Р Е Ш Е Н И
Е
№ 11.08.2016 г., гр.
П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд II състав
На
единадесети август две хиляди и шестнадесета година
В
открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при
секретар Н.С.
Като
разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско
дело № 323 по описа на съда за 2016
г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста”
от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от Я. Х.Х.,
ЕГН ********** *** срещу Ф.И.Х. с ЕГН ********** *** с искане за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните граждански брак на 25.08.2006г. без
произнасяне по въпроса за вината, ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.П. да бъде предоставено на двамата за съвместно ползване, след прекратяване
на бракът съпругата да носи предбрачното си име.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че с ответницата Ф.И.Х. сключили
граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански брак № 4 /
25.08.2006г. дубликат, в с. М., общ. Дългопол, обл. Варна. От брака им с
ответницата нямали родени деца. В началото брачните отношения по между им били
добри. Той работил като шофьор във фирма извършваща международни превози и
издържал семейството. В България се връщал за по няколко месеца, като най -
дългият период е бил около 4-5 месеца. С течение на времето отношенията му с
ответницата охладнели. През 2013г. започнали проблемите, като възниквали чести
спорове по между им по различни въпроси. С времето отчуждението между тях се
задълбочило. От месец юли 2015г. контактите по между им прекъснали, като ищецът
останал да живее в Германия, където работел, а ответницата останала в семейното
ни жилище, находящо се в гр. П., кв. С., което било закупено преди брака на
името на ответницата. Бракът им съществувал формално. Моли, съда да прекрати
брака сключен между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство, без
произнасяне по отношение на вина, ответницата да приеме предбрачното си фамилно
име Халилова, относно семейното жилище
находящо се в гр. П., кв. С. да бъде
предоставено той да ползва спалнята както и за общо ползване кухня, баня,
тоалетна, перално помещение и коридор, с оглед на това, че всичките парични
средства за покупката на жилището били дадени от него. Не претендира издръжка.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба. В него ответницата твърди, че предявеният иск е допустим и основателен относно наличието на дълбоко и
непоправимо разстройство в брачните отношения, но оспорва изцяло наведените
брачни провинения и твърдения на ищеца, а така също и предявеният небрачен иск
за съвместно ползване на семейното жилище. Твърди, че разстройството в брачните
отношения се дължало изцяло на вината на ищеца. Твърди, че действително в
началото брачните им отношения били нормални и спокойни, докато един ден през
2013г. ищецът довел в семейното им жилище свой познат на гости и след като
вечеряли ищецът й предложил сексуални отношения между тримата. Ответницата била
много огорчена от предложението, станала неспокойна, изпаднала в тежка
депресия, започнала да приема антидепресанти, които приемала и до сега. В
резултат на това отношенията им се влошили. Оспорва иска за съвместно ползване
на семейното жилище, поради наличието на непреодолими противоречия, и с оглед
на факта, че то било изключителна нейна собственост. Моли бракът да бъде
прекратен по изключителна вина на ищеца и да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебни заседание
ищеца се е явил лично и с упълномощения адв. Г. и адв.А., като уточнява, че с
оглед отговора на ответника иска бракът между страните да бъде прекратен поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения изцяло по
вина на ответницата. Ответницата чрез процесуалният си представител поддържа
подадения отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства – Удостоверение за сключен
граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен гр.брак № 4/25.08.2006 г.,
изд. В с.М., общ.Дългопол; Копие на нот.акт № 16, том V, дело 885/2006 г. на СВ
гр.П., заверени преписи на платежни
документи от „УЕСТЪРН ЮНИЪН“ с превод от немски и английски език с дати:
14.05.2014г., 29.05.2014г., 10.06.2014г., 16.06.2014г., 19.06.2014г. се установява, че: Я. Х.Х., ЕГН ********** и Ф.И.Х. с ЕГН ********** са сключили
граждански брак на 25.08.2006г. в с.М., общ.Дългопол, обл.Варна. На
19.05.2006г. Х. е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху следният
недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в гр. П., кв. С. ***, състоящ се от
три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, килер, перално помещение и 2 тераси със
застроена площ 89,80 кв.м.. В периода 14.05.2014г. – 19.06.2014г. Х. е изпращал
на Х. парични средства в размер на: 14.05.2014г.
– 974,53 лева, 29.05.2014г. – 150 лева, 10.06.2014г. – 704,18 лева,
16.06.2014г. – 710 лева, 19.06.2014г. – 710 лева.
От събраните по делото
гласни доказателства – показанията на св.Р.
Х., Г.А., Ю. О., Ф. С., се установява, че в началото на брачното съжителство Х.
и Х. са били в добри отношения, като с тях живеела дъщерята на Х. от предходен
неин брак, а в периода 2008-2012г. и дъщерята на Х. – Р. Х.. След като през
2008г. св.Х. отишла да живее при тях започнали конфликти между Х. и Х.
причината, за която била финансовите средства, които се отделяли за децата им
от предходни бракове. Х. работел като шофьор на камион - международни превози,
докато бил в чужбина изпращал на Х. средства за издръжка на семейството и й
давал такива при връщането си в страната. През различни периоди по време на
бракът им Х. също работела и получавала парични средства от родителите си, тя
се грижела за домакинството, като поддържала дома чист, готвела, грижела се за
своята дъщеря и за тази на Х., когато живеела при тях. Един ден през 2013г.
след като Х. се прибрал в дома си поканил свой познат на вечеря, след
приключване на вечерята предложил на съпругата си между тримата да има сексуални
отношения. Х. отказала, като случилото се я разстроило много и я огорчило,
посетила психолог и приемала медикаменти. След тази случка отношенията между Х.
и Х. се влошили и Х. не искала да живее с него. От около 2 години Х. работела в
Англия. Съдът приема показанията на св.Х. и св.А. в частта, в която твърдят, че
Х. не би направил гореописаното сексуално предложение на съпругата си за тяхна
лична оценка на характера на Х., а не за факт от действителността, поради това
не кредитира показанията им в тази част.
При така установената фактическа
обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на
основание чл. 49 ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание
чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл.53 и чл. 56 вр. с чл.145 от СК.
ПО ИСКА
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 3 ВР. АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото
гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, тъй като помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, разбирателство и задружност. Страните не съжителстват заедно и не
подържат отношения по между си, което води до извода за формалното съществуване
на брачната им връзка. Страните са направили искане за произнасяне по вината за
разстройството в брачните отношения. Ищецът е въвел като брачни провинения на
съпругата единствено посочените в исковата молба, че бил упрекван от съпругата
си и обвиняван за всички проблеми в семейството. Ответницата е въвела като
брачно провинение на съпруга си предложението му към нея за групови сексуални
отношения между тях и друг мъж. Семейният кодекс не дава легално определение на понятието
”вина за дълбокото
и непоправимо разстройство
на брака”. По тези спорове “вината”
граничи повече с устойчивите житейски, социални и морално - етични възгледи,
наложили се трайно в обществените отношения. В основата е заложено разбирането,
че бракът е средството за постигане на общо целен краен резултат – семейство,
за чието нормално съществуване носят еднаква отговорност двамата партньори.
Ищецът не доказа твърдените от него брачни провинения, в показанията на
свидетелите и най-вече в тези на дъщеря му се установява, че между Х. и Х. е
имало конфликти, но не и че Х. е бил обвиняван от Х., че той е тяхната причина,
никъде в показанията не се споменава, че Х. е упреквала Х.. От доказателствата
по делото се установи твърдяното от ответницата брачно провинение на ищеца
довело до дълбокото и непоправимо разстройство в брачните им отношения –
предложеното от него групово сексуално отношение между тях и друг мъж. Сексуалните
отношения между съпрузите с оглед на общоприетите морални норми следва да бъдат
строго лични, интимни, основани на любов и взаимно уважение между съпрузите.
Свободата в сексуалните отношения между съпрузите следва да бъде основана на
взаимното им съгласие и взаимно уважение. В случая безспорно се установи, че
отношението на ищцата в това отношение следва общоприетите морални норми, което
следва да е било известно на съпругът й, както й последвалият разрив в
отношенията им. С оглед на това съдът намира, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство в брачните отношения по така наведените от страните
провинения е единствено на ищеца.
ПО ИСКА
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК
Ищецът е направил искане да бъде предоставено той да ползва част от
семейното жилище в гр.П., съставляващо апартамент № ***, находящ се в гр. П.,
кв. „С.“, ***, а именно: спалнята и за общо ползване кухня, баня, тоалетна,
перално помещение и коридор.
Съдът намира този иск за неоснователен.
Между страните е безспорно, че именно това е семейното им жилище по смисъл на
параграф 1 от ДР на СК. С оглед липсата на разбирателство между страните и
влошените им отношения съдът намира за невъзможно ползването на семейното
жилище от двамата едновременно. С оглед на обстоятелството, че семейното жилище
е лична собственост на съпругата Х. – придобито е преди сключването на брака,
че от брака между страните няма родени деца и че вината за разстройството на
брачните отношения е на ищецът несправедливо би било на него да се предостави
да ползва каквато и да е част от него.
ПО ИСКА
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322 АЛ. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Предвид
липсата на искане от правоимащия невиновен съпруг, съдът счита, че издръжка
между съпрузите не следва да се присъжда.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Съдът намира иска за основателен. Преди сключване на бракът съпругата е
била с фамилно име Х., като при сключването му е приела името на съпруга си Х. Предвид
липсата на изразена воля от съпругата и с оглед на причините за дълбокото и
непоправимо разстройство в брачните отношения съдът намира, че съпругата след
прекратяване на брака следва да носи предбрачното си фамилно име Х.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 329 ал.1 от ГПК разноските
по делото следва да бъдат възложени на виновния съпруг – ищецът. По делото няма
представени доказателства за сторени от ответницата разноски и направено искане
в тази насока, поради това ищецът съобразно цитираната норма и на основание чл.
6 т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 75,00 лв., от която ищецът
следва да довнесе по сметка на съда 50 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака между Я. Х.Х., ЕГН ********** *** и Ф.И.Х.
с ЕГН ********** ***, сключен с акт за
граждански брак № 4/25.08.2006 г., изд. от с.М., Община Дългопол, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ОБЯВЯВА,
че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът Я. Х.Х..
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Я. Х.Х., ЕГН ********** *** за
предоставяне ползването на спалнята и за общо ползване кухня, баня,
тоалетна, перално помещение и коридор от семейното
жилище, находящо се на адрес: в
гр.П., кв.“С.“, ***.
ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение,
страните няма да си дължат издръжка по между си.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената
да носи предбрачното си фамилно име Х.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6 т.2 от ТДТСГПК Я. Х.Х., ЕГН ********** *** да заплати в полза на
Държавата, по сметка на ПРС сумата 50 лв. (петдесет) лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..