№ 14519
гр. София, 21.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело частен характер № 20231110215977 по описа за 2023 година
Днес, 21.11.2023г., в закрито съдебно заседание, районен съдия
Велизар Костадинов и съдия-докладчик по НЧХД № 15 977/2023 г. по
описа на СРС, НО, 9-ти състав, разпределено ми с протокол на 21.11.2023г.,
след като се запознах с материалите по делото и след преценка на
допустимостта на образуваното наказателно производство, намирам
следното:
Депозиран е пореден писмен документ от жалбоподателя-„тъжител“ Г.
А. С., наименован от него с думите „тъжба“.
„Жалбата-тъжба“ с вх. № 332434/20.11.2023г. по съдържание
представляваща същинска жалба до ненадлежен орган. Тя е насочена срещу
Министерство на вътрешните работи (МВР).
Твърди се от жалбоподателя-„тъжител“ Г. А. С., че на 19.09.2023г. в
13:00 часа на телефон 112 е бил подаден сигнал за кражба, като от телефон
112 се отказвало да се уведоми МВР за случая за извършване на оглед на
местопроизшествие, фотоалбуми, за вземане на отпечатъци и дактилоскопни
следи и други. Твърди се от жалбоподателя-„тъжител“ Г. А. С., че кражбата е
извършена от Г. ….(останалото не се чете),….. (не се чете), Боби от Зверино,
който да се доведе принудително в „с.з“.".
Съдът намира, че депозирания писмен документ по своето съдържание
изначално не представлява частна тъжба, независимо от наименованието,
посочена за нея от самия жалбоподател-„тъжител“ Г. А. С..
Налице е писмена „жалба“ до ненадлежен орган на съдебната власт,
съдържаща изложение на данни за твърдяно като извършено престъпление от
общ характер по чл.194 от НК. Сигналите и жалбите на граждани, евентуално
пострадали от престъпления от общ характер, се разглеждат само от органите
на прокуратурата по НПК. Описаните обстоятелства от
жалбоподателя-„тъжител“ Г. А. С. в неговата „тъжба“ не сочат „годни“
твърдения за извършено каквото и да е престъпление от частен характер по
1
смисъла на разпоредбите от особената част на НК и съгласно нормативната
разпоредба на чл.161 от НК „numerus clausus”.
Съдът приема, че жалбоподател С. е представител на особена категория
уязвима група лица в обществото, каквито са представителите на възрастните
хора и/или на психичноболните лица. На съда е служебно известна
информацията, след справка в ЕИСС, че от 2021г. до днешна дата на името на
Г. А. С. по сходни молби и писмени документи, като настоящия такъв с вх. №
332434/20.11.2023г., са образувани от него общо 161 граждански и
наказателни производства по различни въпроси и искания, като само за
днес на 21.11.2023г. са подадени 8 (осем) на брой подобни сходни
жалби-„тъжби“. По всички тези съдебни производства подаваните от
жалбоподателя С. инициирани документи (молби, жалби, тъжби и други) са
били или обездвижени с указания, или са били прекратени.
Жалбоподателят-„тъжител“ С. се определя в съдебната практика като
причисляващ се към т.нар. „масови ищци“, „масови тъжители“, и/или
„масови жалбоподатели“.
Депозираният от молителя С. писмен документ с вх. №
332434/20.11.2023г. с релевираното съдържание изначално не е годен да
постави началото на фактическия състав на каквото и да е наказателно
производство по реда на НПК пред съда за наказателно преследване на лице
чрез повдигане на обвинение за твърдяно като извършено престъпление от
частен характер. Затова съдът намира, че е безпредметно, нецелесъобразно и е
неефективно да обективира каквито и да е било указания към молителя С..
Решаващият съдебен състав на СРС НО, приема, че частната тъжба на
тъжителя С. е и изначално недопустима. От наведените в нея твърдения не
могат да се изведат основания описаните действия и бездействия на
колективния административен орган МВР, който е ЮЛ, да бъдат правно
квалифицирани като състав на твърдяно като осъществено на каквато и да е
престъпление от частен характер.
Жалбоподателят-„тъжител“ С. инвокира в жалбата-„тъжба“ си бланкетни
твърдения, основани най-вече на личното му недоволство по повод на
развитието на цитирания от него случай, че е бил подал сигнал на телефон
112 и органите на МВР не са се били отзовали на местопроизшествие за
разследването на деянието „кражба“.
По тези съображения, наказателното производство следва да се прекрати
изцяло, поради неговата законова недопустимост.
Тъжбата не следва да се обездвижва с указания, нито следва да се дават
такива за внасянето на дължимата такса от 12.00 лева, поради липсата на
законови основания, предвид недопустимостта на производството и поради
нецелесъобразност, и доколкото същата представлява жалба, но не и „тъжба“.
В заключение решаващата инстанция на СРС, НО намира с цел защита на
правата на евентуално уязвимото лице Г. А. С., че следва служебно да сезира
Софийска районна прокуратура, отдел „ИНПЛ“ за преценка дали следва да се
инициира производство по Закона по здравето на предвидените от
2
юридически основания срещу него, поради образуваните от него в СРС 161
граждански и наказателни производства по различни въпроси и искания.
Воден от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА КАТО ИЗНАЧАЛНО НЕДОПУСТИМО
производството по НЧХД № 15 977/2023 г. по описа на 9-ти състав на СРС,
НО.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО на съдебния състав не подлежи на обжалване и
протест, тъй като не прегражда пътя на съдебна защита.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от съдебния акт на жалбоподателя -„тъжител“
Г. А. С. и на Министерството на вътрешните работи за информирано
запознаване.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно заверени преписи от депозираната жалба –
„тъжба“, и от настоящия съдебен акт и същите ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
НЕЗАБАВНО на СРП за преценка по компетентност.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ служебно заверени преписи от депозираната жалба –
„тъжба“, и от настоящото разпореждане и същите ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
НЕЗАБАВНО и на СРП, отдел „ИНПЛ“ за преценка дали следва да се
инициира производство по Закона по здравето на предвидените юридически
основания срещу тъжителят Г. А. С. след извършване на съответна проверка
по Закона за съдебната власт, доколкото е възможно да е особено уязвимо
лице, поради евентуално психично заболяване по силата на Решение от
19.09.2019 г. по дело № С – 467/2018 г. на СЕС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3