погасителния план ,обективиран в договора, е платима на десет вноски ,със
съответните падежи и части от главницата , през периода 15.01.2021г.-15.10.2021г. Посочено
е единствено „чрез пресмятане на отношението на претендираната лихва към главницата“,
което по никакъв начин не кореспондира с клаузите на процесния договор за потребителски
кредит, на чл.33,ал.1 ЗПК , както и на чл.84 и чл.86 от ЗЗД.
При установените по делото данни, въззивният съд намира,че клаузите от процесния
договор за потребителски кредит,с които е уговорено обезщетение за забава при просрочие
на дължимите плащания , не са нищожни ,като противоречащи на закона и добрите нрави,
нито може да се обоснове вероятност за тяхната неравноправност.
В чл.9.4 от процесния договор за потребителски кредит е предвидено ,че при
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
просрочената сума за периода на просрочие, като е посочено,че към момента на сключване
на договора , законната лихва за периода е в размер на ОЛП + 10 пункта надбавка и че ОЛП
се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС
.Съгласно чл.15.1 от договора, в случай,че потребителят е допуснал просрочие на
дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочие – от датата на падежа , до датата на
ефективното изплащане на сумата, като законната лихва се формира ,както е посочено в
чл.9.4 . И двете клаузи на договора не противоречат на чл.33,ал.1 и 2 от ЗПК ,нито на друга
законова разпоредба, което да обосновава тяхната нищожност по чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
От изготвения с договора за потребителски кредит погасителен план е видно,че е
уговорено разсрочено плащане на главницата от 1020,66лв., на десет месечни вноски ,всяка
с конкретен падеж и размер на съответната част от главницата, а не еднократно дължимо
плащане на сумата от 1020,66лв. на определена дата. С оглед на това за всяка от
просрочените вноски ,формиращи изискуемата непогасена главница от 1020,66лв.,
длъжникът изпада в забава съобразно датата,на която е настъпил падежа на тази вноска.
Предвид на това неправилно заповедният съд е извел извода за нарушаване на чл.33,ал.2
3
ЗПК, чрез направено съпоставяне на размера на дължимата главница с размера на
начисленото върху нея обезщетение за забава за посочения период, без да съобрази,че този
период обхваща десет падежирали и непогасени на падежа вноски за съответната част от
главницата, а не се касае за една единствена вноска от 1020,66лв., която да е с настъпил
падеж на 15.01.2021г./ нито за хипотеза на обявена предсрочна изискуемост на кредита /.
От представеното извлечение по чл.417,т.2 ГПК е видно,че потребителят не е платил
нито една от 10 вноски по процесния договор за потребителски кредит. Кредиторът не е
упражнил правото си за обявяването му за предсрочно изискуем , а след изитичане срока на
договора на 15.10.2021г. ,е подал ,постъпило в съда на 22.11.2021г., заявлението по чл.417
ГПК. Обезщетението за забава върху просрочената главница - в размер на 191,07лв. ,се
претендира от 15.01.2021г. /когато е падежът на първата просрочена вноска съгласно
погасителния план/, до 04.11.2021г./след изтичане срока на договора и падежиране на
всички вноски по погасителния план/. На етапа ,на който се намира производството – фазата
на едностранното заповедно производство, преценката се извършва въз основа на
представения към заявлението докумен по чл.417,т.2 ГПК от заявителя. Процесното
вземане за сумата от 191,07лв. е акцесорно по своя характер, и представлява претендирано
обезщетение за забава върху просрочената главница, което вземане е включено в
извлечението по чл.417,т.2 ГПК от счетоводната система на кредитора и е
индивидуализирано като основание в представения към извлечението договор за
потребителски кредит от 10.09.2020г. , с определям по посочения в договора начин размер ,
съгласно чл.9.т.4 и чл.15.1, като това процесното акцесорно вземане не е необходимо да се
установява чрез данни, стоящи вън от изпълнителното основание по чл.417,т.2 ГПК,.Това е
и хипотезата относно дадените разяснения в т.4а от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл.417 ГПК и за акцесорни
вземания /уговорена неустойка или лихва/,които се основават на посочените в чл.417,т.2 и
т.3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни ,стоящи вън от
изпълнителното основание. В случая е изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК
и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника за процесната сума от 191,07лв. - обезщетението за забава върху просрочената
главница .
На основание изложеното жалбата следва да бъде уважена,като се отмени
разпореждането на заповединя съд в обжалваната отхвърлителна част за присъждане на
сумата от 191,07лв. - обезщетение за забва върху просрочената главница за периода
15.01.2021г.-04.11.2021г.С оглед на това следва да се доприсъди като разноски за
заповедното производство сумата от 3,82лв.лв. – остатъка от неприсъдената държавната
такса за сумата над 23,89лв. до размер на 27,71лв.
Водим от горното ,въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ разпореждане №1418 от 25.11.2021г. по ч. гр. д. №1360/2021г. на
Севлиевски районен съд в ЧАСТТА ,с която е отхвърлено подадено от „ТИ БИ АЙ
Банк“ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от
191,07лв. обезщетение за забва върху просрочената главница за периода 15.01.2021-
04.11.2021г. и за държавна такса за сумата над 23.89лв. до размер на 27.71лв. – разликата от
3.82лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД ,************, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ******************* , Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417,т.2 ГПК срещу длъжника Й. ИВ. Й. , ЕГН**********, от
гр.Севлиево , ************** ,за сумата от 191,07лв. обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода 15.01.2021-04.11.2021г. и за сумата над 23.89лв. до
размер на 27.71лв. държавна такса – за разликата от 3.82лв, разноски за заповедното
производство.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение ,с оглед
на което на кредитора да се издаде и изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Севлиево за издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5