№ 949
гр. Шумен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630103176 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба
от С. К. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. „*** №20, ет. 02,
ап.5, чрез адв. А. Д. - САК, със съдебен адрес гр. София, р-н „Средец“, ж.к.
„***“, ул. „***г” № 74, ет. 1, ап. 1, СРЕЩУ "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Н. П.П., с
посочено правно основание: чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с
чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК); и при условията на
евентуалност иск с правно основание: чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и
второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и цена на иска по отношение на иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) - 3 420 лева; при условията на
евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД: 1 913, 38 лева.
Ищцата излага, че на 29.06.2024 г. е сключила с ответника ДОГОВОР
ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №1100620 от 29.06.2024 г. със следните
параметри: Размер на кредита: 1000 лева; Размер на погасителна месечна
вноска- 4 х 41.67 лв. и 14 х 95.71 лв. лева; Годишен процент на разходите:
63.02 %; Брой вноски: 18; Фиксиран лихвен процент: 50 %; Дата на първо
плащане: 29/07/2024; Обезпечение -Поръчител или банкова гаранция - по
избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане - 29/12/2025; Обща
сума за плащане: 1 506.62 лева
Отделно в чл. 18, ал. 1 от Договора била посочена и неустойка за
непредоставяне на обезпечение във вид на: Безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
1
на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител -
осигурителният доход следвало да е в размер на не по-малко от три пъти
размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следвало да е в размер
на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; Да не
е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не
е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по
които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен ”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните се
споразумели, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение
в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор.
Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията
във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизали на 1 913,38 лева
за целия срок на договора за потребителски кредит. Срокът на кредита е до
29.12.2025 г.
Ищцата посочва, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в
Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в
ГПР - например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при
непредоставяне на обезпечение. От представеното с исковата молба платежно
нареждане било видно, че ищцата е заплатила сума в размер от 190 лева по
процесния договор.
Сключеният договор за потребителски кредит според ищцата е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от
ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Ищцата имала качеството
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при
сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Същата сочи, че посочената
неустойка в общ размер от 1913,38 лв. е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като е
необосновано висока.
Претендира, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во, във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с
чл. 22 от ЗПК.
По отношение на евентуалния иск се посочва, при условие, че бъде
отхвърлен главния иск, моли да бъде разгледан и уважен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл. 26,
ал. 4 ЗЗД, с който да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 18, ал.
1 от договора. Ищцата посочва, че размерът на предвидената неустойка
представлявала 126.99 % от общо дължимата сума, т.е. изначално било
2
предвидено, че при липса на предоставено обезпечение, чрез гаранция или
поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал
главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за
неустойка в значителен размер - сума, надвишаваща с повече от 100 %
главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.
Такава уговорка противоречала на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза била да
доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като
неоснователна. Посочва, че неоснователни са претенциите на ищеца за
обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от
договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Не била налице недействителност по смисъла
на ЗПК. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият можел да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не била част от
съществените параметри на договора за заем, тя самата била договорена
между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на
заемателя. Твърди, че в случай, че неустойката се приеме за нищожна, то
същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена
в ГПР са неоснователни.
Посочва, че действителността на клаузите на Договор за потребителски
кредит № 1100620 произтичали от това, че са съобразени с всички изисквания
на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК,
както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), по реда на който бил сключен процесния договор. Моли да бъде
отхвърлени исковите претенции като неоснователни.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените от страните писмени доказателства, както
следва: договор за правна защита и съдействие от 14.12.2024 г.; писмо от НАХ
Дирекция „Обжалване на данъчно-осигурителна практика“ София изх. № 20-
22-561 1 от 28.08.2023 г.; договор за потребителски кредит № 1100620 от
29.06.2024 г.; авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод от
27.0.2024 г. с наредител ищцата; стандартен европейски формуляр за
предоставяне информация за потребителските кредити с дата на получаване
29.06.2024 г.; ОУ на Сити Кеш ООД за заеми Кредирект в сила от 08.03.2019 г.;
представените с отговора файл по договор за паричен заем ; искане за
сключване на кредит; стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителките кредити с дата 29.04.2024 г.; писмо до А. Д. от
НАП Дирекция Обжалване и данъчно-осиурителна практика - София , изх. №
3
20-00-561 1 от 28.08.2023 г.; представените с писмо от НАП ТД Варна офис
Търговище, вх. рег. № 14177/14.09.2025 г. писмени доказателства: справка –
Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г. за
С. К. С. към дата 11.08.2025 г.; справка за изплатени доходи/трудови и
различни от трудови/ на физически лица за периода от 2024 до 2024 г. към
11.98.2025 г.; представените с писмо от ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна
полиция“, вх. рег. № 14062/11.08.2025 г. писмени доказателства, както следва:
справка в централна база за настояща собственост на ПС, за лице с ЕГН:
**********.; представените с писмо от Община Шумен, дирекция „Бюджет,
финанси и работна заплата“ отдел „Местни данъци и ТБО“ вх. рег. №
14118/14.08.2025 г.: удостоверение за облагаеми имущества и декларирани
данни от Закона за местните данъци и такси за С. К. С.; молба от „Кредирект“
ЕООД, рег.№ 18459/22.10.2025 г. по описа на РС Шумен, молба от С. К. С.,
чрез адв. Д., рег.№ 18984/29.10.2025 г. по описа на РС Шумен и молба от С. К.
С., чрез адв. Д., рег.№ 16043/17.09.2025 г. по описа на РС Шумен.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че страните са в облигационни отношения, като е
сключен на 29.06.2024г. описания Договор за потребителки кредит. Посочено
е, че ГПР е в размер на 63.02%, като е предвиден и фиксиран лихвен процент
от 50%.
При непредставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по
чл.4.3 от договора, се начислявало неустойка в размер на 1913,38 лева. Не е
спорен и въпроса, че с клаузите на договора страните са постигнали съгласие,
че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на ответното
дружество и неустойка, в случай, че не осигури обезпечение в 2-дневен срок.
Ищецът твърди, че уговорката за неустойка е нищожна като развива
подробни съображения, които съдът по същество приема за основателни.
Предвид чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца, или доставчика и потребителя. В този
смисъл, съдът намира, че уговорката за неустойка се явява неравноправна
клауза.
Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са: да не
е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена от търговеца,
като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й
(чл.146, ал.2 от ЗЗП); клаузата да е уговорена във вреда на потребителя; не
отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката да води до
значително неравновесие между правата и задължението на търговеца и
потребителя, т.е. да е налице съществено радикално несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалетност. В разглеждания случай е уговорена неустойка за
4
непредставяне на обезпечение, съгл. ОУ на кредитора, за заеми предоставени,
чрез интернет в размер на 1913,38 лева.
Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на
чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката конкретно е парична сума, която длъжникът се
задължава да плати на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна,
неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на
неустойката съдържа изрична неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като
тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката
следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. Неустойката
е винаги проявление на принципа на автономия на волята. Автономията на
волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно
да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като
се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората,
според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са
писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на
неустойка, съдът следи служебно.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая
уговорената неустойка е около 200% от размера на главницата, затова съдът
намира, че тази уговорка противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
5
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от
два пъти от заетата сума. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала печалба за
заемодателя, която би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие.
Съдът счита, че нищожността на горепосочената клауза от процесния
договор, води до недействителност и на самата сделка сключена между
страните. Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит и
страните по него - физическо лице, което при сключване на контракта действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките
на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
За да се приеме, че процесния договор е изцяло нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид чл. 22 от ЗПК, където
императивно е посочено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът
санкционира с недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
6
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена
сумата 1506,62 лева, в която е включена главницата и договорната лихва, при
фиксиран годишен лихвен процент - 50%, за 18 месеца.
Посочено е, че ГПР е 63.02%, но не е ясно същия от какво се формира.
Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.
10, ал. 1 от ЗПК).
В общата сума не е включено допълнителното плащане за неустойка.
Сумата за неустойка следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Предвид посоченото, съдът намира, че при сключването на процесния
договор и чрез предвиждане на неустойката, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора съгласно чл.
22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право
от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като
той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
В допълнение към горното и във връзка с чл.235, ал.3 от ГПК, следва да
се посочи peшeниe нa CEC пo дeлo 337/23, oбявeнo нa 13 мapт 2025 гoдинa.
Съдът е приел, че ĸoгaтo пoтpeбитeлят e зaдължeн дa cĸлючи дoпълнитeлeн
дoгoвop зa пopъчитeлcтвo cpeщy зaплaщaнe, зa дa пoлyчи ĸpeдитa, paзxoдитe
пo тoзи дoгoвop cлeдвa дa ce вĸлючaт в изчиcлeниeтo нa гoдишния пpoцeнт нa
paзxoдитe (ГΠP) cъглacнo чл. 3, б. ж) и н) oт Диpeĸтивa 2008/48/EO.
Kpeдитнитe дoгoвopи тpябвa дa пocoчвaт вcичĸи paзxoди, вĸлючитeлнo тeзи
пo тpeти cтpaни, aĸo ca зaдължитeлни. Пpи нapyшeниe нa зaдължeниeтo зa
7
пpaвилнo пocoчвaнe нa ГΠP, нaциoнaлнoтo пpaвo мoжe дa пpeдвиди caнĸция,
ĸaтo нaпpимep oбявявaнe нa дoгoвopa зa бeзлиxвeн или ocвoбoждaвaнe oт
дoпълнитeлни paзxoди (чл. 23 oт Диpeĸтивa 2008/48/EO), т.е. aнyлиpaнe нa
лиxвитe и тaĸcитe.
В заключение, съдът намира, че сключения между страните Договор за
потребителски кредит № 795093/11.01.2023 г. следва да бъде прогласен за
нищожен, на основание чл.26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
Доколкото съдът намира предявения главен иск за основателен, той не
дължи произнасяне по предявения от ищеца евентуален иск.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските в производството.
Доколкото упълномощеният от ищеца адвокат, на основание чл.38, ал.1
от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно т.3
от същата разпоредба следва да получи възнаграждение, което съдът
определя, като взема предвид възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът съобразява и справката за доходите на
ищцата, вкл. трудови и нетрудови такива.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните
размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне
на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае
за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката
му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Настоящото производство е образувано по иск за обявяване
нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие на
закона на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка със ЗПК. Настоящият
състав споделя становището за липса на фактическа и правна сложност на
делото с оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по
сходни дела, което ведно с ограничените процесуални действия, представлява
предпоставка за определяне на размер на адв. възнаграждение при
приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. Настоящият състав
намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 480,00
лв. с ДДС.
В настоящото производство ищцата е заплатила такса в размер на 146,80
лева, за които ответникът следва да бъде осъден да заплати.
Предвид гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
8
1100620 от 29.06.2024 г., сключен между С. К. С., ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. Шумен, ул. „*** №20, ет. 02, ап.5 и КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост", бул.
Цариградско шосе № 115Е, ет.5 представлявано от Н. П.П., с посочено правно
основание: чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като противоречащ на императивните
разпоредби на чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4
от ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост", бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5
представлявано от Н. П.П., представлявано от Н. П.П. да заплати на С. К. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. „*** №20, ет. 02, ап.5,
направените разноски в производството, вкл. за държавна такса в размер на
146,80 лева, съразмерно уважената част от исковете, както и 5,00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост", бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5
представлявано от Н. П.П. да заплати на адвокат А. Д. - САК, със съдебен
адрес гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „***“, ул. „***г” № 74, ет. 1, ап. 1сумата
от 480,00 лв., представляваща определено от съда на основание чл.38 от ЗА
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок
от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9