РЕШЕНИЕ
№ 260028
гр. Перник, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на 17.05.2022г. в
следния състав:
Председател: Методи Величков
Членове : Антония Алексова
Камелия Ненкова
при секретаря ЕМИЛИЯ
ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от
съдия НЕНКОВА в.гр.дело № 143 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1938/03.12.2019г. по гр.д. №
5297/2019 г. по описа на Районен съд - Перник Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр. София, ул.
„Пиротска“ 171А е осъдена да заплати на Д.Т.В.
сумата от 1207,71лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от *** до ***, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 400,00лв. - разноски за адвокатски хонорар..
В установения от закона срок решението е обжалвано от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр. София, ул.
„Пиротска“ 171А. В жалбата са развити
подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в
нарушение на материалния закон. Счита, че се касае за различни правоотношения и
превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите
претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з-779
от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е
между 22. 00ч. – 06. 00ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ.
Дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното
увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението включително и в
свързаната с иска част за разноските, присъдени в полза на ищеца, и решаване на
спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната
неоснователност и за потвърждаване на обжалваното решение. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1,
изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за
въззивното производство).
С оглед обхвата на дейността на въззивния
съд, който дължи собствени фактически и правни изводи, въз основа на
фактическия и доказателствен материал, събран както от него, така и от първата
инстанция и предвид наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд е намерил, че в изслушаната пред районния съд експертиза не се
съдържат данни за фактически отработеното време от ищеца /колко от общо
отработените часове са дневен труд и колко часа нощен труд за съответния
отчетен период/. Налице е обективна доказателствена непълнота и предвид
правомощията си по чл.267, ал. 2 и чл. 195 ГПК въззивният съд служебно е допуснал допълнителна съдебно икономическа експертиза относно
установяването на горните факти, като същата е била приета по делото.
С Определение
№260139/17.11.2020г., постановено по в.гр.д. №143 /2020г. по описа на ПОС е
спряно производството по в.гр.д. № 143 по описа на Окръжен съд Перник за 2020г.
до приключване на производството по Преюдициално дело С-262/20 на Съда на
Европейския съюз.
Производството по настоящето дело
е спряно до приключване на производството по Преюдициално дело С-262/20 на Съда
на Европейския съюз. Преюдициалното дело е образувано на основание чл.267 от
Договора за функциониране на Европейския съюз, по искане на Районен съд Луковит, който е отправил преюдициално
запитване за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време и съответствието им с националното законодателство.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че с Решение на СЕС от 24.02.2022г. съдът се е произнесъл по преюдициално дело С-262/20 на СЕС.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че са отпаднали пречките за
разглеждане на делото, като са налице предпоставките на чл.230 ГПК за възобновяване
производството по делото. Съдът с определение е възобновил производството по
в.гр.д. № 143 / 2020г. по описа на
Окръжен съд Перник и е насрочил делото в открито с.з. за 17.05.2022 г., в което
и производството е приключило.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което и съдът следва
да се произнесе по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от ПРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е във въззивното производство, че
през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е бил държавен служител заемал
длъжността „***“ в *** към Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр. София, ул.
„Пиротска“ 171А, представлявана от директора й главен комисар Н.Н.. Полагал е труд на 12-часов режим на
работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период.
През
процесния период от *** - *** ищецът е отработил 1624 часа положен нощен труд. Посочено е, че
отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен. Експертът пред ПРС по
съдебно.счетоводна експертиза, кредитирана от съда е изяснил, че коефициентът,
с който следвало да се умножи броят на часовете нощен труд при превръщането им
в дневен, възлизал на 1,143. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не
било заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на
дневните часове в нощни. След извършени изчисления експертът е посочил, че
допълнителното възнаграждение възлиза на 1207,71 лв. за разликата между
изплатеният и приравненият труд за 232 часа положен нощен труд от Д.Т.В..
Не се
спори, че за процесния период на ищеца са изплатени суми за положен нощен труд
по 0,25 лв. на час. Не се спори и относно това, че приравнявания на нощните
часове с коефициент 1, 143 към дневен труд не са извършвани и отчитани по
протоколите, както и не са заплащани допълнителни възнаграждения за извънреден
труд от това приравняване, по платежни документи. Установява се, че дължимото
трудово възнаграждение за този извънреден труд след извършеното приравняване и
приспадане на платеното е общо в размер на 1207,71 лева.
Спорните между страните въпроси са свързани с
това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е
налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно
разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР),
като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР). Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в наредбите са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими
към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и според който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143.
Настоящият
въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в
приложимите наредби към него за процесния период на правна регламентация
относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,
143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014
г.), не може да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел избягване
поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив
резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от
НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на
специална уредба в ЗМВР и в Наредбите от
2016 г., 2018 г. и 2019г. и доколкото в тези наредби е посочено, че отново се
касае за сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване. При наличие на посочената непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл. 188, ал. 2 ЗМВР към КТ
/съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч.
и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ/ следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът
констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и
да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ
е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на
чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефицент е 1, 143. НСОРЗ като наредба от общото трудово
законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови
нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти
или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение
може да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава
в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР,
но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да
бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период. Да се приеме
обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния
труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират
работна сила, т.е. би означавало неравностойното им третиране, което е в
противоречие с принципа в чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от
ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване
на нощния труд в дневен, с коефициент 1, 143, и изплащането му като извънреден,
по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не
се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от
закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и законодателното
решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с
което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.
Горепосочените изводи на
съда се подкрепят и от общностното право. В съображения 7 и 8 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., касаеща
някои аспекти на организацията на работното време, изрично се подчертава неблагоприятното
въздействие на нощния труд върху човешкия организъм. В съображение 7 от
Директивата се сочи, че изследванията са показали, че човешкото тяло е
по-чувствително през нощта към смущения в околната среда и към някои тежки
форми на организация на работата, както и че дългите периоди на нощен труд
могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на
работното място. В съображение 8 от Директивата се изтъква, че е необходимо да
се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния такъв.
В съображение 10 от Директивата пък се подчертават потенциално вредните
последици от нощния труд и необходимостта да се ограничи неговата
продължителност, за да се гарантира по-високо равнище на опазване на
безопасността и здравето на работниците. С решението на СЕС от 24 февруари 2022г.
по дело С-262/20 се подчертава, че в полза на такива работници от публичния
сектор, като полицаите и пожарникарите, не се налага специална уредба, но
трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на
работното време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Именно разглежданият в настоящото производство механизъм за преобразуване
на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 и изплащането му като извънреден е
такава мярка за защита, под формата на допълнително заплащане, която позволява
да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен
труд.
Настоящият състав не споделя
възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния
труд в дневен с коефициент 1, 143 и изплащането му като извънреден, защото с
оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР,
са предвидени редица други компенсаторни механизми, като допълнително
възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на
основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл. 187, ал. 5,
6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените
правни основания, предвидени за тази категория служители, и са напълно различни
от правното основание на процесната претенция. Това се потвърждава и от вече
цитираното решение на СЕС, в т. 51, 54 и 55 на което многократно се подчертава,
че макар намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на
дневния труд да не е единственото възможно решение за гарантирането на защитата
на здравето и безопасността на полагащите нощен труд работници, предвид
по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, то при всички
случаи в полза на полагащите нощен труд работници трябва да има и други мерки
за защита.
В своята последователна практика СЕС
постановява, че принципът на равно
третиране, закрепен в чл. 20 и 21 от ХОПЕС, представлява общ принцип на правото
на ЕС, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да
не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е
обективно обосновано. В решението на СЕС от 24 февруари 2022г. по дело С-262/20
се дават и насоки за тълкуването, като в настоящия казус е изпълнено
изискването за сходство на разглежданите положения и е налице разлика в
третирането на работещите по трудово и служебно правоотношение, която не се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от
закона цел на съответната правна уредба и не е съразмерна на тази цел.
С
оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба,
касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1,
143, и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР,
представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на
тази цел. Съгласно постоянната практика на СЕС, при установяване на наличие на
дискриминация, противоречаща на правото на ЕС, и до приемането на мерки за
възстановяване на равното третиране, спазването на принципа за равно третиране
може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-неблагоприятно
положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват
лицата в привилегированата категория.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 400,00лв., представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Същото не е
прекомерно, тъй като във въззивното производство са проведени повече от две
заседания.
Водим
от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1938/03.12.2019г. по гр.д. № 5297/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР София с адрес гр.
София, ул. „Пиротска“ 171А , да заплати на Д.Т.В., с ЕГН **********и съдебен адрес: ***, сумата от 400,00 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: Членове:1.
2.