№ 28960
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20251110123496 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от М. Й. Ф. , с която са
предявени искове срещу Ф“АД . Препис от същата е редовно връчен на
ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима.
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ .
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са искове както следва:
1.Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено на основание чл.
71, ал.1,КТ със Заповед № 198/24.02.25г.
Правото произтича от следните обстоятелства: незаконно упражняване
от страна на ответника на потестативното право едностранно да прекрати
трудовото правоотношение между страните. Поради липса на оспорване, не се
нуждаят от доказване обстоятелствата: че страните са били в трудово
правоотношение, прекратено едностранно от ответника на твърдяното от
ищеца основание с посочената по – горе заповед.
В тежест на ответника, с оглед на наведените от ищеца основания на
иска, представляващи незаконосъобразност на заповедта за уволнение е да
докаже, че е негова полза е възникнало потестативното право да прекрати
правоотношението с ищцата на основание чл. 71, ал.1 КТ.
2.Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
1
заеманата преди уволнението длъжност „Инженер, качество в предприятие“ , с
код по НКПД 2149 6040, считано от 25.02.25г.
Правото произтича от уважаване на иска за отмяна на уволнението и
безсрочност на трудово правоотношение или неизтичането на срока
/ненастъпване на условието/, за който /което е сключен срочния трудов
договор.
В тежест на ищеца е да установи, че уволнението му е признато от съда
за незаконно и отменено. В тежест на ответника е да установи
законосъобразност на уволнението на посоченото основание.
3. Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата
от 26 142 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението за периода 25.02.2025 г. – 25.08.2025 г.
Правото произтича от следните обстоятелства: отмяна на уволнението,
пропуснато брутно трудово възнаграждение поради незаетост на ищцата по
трудово правоотношение и причинна връзка между тях.
В тежест на ищеца е да докаже, че уволнението му е отменено като
незаконно.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е започнал работа през
процесния период при друг работодател или, при доказване на горепосочените
правопораждащи правото факти, че е погасил дълга.
С исковата си молба ищцата поддържа, че страните били обвързани по
силата на безсрочно трудово правоотношение от 27.02.19г., по силата на което
тя изпълнявала длъжност „Специалист с контролни функции, автоматична
поточна линия“, с работно време от 8 часа при 5-дневна работна седмица.На
30.12.19г. бил сключен анекс 1 към трудовия договор , по силата на който
работодателят възложил, а служителката се съгласила да изпълнява
длъжността „началник смяна“, като останалите клаузи по договора останали
непроменени. С Анекс2 от 30.04.20г. основното трудово възнаграждение на
ищцата било определено на 1900лева, като останалите клаузи останали
непроменени. От 26.11.22г. до 04.08.24г. ищцата Ф. ползвала отпуск поради
бременност и раждане и отпуск за отглеждане на дете. След връщането й на
работа – на 05.08.24г. й била дадена възможност да изпълнява различни
трудови функции съобразно променения й трудовоправен статут , а именно на
2
такива ,включени в длъжностната характеристика на длъжността „инженер,
качество в предприятие“с код по НКПД 21496040. На 15.08.24г. между ищцата
и работодателя било сключено допълнително споразумение към трудовия
договор , по силата на което страните договорили основно месечно трудово
възнаграждение в р-р на 4189лева, считано от 01.08.24г., като въпреки
настъпилите промени всички останали клаузи от договора и допълнителните
споразумения се запазили, вкл. Че трудовият договор се прекратява със срок
на предизвестие от 30 календарни дни. На 29.11.24г. по инициатива на
работодателя било сключено допълнително споразумение към трудовия
договор №9/27.02.19г., по силата на което работодателят възложил, а
служителят приел да изпълнява длъжност „Инженер, качество в
предприятие“, с код 21496040, считано от 01.12.24г., като всички останали
клаузи останали непроменени.Съгласно т.8.2 от допълнителното
споразумение същото било сключено за неопределено време със срок на
изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя , считано от датата
на постъпване на работа- 01.12.24г., като всички останали клаузи се запазили-
основно месечно възнаграждение , работно време – 8часа при 5-дневна
седмица, , масто на работа- „Завод за възстановяване на синтетични органични
полимери“ град Елин Пелин, ЕКАТТЕ 18490. От 01.12.24г. трудовото
възнаграждение било увеличено на 4357лева. С обжалваната заповед №
198/24.02.25г. на осн. чл. 71, ал.1 КТ работодателят Ф“АД прекратил
трудовото правоотношение на ищцата Ф. на длъжност „Инженер, качество в
предприятие“ с код 2149 6040, считано от 25.02.25г. Счита заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна, доколкото
поддържа , че клаузата на т.8.2 от допълнителното споразумение от 29.11.24г.
към трудовия договор №9/27.02.19г., с която е уговорен срок за изпитване от
6 месеца в полза на работодателя , считано от датата на постъпване на работа-
01.12.24г. е недействителна поради заобикаляне на закона. Счита, че с нея се
цели не проверка годността на работника за изпълнява възложената работа/
доколкото се касае за дългогодишен служител/, , а прекратяване на договора с
работника по облекчен за работодателя ред , без работникът да може да
ползва закрилата по чл. 333 КТ , която следва да се прилага в случая. На
следващо място, счита и че уволнението на посоченото основание е
просрочено, доколкото е извършено на 25.02.25г., след изтичане на
преклузивния срок на соченото в заповедта основание.
3
Ответникът –работодател Ф“АД с отговора на исковата молба оспорва
изцяло предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Развива подробни съображения за законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Излага съображения,
че включването на срока за изпитване е било продиктувано от реална нужда
да се провери пригодността на ищцата за новата трудова функция , а не
средство за заобикаляне на закона. Поддържа и че не са били налице факти
или данни, които да сочат на задължение на работодателя да спазва
специалната процедура по чл. 333 КТ .Счита , че срокът за упражняване на
правото не е изтекъл.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат
приети. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за представяне на личното трудово
досие на ищцата следва да бъде уважено.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания за допускане
събирането на гласни доказателства.
Мотивиран от горното, СРС, 69 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК ответникът да представи
личното трудово досие на ищеца в срок до първото по делото съдебно
заседание. Непрдставянето ще се тълкува от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА по искане на страните събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на поисканите при режим на довеждане с
исковата молба и отговора свидетели, за датата на първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.09.2025 г., 15.20
ч., за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис от отговора на ответника.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5