Р Е Ш Е Н И Е
№ 261082 30.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11250 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против И.С.Н. се твърди, че на *** е подписано приложение № * към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата **, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и дружеството – ищец, по силата на който вземането по договор за потребителски кредит № *** от дата *** между първото дружество и И.Н. било прехвърлено на ищеца. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената продажба, чрез връчване на съобщението на сина на ответника. Посочено е, че процесното вземане произтича от договор от ***, сключен при условията на ЗПК, като размерът на кредита е 15 000 лв. Било постигнато съгласие и за сключване на застраховка на плащанията, която да се заплати директно на „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия – 5 400 лв. била разпределена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле Брой погасителни вноски и била част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, в размер на 375 лв., срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора. Твърди се, че кредитополучателят се задължил да върне сумата до **, на ** бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 338.60 лв., при първа погасителна вноска ***. Твърди се, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за плащане на вноските, поради което кредиторът приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Съдържа се позоваване на чл.5 от Общите условия, като се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на дата ***. На длъжника била начислена и лихва за забава от *** до датата на подаване на заявлението в съда. До момента била погасена сума от 5756.60 лв., с които били погасени 5237.66 лв. главница и 518.94 лв. договорна лихва. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуване на вземане от 14 481.06 лв. главница, 7824.19 лв. договорна лихва и законна лихва от 1817.80 лв. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за тези суми. Претендирани са направените разноски в заповедното и исковото производства.
В законоустановения едномесечен срок
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от И.С.Н., със становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочено е, че на
посочената дата – *** ответникът не е подписвал приложения договор и се оспорва
подписът му по договора. Направено е искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 7166 по описа на ПРС за 2019г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено И.С.Н. да заплати на „АСВ” ЕАД сумата от 14 481.06 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, 7 824.19 лв. договорна лихва от 20.02.2019г. до 20.03.2025г., 1 817.80 лв. обезщетение за забава от 21.04.2018г. до 08.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.05.2019г. до окончателното погасяване, както и разноските в размер на 482.46 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.С.Н., с общ размер на кредита 15000 лв., лихвен процент – 16.39 %, годишен процент на разходите – 18.62 %.
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ООД – купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД - продавач, с предмет – ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит. Представено е писмено потвърждение от *** от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с което се потвърждава извършената продажба на вземания, както и Приложение № * от ***г., видно от което вземанията срещу ответника И.С.Н. по договор *** – *** са предмет на прехвърлянето. С пълномощно „АСВ“ АД е упълномощено от продавача да уведоми всички длъжници за сключения договор за продажба на вземанията.
По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания до И.С.Н. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „АСВ“ ЕАД от ***. Видно от известието за доставяне, пратката е получена от лицето Р. Н., с отразяване „***“.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което остатъкът от
задължението на ответника по процесния договор за кредит от *** е
14 481.06 лв. главница, 7 824.19 лв. възнаградителна лихва, а
размерът на лихвата за забава от 21.04.2018г. – датата на забавено плащане до
08.05.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е 1540.62 лв. ***
е ползвало справка за дължима сума, от която са видни платените по договора
суми.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 7166 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че срещу издадената заповед за изпълнение № *** от *** в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за потребителски кредит *** - ***, сключен на *** г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД се установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична сума в размер на 15000 лева. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като относно получаването на сумата спор между страните няма. В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 32 505.60 лева в срок от ** месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 16.39 %, годишният процент на разходите – 18.62 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на месечните вноски и падеж за погасяването им. С отговора на исковата молба е направено възражение, че ответникът не е подписвал приложения договор и е оспорен подписът в този договор. В тази връзка от страна на ищеца са представени в оригинал приложените към исковата молба документи, назначена е по искане на ответника съдебно-графологична експертиза, но впоследствие искането за изслушването й е оттеглено. Поради изложеното съдът намира, че направеното възражение не е доказано.
На *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „АСВ” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, както и Приложение № *, видно от което вземанията по процесния договор са предмет на прехвърлянето на вземания между двете дружества. Видно от приложените към исковата молба документи, изпратеното до ответника уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания е връчено на сина на адресата, тоест налице е надлежно съобщаване на цесията.
От изслушаната ССчЕ, заключението на която съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява размерът на вземането за главница – неплатената главница по договора е 14 481.06 лв. Липсва основание за недействителност на договора за кредит по специалния ЗПК. Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ответника дължимите вноски за главница да са заплатени. Ето защо искът за главница е основателен в пълния си размер от 14 481.06 лв. Като законна последица върху претенцията за лихва ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претенцията за договорна лихва в размер на 7824.19 лв. съдът намира следното. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза. В тази връзка се констатира, че ответникът е получил 15 000 лева по договора за потребителски кредит, като се е задължил да върне 32 505.60 лв. Според твърденията в исковата молба сумата, погасена до момента по договора е в размер на 5756.60 лв., с която са погасени 5237.66 лв. възнаградителна лихва и 518.94 лв. главница. Тоест според ищеца възнаградителната лихва по договора възлиза на сумата от 13 061.85 лв., която сума представлява сбор от сочената като платена възнаградителна лихва от 5237.66 лв. и претендираната от 7824.19 лв. Уговорката за надбавка, съставляваща печалба на кредитора в посочения размер – по т.3 от договора, съдът намира за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Уговорка за плащане на възнаградителна лихва за 8 години в общ размер, почти равен на получената главница, не отговаря на критериите на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Основната цел на така уговорената надбавка е да дoведе до увеличаване на подлежаща на връщане сума с повече от 100 % от предоставената главница. Поради това съдът намира, че претенцията за възнаградителна лихва в размер на 7824.19 лв. за периода 20.02.2019 г. – 20.03.2025 г. ще се отхвърли изцяло.
Страните са уговорили, че при забава на плащането, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска /чл. 5 от договора/. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 1817.80 лв., като според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е 1540.62 лв., до който размер искът ще се уважи, а до пълния претендиран размер ще се отхвърли като неоснователен.
Предявените при условията на евентуалност осъдителни искове съдът намира за недопустими. В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г. по описа на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договора за кредит. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предвид така приетото и задължителния характер на цитираното тълкувателно решение, предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, които следва да са с различно основание от предявените главни искове, се явяват недопустими и производството в тази част следва да се прекрати / в този смисъл Решение № 135/26.09.2018г. по т.д. № 230 по описа на ВКС за 2017г./.
При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената /16 021.68 лв./ и отхвърлената част /8 101.37 лв./ от исковите претенции. От направените от ищеца в исковото производство разноски в общ размер от 702.45 лв. /482.45 лв. внесена държавна такса, 120 лв. депозит за вещо лице, 100 лв. определено юрисконсултско възнаграждение/ на страната следва да се присъдят 466.54 лв., а в заповедното производство – от общо направените в размер на 532.46 лв. /482.46 лв. внесена държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ следва да се присъдят 353.70 лв. От ответника са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1253 лв., от които на страната ще се присъди сумата от 420.80 лв.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против И.С.Н., ЕГН ********** *** при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на сумата от 14 481.06 лв. главница по договор за потребителски кредит № *** от дата ***, 7824.19 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2019г. до 20.03.2025г., 1817.80 лв. обезщетение за забава за периода от 21.04.2018г. до 04.07.2019г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2019г. до изплащане на сумите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.Н., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 следните суми, дължими по договор за потребителски паричен кредит *** от дата ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № * от ** към Рамков договор за цесия от *** - сумата от 14 481.06 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1540.62 лв. обезщетение за забава за периода от 21.04.2018г. до 08.05.2019г., за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № 7166 по описа на ПРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установена дължимостта на сумата от 7824.19 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2019г. до 20.03.2025г., както и за обезщетение за забава над уважения размер от 1540.62 лв. до пълния претендиран размер от 1817.80 лв.
ОСЪЖДА И.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 353.70 лв. разноски по ч.гр.дело № 7166 по описа на ПРС за 2019г., както и 466.54 лв. разноски по исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да
заплати на И.С.Н., ЕГН ********** *** сумата от 420.80 лв. направени по делото
разноски.
Определението, в прекратителната му част, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.
Решението, в останалата му част, подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.