№ 103
гр. С., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500694 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.п.и.“ ,ОУ-С. против решение № 92 от 13.06.2022г. на
РС-Сливница по гр.д.№ 556/2020г.,с което Агенцията е осъдена да заплати на ЗД“А.“ АД
сумата 1300.51 лв.,представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение,сумата 396.30 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от
02.07.2017г. до 01.07.2020г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба 02.07.2020г. до окончателното плащане на
задължението,ведно със съдебни разноски 892.40 лв. Релевират се оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност-материално-правна и процесуално-правна.съдът
базирал решението си на документ/протокол за ПТП/ който бил неистински,тъй като не
отговарял на изискванията на чл.179,ал.2 вр.чл.183 ГПК.Приложените Общи условия за
застраховка „Каско“ били бланкетни и неактуални към датата на ПТП-10.06.2015г.,от което
следвало,че застрахователният риск не бил доказан.Протоколът за ПТП не бил подписан от
ответника и съставителят не присъствал при самото ПТП.Посочената в протокола
„необезопасена дупка“не била индивидуализирана по размери и не било доказано,че
представлява „препятствие“.Нямало снимков материал и свидетели-очевидци.Съдебно-
техническата експертиза не установявала категорично и достоверно каузална връзка между
въпросните препятствия и предполагаемите щети.Липсвали данни за алтернативни причини
за ПТП/несъобразена скорост,въздействие на алкохол и упойващи вещества ,умишлени
действия и пр./.Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.
1
Въззиваемото дружество не взема становище.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав
намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
Сключен е застрахователен договор за застраховка „Каско“ на 17.12.2014г. на
л.а.“Фолксваген пасат“ рег.№ СВ **** АА, собственост на „П.л.Б.“ ЕООД с пълномощник
„Ф.т.Ф.“ ООД със срок на действие от 19.12.2014г. до 18.12.2019г. при уговорено покритие
клауза“П-“пълно Каско на рисковете съгласно Общите условия,приложени към ИМ-л.6-15 в
кориците на гр.д.№ 28607/20г. на първоначално сезирания СРС.Не се спори ,че е заплатено
обезщетение 1087.58 лв. по щета № 10115030104075, във връзка с протокол за ПТП№
1498552/10.06.2015г./официален свидетелстващ документ с обвързваща съда
доказателствена сила,в случая съставен по надлежния ред и форма от компетентно
длъжностно лице,което не е задължително да е очевидец на ПТП/,според който причина за
щетата / увредени предна лява и задни леви гуми/ е попадане на автомобила в необезопасена
дупка на пътя.Не са направени конкретни твърдения и не са ангажирани доказателства от
ответника,койот има тежест да докаже такива твърдения, за алтернативни причини за
ПТП.Задължение да отстрани , обезопаси и обозначи препятствия/каквото е нарушаването
на целостта на пътното покритие,създаващо опасност за движението съгласно параграф
6,т.37 от ДР на ЗДвП/ по път от републиканската пътна мрежа има АПИ съгласно чл.30, ал.1
ЗП .ПТП е настъпило на път 8103 в района на км 19 + 100 между гр.Д. и с.Г.М. в посока
към с.Г.М. и поради срязване на двете леви гуми се наложило репатриране на автомобила.На
28.07.2015г. и 28.10.2015г. са били връчени регресни покани,което се удостоверява с
приложени към ИМ обратни разписки,за заплащане на сумата 1300.51 лв.,от които 1087.58
лв.,включваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1077.58 лв., 10 лв.
ликвидационни разходи и 212.93 лв. сума за репатриране на автомобила.АПИ е „причинител
на вредата“ по смисъла на чл.410, ал.1 КЗ вр.чл. 49 ЗЗД и застрахователят има право да
встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и направените
обичайни разноски за неговото определяне.съдът е намерил основателен иска с право
основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ вр.чл.45, ал.1,вр.чл.49 ЗЗД.Първоинстанционният съд е
установил основателността на претенцията относно размера на дължимото регресно
обезщетение на база стойността на вредите по средната им пазарна стойност съобразно
САТЕ и ССчЕ, включват 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,102.40 лв. държавна такса
,40 лв. депозит за призоваване на свидетели , 300 лв. хонорар за СТЕ и 250 лв. хонорар за
ССчЕ.Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен съдпоради което искът е уважен изцяло.Присъдена е
и законната лихва на осн.чл.86,ал.1 ЗЗД от датата на предявяване на ИМ-02.07.2020г. до
окончателното плащане, както и обезщетение за забавна за периода от 02.07.2017г. до
01.07.2020г. в размер на 396.30 лв.Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд от правна и фактическа страна. Съдебните разноски са правило
присъдени и изчислени-включват 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, 102.40 лв.
държавна такса ,40 лв. депозит за призоваване на свидетели,300 лв. хонорар за СТЕ и 250 лв.
2
хонорар за ССчЕ.Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92 от 13.06.2022г. по гр.д.№ 556/2020г.
на РС-Сливница.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3