№ 31843
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20251110117721 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението
на В. С. Н., обективирано в заповед № 1264 от 05.03.2025г. на представител на работодателя
„Т.Г.“ ООД, за възстановяване на В. С. Н. на заеманата преди уволнението длъжност
„склададжия“ в „Т.Г.“ ООД, както и за осъждане на последното да му заплати сумата от
14 381.34 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението за периода от 06.03.2025г. до 06.09.2025г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 27.03.2025г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника „Т.Г.“ ООД трудов договор №
1090/21.05.2021г., считано от 25.05.2021г., когато постъпил на работа, заемал длъжността
„арматурист“ в дружеството и в това си качество на 16.06.2023г. претърпял трудова
злополука, приета за такава с разпореждане № 33223/04.09.2023г. по описа на ТП на НОИ-
София град. В резултат от претърпените при трудовата злополука увреждания на втори
пръст на лявата ръка и на първи и втори пръсти на дясната ръка ищецът ползвал отпуск
поради временна неработоспособност, след завръщането му от който и поради физическата
му невъзможност да продължи да изпълнява функциите на заеманата до трудовата
злополука длъжност „арматурист“ между страните било сключено допълнително
споразумение от 19.06.2024г., с което се съгласили да изменят заеманата от В. Н. длъжност
на „склададжия“. Незаконосъобразно и в противоречие с добрите нрави и добросъвестността
според ищеца в това споразумение бил включен срок за изпитването му в полза на
работодателя, поддържайки, че доколкото работил при този работодател, считано от 2021г.,
бил доказал уменията и работоспособността си, поради което поддържа, че въпросната
клауза е недействителна. Твърди, че на 05.03.2025г. му била връчена заповед № 1264 от
05.03.2025г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 06.03.2025г., с
посочено в нея основание- чл. 71 КТ, като същевременно, в заповедта било посочено, че
уволнението се извършва „по преценка на ръководството“. Последното според него
създавало неяснота относно конкретното уволнително основание, на което работодателят се
позовавал, като поддържа, наред с това, че само по себе си посочването на правната норма
на чл. 71 КТ не водело до извод за достатъчна степен на мотивираност на заповедта, за
която, освен това, счита, че е издадена от лице без правомощия да прекратява трудовите
правоотношения на служителите от името на ответното дружество. Поддържа, независимо
от изложеното, че прекратявайки процесното трудово правоотношение, работодателят
действал недобросъвестно, тъй като предприел тези свои действия, след като служителят
1
инициирал преговори да му бъде изплатено обезщетение за вредите от претърпяната трудова
злополука. В условията на евентуалност- в случай че се установи, че в правната сфера на
работодателя все пак валидно е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание, счита, че същото било упражнено след изтичане на
26.02.2025г. на уговорения между страните 6- месечен срок за изпитване. При тези
твърдения и доводи счита процесното уволнение за незаконно, претендира да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му бъде изплатено
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът признава, че съществувалото между страните трудово
правоотношение, по което ищецът последно заемал длъжността „склададжия“, било
прекратено, считано от 06.03.2025г. и по силата на оспорената от ищеца заповед от
05.03.2025г., в която като основание за прекратяването действително били посочени нормата
на чл. 71, ал. 1 КТ, както и соченото от ищеца в исковата молба- „по преценка на
ръководството“. Независимо от това, оспорва предявените срещу него искове, поддържайки,
че уволнителната заповед била издадена от управителя на дружеството, т.е. от оправомощен
за това представител на работодателя, като освен това, счита, че в случая с оглед
конкретното уволнително основание- по чл. 71, ал. 1 КТ, за него не съществувало
задължение за допълнително мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на включената в
процесното допълнително споразумение, сключено между страните на 19.06.2024г., клауза за
срок за изпитване на служителя, подчертавайки в тази връзка, че същата била включена в
съдържанието на правоотношението по взаимно съгласие на страните, т.е. и по волята на
ищеца, а и за проверка на годността му да изпълнява различна от заеманата преди
изменението длъжност, чиито трудови функции с оглед естеството на възложената работа
съществено се различавали от тези на длъжността „арматурист“, поради което поддържа, че
бил спазил и нормата на чл. 70, ал. 5 КТ, както и практиката на касационната инстанция по
приложението й. Наред с това, поддържа, че уволнението на В. Н. било извършено в
уговорения между страните шестмесечен срок за изпитване, който- при съобразяване на
ползвания от служителя платен годишен отпуск и отпуск поради временна
неработоспособност, следвало да изтече на 20.03.2025г., т. е. след прекратяване на
процесната трудовоправна връзка. Като самостоятелно основание за неоснователност на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ счита недоказаността
по делото на оставането на служителя без работа поради уволнението, но оспорва същия и
по размер, поддържайки, че премията на ищеца за м. януари 2025г. не следвало да бъде
включена в брутното трудово възнаграждение, представляващо основата за изчисляване на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Преди всичко, счита този иск, както и претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на исковата молба за недопустими, доколкото
предмет на претенцията било обезщетение за бъдещ период, който не било изтекъл към
датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно трайно
установената практика на касационната инстанция, вкл. постановеното по реда на чл. 290
ГПК решение № 148 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 125/2013 г., III г. о., ГК,
съображенията в което са възпроизведени и възприети и в определение № 967 от 4.05.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 4574/2022 г., III г. о., ГК, допустимо е решението, респ. претенцията за
присъждане на обезщетение за оставане без работа за бъдещ период, който не е изминал към
датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция, като изтичането
или не на пълния заявен период е от значение за основателността на иска с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ, а с това- и за правилността на постановеното по този иск
решение по съществото на правния спор. С оглед на това неоснователни са доводите на
ответника в отговора на исковата молба за недопустимост на иска с правно основание чл.
2
344, ал. 1, т. 3 КТ, евентуално- за нередовност на исковата молба, с която същият е предявен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва. А с оглед на конкретно
наведените от името на ищеца доводи в исковата молба за злоупотреба с право от страна на
работодателя- недобросъвестност на субекта на работодателска власт при сключване на
допълнителното споразумение между страните, както и при прекратяване на
трудовоправната връзка на основание чл. 71, ал. 1 КТ, в тежест на служителя е да обори
въведената с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при упражняване на
трудовите права и задължения на ответника, като установи пълно и главно конкретните
фактически твърдения, с които обосновава този свой довод.
В тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички
законоустановени предпоставки за прекратяване на правоотношението на посоченото в
оспорената заповед основание, което в случая предполага установяване, че оспорената
заповед е издадена от надлежно оправомощено от работодателя лице за това, че същата е
мотивирана по начин, обезпечаващ възможността на служителя да узнае причината за
уволнението си и да се защитава срещу същото, че като част от съдържанието на процесното
трудово правоотношение и в хода на съществуването му законосъобразно е включена
валидна клауза със срок за изпитване на служителя в полза на работодателя, вкл.
твърденията си, че трудовите функции, включени в последователно заеманите от ищеца
длъжности, са съществено различаващи се с оглед естеството на възложената работа, както
и че именно в уговорения срок за изпитване субектът на работодателска власт е упражнил
субективното си потестативно право по чл. 71, ал. 1 КТ да прекрати трудовоправната връзка
с ищеца, вкл. твърденията си, че ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност, респ. платен годишен отпуск в посочените в отговора периоди.
Основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
предполага да се установи, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно, както и че същото не е прекратено на друго основание- изтекъл срок,
предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на
приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и заеманата
от ищеца преди уволнението длъжност.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
след уволнението и през исковия период.
С оглед конкретно изложените от страните твърдения, доводи и възражения на
основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че страните
са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду
им трудов договор от 21.05.2021г., по силата на което ищецът е заемал длъжността
„арматурист“, че същият е претърпял трудова злополука, довела до затруднено изпълнение
3
на задълженията, включени в тази длъжност, че между страните на 19.06.2024г. е сключено
допълнително споразумение, с което е изменена длъжността на ищеца на „склададжия“ и с
което между страните бил уговорен 6- месечен срок за изпитване в полза на работодателя,
както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 06.03.2025г.
по силата на оспорената от името на ищеца заповед от 05.03.2025г.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства на представените от
страните съответно с исковата молба, с уточнението на исковата молба от 13.05.2025г. и с
отговора на исковата молба документи.
На основание нормата на чл. 190 ГПК и съобразно исканията на ищеца в исковата
молба и в уточнителната му молба от 13.05.2025г. ответникът следва да бъде задължен да
представи по делото в заверени преписи всички документи, приложени по трудовото досие
на служителя, в т. ч. фишовете за работна заплата на ищеца за периода, за който същият е
заемал длъжността „склададжия“.
Съобразно искането на ищеца следва да бъде допуснато извършването на съдебно-
счетоводна експертиза по формулираната в исковата молба задача.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните съответно с исковата молба, с уточнителната молба от 13.05.2025г. и с отговора на
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи по делото в заверени от страната преписи всички
документи, приложени по трудовото досие на ищеца, в т. ч. фишовете за работна заплата на
ищеца за периода, за който същият е заемал длъжността „склададжия“, като му УКАЗВА, че
при непредставяне на намиращи се у него документи в срок и според обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснати доказателства- арг. чл. 191, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по задачата,
формулирана от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в размер на 450.00
лева от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Е.В.Ж..
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на твърденията си, че е
останал без работа след уволнението и през исковия период.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025г. от
09:45 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
4
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и преписи от отговора на исковата молба и приложенията
към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5