№ 25
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора Л. Т. М.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20241800600915 по описа за 2024 година
Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в
производството по глава ХХI – чл. 306, ал.3, вр. ал.1, пр.1 НПК, против
определение за групиране на наказанията лишаване от свобода, наложени на
подсъдимия по пет отделни присъди, постановено в открито заседание на
25.11.2024г. по ЧНД № 628/2024г. по описа на РС И., инициирано по жалба на
служебния защитник на осъденото лице - Р. Б. Е. -адв.Б. И. П..
С определение, постановено в открито съдебно заседание на посочената
по-горе дата, на основание чл.306, ал.1 т.1 НПК РС И. е групирал
наказанията лишаване от свобода на осъденото лице Р. Е., ЕГН- ********** ,
наложени с присъди/ споразумения, имащи последици на влезли в законна
сила присъди, по наказателни дела, както следва по :
-НОХД № 583/2022 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от
23.08.2022 г. за извършено на 30.06.2022 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1 НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година.
-по НОХД № 18193/2019 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от
1
09.02.2023 г. за извършено на 17.10.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК -наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца
-по НОХД № 788/2022 г. на Районен съд-И., в сила от 15.11.2023 г. за
извършено в периода от 25.11.2019 г. до 26.11.2019 г. престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години .
-по НОХД № 128/2023 г. на Районен съд-И., в сила от 01.04.2024 г. за
извършено на 11 срещу 12.06.2022 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, с наложено наказание лишаван от свобода за
срок от три години и .
-по НОХД № 551/2024 г. на Районен съд-И., в сила от 03.10.2024 г. за
извършено на 15.06.2022 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК -наложено наказание лишаван от
свобода за срок от три години.
Като на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23 НК му е определил и наложил за
изтърпяване най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 4
/четири/ години, при първоначален „строг“ режим.
Увеличил е на основание чл. 24 от НК размера на така наложеното общо
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години с 1 година до общия
размер на наказанието от 5 години.
Със същото определение съдът е постановил изтърпяването на така
определеното общо наказание да се осъществи при първоначален „строг“
режим, като е основал това свое решение на чл. 57, ал.1 т.2, б. „б“ ЗИНЗС.
Приспаднал е на основание чл. 25, ал. 2 НК времето, през което
подсъдимият е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, считано от
05.12.2023г.
Зачел и приспаднал е на основание чл.59, ал.1 НК, времето, през което
подсъдимият е бил задържан с МН „задържане под стража“ – по НОХД
№128/2023г. по описа на РС И. – периода 29.06.2023г.- 5.12.2023г.
Жалбоподателят атакува това определение като неправилно –
незаконосъобразно и явно несправедливо в отделни негови части-
постановено в нарушение на материалния закон касателно прилагането на
2
разпоредбата на чл.24 НК и увеличаване на определеното общо наказание за
престъпленията от групата с една година. Видно от съдържанието на жалбата
оплакванията за нарушение на закона и за явна несправедливост се свеждат до
оплакване за прекомерност на завишения размер на наказанието.
В съответствие с изложеното МОЛИ въззивния съд да отмени
определението в обжалваната му част, като отмени изцяло приложението на
чл.24 НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденото лице и
защитникът му поддържат оплакването си за явна несправедливост, както и за
неправилно приложение на материалния закон при прилагането на
разпоредбата на чл.24 НК, което не е задължително за съда, осъществил
групирането. Поддържат доводите, наведени в жалбата.
Осъденият подсъдим Р. Е. в последната си дума моли да отпадне
приложението на чл.24 НК.
Становището на представителя на СОП е да се потвърди изцяло
обжалваното определение като законосъобразно и правилно, както и
справедливо.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като
осъществи самостоятелен цялостен служебен контрол по отношение на
обжалваното определение по реда на чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с
приложимия закон, прие за установено следното:
Действително, както се твърди в жалбата, приложението на чл.24 НК в
производството по групиране на наказания лишаване от свобода, наложени по
отделни осъждания, или с отделни присъди е субсидиарно- в зависимост от
преценката на съда. Нормата няма императивен характер.
Но вярно е също така, че нормата на чл.24 НК, даваща възможност да се
увеличи лимитативно, определеното общо наказание при групиране е израз на
справедливостта в наказателното право, при прилагане на законовия принцип
на поглъщане от най- тежкото по размер наказание на по- леките при деяния,
осъществени в съвкупност.
В този контекст, необходимостта от приложението на чл.24 НК е право
пропорционална в зависимост на броя на осъжданията /с една или с отделни
присъди / и обратно пропорционална на разликата между размера на
3
наказанието лишаване от свобода, определено и наложено по най-тежкото
осъждане и по-леките осъждания – с по-малки по размер наказание.
Справедливостта при осъществяване от групиране, преследвана като цел от
законодателя се състои в това –при две и най- вече при повече от две
осъждания, наложеното най- тежко наказание да не погълне изцяло други две
или повече равностойни или близки по размер наказания и по този начин да се
постигне ефекта на липса на наказуемост за останалите престъпления, за
които са налице влезли в законна сила присъди, с други думи- да не бъдат
елиминирани последиците от наказателно правната репресия по останалите
осъждания.
Ето защо, законосъобразния подход налага, а не изключва приложението
на чл. 24 НК, когато се касае до множество осъждания /повече от две/, особено
когато са наложени еднакви или близки по размер наказания.
В този смисъл преценката на РС И., за необходимостта от приложението
на чл.24 НК е осъществена изцяло в съответствие с материалния закон.
По второто оплакване- за явна несправедливост, като е определено
допълнително наказание в размер на лишаване от свобода за срок от една
година.
Въззивният съд, като взе под внимание, че се касае за множество
осъждания – с пет отделни присъди, по които- по две от осъжданията е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, по две от
осъжданията – лишаване от свобода за срок от три години, по едно осъждане–
лишаване от свобода за срок от четири години.
Наложеното общо наказание – най-тежкото – по НОХД № 788/2022г. на
РС И. поглъща и елиминира наказанията от 1 година по две от осъжданията,
но и наказания по две други осъждания в размер на 3 години лишаване от
свобода, като допълнително обстоятелство се явява, че част от осъжданията са
за престъпления, осъществени при опасен рецидив.
Обобщената преценка на тези обстоятелства, вън от всякакво съмнение
налага извода, че е определено и наложено за изтърпяване от осъденото лице
Е. по реда на чл.24 НК законосъобразно наказание, съобразно критериите на
чл.24, предложение второ НК- наложеното общо наказание не надвишава по
своя размер сбора от отделните наказания -12 години, нито пък максималния
размер, предвиден в общата част за наказанието лишаване от свобода- 20
4
години, съгл. чл. 39, ал.1 НК. Същото е определено от съда и в справедлив
размер – съответстващо в пълна мяра на броя и тежестта на осъжданията на
това лице- лишаване от свобода за срок от една година, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на осн.чл. 306, ал.3, вр.чл.304, т.6, вр.чл.338
НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение постановено по реда на чл.306, ал.1 т.1
НПК на 25.11.2024г. по ЧНД № 628/2004г. по описа на РС И..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5