Решение по дело №1402/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260922                                                  29.06.2021г.                                           град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

В В В В В В В В В В В 

Бургаски районен съд                                                ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и четвърти  юни                                    две хиляди двадесет и първа година               

в публично заседание в следния състав:

 

  Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря  Жасмина Славова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 1402 по описа за 2021 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК ………………., със седалище и адрес на управление ………………., представлявано от Р.Х.В., чрез юрисконсулт Х.Д., срещу М.Ж.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв. - главница представляваща задължение по договор за кредит № ………….., сключен на 15.02.2016г. между “4финанс” ЕООД /Вивус/ и длъжника, които вземания са прехвърлени от “4финанс” ЕООД на цесионера “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от  датата на исковата молба – 26.02.2021 г. до пълното изплащане на задължението. При условията на евентуалност сумата се претендира на основание чл. 55 ЗЗД, като получена без основание.

В исковата молба се твърди, че съгласно сключения от разстояние договор за кредит № ……………. от 15.02.2016г. между “4финанс” ЕООД /с търговска марка Вивус/  – заемодател и длъжника – заемател, ответникът е получил в заем сумата от 350 лв. чрез касите на Изипей, която е следвало да бъде върната ведно с уговорената лихва. Срокът на договора е до 16.03.2016 г., като ответникът е изпаднал в забава. Със сключен договор за цесия от 23.11.2018 г. на новия кредитор – ищеца по делото – е прехвърлено вземането на “4финанс” ЕООД, за което на длъжника е било изпратено писмено уведомление. Представят се писмени доказателства. Моли за присъждане на направените разноски.

На ответника е връчен редовно препис от исковата молба и съпътстващите я книжа, като по делото не е депозиран писмен отговор в дадения едномесечен срок по чл.131 от ГПК, не се взема становище по предявените искове и не са ангажирани доказателства. В съдебно заседание представител на ответника не се явява, редовно уведомен, като липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Предявените искове са с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99, чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

От представените с исковата молба писмени доказателства – договор за кредит, ведно с общите условия, заверено копие на разписка за извършено плащане от 15.02.2016г., договор за прехвърляне на вземания, ведно с приложенията към него, както и уведомление за цесия, може да се направи обосновано предположение за това, че страните са били в облигационни правоотношения, по които цедентът е изпълнил задълженията си за предоставяне на заем, а по отношение на ответника е възникнало задължението за връщането на същия в посоченият срок, като вземането е било прехвърлено на ищеца. Ето защо предвид, липсата на данни за погасяване на задължението, съдът намира, че от представените доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск за плащане на сумата от 350 лв. – главница и съответната законна лихва върху същата.

С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в настоящото производство, а именно сумата от 50 лв. – държавна такса и 150лв. – юрисконсултско  възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Ж.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление ………………………., представлявано от Р.Х.В., чрез юрисконсулт Х.Д., сумата от 350 лв. (триста и петдесет  лева) - главница представляваща задължение по договор за кредит № …………….., сключен на 15.02.2016г. между “4финанс” ЕООД /Вивус/ и длъжника, които вземания са прехвърлени от “4финанс” ЕООД на цесионера “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от  датата на исковата молба – 26.02.2021 г. до пълното изплащане на задължението, както и сумата от общо 150 лв. (сто лева), представляващи направените съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В В В В В В В 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Р–. РЎ.